Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Да започна с традиционните думи - ми хубаво го е написал Калин. Тласка към сравнения, размисли и преоценки. Тогава хората са живеели с морала на дедите си - с оня същия, на чорбаджи Марко и Моканина. Новото време е напирало грубо, с неясните си ценности и императиви. Сред учителите е имало Учители - с главна буква. И сега със сигурност ги има, но бройката им силно е намаляла, та отдавна са за вписване в Червената книга на доброто общество. Случаят, разказан от Калин, ми напомни за подобна стара история с паричен тест, само че назидателен по характер. Чул съм го от дядо си, който е изкарал 6 години на война - от 1912 до 1918. Трябва да е било към края на войната. Комадирът на полка, в който служел дядо ми, бил някакъв много серт полковник. Та значи, киснат българските войници по налъми в калните окопи, ядат мухлясал хляб, а полковникът и другите офицери живеят в палатки, хранят се добре и най-важното - получават големи заплати. Bойниците много са държали на мизерните си заплати - зер все е нещо, ще могат да скътат и пратят домА някоя и друга парА на изпосталелите си охтичави булки да имат за сол, гас, мас, шекер и пипер. Та така сред войниците назрял ропот, а после стихийно негодувание, което стигнало до ушите на полковника. Една сутрин той заповядал войниците да се строят пред палатката му. Строили се те и зачакали. Минали 15 мин, половин час - полковникът не излиза от палатката си. По едно време се показал и взел да се разхожда бавно пред строените редици. Изведнъж се спрял рязко, посочил един войник и му викнал: - Ти! Две крачки пред строя - ходом, марш! Оня ударил две крачки пред строя. Полковникът се бръкнал, измъкнал от джоба на китела си голям пртфейл, отворил го, извадил голяма банкнота и я протегнал властно на войника: - Вземи! Войникът в недоумение попитал плахо: - Ама защо, гусин полковник? Началството обаче настоява: - Вземи парите! Войникът кандисал и взел банкнотата. Тогава полковникът го сграбчил за ревера на шинела, придърпал го към себе си и му креснал: - Ти защо взе парите бе, твойта мама! Оня почнал от страх да пелтечи: - Ами щото ми ги дадохте, гусин полковник. Тогава полковникът се обърнал към другите войници и ревнал: - Чухте ли го, бре! Взел парите, щото съм му ги дал! Ами и ние, офицерята, вземаме парите, щото Царя ни ги дава! |
За мен не е донос, когато един холандец обажда в полицията за друг, че си паркирал колата на тротоара или си изхвърлил батериите в общия боклук. Боцмане, прав си - и за мен това не е донос. Това е дълг на гражданите в едно НОРМАЛНО общество, където всеки има интерес редът да се спазва. Редактирано от - Даскал Цеко на 30/10/2009 г/ 03:37:35 |
| Boatswain Spyder, Не си прав! Точно така беше, както казва Калин. Доносниците и подмазвачите по това време бяха презирани от всички. Един път съученик, привикан на разпит при директора, отговарял на въпросите с "Всички и никой!" Решил човекът да се държи като Левски. Разказа ни го класната и с нищо не показваше, че е недоволна от това. Друг път дори председателят на Комсомола не посмя и отказа да назове имената на провинилите се, заради което му беше намалено поведението. Освен вътрешните тоалетни, в гимназията имаше и външна тоалетна. И естествено тя беше превърната по време на междучасията в пушалня, с дежурен на входа. Директорът пратил 3-4 хлапета и след това с тях обикаля от клас на клас - тоз, тоз и тоз! Влезе и в нашия клас. И тъкмо когато децата бяха започнали да оглеждат за пушачи, от задните редове се чу глас - Учат от малки децата да стават шпиони -ако и това е педагогика, здраве му кажи! Настъпи мъртва тишина. Директорът се изчерви, поколеба се, след което изведе децата и прекъсна проверката. Свестен и добър човек беше. Разбра, че е сбъркал и затова нищо не направи на съученика ни. By the way, последният впоследствие стана известен и уважаван юрист. Не казвам, че сме били по-добри от сегашните ученици. Просто моралът и възгледите тогава бяха други. След това гайката се затегна и всичко се промени. Затова на по-младите сега не им се вярва  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Даскале, отношението на описаният от теб полковник(а, аз мисля , че е бил капитан, в тази война полковници на полето не е имало) към солдатите е меко казано цинично и нищо повече, напълно съвпадащо със сегашните порядки... |
| В описаните времена беше срамно да се говори за пари...Така ни учеха...Затуй и момченцето е отказало парата.И се е засрамило.Делата бяха най-важното нещо, парите бяха просто някаква остаряла буржоазна необходимост.Така ни учеха...А, за тези, които налагаха такова обучение е било огромно удоволствие да гледат как хората се червят като питат "Ама колко ще взимам".човекът пита за да придобие все пак някаква представа за бъдещето си.И за живота на хората, които зависят от неговият труд. А висостоащият другар го поглежда с укор и продумва: Явно дребнобуржоазният морал не Ви е чужд, другарю! И другарят се свива, погежда гузно и мълви"Ама не, другарю Председател, аз даже хич не се интересувам, каквото вие решите..." "Кавото аз реша ли?!! - гърми председателя- не аз! Партията кавото реши!!" И онзи нещастник, питащият, вече е здал всичко, готов е на какво ли не, само и само да умилости върховната сила. Такива ми ти работи... Редактирано от - ivo kunchev на 30/10/2009 г/ 05:43:03 |
Даскале, отношението на описаният от теб полковник(а, аз мисля , че е бил капитан, в тази война полковници на полето не е имало) Иво, сигурно си прав. Тая история съм я слушал отдавна от дяда си, та може и да съм пообъркал чиновете. Но примерът е същият. Със здраве. |
| Боцман:"Но според мен не е донос да обявиш, че другарчето ти се друса, примерно - и другарчето ще предпазиш, и съучениците си - от изкушението"... Е, на тази възраст другарчетата надали се замислят толкова дълбоко за съдбата на другите другарчета, а също и за своята...Слез малко в реалноста. Пък и как ли някой би предпазил другите от изкушение, само чрез изпортване.Защото точно това ще бъде в техните(на останалите) очи. Тези , които имат нагласата да бъдат изкушени ще си поемат пътя.Къде по-труден , къде по-лек... |
... отношението към солдатите е меко казано цинично и нищо повече, напълно съвпадащо със сегашните порядки... Иво, В една война, където се трупат планини от кости и се леят реки от кръв, подобен цинизъм мяза на лека закачка. Иначе за порядките си прав - и тогава държавата е била против гражданите си, както е и сега. |
| Хм... шансът един шрапнел да думне в някой окоп е почти еднакъв с този , да попадне в палатката на офицерите.Ама едните пиели водка, другите зъзнат в окопа. В края на краищата, това което си правил преди екзекуцуята остава без никакво значение след извършването и... Дали си пил, ял или зъзнал - какво от това?Всичко е done... Редактирано от - ivo kunchev на 30/10/2009 г/ 06:11:46 |
| Така че може и за закачка да се приеме.Абе лесно е да философстваме пред компютрите...Ама пък това е нашето време , нали? |
| Винаги ми е много приятно да слушам когато хора говорят с признателност към свои учители. Милите даскали какво ли не са видяли и изстрадали. От мойте учители си спомням мнозина, но винаги съм бил признателен, че съм се сблъскал с такива които са подбуждали критичното ни мислене. Винаги се разсмивам като се сетя за Г-н Стагарев- когато някой от съучениците ми започваше отговора си с думите " Аз мисля-я-я..." за да печели време и да си събере акъла, Стагарев му казваше "Мисленето е труден процес, г-н еди-кой си, и не всеки му се отдава." Беше човек който мразеше клишетата, а преподаваше литература- там бяхме подковани с много такива. Спомням си че беше първият, който ни подтикна да разглеждаме образа на бай Ганьо не само като отрицателен образ. След промените стана строителен предприемач- сигурен съм, че е успял в това поприще, но жалко че нашето общество не създава предпоставки такива хора да останат учители- толкова много деца можеха да се изучат при него. |
| информацията трябва да се заплаща, например вестник Сега струва 50 стотинки и си заслужава парите............но доносничеството е друга работата, за него не дават 50 стотиннки а много повече пари......за да се шпионира друга конкурентна фирма, да се следи личния живот на някой известен човек и да се правят папарашки снимки, да се правят доноси тама се разиграват не стотинки а други суми......с една папарашка снимка може да забогатееш-медиите плащат добре..... |
| Аз ще ви разкажа една история , пък вие решавайте кой какъв е : В квартала ни имаше спортен салон , и сега сградата стои , но е шивашка кооперация . Та в далечната 1957г някакви младежи се намъкнали през прозореца в салона . Едно съседско момче ги видяло и веднага донесло на баща си , а баща му , като "граждански отговорна личност" веднага се обадил в милицията , а и сам дойде да задържи младежите . Задържаха ги , момчетата казаха , че нищо лошо не са направили , само са влезли да си поиграят , но въпреки това ги прибраха в МВР-то и им хвърлили по един бой . На другия ден , когато дошли треньорите , "граждански отговорната личност" ги предупредила за взлома , за да огледат за щети . Нищо не било счупено , но когато започнали тренировката , един от спортистите се набол на игла , забита в пода . Огледали внимателно целият под и открили още десетина игли забити и бръснарски ножчета , пъхнати между дъските . След 1989г бившите младежи , задържани и бити в милицията се изкараха репресирани и дисиденти , протестиращи срещу комунизма по този начин и сега са част от "елита" на града , а съседското момче , вече на възраст и баща му оплюти и заклеймени като доносници . |
| Хубава история. И психологически верна. Просто избива се от главите на ГОТОВИТЕ за печалбарство /каквото и да е - дори похвала/ мисълта за продажба на ближния. А вторият опит...Очаквано - друго време, други хора. Не видяхте ли онзи ден - във Франция се готвели да плащат на ЛОШИТЕ ученици, за да учат??? За автора -  ----------------------------- Натиснете тук |
| Добре написано. И в Природата е така. Водата при ниски скорости е мека и не може да ти навреди, но ако рязко удариш с ръка по повърхността и - може и да изпищиш от болка. Различни причинно-следствени връзки, различни гледни точки - Всяко нещо с времето си! Така казват мъдрите. |