Отиди на страница:
| Водопроводчик, Пробвай двете форми ПОВРЪТЛИВ и ПОВРАТЛИВ в гуглето да видим какво ще ти каже. Има ги и двете форми, но преобладаващата е ПОВРЪТЛИВ. Май, че произхожда от въртя се, а не от врат...  |
| Чиче, Като благодарност за хубавите снимки, ще ти кажа нещо за родния край, което може би не знаеш. Първият промишлен газопровод у нас е построен през 1949, от Старо Оряхово до Белослав. Находището в Старо Оряхово сега е изчерпано, а тръбите са извадени. Имаше един проект да се добива йод, но не знам дали се работи по него. Малко уточнение: компресорната станция на снимката е КС "Провадия" (землището на с. Кривня). Газопроводът от находището "Галата" ... впрочем проектът е 100% български, както и наземното строителство ... стига до нея, но газът изминава 60-те км под собственото си пластово налягане. Натиснете тук, на стр. 6 има снимка на платформата в морето. |
| Круела, Напомни ми за вица за Иванчо, който спорял с учителката, че не е все едно и също "ще мина да те взема" и "ще взема да те мина". |
| CdV, значи не е случайна грешка, а незнание. "Поврат", от където идва "повратлив", не означава нито връткане, нито по шия, а завой, прелом, коренна промяна, връщане, обрат, смяна, скок, отстъпление, отклонение, заобикалка, криволица, ъгъл. |
| Минавам от тук, Атмосферата наистина не е от най-приятните и съм сигурен, че всеки ден хора, които биха имали нещо наистина интересно да кажат се въздържат от това или, ако се излъжат, съжаляват сто пъти. Сигурно всеки от нас го е преживявал. Изгубиха се и доста интересни събеседници. Има и тук определена отрицателна селекция, която води до доминацията на малки групички, които, за да крепят вътрешния баланс, се придържат към едни и същи втръснали разговори и роли, а за външен - изтласкват всичко различно. Кръжат единаци, които основно са тук да се "забавляват" и "майтапят", но всъщост освобождават агресия. Единични баскервилски вопли надават някакви мрачни пророци...И всякакви други типажи. В тази менажерия сме и ние с Вас, колкото и да сме изключение в собствените си очи. Било е и доста по-зле, но пък и много по-интересни неща се пишеха. Или аз така си мисля. Миналото розовее като Екатеринините стъкла на Зимния дворец. Сега дори "подигравчиите" са скучни като бутафория от читалищна постановка. Да вляза и аз в ролята на Дама пика. Адресирате неудволетворенията лично към мен, но аз няма да коментирам въпроса кой кого нападна в конкетната обмяна на реплики между нас, нито пък очаквам да имате поглед към това как аз се държа. Мисля си, че се старая да не нападам никого лично и просто да се придържам към някакви конкретни теми, но съм сигурен, че по един или друг начин имам своя принос към гореописаната атмосфера, тъй че не бягам от отговорност. Просто прочетох нещо интересно от Вас днес и Ви отговарям така подробно заради неудобството си, че за пореден път нещо, което можеше да бъде ако не интересна, то поне прилична обмяна на репрлики стана глупаво сджафкване. Никовете наистина са диагнози. Това се отнася и за моя. "Абулафия" - беше избран в конкретни обстоятелства и имаше специфичен смисъл. Ако трябва да влизам в детайли - повечето, които решават да търсят значението му, стигат до средновековния кабалист и се почват емоциите. Почти никой от "изследователите" не се сеща, че героят на една хубава книга беше назовал така компютъра си и го беше превърнал в метафора за колебанията си дали да пише изобщо нещо. Това е минало-неважно. Всякакви значения и цели на тоя ник са изоставени отдавна, както и свързаността му с тоя форум, писането и прочее. В момента, честно казано, ми е доста досаден и обременяващ с всичките си претенциозни значения, но и измислянето на нов - ако ще и да е случаен набор знаци - изисква инвестиция на усилие, което надвишава с много връзката ми с форума пък и с конкретните ми писания тук. Така че съм просто поредния "уманитар" с хахав ник. Имам да пиша нещо голямо в последните месеци, не ми върви, скучая, стресирам се, влизам тук да обменя някоя приказка за разнообразие, някой да ме наругае едно хубаво за нищо и да се върна към безплодните си усилия с досада от това общуване и - още по-голяма - от собствените си постинги. Това е моментната ми диагноза. Вашата Вие си я знаете. Не знам дали с тези излишни лични подробности успях да хуманизирам с обратно действие обмяната на реплики, но и на кой всъщност му е потребно това. Надявам се поне, че сте освободил напрежението. Или пък друг някой, който се е излъгал да го изчете това. Поздрави Редактирано от - абулафия на 08/11/2009 г/ 20:27:36 |
| Аз го изчетох. Имам една забележка - ако наистина пишете нещо голямо, постарайте се да заобиколите крайностите. Иначе само ще хвърлите голямо усилие за нещо дребно. |
Лянча,  Познах съртовете зад компресорната станция. Не знаех за 1949 г. и че платформата и тръбата е българска. |
Не ми остава нищо друго освен да си посипя главата с пепел...  Търсенето и намирането на една и съща дума написана по два начина в речниците е заблуждаващо, има и други думи които съм ги намирала изписани по два начина в два различни речника. Това внася доста голяма доза объркване сред нелитераторите, които не знаят кой от тях е меродавен. |
| По въпроса за прехода има много готина статия от проф. Николай Василев в "После". Ако някой я е пропуснал - препоръчвам я. Натиснете тук |
| Ей, пак се сетих за един стар виц. От времената, когато хронологията се отчиташе само спрямо Девети, а не спрямо Десети, но от печалния ни опит виждаме, че не са се променили, за опровержение на латинското - темпора мутантор... etc. Имало двама братя. Преди Девети били - единият партизанин, а другия - жандармерист. След Девети жандармеристът си взел народна пенсия, понеже имал брат партизанин. А партизанинът бил все репресиран и не могъл да си намери работа, понеже имал брат жандармерист. Та и ББ така върти дядовците. |
| Караваджо, Ценя това, че си намерил начин да си формулираш отношението в регистър, различен от обичайното. И благодаря за съвета. Нещо ме кара да мисля, че няма да се разсърдиш, ако не ти се отплатя в същата монета .- Крайностите са много особено нещо - не искам да изпадам в излишен релативизъм, но наистина има нещо такова. Твоят ник мисля е сравнително скорошен, не знам дали под него има предишни археологически слоеве на кибичене тук. Аз изпуках бая време. И от моя гледна точка си мисля, че това доста ме ммм промени, да речем. Като погледна назад и ми се струва, че съм изоставил много крайности. (То разбира се зависи и от къде тръгваш де). Но ето, че за теб съм "краен". Не очаквам да си хабиш времето, но понеже така или иначе явно съм ти дразнител - винаги ще се радвам ако можем да задържим в настоящия регистър и като се натъкнеш на следващата ми крайност, да я обсъдим. Може даже да се получи по-интересно от обмяната "остроумия", която практикуваме. - Колкото до крайността на това, което пиша - колегите все ме критикуват, че не заемам ясна позиция. "Ама нямали най-сетне да се определиш - ляв ли си или десен и към коя школа принадлежиш" вика доайенът всеки път като стане дума за работата ми. Но, както казва хубавият стар виц, опитите в турция продължават. Наистина ще се връщам към писанието си. Приятна вечер PS сега обърнах внимание и на "дребно". Явно си неизтребим  Редактирано от - абулафия на 08/11/2009 г/ 20:52:34 |
| Благодаря Абулафия.Не очаквах и толкова е по-приятно да се изненадам от отговора Ви. Вече казах за светлинката. Значи отнякъде свети Поздрави |
| В един друг форум, имащ прилика но и много различен - това е задача.Какво още се крие зад името или зад израза. Абулафия. За съжаление разкрих ... уж съвсем близкото - Умберто Еко. Дори стои някъде при дъщеря ми на лавицата. Тя сигурно беше по-внимателна. Но аз не съм... Стар нетски навик.по-скоро меланхолия. Поздрави |
| А я у моменто слушам crickets 20-С И минаха два прилепа... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Преди малко съвършено случайно узнах колко ни струва "удоволствието" да гледаме телевизия в болничната стая. Дано не сте толкова сащисани, колкото бях аз. Оказва се, левче на час. За денонощие - 24 левчета. В болничната стая. Оттук нататък няма за какво да говорим. Само един съвет към младите мъже и жени - бягайте, бягайте оттук. Бягайте презглава, колкото се може по-скоро. Тук ще става все по-лошо. Зла прокоба ли е, или ние сме за шкартиране, но на тази територия и е писано да се гърчи под простотията на собственото си население. Представяте ли си, болнична стая, 2 лева за хотел, лев и педесе за храна и още два лева за лекарства. И още двайсе и четири лева за прекупвачите на целулоидни гърли? |