Отиди на страница:
Митев, грохна-рухна под собствената си тежест, защото нямаше источник на развитие - здравата конкуренция, двигател на прогреса и в природата Марсе, замисли се над въпроса за конкуренцията по принцип. Капиталистическата свободна конкуренция е конкуренция екс пост - т.е. след като е произведено, нещо да се наложи на пазара, да бъде реализирано. В хода на тази конкуренция част от вложения от обществото труд не получава обществено признание, защото не е успял да се реализира под формата на продажбата на дадения продукт, произведен с него. Помисли за малко дали не е по-добре конкуренцията експост да бъде заменена с конкуренция екс анте, конкуренция на идеи, проекти, които да бъдат осъществени по план от обществото и да се реализира само най-доброто. Не е ли по-добре постоянно на базата на техническия прогрес обществото да направлява производството съзнателно към все по-пълно съответствие на произведеното с търсеното, вместо пропорцията да се налага стихийно, екс пост, след като вече е произведено. Това е стратегически въпрос. Здравата конкуренция в капиталистически условия, чиято цел е максимализиране на печалбата, има своите безспорни минуси, един от които ти посочих по-горе. Втори пример ще ти дам с това, че здравата конкуренция ражда и здравата промишлена и търговска тайна на базата на частната собственост, която препятства разпространението на научно-техническите постижения в мащаба на цялото общество и се стреми да ги запази само за себе си или съответно да ги продаде по такъв начин, че все пак да запази за себе си първенствуващо положение. Не си мисли, че свободната конкуренция е идеалният механизъм за общественото развитие. Обществото има нужда от потребителни стойности. Конкуренцията се води в името на стойност, на печалбата, а тя само опосредствувано е свързана с потребителната стойност. Няма да отречеш предполагам, че в името на печалбата се правят всевъзможни машинации с качеството и с цените. |
Ма ти днес си като шампанско! Игриво искриш! Нали го раздаваш спец по "Желязната завеса" - за нея разкажи!  |
| Ей, марсианец, на времето и от дружество "Георги Кирков" не успяваха да ме разсмеят така добре. Талант имаш за тая работа! |
Вече 20 години от 1989 до 2009. И все тъй. Сто години срамота. Едно доносче няма за кой да напишеш. А и да напишеш, никой не ибава да го чете. А как ги четяха едно време в Ибанск.....  |
| Миланецо, Ай немой с рого, де, ОК ? Че един двузвезден Mrx++ (с ниво като на двузвезден хотел !  ) ми стига !!! |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| А, че ти накъде си се засилил? Да не би към някой "Хилтън"? Я най-напред, калта под ноктите, такова... |
| Начи, едно време лафа май беше такъв - "Когато у Москва някой пръднеше, у София се насираха". Та, питам се, Д.И., дали таковата, не е...А? |
Митев, "Сори", ама пак ще те поправя: вместо отделните частни капиталисти, при диктатурата на пролетариата същият този пролетариат бе експлоатиран от единствения капиталист - тоталитарната държава Марсе, един постинг си самозатрих без да искам. В него ти бях написал, че желанието ти пак да ме поправиш е или плод на това, че не си прочел добре написаните от мен преди това постинги, или на това, че държиш на всяка цена да ме поправиш. /Добре че не е като на чешки - поправа там означава изпълнение на смъртно наказание /.Къде намери в моите постинги защита на тоталитарната държава? Прочети ме пак ако обичаш, по този пункт нямаме различия. Ако имаше действителна демокрация, ако имаше действително самоуправление, ако възнаграждениета на работника зависеше непосредствено от начина, по който ползва средствата за производство, а не от решенията на номенклатурата, този работник не би позволил разграбването на държавната собственост, което се случи при така наречения преход. Държавната собственост бе чужда за работника почти толкова, колкото и капиталистическата и поради това срещу грабителския преход имаше само плаха съпротива.  |
| Стар лаф е тоя, Олди, сега на мода е: "Когато у Вашингтон някой се посере, у София замирисва на рози". |
| Много наведнъж скочихте, левенти, не успявам ... Митев: Всичко дето пишеш, е като песен на сирена - звучи сладко, успива, ама после те изяждат с кеф - просто не работи ! "Свободна" конкуренция не е = "здрава" такава: последната е регулируема от държавата, за да няма договаряне на цени под масата, абюзване от доминираща позиция, и т.н. финтове. Другото си е джунгла, и от горчив опит хората са стигнали до необходимостта от норми, които да я регулират... Винаги има "гяволета", дето гладат да не минат през "вратата у полето", но като ги ловнат, яко им дупенце ! Друсат им такива глоби, дето свят им се завива, ако искат, да повторят. Кара, "Който се смее последен, най-добре се смее", никога не го забравяй ! хамеле, Немем 5 ръце, да пиша за всичко едновременно, но тук си нямаме желязна завеса и си ходим, на която планета си искаме - голям кеф, да знаеш ! |
| Шива от Марс, айде слез за малко от тачанката, че картечницата се сгорещи. Опитай с правата лопата - за по-плоско нещо не се сещам Редактирано от - Caravaggio на 21/10/2009 г/ 18:52:11 |
| Марсе, страхът на Чърчил не е от 1946 год. Този страх е от 1917 год. През 1946 год., след като не успяха с Хитлер, решиха сами да свършат работата с предизвикващия страха. Защото тогава си мислеха, че могат да го направят със сила. Те имаха ядрена бомба, а Сталин нямаше. БВП на Щатите скочи 5 пъти за периода 1939-1945 г., а Русията беше разорена от войната. НАТО е създадена 1949 год., а Варшавския договор 1956-та... Като говорим за капитализма, що да не поговорим за капитализма в Бразилия, например. Не само за този във Финландия или в Швеция. (Това в Швеция капитализъм ли е?) Това, за което говорим всъщност, не е просто антагонизма между сациализма и капитализма. Това не е актуално вече. Говорим за атнагонизма между труда и капитала. А този антагонизъм е страшно актуален. И има доста, които се страхуват от разсъждения по темата... |
Митев: Всичко дето пишеш, е като песен на сирена - звучи сладко, успива, ама после те изяждат с кеф - просто не работи ! "Свободна" конкуренция не е = "здрава" такава: последната е регулируема от държавата, за да няма договаряне на цени под масата, абюзване от доминираща позиция, и т.н. финтове. Другото си е джунгла, и от горчив опит хората са стигнали до необходимостта от норми, които да я регулират... Винаги има "гяволета", дето гладат да не минат през "вратата у полето", но като ги ловнат, яко им дупенце ! Друсат им такива глоби, дето свят им се завива, ако искат, да повторят. Марсе, а ти в твоята песен забравяш, че най-баш успелите в тази свободна конкуренция си избират с помощта на електората държава, която да ги слушка. Държавата винаги е била орган на силните на деня, смятам ще се съгласиш с мен. Та когато силните на деня са участници в конкуренцията, може да си представиш какво е нивото и качеството на регулирането на конкуренцията. Ама ти пак си вярвай в регулираната свободна /няма да обръщам внимание на противоречието между последните две думи/ конкуренция. |
| Митев, Чета те, чета аз, и все едно (пак) чета класиците, ама не фела... Ето ти си го написал сам: "Държавната собственост бе чужда за работника почти толкова, колкото и капиталистическата и поради това срещу грабителския преход имаше само плаха съпротива". Каква е алтернативата на държавната монополна собственост ? Ами частната собсвеност, Митев. Нема друга. Другото са измишльотини и експерименти, които се провалиха. Капитализмът си има куп кусури, но, както съм казвал, да се равняваме по шампионите, а не по двойкаджиите. Както в училището на живота, Митев ! Ще ми тръгне звездолета, До по-късно,  |
| Има по-плоско, Кара - бетонното комунистическо/марксистко мислене ! Айде чао, ребята - че има хубави мачове днес... Редактирано от - Mars Attack на 21/10/2009 г/ 19:00:11 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Ей, ей, ей! Какво го нападнахте Марса? Марксизмът и реалният социализъм заслужават много сериозна дискусия. Включително този въпрос: можеше ли социализмът да просъществува още - и колко време? Или: рискован ли беше блъфът на Рейган и какво можеше да стане, ако му бяха отговорили да натовари бюджета на САЩ с реални междузвездни войни? Или: не беше ли най-нормално комунистическата партия след победата си да стане общонародна партия, вместо да се капсулира и да поддържа членска маса основно от слабо образованите слоеве на обществото? И т. н. и т. н. От сблъсъци в стил Левски-ЦСКА не произлиза нищо освен шум. |