Отиди на страница:
| Не съм срещу фактите, срещу дозите съм. 99% факти и 1% ноу хау не е добра система. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| SvSophia, извинявайте, но виждам, че сте от литературните среди и разбирате от литературни анализи. Може би можете да ми помогнете. Скоро попаднах на един термин труден за изговаряне- "Антитетичността", който не можах да си преведа на български. Ако знаете какво означава и ми кажете, ще ми направите услуга. |
Братя Стругацки,   , за забавния линк!Образованието ни е трагично, образованите и образоващите-също... Кой е виновен? |
| Чуждици се ползват масово. Лекари и медицински сестри по телевизията никога не казват "счупване" вместо "фрактура", напоследък вместо "заразно" казват "контагиозно" и т. н. И не само в здравеопазването. Аз отдавам това и на ниско самочувствие - страх ги е да не им се смеят, че не знаят терминологията. Но специалистите по литература, особено когато са свързани с преподаването на предмета "Български език и литература", трябва да се стремят към избягване на чуждиците. Това е тяхно задължение по дефолт. |
| Негласуващ , за линка към статията на Иво Сиромахов, съвсем по модела на Марк Твен, който пише за английския правопис и предлага замяна на отделни букви докато се стигне до текст, който е абсолютно неразбираем. Чудесно го е направил и Сиромахов! |
entite, чете се "антите" - френски, фил. - същност, същина. Професорът ги обича много тия, купешко-засуканите. Интервюто му е хубаво, учебниците му не само не са достъпни и разбираеми, ами са тъмни гори Тилилейски за тия, които са прочели две три книги, а и много повече. |
| И друг път съм казвал - проблемът не е в чуждиците, а в неуместната им употреба. Едно от нещата, които отличават културните, образовани люде от слабокултурните невежи или полуграмотните парвенюта, е именно употребата на чуждици. Първите имат знанието и усета кога и в какъв смисъл да използват чуждици. На вторите подобно знание и усет им липсват, и това си им личи. |
За една минута само намирам следното професорско творение, ех, будителю ти роден, наш.... Да обещаваш "форми" на бъдещето означава, че си се изтръгнал от резигнативната поучителност на случванията и си се вкопчил с безумна надежда в сладостта на трансцендиращия импулс. Опорната точка изглежда намерена, ето го "чертежът" как превива нескопосността на актуалните случвания, надмогва слепотите, наложени ни от близкостоенето до нещата и откроява диктата на един разумногрижовен Кодекс. Стратегическа цел на начертателните жестове е да формират зев във времето, да направят разрива тактилен, болестнонепоносим. Дискурсивният радикализъм няма подобър аргумент от разкъсаното тяло на Хроноса жертвеният агнец на манифестните жанрове. Срещу магменосмътната цялост са се изпънали дефинитивноконтурираните "преди" и "от тук нататък". Рождествената приподвигнатост на манифестното говорене има своите дълбоки основания - самото то е космогоничният акт, полосата на качественото превращение "от днес нататък родът става Народ, робът става Господар, а бедната журнална критика.се превръща в импозантна Наука. С презаверените идентичности начертателните жестове обещават безкрайно пътуване, добро обслужване, топло посрещане според въображението и недостига на обещаващия. Натиснете тук |
| Брр, настръхвам от това, което си цитирала, Сибила! Специалистите сигурно със зор ще се промъкнат през гъсталака от странни български изрази и непознати чуждици, а нещастните ученици в горните класове, горките деца... Щото и учебниците му са в такъв стил. После, образованието ни се сривало, ми ще се срива я... |
| А томовете на проф. Боян Пенев съм си ги купила още като ученичка, тогава ги издадоха, преди повече от 25 години. Съвсем разбираем си му е стилът на Боян Пенев. Мда, критици и критици, така да се каже... |
И аз го имам, len, мама, Бог да я прости, беше учителка по литература, невероятна, та как в такава къща без Боян Пенев.... |
| Сибила, ти изби рибите! Това е като "Аз влязох във визуална връзка с чичо ти и обменихме вербална информация", демек, видях чичо ти и си поговорихме. Или тема на дисертация: "Относно екстензията на амилозния гел", демек относно разтягане на локуми. Аз се движа в среди на точните науки, където такива абракадабри по-рядко се говорят. Особено при нас - експериментаторите, още по-малко вървят. Природата не търпи високопарно изречени глупости - веднага те разобличава. Но все пак се намират, особено сред теоретиците, тъпанари, които искат да облекат липсата на мисли в подходяща бляскава форма. |
| Учениците и последователите на професора и те ги редят такива. После така ще учат и те студентите и учениците си. А "антитетичността" е от произведение на ученичка на професора, доцентка. [/quote] |
| Да бе Боян Пенев Помня неговата кратка реценцияа-няма смисли в българския има само смисъл Е прав е няма |
| Голямо благодарство на Сибила за изнамирането на феноменалния текст - според мен, само психично болен човек е в състояние да измъдри подобен текст - това е и отговрът ми към адресираното към мен писание от SvSophia по-горе. babavijaga, аз съм от естествените науки и споровете, свързани с терминологията страшно много ме забавляват - на тях зациклят точно плондерите под налягане и опитите им да демонстрират компетентност в такива случаи са страшно смешни - имам много весели примери в тази посока, включително и със собствения ми декан, който точно преди година стана за смях на една конференция и после колеги в коридора не искаха да ми повярват и си мислеха, че се майтапя, като им казвам, че този смехурко всъщност е професор (е, професор, ама ветеринар; ветеринар, ама професор...). |
| Уважаеми форумци, Езикът на българските учебници наистина е недостъпен за голяма част от децатаи това не се отнася само за учебниците по литература, уви! Престъпно недостъпен на моменти (особено ужасяващо е положението с учебниците за 6 и 7 клас). Извън това обаче всяка наука си има "език", предназначен за специалисти. Ако ви цитирам научна статия по физико-химия (не знам защо, докторе, сте решили, че съм "от литературните среди"  , едва ли ще ви звучи по-разбираемо. |
Куртенков, всичките му текстове на проф. Стефанов са такива. Доколко схващам, макар избщо да не съм сигурна /аз съм филолог и съм била студентка на проф. Никола Георгиев, когото на времето обожавахме/ - проф. Стефанов е също негов ученик и последовател. Откъде съдя ли? Почти всички студенти на проф. Георгиев искрено харесват и се прекланят пред Пенчо Славейков - и като пред поет, и като пред личност с огромно значение за българсата литература и критика. Но проф. Стефанов отдавна е настигнал и задминал своя учител/ако действително е такъв, аз само предполагам/ и изобщо не спазва мярката, отвъд която теорията на литературния анализ се превръща в затворено пространство, в което няколко олимпийски богове си разменят комплименти за недостижимостта си между две чаши с амброзия и нектар - храната на боговете, и гнусливо поглеждат към неграмотния плебс, който първобитни училищни нескопосници имат нахалството да им изпращат за оглед. Тези нехранимайковци дори не са чували за божествени находки като "случвания", обговорване" и "дискурс", а и никога не би им минало през ум вместо "примиренчески" и безропотен" да бучнат олимпийското "резигнативен" и "тактилен", вместо осезаем. Друго си е да принуждаваш тези неграмотници с двестаречников запас от български думи да ти четат високостилната попара с речник в ръка, стига да знаят кой точно речник да хванат. Но това за един олимпиец няма никакво значение. |