Отиди на страница:
| San De Cannes, съгласен съм с почти всичко, казано от Вас, но моля Ви, не слагайте шпация (разстояние) преди запетайките, а само след тях. Така мисълта Ви ми изглежда малко насечена... но не и запечена.  Апропо, уважаеми съфорумци. Прави сте за българската журналистика - тя е точно такава, каквито са ни и правосъдието, образованието, здравеопазването, законодателната власт, изпълнителната и т.н. и пр. Проблемът наистина е в разградената имунна система на нашето общество. И за да не ви звуча кухо и високопарно, като сущий Лютфи Местан от парламентарната трибуна, да ви кажа какво имам предвид: С една дума - моралът. Когато в едно общество вярата в справедливостта и почтеността е на изчезване, когато законът за него априори е врата у поле, то се превръща в... днешното българско общество. Слава Богу, срещу тази вяра бронебойни патрони няма открити, няма открити, защото тя периодично възкръсва. Понякога под наивистични форми, като например надеждата поредния Спасител да ни избави като един Супермен, като Б. Батман дори, от лошите и лошите им практики.  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Тежко, тежко! Вино дайте! |
| Сандокане, хубаво пишеш, с болка, личи си, много те вълнува това, че милата ни Родина я превърнаха в боклучарник, ама защо това разделение - вие така, пък ние онака /т.е. вие, дето сте овърсийс, пък ние - дето се печем на бавния огън тук/. Нали сме все българи и родината ни е една? |
Сандокан, ти да не си в житейска криза на равносметка - какво си спечелил и загубил като си избрал запада. Ако съдя по тона ти, май чувставаш, че си загубил.... ама хиииич, хииич, не искаш да си го признаеш. затова яко плюеш - да си заглушиш съжаленията  |
| По принцип избягвам да обсъждам ставащото в Родината с хора, които не живеят и не работят постоянно тук, в България. Много са причините. Не мога да съдя никого, че е направил един или друг избор - да живее и да работи тук или навън. Но предпочитам да се карам и да споря с хора живеещи тук, защото какво става, ние го знаем не само от вестниците, радиото и телевизията, а го усещаме непрекъснато с кожата си, нервите си и сърцата си. А и защото в много случаи, самите ние сме автори на дивотиите. Мненията на нашенците в странство, поради недостатъчната им адекватност, възприемам с неангажиращо любопитство. А някои поради систематичните оскърбления към нас, просто пропускам. Никой не ви спира да работите и живеете където пожелаете и да покажете какво и как можете ! Има страшно много българи , които доказват всеки ден какво и как могат , правят го и с разбиране и с чувство за отговорност и дори ако трябва стискат зъби но го доказват. В крайна сметка резлутатите са това, което определя техните достойства, не толкова моите думи ! Това казва нашият приятел Сандокан. И е вярно. Но в казаното неявно се съдържа твърдението, че в случая колегата Сиров е един обикновен мрънкач. Такива неща се изказват непрекъснато и от други по адрес на повечето от нас. Мрънкаме, а нищо не правим, защото ни мързи, защото сме крадливи, защото сме некадърни и т.н. В механиката има една техника на разлагане на движенията на по-прости - движението в неподвижната, инерциалната (абсолютната) координатна система се разлага на преносно, дължащо се на движението на общата среда и относително, спрямо тази среда. Абсолютната скорост е векторна сума на скоростите на двете движения. Е, ако приложим тази техника и към личните постижения, личните абсолютни скорости, ще видим, че успехите на нашенците в странство в много голяма степен се определят от голямата преносна скорост, за която те нямат никаква заслуга, а и отговорност. От тях се иска личната им скорост (относителната) да не е в посока противоположна на обществената (преносната) скорост. Тук нещата са други. Може да имаш много голяма относителна скорост, но ако преносната скорост е малка, и да се прескундиш, абсолютната ти скорост не е голяма. Така, че тук имаме две задачи - да осигурим, както собствена скорост, така и обществена скорост с подходяща посока. Така, че нека да сравняваме сравними неща - личните скорости, а ако няма как да го правим, нека да не го правим. А защо преносната скорост е малка и в неподходяща посока, как да се оправи - това е сериозен разговор с истински заинтересовани хора. Много се надявам механичната аналогия да е разбрана, както трябва.Редактирано от - hamel на 31/10/2009 г/ 10:11:36 |
Don: Знаете ли, че цялата печалба на БТК се прехвърля ... Знаете ли, че БТК упорито отказва ... Знаете ли, че ... Нагло е именно тия, които действат арогантно и безпринципно, да ни поучават какви били принципите. Що бе, човекът не поучава, ами си го е казал направо - идвайки в България трябва да изоставиш принципите си. . То е казано и преди него - "Не ходи со своим уставом в чужой монастырь", или както според легендата св. Амброзий отговорил на св. Августин - "Когато си в Рим - прави като римляните". И човекът така прави - работи според това, което тукашните принципи позволяват. . Ама не ти харесвали тези действия? Ми такива са принципите тук, иначе казано - законите (както писани, така и неписани), такова е и прилагането им. При такива закони и такава законодателна практика няма как да е иначе. Ако не е Мошени - друг ще е. Е, боли, когато законодателната среда е нагласена уж за наши хора, пък те и чужди тела вземат да се усетят и почнат да смучат през пролуките - ама проблемът не е в чуждите тела, а в специално нагласените закони...  Хм... Тук имаше един постинг на Don, на който взех да отговарям, и като си написах отговора, оригиналният постинг беше зачезнал. То бива виртуалност, ама понякога идва в повеке. Редактирано от - Берия на 31/10/2009 г/ 10:27:48 |
hamel,  .Всички трябва да зароботим в посока на обръщане на преносната скорост в посока на нашите относителни скорости. Тогава може и да стане. |
| Аз пък винаги съм се чудил, като как хора, пишещи с труд на майчиния си език и рядко в състояние да изразят завършена мисъл, "успяват", каквото и да означава това. Очевидно, за "успяването" културата не е условие sine qua non. |
| hamel, примерът ти е доста точен. Само едно нещо си пропуснал - тази среда, която определя общото движение, не е анонимна и абстрактна - тя се състои от много тела, които се движат и преобладаващата посока и скорост на движение определят и движението на средата. Що се отнася до нашенците в чужбина - да, вярно е, те просто са се вписали в тамошната среда. Това вписване обаче също изисква определени способности и качества - да си работлив, да спазваш реда и правилата в обществото, да не гледаш в чуждото канче и все да мислиш как да вземеш от него, а да гледаш как да си напълниш своето, без да взимаш от чуждото и т.н. Който ги има тези качества, се вписва там без особени затруднения. Който ги няма, не успява да се впише и или се връща, или стои там като аутсайдер. Със същите качества и тук може да постигнеш нещо, но е по-трудно и постигнатото е по-малко. _______________________ Блогът на Манрико |
| hamel - за написаното от теб. Едва ли ще са много тези, които ще разберат какво им казваш, а и ако те разберат, едва ли ще искат да си признаят че си много прав. Преди много години бях в Чехословакия и имах подобер разговор с един българин/чех, който беше успял в личен и обществен план. Та този индивид ми се хвалеше с "ние българите....", после с "ние чехите....." Като трябваше пък да оплюва Българи, говореше - "вие българите...". Накрая не издържах и гопопитах в прав текст. "Ти какъв си най-накрая - българин или чех. Хайде определи се и да знам с какъв точно говоря." И той млъкна, не каза какъв е. Същите са и нашите съфорумци извън страната. Не живеят тук, но взимат отношение по всички въпроси, които нас ни интересуват пряко. |
Очевидно, за "успяването" културата не е условие sine qua non. То под "култура" какво ли не се разбира... Културата в смисъла - като видиш нарисувана с много маниерничене картина от художник-пе'ерас, да забелиш поглед и да възкликнеш "Въх, какво киароскуро!", вероятно не е условие. Културата в смисъла - да се държиш възпитано и любезно с хората, да ги поздравяваш усмихнато, да не си хвърляш боклука на улицата и други такива дребни неща, е условие._______________________ Блогът на Манрико |
| Да, доброто възпитание е наистина необходимо условие. Лошото е, когато се приеме и за достатъчно. ПП. А най-лошото е, когато липсва, но се декларира юнашки като условие Редактирано от - Caravaggio на 31/10/2009 г/ 10:55:18 |
Manrico... тази среда, която определя общото движение, не е анонимна и абстрактна - тя се състои от много тела Така е. И нещата придобиват системен характер. Но за целта трябва да отидем под статията на Денков.  |
 Светът на "подредените" , винаги си търси "територии" . Очевидно става , че ние и сами "редим" нашата , сред тях ...  |
| hamel, По добре не може да се обясни. Трябва да се сравняват относителните/релативните скорости, а не сумарната. Но, когато си "навън" ти се струва (изглежда), че имаш заслуги и за преносната скорост. Или поне искаш тези "вътре" да си мислят така. Да, ама не. Многократно при разговори с гурбетчии, пък и тук във форума, съм казвал "Като сте толкова умни, знаещи, можещи, върнете се и задайте посоката". Направете го реално, не с неизпълними съвети и сравнения от разстояние. Ама не, на "вас" морето, планините, реките ви са ос*ани. Почистете си, "ние" ще се върнем. За това си мисля, че liliola е също права - липсва им нещо на някои от "външните" българи, за това и е такава реакцията им. |
Хамел, знае се, че когато в движението участват повече от две тела, резултатът е хаос  Редактирано от - Caravaggio на 31/10/2009 г/ 11:03:20 |
Caravaggio Аз пък винаги съм се чудил, като как хора, пишещи с труд на майчиния си език и рядко в състояние да изразят завършена мисъл, "успяват", каквото и да означава това. Очевидно, за "успяването" културата не е условие sine qua non. Ми според Маркс имало некъв си там всеобщ еквивалент, наречен "пари". И понеже в тоя форум пишат все марксисти (явни, скрити или латентни), то поставеният по-горе въпрос - "що е успяване" - има съвсем ясен отговор, свързан с всеобщия еквивалент. И според него - да, културата не е условие sine qua non. Културата (пак според класиците на марксизма) е средство, а не цел. Ми идеалната цел е "все по-пълно задоволяване на постоянно нарастващите потребности". Поне докато съществува всеобщият еквивалент (защото, според класиците, той щял да отмре - някога, но не сега), то схемата е "повече всеобщ еквивалент - повече задоволени потребности". . Преди 10.11. схемата беше изкривена, защото, според социалистическата политикономия, всеобщият еквивалент при социализма имал "специфична функция", която не е като при капитализма. Така че парите при социализма хем бяха "всеобщ еквивалент", хем не баш дотам. Това беше формулирано от народния гений по следния начин: "Да си в Лондон без пари е същият проблем като да си в Долни Богров с много пари - и в двата случая нищо не можеш да си купиш". . Смисълът на "прехода" на 10.11. беше в това, че "специфичната функция" на всеобщия еквивалент изчезна - е, не баш за една нощ, ама доста бързо. Оттук нататък и в Лондон, и в Долни Богров без пари нищо не може да си купиш, а ако ги имаш в достатъчно количество - можеш да задоволяваш повече потребности. Плоските сравнения като това, че един каращ на помощи безработен от Германия получава повече от Президента на РБ не бива да ни карат да смятаме, че немският безработен е непременно по-успелият, но ни водят в диалектически правилната посока на правилото и неговите изключения. |
знае се, че когато в движението участват повече от две тела, резултатът е хаос Хъм, знае ли се? Аве, като се сложи системата от две и повече тела в подходящо силово поле, всички движения стават учудващо целесъобразни Редактирано от - hamel на 31/10/2009 г/ 11:14:44 |
| Е, Берия, нямах предвид чак такъв фундаментален анализ, но благодаря за разяснението Редактирано от - Caravaggio на 31/10/2009 г/ 11:15:31 |
| Ох, Караваджо ... аз не съм успял. Не знам защо си останал с впечатление, че става въпрос за мен и за някакъв мой успех !? Светът е точно толкова логичен и справедлив, колкото е необходимо за да изпитваш всеки ден удовлетворение , че законите, които ти познаваш или си си избрал, имат своята валидност поне в 99% от случаите. Това е успокоителната "страна" на моя отговор , а ... тревожната е, че има 1% който може да е достатъчен, понякога, да постави по съмнение останали те 99 %. Не знам какво е успех, нямам точен критерий ... Знам, че започвах няколко пъти от 0 в живота и ми е било страшно трудно. Това е което знам, а което не знам е много . Детайлите ще ти ги спестя , не е редно да се споделят лични неща във форума и не искам да се чувстваш ... задал неправилния въпрос , под формата на съмнение в действието на избрания от теб общовалиден закон. Сега, вероятно, имам по-малко право да изказвам своето мнение във форума или поне си извоювах правото да те помоля за разрешение преди да посмея да го направя ... след направеното от мен признание за провал !? Но ако аз все пак, покривам минималния критерий за успех , мога ли да не те питам и това няма ли да подложи на ревизия нещо, което е толкова фундаментално за теб ? Оставям отговора на твоя индиректен въпрос за моя успех на статистиката ... и това не е малко |