
Докич - Казах си го вече - Камбуров няма да стане за нас. А и няма да го пуснат така. --------------------------------------- Блогът на Генек |
| ...припомням какво се случи на тази дата преди доста години в близкото минало...двама футболисти ще останат безсмъртни завинаги в нашите сърца с това което направиха на тази дата...единия с головата си асистенция...другия с отбелязването на гола... Натиснете тук |
| Какво се случи на тази дата, уважаеми форумци? Прав е Завинагито, че 1993 г. победихме Франция на де Пранс. Победи България! Целият отбор победи. По-голямото е друго събитие, отекнало в световната преса отвъд желязната завеса в годината, в която Варшавския договор смаза Пражката пролет през 1968 година. В същата тази година, един от показните магазини на България - отбора на Централния клуб/дом на Армията - бива смазан, разбит и унижен от Левски с невероятния по своята дързост резултат 7:2. Представителите на "Народната" Армия, която влезе в Прага и малтретираше и избиваше пражани са поставени на колене. Партията не знае какво да прави. От Москва искат обяснения. Вестниците в Лондон гърмят. Всички свободни по дух Граждани на България ликуват (тук не броя, живущите в градовете и селата люде с промити мозъци). С този резултат Левски печели симпатиите на всички българи, които не считат, че е тяхна работа да слугуват на СССР и да ходят да избиват невинни чехи и словаци. Затова - Само Левски! Нито капка страх! Нито крачка назад! |
Ve, къде набърка футбола с Пражката пролет само не ми е ясно, с тези идеологеми свободните по дух граждани отдавна са приключили Жалко, че такива чудеса във футбола ни отдавна вече не се случват ![]() |
Представителите на "Народната" Армия, която влезе в Прага и малтретираше и избиваше пражани са поставени на колене. ...ве...моите уважения към теб, обаче пресъздаваш историята както на теб ти харесва...няма нито един "избит" пражанин от "народната" армия. Загинали са само двама чешки студенти, които не са убити а са се самозапалили и изгорели в знак на протест срещу режима... ...ти както го написа все едно бойците от "народната" Армия са някакви кръвожадни серийни убийци... |
| Изнасилвачи убеждават бащата на изнасилено момиче как трябва да бъде по-широко скроен и по-свободен по дух и да си мълчи и дори да започне и да им се радва. Удобно, нали?! Айде по-добре си затрайте, уважаеми! |
Ve, за припомнянето.Който сака може да разкаже лични спомени като мене сега. През 1993г. бях далече от България. Няма Интернет, голяма часова разлика и не смеех да будя никого по никое време да разбера със сигурност резултата който се чу само като слух сред българите. При това звучащ невероятно. Потвърждението дойде от френското посолство. За 1968 бях в казармата. По онуй време ЦСКА "Червено знаме" газеше наред кат луда крава. Във втората минута при автогола на Вуцов левскарите изтръпнахме. Очертаваше се и за нас погром. При изравняването в 7 мин. за пръв и последен път в дербито поисках мача моменталически да спре. Но останалите леввскари и дума не даваха да се издума. Трябва да ги смачкаме. За всичко което ни са докарали на главите. И за футбол и за казармени порядки и за живота извън поделението. И стана нещо върховно. Бой, та бой до посиняване което вече повече от 40 год. не е минало. Ето и постната хронология на двата мача. На този ден през 1993 година националният отбор на България по футбол изиграва един от най-великите мачове в историята. Воденият от Димитър Пенев тим побеждава Франция с 2:1 на "Парк де Пренс" в Париж и се класира за нейна сметка на финалите на Мондиал'94 в САЩ. България се нуждае от задължителна победа, за да завърши на първо място в групата и стига до нея с гол на Емил Костадинов в 90-та минута. Мачът тръгва зле за България, Ерик Кантона открива резултата в полза на Франция. Костадинов изравнява в средата на първото полувреме след като засича с глава центриране на Красимир Балъков от ъглов удар. Две секунди преди да изтече 90-та минута Емил Костадинов получава пас от Любослав Пенев, навлиза в наказателното поле и с мощен удар праща топката неспасяемо в мрежата - 2:1 за България! ----------------------------------------- ----------------------------------------- ----------- На тази дата през 1968 г. Левски постига една от най-знаменитите си победи срещу ЦСКА, побеждавайки със 7:2 вечния съперник. След 11-ия кръг Левски има 17 точки и изостава от водача ЦСКА с 4 точки. В 12-ия кръг на 17 ноември 1968 година се състои дербито. Една загуба на Левски го лишаваше от реални шансове за нова титла. Една победа над ЦСКА почти му осигуряваше спечелването на шампионата. Интригата доведе на стадион "Васил Левски" 55 000 зрители в приятната есенна вечер. Реферът Димитър Румянчев изведе следните състави: Левски: Г. Каменски, Ст. Пешев, Ив. Вуцов, Ст. Аладжов, К. Ивков, Кр. Богданов, Б. Богданов, Ст. Павлов, Г. Аспарухов /капитан/, Я. Кирилов, Ал. Костов. Тези единадесет играха до края на мача. ЦСКА: Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, К. Станков, В. Гаганелов /капитан/, А. Никодимов, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Н. Цанев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Марашлиев. По време на мача на мястото на Н. Цанев влезоха последователно П. Николов, а малко по-късно го замени младият Неделчев. И двата тима бяха с най-добрите си състави. В Левски отсъстваше само контузеният Цв. Веселинов. Левски се ръководеше от треньора Кр. Чакъров, а ЦСКА - от Ст. Орманджиев. Началото не бе добро за "сините". Във втората минута те си отбелязаха автогол, който кой знае защо бе записан на името на П. Жеков. Оттук започна трагедията на червените. Гол след гол се сипеше в тяхната врата. На полувремето вече беше 4:1 за Левски, а след 78-та минута резултатът достигна 7:1. И тук левскарите спряха. Една минута преди края на двубоя ЦСКА намали - 7:2. Перипетите на мача едва ли следват да се описват. Те най-добре се виждат на заснетото електронно табло на стадиона. |
| Господа цесекари, историята трябва да се помни за да не се повтаря. Азбучна истина която често и се случва да бъде пренебегвана именно заради мислене като вашето. Омаловажаване, окарикатуряване, кВо толкова се е случило и т.н. За всеки съвременник е ясно, че без Пражката пролет и без последвалото 2:7 никога нямаше да се стигне до 22 януари 1969. Именно в София се събраха идеологическите секретари на ЦК на източноеврепейски братски компартии и като част от решението да не се допуска повече събития като тези в ЧССР на Левски се "наложи" да бъде "обединен" с най-омразния, ползващ се с нулева популярност Спартак. Защото един от изводите на това идеологическо съвещание беше, че Левски е аналог на пражката Славия, събрала около себе си, всички "нездрави сили" сред местните запалянковци. Та, дори като маскировъчно мероприятие беше създаден ЖСК Славия от Славия и Локото. Единствено което пък тях ги свързваше беше рейс № 77. Не случайно само след година и половина ги разтуриха. Който може и иска най-вече, да си тегли изводите. |
| Dokich, предполагам няма по-голяма наслада да си в търбуха на врага, когато през това време твоите им правят "бой по каската, докато омекне". Да гледаш отблизо "армейци" с абсолютно старши лейтенантска физиономии как падат от Левски, който е бил нещо като Тодор Живков за своето време |
| ...ами пишете за историческите събития...никой не ви забранява...но не си измисляйте факти и не пишете това което ви изнася... ...в Прага е имало революция, но убити не е имало...и не танковете са стреляли по хората а бунтарите са палили танкове...питате ли ги тези войници в танковете как са се чувствали след като озверяла тълпа се опитва да ги запали живи а те имат заповед да не стрелят по тях и да си пазят живи...и какво ще се с този войник, който реши да се присъедини към революционирите и реши да дезертира... |
| Ve, така си беше. Кефът огромен. Аз намазах на другия ден защото моят батареен пет пари не даваше за футбола. Сигурно и не е разбрал какво се е случило. Виж, кашиците в школата изгоряха. До един. Стари кокали, новобранци, левскари, цесекари, неутрали, всички. 6 часа тактика под открито небе с противогаз от тръгване от плаца до завръщането за обяд. Лейтенантът, един злобен натегач-чорбар им направи спомен за цял живот. И то какъв. |
| Завинаги, прав си за войниците в танковете. Съчувствам им. Съчувствам и на убитите и изнасилените от руснаци, българи и др. (да, Завинаги, имало е такива. Но ако ти се задоволяваш с това, което е видяно тогава по телевизията и е нямало как да бъде скрито - ОК). Случаят с вониците в горящите танкове е класика в жанра "трагедия". Съдбата те изправя до стената с "необходимост". Нищо не може да се направи, освен да бъдеш човек и да загинеш, или да станеш изрод и да живееш. Това ощеповече утежнява вината на ...другарите. Dokich обясни отлично какво става после с Левски. Изнасилен. За което изнасилване селяците решават в по-късни времена да го припомнят едва ли не като грях на левскарите. |
| Dokich, убеден съм, че левскарите сте издържали на издевателството с ангелски усмивки по лицето. И бихте изтърпяли още сто такива само и само духовното да се манифестира над чорбарското. Празник за левскарския дух. Нито капка страх! Нито крачка назад! Само Левски! |
| ***...в Прага е имало революция, но убити не е имало...*** Завинаги, ти променяш историята, като на зачиташ и нашата Българска жертва!Истината винаги е по-различна от написаното от причинителите на събитията.Още има живи участници, тогава войници. |
| Егати свободните интерпретации дето си ги правите.Ве, според теб и Докича, който по това време е бил войник "армеец" е трябвало да се чувства като загубил. Наскоро по Дарик мисля, Карбовски по случай падането на Стената имаше едно много хубаво предаване.Та в него той каза, стоя мисля за падането на Берлинската стена и ме хваща срам.В Унгария се вдигнаха срещу комунизма още през 56-та, в Чехия през 68-ма, в Полша през 81-ва, ГДР-то срути стената, в Румъния се вдигнаха на революция 89-та, набързо затриха клана на Чаушеско, само в БГ промените дойдоха с преврат в Партията.Така че соприте се в дисидентските си напъни, не са за тази аудитория. ![]() |
некои другари тука секи момент ше споделят спомените си как футболисти и фенове на левски, начело с др. батков, са съборили берлинската стена ![]() |