Паранормално
Отиди на страница:
| Най-сериозният материал до сега по въпроса.. Патриархът в изследването и систематизирането на паранормалното и историческите феномени и представено рядко интересно като описание и обяснение е Ерих фон Деникен(швейцарец). Спомням си как през 1988 големи компании гледахме притихнали на видеокасети неговите филмирани версии(субтитри на бг) „Спомени от бъдещето” и „Назад към боговете”. Явно и неговите произведения са в основата на приключенията на Индиана Джонс и на Лара Крофт(естествено инжектирани по холивудски тертип, но с мярка) Без човек да е прочел нещо от него не е в час по въпроса. |
Кайли, въпросът за реалностите е разчепкан подробно от Декарт през 17-ти век. Идеите му са в основата на солипсизма, който отрича всякаква обективна реалност, с изключение на една - "Мисля, следователно съществувам". Интересното е, че не съществува логическа конструкция, която да представи валидни аргументи против тази идея. Ерго, трябва да я приемем като възможност  |
| Деникен е един от най-отявлените шарлатани, правещи пари за сметка на верващите. И съответно - спъвайки всяка една сериозна дискусия за пранормалното. |
| Caravaggio, с уважение, но не требва да се сърдиш, ако участията са под очакванията ти. Тая тема не подлежи на дефиниция и ограничения, поради простата причина, че засяга това, което никой не знае. Например, никой не знае дали Caravaggio, когато е рисувал шедьоврите си, наистина е изпозлувал за модели трупове на проститутки. Само хипотези, като тая на Дарвин. |
| Да ме прощава Караваджо, че пръв вмъквам простотия, ама не мога да се удържа от въпроса: За същия онзи Кроули ли става дума, дето поради възвишената си същност се облекчавал само върху персийски килимчета? |
| Мето, не се сърдя и нямам очаквания. Ще ми се (сигурно съм наивен) веднъж да се получи нормален разговор за нещо. |
| Не съм се сблъсквал с нищо паранормално, като изключим безброй случаи на deja vu и няколко предусещания какво точно ще каже събеседникът ми, като приемам тези си прояви за нормални предвид непознаване възможностите на мозъка. Но дядо ми, Бог да го прости, ми е разказвал за свои случки като офицер от корпуса в Македония. Бил разквартирован в най-личната къща на селото, в което се намирала частта под негово командване, и още на втората вечер започнали да се случват странни неща...Първия път се събудил от шум изпод леглото, все едно някой влачи наръч съчки. Отначало решил, че му се е счуло в просъница, но втория път се чуло ясно...Дядо ми се пресегнал в тъмното към сабята си и както била в ножницата, силно изтропал с нея по пода, а после бръкнал под леглото, като естествено отдолу било празно. Нищо повече не се случило тази нощ и следващата, но на четвъртата се събудил от непоносима тежест върху гърдите си, все едно някой е седнал отгоре му и с колене притиска ръцете му надолу. Успял да освободи едната си ръка и замахнал над себе си, а ръката му минала като през тензух. После със същата ръка посенгал към револвера си, но ръката му изведнъж омаляла и не могъл да го помръдне от столчето. Всъщото време се чувало леко съскане, а след това тежестта изведнъж изчезнала. Дядо ми станал, запалил газеника, облякъл се и прекарал остатъка от нощта седнал на стол със сабя и револвер в ръце. На сутринта отишъл при стопанина и му разказал какво е станало, а от смущението му се досетил, че в тази къща и друг път са се случвали странни неща. Дядо ми сменил квартирата, а после чул, че стопанинът викал жоджа да гони лошото от къщата. На следващия ден получил вест да се местят и не разбрал какво е станало с гоненето... По времето, когато дядо ми разказа тази история, още никой у нас не знаеше какво е "полтъргайст" . Аз лично разбрах какво е едва след филма на Спилбърг. Редактирано от - Ловкия на 27/11/2009 г/ 21:57:10 |
не вярвам да се получи нормален разговор... Защо пък не? Темата интересува доста хора и дори и да не стигнем до гениални заключения, най-малкото ще научим нещо ново. Впрочем, нямам намерение да уча никого как и какво да пише. Мисля само, че ако се отървем от обичайното заядливо дърдорене, ще ни е по-добре. Редактирано от - Caravaggio на 27/11/2009 г/ 21:59:18 |
| Сократ-май, един е Кроули, създатеят на абатството Телема, нали, и участник у всякакви други пара/ексцентричности като Златната зора... ако искаш за тях да си приказваме - също може. къде е пикал също е интересно от определена гледна точка, обаче не ми звучи като аргумент/контра на мисълта му. - защото и на мен ми се ще да се получи веднъж нормален разговор за нещо. /инак, пикането в клозети, несъмнено е голямо цивилизационно постижение./ |
| Йези, определено не си прав. Ако някой реши да изчете всичко като източник, което Деникен е включил в колекциите си ще му трябват 2-3 живота Същественото е, че ги е събрал, базира се само на записани и многократно коментирани неща и ги възпроизвежда много завладяващо и интересно. Обясненията му, явно не ти харесват, но с нищо не ангажират някой да им вярва(а и те са доста увлекателни), а и няма никой който да ги е обяснил безспорно. |
| Един от основните проблеми ще бъде факта, че 99.99 процента от смятаното за "паранормално" са шарлатании, раздухвани с комерсиална цел, или обикновени глупотевини. |
| За базата данни може и да си прав, но интерпретациите му са чисти шарлатании, от които си е докарал добри пари. Затова казвам, че той компрометира "паранормалното" |
| Фон Дьоникен беше една от първите птички, които популяризираха еретичните идеи. За негово нещастие, беше заловен в множество неточности, фалшификации и откровено невежество в книгите си. В момента е почти напълно дискредитиран, което не му пречи да се радва на спечелените пари. Че го и преиздават от време на време. По-интересен е Ситчин, който за мен е незаменим източник на фактология. |
| Добре де, Йезуит, кажи какво смяташ ти за паранормално. за този 1%. Редактирано от - Ловкия на 27/11/2009 г/ 22:13:33 |
| Добре. Вече споменах за две мои преживявания. Сега малко по-подробно. Родом съм от Казанлък. В гимназията учех през втората половина на 60-те години и много се увличах от фантастика. Естествено, основен източник за задоволяване на тази моя страст беше руската книжарница - богато заредена, както беше нормално по онова време. Веднъж сънувах, че съм в руската книжарница и виждам две нови книги - годишният сборник "Фантастика" и сборникът "На суше и на море", в който също печатаха фантастика. Не помня от коя година бяха сборниците, но помня много добре корицата на "Фантастика" - сияние в оранжево и жълто, през което вървят двама или трима души. С "На суше и на море" беше още по-интересно. Разгърнах книгата и видях илюстрация към един от разказите: грамаден тигър разгръща с лапи дърветата пред себе си като трева, а пред него бяга човек. Не бях виждал никога тези книги. А и не би имало откъде да ги видя. Видях ги след около месец, когато се появиха в книжарницата. Илюстрацията беше същата - както разбрах тогава, към разказа на Бредбъри "Тук може да има тигри". За мен това е типичен случай на пророчески сън - естествено, на съвсем прозаично ниво. Няма как да го докажа, но за себе си не се нуждая от доказателства. Вторият случай е по-прост. Преди около 20 години реших да овладея автотренинга. Както може би знаете, главно за автотренинга е пълното отпускане на тялото и частичното изключване на съзнанието. Напредвах доста бързо и по време на един от сеансите ми се случи нещо необикновено. Почувствах, че вече не съм в тялото си, а се виждам отгоре - от височина около един метър. Виждах се съвършено ясно. Това толкова ме изненада, че се сепнах. Усетих как се търкулвам надолу - по-точна дума нямам - и отново се озовах в тялото. После много пъти опитвах да го повторя, но не се получи. Вероятно е било класически "късмет на начинаещия". |
| Вуду, Извинявай, не се удържах. Лошото влияние на форума се отразява. А иначе едно от хобитата ми е гледането на таро и в колекцията ми от колоди почетно място заема тарото на Тот, създадено от Кроули. Наистина е много красиво - една от най-добрите класически колоди, макар че за работа предпочитам доста по-простичкото таро на Уейт. Редактирано от - Сократ-май на 27/11/2009 г/ 22:23:37 |
| Дааа, уважаеми Сократе, няма нищо паранормално в твоя разказ. Развил си съзнанието си до такава степен, че си видял същото видение, както илюстраторът на книгата - феноменално, но не и невъзможно, сънят ти е бил достатъчно замъглен за подробностите. Фантастиката е увлекателна и разширява обхвата на съзнанието, за сметка на подробностите. Получил си мащабност в мисленето от фантастичните четива  |