Отиди на страница:
| Evasion, ако я четеш на български, преводът е на гениалния преводач Любомир Илиев. Човекът преведе за първи път на български Фауст. Знам, че е бил в Гьоте институт на представянето на книгата на Левичарофф.[/b] |
Не, лицето е млада дама на 30 години, тя с такова вълнение ми разказваше за срещата си днес с него там, че направо ме смая... имал страхотен чар Бойко, тя за първи път го виждала на живо и т.н. и т.н. ...  |
дабедабе, Нито аз някъде съм се изразила за Вашата провинциалност, нито професорът е чурук. Първото Ви твърдение е...хм...меко казано..лъжливо, а второто...а  ....ми... турцизъм. Няма да го превеждам.Лека вечер,  |
| Добре че сте вие-прекрасните български жени, иначе Бойко тоя рейтинг щеше да го сънува. И боят даже нямаше да помогне...  |
Ловък, не знаеш колко си прав!  За дамите и боя, де. А подвизи БеБешки имаше и днес, не четеш ли Фокус, Хамел? Айде, бе...  Утре сигурно ще четем и във вестника поне за два-три-четири-пет хераковски (sic!) дела...  Редактирано от - Шломо З. на 28/10/2009 г/ 00:24:45 |
| Caravaggio: "И тоя ли е от Марс?" morehappyman: "и МРЪСНИ, и КОРУМПИРАНИ, и РАСИСТИ, и РАЗБОЙНИЦИ, и МОШЕННИЦИ, и МЪРЗЕЛАНКОВЦИ, и ЗАВИСТЛИВКОВЦИ, и УБИЙЦИ, и ИЗНАСИЛВАЧИ" ................ Няма никакво съмнение, че е от Милано ! |
| Не така с преводите, молим! Младичък е Любомир Илиев, да е превел за пръв път Фауст. Дето се вика, тази година 60-те стори. Пръв е превел Фауст Александър Балабанов, съвсем в началото на миналия век. Превеждали са го и Константин Статков, Валери Павлов!, напоследък - Кръстю Станишев и наистина и Любомир Илиев. И много други, ама не ми е специалност немският, та не знам. Знам, че издателство Захари Стоянов издаде превода на Валери Петров само. Любомир Илиев е наистина блестящ наш преводач от немски, също и теоретик на превода, беше и главен редактор на сп. 'Панорама'. Както отбелязах някъде по-горе, връзката му с издателство 'Атлантис' освен преводаческа, е и матримониална, но това е забележка off topic. 'Атлантис' е много качествено издателство, специализирано на немската литература, флагман на немскоезичните модерни преводи у нас, собственик - и главен редактор (?не си спомням добре), е Мира Въжарова, съпруга на Любомир Илиев, преди това беше редактор в 'Наука и изкуство'. Но и двамата се оформиха като лица в гилдията преди брака си, така че преводът не е възложен с връзки, дето се вика. С една дума, качествени хора са работили връз издаването на тази книга, кой знае, може и да им е харесала, а може и не..., впрочем, за бизнеса това задължително ли е? Трябва да се превеждат и кресливите неща, и скандалните неща, и жълтите неща. Ако не ги вземеш ти, може и някой льольо да вземе да ги преведе, че да се тюхкаш като оня, дето си изгубил пъстърмицата и го било яд, че ще я намери някой ахмак, дето няма да знае как да си я нареже на тънко... |
| В началото се настървих от статията, цитатите и коментарите, без да искам взех да съчинявам злобни словосъчетания, да наборя левичарката с нейните камъни. Надолу обаче прочетох на Сибила коментарите и си викам чакай да погледна, може да има нещо от оригинала да прочета. http://liternet.bg/publish24/sibylle-lewi tscharoff/apostoloff.htm Ми то било смешно бе хора! Жената си има проблеми и си ги решава с писане, пък и самата си казва, че е злобна и крива. Човек трябва да свикне да приема невъзмутимо всички неща от живота, не само каквото му харесва. Освен това в кривотията си тя стреля по всички посоки, виж бъзика за пещите. Ние с нащо бурно възмущение от светотатствата й малко мязаме на арабите дето се изтрепаха да протестират срещу датските карикатури. |
| На мен ми беше много чудно как тази г-жа Левичароф взе награда на такъв престижен форум като Франкфуртския панаир на книгата. Питах се, ако книгата остане същата, но думата "българи" се замени с "французи", "американци", "евреи", "африканци" и т.н., дали въобще щеше да стигне до печатница. Преспокойно книгата щеше да бъде счетена за антисемитска, антицивилизационна, расистка..., а авторката - насочена към съответната медицинска или съдебна институция. Защо обиждането на някои народи се счита за криминално поведение, а на други - за достойна за награда постъпка? Едно от обясненията е това, което дава Мария Стоянова в "Imagining the Balkans" (не успях да намеря точния цитат, но мисля, че беше тъкмо в тази книга) - че балканците сме достатъчно тъмни, за да бъдем различни от останалите европейци, но не чак толкова тъмни, че обидите по наш адрес да бъдат определени като расистки; че не сме бивши колонии, че да бъдем защитени от постколониалната снизходителност на метрополиите. Въобще, май сме най-удобната мишена за избиване на комплекси. Между другото "Imagining the Balkans" е книга, която не е написана на български, но е на светлинни години от творенията на г-жа Левичароф, т.е. има български автори, пишещи на чужд език, които създават стойностни неща. Не мога да намеря превода на "Imagining the Balkans"на български. Няма да се учудя, ако не е преведена, защото е стойностна, предизвиква размисли и възторг, а не полемики. Преводът на български на книгата на Левичароф обаче за мен е неприемлив. Писала лоши неща за нас жената - нейна си работа, това го разбирам. Но не мога да разбера що за мазохизъм от наша стране е това да се мъчим да се разпознаваме в глупави писания без мяра и съвест. Талант имала може би? Без мяра няма талант - мярата прокарва разликата между кич и изкуство. А за правенето на изкуство и съвестта - голяма тема, която не ми е по силите да коментирам. "Блажени нисшите духом" - блажени непишещите? |
| Ангелинке, Мъдро казано! Опитах се според твоята идея да променя само едно изречение и виж какво се получи: Нацисткото присъствие, весело крещя аз в уши, които не искат да чуват, е най-хубавото, което се е случвало на евреите. Хм... А бой? |
 колко приказки, които можеха да се заменят с една частушка: я не читал того романа, но им предельно возмущен... |
Друг поглед, пак отвън: Натиснете тук, обяснаващ писането като вид психотерапия. Авторът Златко Енев е дългогодишен емигрант в Германия, писател и редактор на българското онлайн издание “Либерален преглед”.  |
| Попаднах на някакво представяне на "Мавзолей". Бях решил да я чета. Седя и слушам. Прочетоха откъс. В него се казваше, че на една жена изчезнал мъжа. След две години получила съобщение, че той бил осъден от Народния съд на смърт. За това го нямало... Народният съд е извънреден. Действа по специална наредба-закон. Неговите присъди в следващите дни, след произнасянето, са публикувани във вестниците. Всичките! Име по име - всеки за какво и на колко е осъден. Защото Народният съд не само НАКАЗВА. Негова основна задача е да ПЛАШИ. Авторката не си беше дала труд не само да прегледа вестниците за време, което не познава, а и да помисли върху елементарни факти. От останалата част на откъса следваше, че тя въобще не познава реалностите на Студената война. Отказах се да купувам книгата. Не мога да чета невежи, мързеливи и нехайни автори. Тази Левичаров поне е писала за свойте преживявания. На жената в главата се родили такива мисли, имала такива чувства. Какво да я правиш?! Нейна работа. Но авторката, която претендира да описва половин век от историята на страната чрез съдбата на три жени, е друга песен. Поздравления за Ламбовски. |
