Отиди на страница:
| Гърбосложен на кревата стих въртя ала Балан Даскеле, изпреварил си ме. Редактирано от - Diver N на 11/11/2009 г/ 09:40:48 |
Nikolas, радвай се, че си загубил този дневник, защото аз моя като го намерих, със съжаление открих, че тогава съм била по-мъдра. И знаеш ли защо - защото тогава е нямало за какво да си спомням  Да изживяваш момента - това е мъдростта на младите! |
| Логистичният парк е до, а не на мястото на Янко Костов, от северната страна на шосето, от страната на летището. Некрополът е на югозапад от ЯК, в района на домостроителния комбинат, непосредствено северно от т.н. "Сухо пристанище". След една бригада във въпросния консервен комбинат - след като видях някои тънкости от производствения процес - завинаги се отказах от напитката, наричана "нектар". |
| Поздрав за сички сиганки: Натиснете тук |
Е , като се е почнало със сиганките  Натиснете тукРедактирано от - Benedicta на 11/11/2009 г/ 10:05:25 |
| Да-а, хигиената в "Янко Костов" беше на завидно ниво. Миришеше на вкиснали домати, чакащи да бъдат превърнати в пюре. Едни работници (няма да кажа от кой етнос) пред очите ми обърнаха по невнимание буре с пюре в калта и с лопата бързо го посъбраха обратно. За технологията при киселото зеле, съм склонен да приема описаната по-горе от друг форумец. Редактирано от - dabedabe на 11/11/2009 г/ 10:17:21 |
Поредната интересна сряда -  Паленето на печка е нищо пред паленето на интерсна дискусия. Още нещо за "рапортьорите" - Рапортьор — От вас искам: две самоубийства, един атентат, едно убийство, една смърт от мизерия, 2 — 3 кражби и още няколко работи от същия род — казва редакторът. — Но как?! Аз не съм престъпник... Най-многото, което мога да извърша, това е едно самоубийство, а вие искате две... Колкото за убийствата и кражбите — не се наемам! — викам аз и отчаяно мачкам шапката си. Редакторът поглажда острата си брадичка, усмихва се снизходително и ми пояснява работата: — Наистина, познава се, че не сте се занимавали друг път с подобни работи. Обаче вий криво сте ме разбрали. Той се впуска в дълги разяснения и аз разбирам, че не е нужно нито да се самоубивам, нито да крада, нито да върша покушения: перото ще вади хляба ми, а не револверът... * Вървя по улицата. Днес съвсем ми не върви. Ето 6 месеца, като съм на служба, и винаги доставям сведения, в излишък даже, за всевъзможни сензации, обаче днес нито най-малка, нито най-обикновена случка! Сякаш светът е поумнял... Още два часа ми остават на разположение! Не, необходимо е поне едно убийство! Да! Хайде бе! Ти, с вдигнатата яка, извади револвер и застреляй ей онзи господин с бомбето. Хайде де! Дръпнеш спусъка: бум — човекът пада, аз изваждам бележник и молив и най-точно отбележвам всичко... Голяма работа! Хайде де! Човекът с вдигнатата яка влиза в една обущарница. Мерзавец! Страхливец! Господинът с бомбето най-спокойно продължава своя път... Дявол да го вземе! Няма и няма! Изведнъж до ухото ми достигат тъпи, глухи звукове. Не ще и съмнение! Това са револверни гърмежи. Тичам по посоката, откъдето долитат гърмежите... Мисля си: семейна сцена. Бащата пиян. Жена му го нагрубява. Той кипва, дръпва чекмеджето на масата, вади револвер и бум… Жена му пада. „Божичко“ — пищи тъщата! Бум — и нея... Тича големият син... Бум — пада и той... Ужас, кръв... сензация... Хиляди дяволи! Пак нищо. Една слугиня изтърсва някакъв килим. Пак вървя. В джоба ми има само един лев. Изваждам лева и го подавам на едно циганче и му казвам: — Я иди плесни един шамар на онова момче! Изваждам и бележника и чакам резултата. Циганчето ще го удари. Момчето ще го ритне. Ще се намеси господин, втор, трет... цяла навалица. Препирни. Двама се сбиват и т. н. Циганчето грабва лева, тича към момчето, обаче изведнъж свива по напречната улица. Ах, вагабонтинът! То ме изигра... ...Не върви и това си е! Видя се, че днес нищо няма да се случи... Редакторът ще се сърди. Може би ще ме уволни! Пък нека ме уволни. Ето Гошо се завърна. Той обеща в неделя, непременно в неделя да ми върне 200 лева, които ми дължи... С тези пари ще проживея, докато си намеря друга работа... Но каква е тая навалица? Тичам. Изморен кон паднал. От устата му тече пяна. Навярно ще умре... „Напоследък каруцарите са надминали тигрите със своята жестокост.Така днес на„Мария Луиза“ един кон умря в най—жестоки мъчения благодарение...“ — Настрана, настрана! — вика тьлпата. Прекъсвам писането и поглеждам — проклятие! Конят станал. Що му трябваше да става! Нали по-добре щеше да бъде, ако беше се отървал? Пак крача. Ето една бабичка се плъзва. Изваждам бележника. Навярно няма да стане. Но и тя става... Нямам късмет и туйто. — Какво? Самоубийство ли? Чакайте!... Дайте път! — Самоубийство ли? — питам една слугиня. — Да, студенто се самозастреля! — Браво, браво! Така трябваше! Много хубаво направил — викам аз, прегръщам слугинята от благодарност и хуквам по стълбите... — И ти няма да свършиш по-добре! Още сега не си тамам — измърморва слугинята. Влизам в стаята. Бележникът е в ръцете ми. Разбутвам навалицата. Лицето ми свети от радост, обаче изведнъж краката ми се подгъват. Не успявам да се задържа и падам на едно канапе... Самоубиецът Гошо — Гошо, който умря, в неделя щеше да ми върне 200 лева, Гошо — единственият човек, който ми дължеше. Ах, защо не беше се самоубил в понеделник! Някой ме поръсва със студена вода. — Какво ви стана? — пита ме разплакана женица... — Нищо, зле... — Можете ли да ми кажете как се казвате, какъв сте на покойника, откога го познавате и какви според вас са мотивите на самоубийството? — пита ме млад, добре облечен господин. — Защо ви е нужно това?... Кой сте вий? — Аз съм рапортьор... — По дяволите и аз, и вий! Българан, г. IV, бр. 8 от [22 февр.] 1919 г. с подпис Ведбал. --------------------------------- Натиснете тук |
фамилията на Безеншек (Антон), Николас, този Безеншек има ли потомък със същото име, известен баскетболист на времето, а по-късно много добър зъболекар? Покойник вече... |
| За Балан - с уважение Сред толкова много разградители, похвално е човек да отбележи един от забравените градители на България (барабар с циганката и изчервяването) А това "импийчмънт" ... пикаене в кацата с кисело зеле на текезесето ли беше ? Редактирано от - April на 11/11/2009 г/ 11:27:00 |
| Здравейте Форумци, Голям българин е бил проф. Балан, да е жив и здрав Джимо, че го спомена. Целият му живот буквално е бил оттаден на Софиискя Университет, защото и домът му е бил до оградата на АЛМА МАТЕР. Големи и ИСТИНСКИ учени а едновременно с това преподаватели и педагози е имало в Университета по това време. Поклон, пред тяхното дело. Леля ми, нека почива в мир, ми е разказвала друга случка от честването на 95 годишнината на професора. на него той разказал следната случка: Среща се Балан с колега, мисля че единия от баща или син Славейкови и получава упреци за въведената от него дума "творба" а именно: "Каква е тази дума творба, бе Балане, тя на мен ми прилича на думата торба". Балан отговорил: "Ами има такава дума в Българския език, има и други думи, които си преличат "Например има в нашия език думата "сръдня". Тя и на мен ми прилича на една друга дума, ама си я има." Това било казано пред честването, и присъствалите официални лица, начело с Вълко Червенков. |
| Правописец, Чувал съм за български преводач, творил в началото на миналия век, че превел Дон Жуан Господин Иванчо, а Жана Д'арк - Иванка Даракчийска. Даскале, благодарско за Смирненски. "Баланиадите" на Смирненски ги знам наизуст, много ми харесват. Но има и още едно произведение на тази тема, то е в проза. От него помня началото: "Бях се гърбосложил в кревата с гласило в ръката и очепрекарвах последните новости от земите на царевицогълтачите ...". По нататък имаше "... сладкомиришието на дамите се смесва с чесъновонието на някой стар войскар ..." И накрая: "И ето ме сега с чаша ечемиководница в ръка и правя страшна гърлоизливница" Едно от малкото неща, за които ме е яд, че не съм свършил досега е дето не научих стенография - наука, на която поставям много висока оценка(за мен си е наука). Имах един колега, професионалист в това отношение - лист, формат А4, го разделяше на 6 части и събираше една лекция в 1/6 от листа само със стенографски знаци. Разправяха за него, не съм го виждал, че с карфица стенографира върху химикалка (имаше едни такива, тристенни) отговор на въпрос от конспекта и си прави "пищов" един вид. Много симпатични момичета познавах от СПТУ по стенография и машинопис, на канала на бул. "Сливница" и с това се изчерпват моите познания по стенография. |
| До Гойко, Да, проф. Балан е бил съвременник и с двамата Славейкови. http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/ZaB alanLit.html Този линк със сигурност ще ти бъде интересен, като дказателство по това. |
| Предполагам, че статуята е тази - на сайта на Лувъра има мн хубава мултимедия за нея...... Абулафия, Това е само една от статуетките на бързописците, може би най-известната - Скрибът от Саккара. А иначе те са много. Потърси в Гуглето scribe + Louvre + images, ако искаш да видиш част от тях. Няма съмнение, че това е била много важна и уважавана професия. Позата на бързописеца обяснява защо в египетските ръкописи йероглифите са подредени във вертикални редове, от дясно на ляво. Тъй като бързописецът пише с дясната ръка, той е принуден да придържа рулото на папируса с лявата и да го разгъва бавно в посока към пишещата дясна ръка. Много по-късно, когато се е преминало към писане върху пергамент, този начин на писане се е оказал крайно неудобен. Особено при подреждане на текста в хоризонтални редове, защото дясната ръка зацапва неизсъхналия още текст. И затова при гръцките и латински ръкописи върху пергамент и впоследствие върху хартия, се е преминало към добре известното писане отляво надясно, запазено впоследствие и при писането с кирилица. |
| Интересна е съдбата и синовете му - Милко, Владимир и Станислав. Владимир е летец и авиоинженер, директор на "Lufthansa" за България. Изчезва безследно след войната. Станислав е секретар на цар Борис III и е осъден от Народния съд. Заради сина си (макар да е горд човек), моли лично Георги Димитров и го спасява. Помилван е и става личен секретар на баща си. Доживя до 1980. Имах щастието да слушам като първокурсник лекциите на проф. Милко Балан (R.I.P.), който преподаваше в Медицинска академия анатомия. Беше изключителен терк. От горните курсове ни "посветиха" в едно негово стихче, с което и до днес помня поредността на малките костици на дланта : На (навикуларе) луната(лунатум) триста (трикветрум) *утки (пизиформе) търсят (трапециум), търсят (трапецоидеум) корав (капитатум) *уй (хаматум). Но изпита при него си беше една малка баталия...  Редактирано от - Doctora на 11/11/2009 г/ 12:08:51 |
| Benedicta, Така е, за една интересна личност всеки ден е добър да бъде спомнена... Просто във вихъра около годишнината от падането на стената и на Тато подобни емоции идват малко (поне) неочаквано... което не намалява ценността им, както писах. Азъ - за "виолетовите" - |
| Ivo, не казвам в кой град беше КК "Янко Костов", щото както всички знаят в кой е ул. "Розова долина", тъй всички трябва да знаят в кой е КК "Янко Костов" Хе, хе-хе-хе, Боцмане, То може би не тук му е мястото, но тъй както е тръгнало, май ще излезем земляци! Защото и аз съм бил на бригади в КК Янко Костов. Не знам ти през кой сезон си бил, но есента най-интересна беше подготовката на киселото зеле. Ний почистваме зелките и ги носим до огромните каци, а вътре в тях циганки ги поемат и подреждат. Отстрани двама пазачи, единият от които даже с пушка. - Защо ги вардиш бе, да не би да задигнат зелето? - Не бе, даскале, мързи ги да ходят до кенефа и пикаят в каците, да им е... мамата! Затова оттогава кисело зеле от магазин повече не купувам. Слагам си качето в мазето, за да ми е мирна главата. Ех, не винаги втасва кат хората, но след това което видях, никога не се питам коя е причината, ... |