Отиди на страница:
| През последните 20 години нито един работен колектив няма по-голямо представителство във властта от "професорите от СУ "Св. Климент Охридски"" - и - какво се получава, значи - един представител на този работен колектив, който вече двадесет години тероририза нашия народ, има наглостта да си отваря устата... Що не каже, например, колко задници е излизал, за да стане професор по една хумантарна дисциплина именно в това висше училище? |
| Още един бивш комунист се гневи на вятъра.Абе човеко ако имаше малко срам щеше да се хванеш и да се удавиш, а не да използваш посредствените си епигонски възможности да станеш професор използвайки духовния вакуум на организирания от съпартийците ти преход. Проблемът е във такива като вас с Боян Биолчев, а не в големия брат. Що не се бунтувахте срещу руския голям брат бре комуняго дупнишки, а сега търсите оправдание за собствената си некадърност. |
| Добре де, а какъв е проблемът с думичката "дискурс"? Това е термин. С каква друга дума бихте го заместили? Като сте тръгнали, измислете по някоя друга, разбираема и ясна думичка на мястото на такива мътни термини като "молекула", "орбита", "термодинамика"... Каква е тая термодинамика, тия хора защо се срамят от езика си? |
| Руританец, извадка от Уебстър Main Entry: 1dis·course Pronunciation: ˈ dis-ˌ kȯ rs, dis-ˈ Function: noun Etymology: Middle English discours, from Medieval Latin & Late Latin discursus; Medieval Latin, argument, from Late Latin, conversation, from Latin, act of running about, from discurrere to run about, from dis- + currere to run — more at car Date: 14th century 1 archaic : the capacity of orderly thought or procedure : rationality 2 : verbal interchange of ideas; especially : conversation 3 a : formal and orderly and usually extended expression of thought on a subject b : connected speech or writing c : a linguistic unit (as a conversation or a story) larger than a sentence 4 obsolete : social familiarity 5 : a mode of organizing knowledge, ideas, or experience that is rooted in language and its concrete contexts (as history or institutions) <critical discourse> Все ми се струва, че в родният ни език има и могат да се намерят нормални съответствия на въпросната думичка. |
| О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се инволвнеш в дискурс? _______________________ Блогът на Манрико |
| Len, въпросният термин отговаря на петото посочено от теб речниково значение. Би ли предложил български заместител? |
| И, впрочем, щом толкова цениш родния си език, не е зле да му слагаш правилно граматическите членове ; -) |
Даскал Цеко: Големият брат ни е хванал за ръка и няма никакво намерение да ни пуска. Професорът е болезнено прав. С едно уточнение - не за ръката, а за топките, и стиска яко. Иначе намерението си остава същото Не само стиска, Даскале - и дърпа. . Защото в наръчника на канибалите е казано - "Хвани за топките и дърпай... сърцето и мозъкът ще ги последват..." |
Руританец: Добре де, а какъв е проблемът с думичката "дискурс"? Това е термин. С каква друга дума бихте го заместили? Като сте тръгнали, измислете по някоя друга, разбираема и ясна думичка Може би "наратив"? И въобще, много мръсничко звучене има това "дискурс" за невинното българско ухо. Не е ли редно да се казва поне "дисчленс"?  |
| време е да се реши как ще печелят пари. примерно ако ще са проститутки и от това се печелят парите, да се обучават прагматично за това. ако няма да се проститутки, да се мисли как да се отмени паричната система, или да се отмени собствеността. да хванат бика за рогата, или просто да изчезнат бавно, колониално, нещастно. |
| Например: "Темата за патриотизма /родолюбието/ в "История Славянобългарска"" Ех, Кириак Стефчов, на тебе един Бойчо Огнянов ти трябва. А най-добре - Боримечката!  |
| Дискурси значи. Вероятно Балан се върти в гроба. През 1916 г. проф. Александър Балан прочел във вестниците, че е уволнен от СУ “Св. Кл. Охридски”. Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата. Господин Министре, В душесмут окосъзрех вещилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злимогорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото ако ме окосъзрете ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекалено якотелесие. Никакво коленослабие и кръстонемощни поличби не са ме споходили. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвопластът е естествен, а любощенски подсети непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергвате на изпъдица. С настоящето си буквописание Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка. Последна доплънка: Виж, ако става реч за проф. Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща. Подпис: Ал. Балан" |
| Разбира се, прав е професорът Но и толкова-констатира и така ограничава рамката на проблема с образованието и разтревоженото общество. А защо собствено се тревожи обществото? Отговорът е прост - каквото е обществото, такова му е и образованието! Няма лек. Сто и кусур години образованието "се поправя" от гости и образци, взето наготово и от някъде. Освен това не оставя надежда и мичуринският експеримент пренесен пак отвън, от северо-изток върху благодатната българска почва на познайковство и дърдорковстовто с претенции - създадени, отгледани са поколение не способни нито да мислят нито просто да повтарят вече казаното и написаното някъде. "Интелигенция"-абсурд, защото е направена не за да образова а да контролира и да спира. И като награда да говори от име и по поръчение на целокупното народонаселение. Това, което успя до порасне въпреки тази мичуринска среда се изнесе по живо по здраво. А който поради мързел и напреднало ЕГН -седи като професора и комунтира. По-активните и с надежда за признание във вид на ...кой знае на какво продължават мичуринството с рИформите си Това е положението - хуже губернаторского |
| Никой не даде дефиниция на образование. У нас за такова се смята наливане на безполезно инфо в тикви, които после гледад час по скоро да се отърват от него, забравяйки го. Факти, макти, щуротии. Образованието трябва да ти даде минимален набор от лостове и инструменти и да те научи как да боравиш с тях в живота, така че да живееш прилично и да ти остава време колкото и каквито факти искаш да си наливаш самостоятелно в главата. У нас образованието е наливане на факти, а не обучение за живота. Не е ли априори целта на образованието да те обучи за живота? И ако не е, за какво служи тогава? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Кайли, Интуитивно всички знаем какво е образование. Интуитивно знаем и какво е истински учител - виж например филма "Добрият Уил Хънтинг", където героят на Робин Уилямс се оказа по-добър преподавател от университетския професор. Има такива хора. Но нещата опират до един съвсем прост въпрос: кой ще ги управлява? Защото те за нищо на света няма да бъдат допуснати в управлението на образованието. От тях ще се иска да сковат дарбите си в калъпа, спуснат от скудоумни чиновници. (Отделно стои въпросът за заплащането на хората с истинска дарба, но нарочно не го поставям. За истинския учител той е важен, но не най-важен.) |
| един представител на този работен колектив, който вече двадесет години тероририза нашия народ, има наглостта да си отваря устата... Що не каже, например, колко задници е излизал, за да стане професор по една хумантарна дисциплина именно в това висше училище? Станал е професор, господин Куртенков, с редица трудове, които биха били гордост за всяка национална хуманитаристика. Ако не сте ги чели, препоръчвам Ви ги, за да видите, че има Български Професори с главни букви. Пък ако не сте доволен от някои представители на СУ във властта - министри и пр., пишете си конкретно за тях, а не плюйте по цялата институция. П.П. Нищо лично, не работя в СУ. |
| Образованието, според моето скромно мнение, е натрупване на знания в различни области. Необходимо е човек да натрупа повечко знания в повечко области на познанието, за да може да прецени в каква област са неговите интереси и възможности за реализация, които после да развива. Само интуитивно няма как да стане - човек тогава би откривал отново и отново колелото. Така че трябва да се трупат факти. Това е основата, без която не може. Иначе защо въобще учим децата си да ходят, да говорят, да не бъркат в контакта, след като могат да си лазят и мучат, и да оцеляват интуитивно? Интуицията върши работа при натрупани много знания. |
| Много слаба статия. Незащитена теза. Непосочени идеи за оправяне. Само мрънкане. Ако това са водещите, какво искаме да изказват и защищават тези от учениците? |
Руританец, открих си грешката още като написах, но вече бях натиснала бутончето и ме мързеше да се връщам  Някой по-горе посочи добър еквивалент на Дискурса за патриотизма при Паисий, пак чуждица, но доста позната на всички ни - думата "тема". Мисля, че става. Така де се каже английският ми е професия, занимавам се с преводи и абсолютно винаги съм се чудила как да се преведе въпросната дума, използвана в литературен контекст. Никога не съм проумявала, кое от значенията й имат предвид СУ преподавателите от катедра Българска филология. А когато аз самата съм изучавала английска и американска литература в университета, ей богу, нямам спомен тази дума да е широко използвана в англоезичната литературна критика. Но хората от катедра Българска филология са я възлюбили. Пък да беше само тя... Форумът помни какви "бисери" на Милена Кирова коментирахме. И Валери Стефанов изобилства с такива, не ми се търсят учебниците на децата ми, щото завършиха отдавна, та да посоча конкретни примери... |