Паранормално
Отиди на страница:
| Аха, Чопра се пак На квантово ниво нищо от материалния свят не остава непроменено. Странно е човек да вдигне ръка и да си даде сметка, че това всъщност на по-дълбоко ниво представляват невидими вибрации, извършващи се в празно пространство. Дори на атомно ниво всички предмети се представят като 99,9999 процента празно пространство. В тези мащаби разс¬тоянието между един трептящ електрон и ядрото, около кое¬то той се движи, е по-голямо от разстоянието, което дели Земята и Слънцето. Но този електрон никога не може да бъ¬де уловен, тъй като той също се разпада на енергийни вибра¬ции, които се появяват и изчезват милиони пъти в секунда. Следователно цялата Вселена е един квантов мираж, появ¬яващ се и изчезващ милиони пъти в секунда. На квантово ни¬во целият Космос е като мигаща светлина. Не съществуват звезди и галактики, а само вибриращи енергийни полета, за които нашите сетива са твърде безчувствени и бавни предвид невероятната скорост, с която се движат светлината и елек¬тричеството. В царството на животните някои нервни системи са мно¬го по-бързи от други и много по-бавни от трети. Невроните на охлюва приемат толкова бавно сигналите от външния свят, например, че събития със скорост над три секунди не се забелязват. С други думи, ако охлювът гледа една ябълка и аз бързо протегна ръка и я взема, той няма да успее да види моята ръка. Той ще „види", че ябълката изчезва пред сами¬те му очи. По същия начин квантовите проблясъци са ми¬лиони пъти по-бързи, за да ги регистрираме. Затова нашите мозъци ни подлъгват и „виждат" твърди предмети, които са непрекъснати във времето и пространството, също както филмите изглеждат непрекъснати, филмът се състои от два¬десет и четири неподвижни кадъра, които се сменят за една секунда, двадесет и четири празни или черни квадратчета при преминаването на всеки кадър и заместването му с нов. Но тъй като нашият мозък не може да улови двайсет и чети¬ри стоп кадъра в секунда, се създава илюзията на филма. Ако ускорим това много пъти по десет, ще получим трика на киното, наречен истински живот. Вие и аз съществуваме ка¬то бляскащи фотони с черно пространство между проблясъци-те - цялото наше тяло представлява квантова светлина, както и нашите миели и желания и всички събития, в които участва¬ме. С други думи, ние биваме създавани отново и отново през цялото време. Ако можете да си представите, че Космосът се появява с взрив от ослепителна светлина от тази единствена точка, трябва да отидете още една крачка напред. Тъй като със¬тоянието на пред-сътворението няма време, то още е тук, Големият взрив никога не се е състоял във виртуалното царство, но колкото и да е парадоксално, всички Големи взривове са се състояли - независимо колко пъти Вселената се е разширявала в продължение на милиарди светлинни го¬дини, за да се свие отново в предишния си вид и да се оттег¬ли в празнотата, на виртуално ниво нищо не се променя. „Всичко в пространството и времето се случва без Бога. Това е светът, с който си свикнал, отвърнал гуруто. - Прост¬ранството и времето са като мрежа, която те е уловила. Но мрежите винаги имат дупки. Намери такава дупка и изско¬чи през нея. Тогава ще видиш Бог." Всяка религиозна тра¬диция съдържа подобни дупки, през които да се избяга в свят, отвъд нашия. В Евангелието от Тома*, Иисус казва, че неговата роля в живота е да отклонява учениците от управ-лението на петте сетива, които се ограничават само до пространството и времето: |
Тъй като със¬тоянието на пред-сътворението няма време Съгласен. Времето и пространството са "продукт"  на Сътворението. |
Пространството и времето са като мрежа, която те е уловила. Но мрежите винаги имат дупки. Намери такава дупка и изскочи през нея. Изскочиш ли от времето и пространството - ти изскачаш от битието. ТАМ нямаш работа. |
| Даа, а ако изскочиш от гащите си, се получава конфузия за едни и забавление за други. Давай, Пепек, изскачай. |
| Бе ти няма ли да престанеш да поучаваш и назидаваш? Кой си ти, че да ми казваш къде аз имам и къде нямам работа? Какво разбираш ти от битие-небитие, какво разбираш от сътворение и защо изобщо ми се търкаляш и плетеш в краката откак си се появил тук? Теб ли съм те питала сега, та задаваш отговори и се опитваш да контролираш въпросите? |
| Разсеяха ме със странични занимания, но тези думи на Кайленцето демек от стрела в права линия от минало към бъдещето ще кривне и може и да се завие в кръг... ме наведоха на това: Натисни тук  |
Кой си ти, че да ми казваш къде аз имам и къде нямам работа? " - Не се ли досети? - отговарям. - Аз съм твоят остатък, купчината пепел от всичките ти надежди. Крайният резултат от всички идеи, които се боричкат в младата ти глава. Погледни ме добре и виж себе си след тридесет и две години. И не ме питай за нищо, вече няма смисъл. "  |
Какво разбираш ти от битие-небитие, какво разбираш от сътворение и защо изобщо ми се търкаляш и плетеш в краката откак си се появил тук? понамирисвам малинови гащи ... ... ... |
| Кайле, тоя Чопра прилича на поредния шмекер, объркал в една каша псевдонаука, източен и всякакъв друг мистицизъм, философия и помпозни приказки на килограм. Това от 10 минутен преглед във викито + твоите внисания все пак, така че може и да бъркам, ама не ми се верва много. Иначе прикакзите за това как във всеки момент, които не можем да регистрираме, светът изчезва и се създава наново (подкрепена с наивистични аналогии) е интересна за чесане на езиците на маса след бутилка ракия. Но дотам. Концепцията му е дотолкова валидна, колкото е и тази за Ланголиерите на Стивън Кинг или че примерно в квантите време между миговете малки джуджета трошат реалността с още по-малки чукчета и после я сглабят наново. Мен примерно тая идея с джуджетата с чукчетата ми харесва повече, ама не съм тръгнал да пиша книги и да ги продавам на вЕрващите, за да ми дадат едни пари. |
Разсеяха ме със странични занимания, но тези думи на Кайленцето демек от стрела в права линия от минало към бъдещето ще кривне и може и да се завие в кръг... ме наведоха на това: На мен пък твойте думи не наведоха на това: ....чеки да го намеря де...  Качеството на времето .... да се спрем на друго, по-слабо познато понятие. Когато говорим за време, обикновено под това разбираме количествено из-мерение. Питаме, колко време е продължило, преди колко време се е случило, колко време е изминало? Обръщаме вни-мание най-вече на количеството на времето. Според зако-на за полярността, количественият аспект на времето (на гръцки: Сhronos) трябва да има своя противоположен полюс и него ние наричаме качествен аспект (на гръцки: Каiros). Времето притежава не само количество, но и качество. Но днес едва ли някой може да си представи нещо под ка-чество на времето. В по-раншни времена е било тъкмо об-ратното. Тогава са наблюдавали преди всичко качеството на времето и за сметка на това са пренебрегвали количес-твото му. Времевото качество няма нищо общо с продъл-жителността и означава само, че всеки момент или отря-зък от време (това може да е един час, една секунда или ед-но десетилетие) притежава определено качество, което позволява да се проявяват само такива явления, които са адекватни на това качество. Или, казано по друг начин, в определено време могат да се осъществят само неща, чието качествено съдържание отговаря на съответното времево качество. Следовател-но времето трябва да предостави отвор за дадена латентност, за да може тази латентност да стане реалност и да се изяви. Един самолет, например, не може да падне прос-то „някога", а само, когато преобладаващото времево ка-чество позволява това. Понеже времето е също само ниво на действителността, то и времевите качества не са ни-що друго, освен съответствия на нашите първични принци-пи. Така, в определено време „цари" определен принцип или, още по-точно, смесица от принципи. В древността са познавали още един закон, който днес, за съжаление, е забравен: „Всяко начало носи в себе си и края." Този закон постановява, че в момента на началото на нещо вече са определени цялото му развитие и краят му. Ние живеем с представата, че е възможно да се намесим в протичащо събитие и да му повлияем. Обаче всяко начало сьдържа края си, така, както във всяко семе се съдържа цялото растение, заедно с новите семена. Винаги всичко е във всичко. В семето е плодът и в плода е семето. Изхождайки от това знание, в предишните епохи са от-давали голямо значение на започването на някакво начина-ние в „подходящия час". Защото всяко начинание се развива според качеството на времето, в което е започнато. И ако за определено начинание искаме да осигурим определен раз-вой и благоприятен край, трябва първо да потърсим подхо-дящо времево качество за началото му. В древността жреците са имали задачата да установяват качеството на времето. Когато им е бил поставян въпрос, жреците са поглеждали „в часа", за да научат качеството му. Оттук идва думата „хороскоп", която означава „гледам в часа". Хороскопът не е нищо дру-го освен моментна снимка на небето в определен час. Първоначално хороскопи са съставяни преди всичко за събития и важни начинания: начало на война, сключване на договор и т.н. Така наречените рождени хороскопи - съставяне на хороскоп по минутата на раждането на човек, са сравнително по-ново явление и в никакъв случай не са най-интересната част от астрологията. Трябва да напомним обаче, че погледът към небето съв-сем не е бил единственият метод, използван от жреците за установяване на времевото качество. Знаем за гадаене по вътрешности, за гадаене по полета на птиците и по на-чина, по който са се хранели свещените кокошки. В тези примери, познати ни от древния Рим, за изходна точка на наблюденията е използвано нивото на животните, вместо небесното ниво и така също са били откривани водещите принципи на някакъв определен час. В историята на предсказанията много нива вече са из-ползвани като отправна система. Те всички се подчиняват на закона за аналогията. Затова хвърлянето на картите на Таро с цел предсказване не е „по-ненаучно" или „по-суевер-но" от съставянето на хороскоп. От факта, че при съста-вянето на хороскопи е необходимо да се отварят справоч-ници с математически таблици, някои астролози се мъчат да изведат „научността" на астрологията и да се дистан-цират от практики като Таро, „И Дзин" и други подобни. Това е глупост. Всички предсказателни и гадателски систе-ми работят по един и същи принцип. Отправните нива са взаимозаменяеми. Единственото важно за сериозността на дадена практика е възможността практикуващият да пренася по ана-логия изразните средства от неговото ниво на наблюдение върху други нива. Голямата трудност на всички системи е преносът, който в астрологията се нарича „тълкуване". За-това несериозните винаги превишават по численост сери-озните, независимо дали става дума за гледане на карти или за астрология. Да се върнем обратно към астрологията. Хороскопът е графичното представяне на дадено съзвездие на небето в определено време, отнесено към определено място. С това всеки хороскоп е приравняване според местното време. Хо-роскопът винаги се отнася до мястото, където се проявя-ва разглежданото явление, и наблюдава небето именно от тази перспектива. В това се съдьржа и отговорът на честия упрек, че ас-трологията продължава да работи с геоцентрична предста-ва за света. Това е така, понеже човекът се ползва само от геоцентричния светоглед. От негова гледна точка хелиоцентричният светоглед е погрешен. Това е така, защото, не-зависимо от изчисленията на астрономите, всеки човек ден след ден преживява например изгрева на слънцето сутрин и неговия залез вечер. За човешката психика това преживяване е много по-истинско от същностното знание, че Земята се върти около Слънцето. Човек не може да съпреживее психически това въртене и затова за него то няма абсо-лютно никакво значение. Така че, хелиоцентричният светоглед е верен за наука-та и за астронавтите. За хората като цяло и за астроло-зите в частност единствено Земята е мислима като отправна точка. Защото човешкият живот се разиграва тук. Бон е столица на Германия. Това е вярно, но за мен, като жител на Мюнхен, това не е никакво основание да напиша на визитната си картичка бонски адрес. Човек може да изживее единствено себе си като център и да съотнесе све-та само към себе си. Ако не го направи, той ще загуби „местонахождението" си и душата му няма да има корен. Това е и по-дълбокото основание за дългата съпротива на църк-вата да приеме хелиоцентричния светоглед. Хороскопът като измервателен инструмент Астрологията не е вяра във влиянието на небесните те-ла върху човека. Астрологията е по-скоро система за отражение на действителността. |
за да ми дадат едни пари. Ти определено немаш гап у времето и пространството и това те прави абсолютно предсказуем.  |
| Казвам си мнението, Кайли. Гледам че вече почти ден се плетеш като пате в кълчища из многословните нищонеказвания на Чопра, реших да ти помогна. Иначе таа глупотевина с качеството на времето си я внисала и преди. Явно намираш някакво рационално зърно в теа бълнувания, какво е то - само ти си знаеш. |
Времето притежава не само количество, но и качество. Това се отнася и за човешкия живот. И за човешките занимания. |
| Намирам много повече рационални зърна, отколкото да чета пустословенията из форума, които на бялото викат черно и все повече се оплитат. Демек на фона на форума, аз направо си се разплитам. |
| Първичен ВЕРТИКАЛЕН принцип Важното е да разберем, че има както хоризонтално деле-ние на действителността на нива, така и вертикално деле-ние на серии принципи. Първата се използва почти без изк-лючения в науката, втората, горе-долу със също толкова малко изключения, в езотериката. Защото принципът „Каквото горе, такова и долу" задължително води до вертикално мислене. Така че външно научната и езотеричната система на мислене са обърнати точно на деветдесет градуса една спрямо друга, затова познатото ни до гуша вече „разминава-не" между двете партии няма защо повече да ни учудва. Таблицата, която нахвърляхме, позволява да направим и други заключения. Например: Ако по някакви, каквито и да е причини, първичната идея се промени, тази промяна трябва да стане видима едновременно във всички представите-ли на идеята на всички нива на действителност. По същия начин всички взаимоотношения и взаимни влияния на първичните принципи аналогично въздействат на всички нива на видимия свят. Тази взаимосвързаност обаче ни дава въз-можност и за обратното - от наблюдението на предста-вителите на конкретно, произволно избрано ниво да си ва-дим заключения за недостъпните ни иначе праидеи. Още по-точно, това означава: На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на живот-ните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се напра-вят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наб-людението на едно ниво се правят изводи за друго ниво. Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкрет-ните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции. Подобно мислене се нарича аналогично и то няма ни-що общо с причинността. Подкрепено с един банален пример, това би изглеждало горе-долу така: Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя за обяд има свинско печено, то от факта, че днес отивам на църква, мога да направя заключението, че на обед ще ям свинско печено. Заключението е вярно, макар че воденето на църква няма нищо общо с „обяда" и между двете няма никаква причинна връзка. Пра-вилността на направеното заключение се дължи на трета обща характеристика, а именно, че и двете събития се случват винаги в неделя. Когато се прави заключението обаче, общата трета характеристика може да бъде напъл-но пренебрегната. |
+ :*Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя ... Tрябва да приложиш принципа на необходимост и достатъчност. Тогава всичко си идва на мястото. |