За Българската Литература и Филмово Изкуство
Отиди на страница:
| За българската литература и филмово изкуство са изписани хиляди книги, вестници и списания са препълнени с мнения, анкети, литературни разбори, пояснения, виждания, оплювания и всякакъв род "реалистика". Доста култургрегери на времето се опитваха да внушават на населението, че Царят не е гол, но населението виждаше обратното или тази версия беше заменяна и там където критиката намираше пошлото и недоброто, читателите и зрителите се наслаждаваха на възвишеното и истинското. Топлият хляб не е нужно да се рекламира, защото той сам се препоръчва на консуматорите и в това направление публиката, а не критиката са доминантната част от реториката за добро и лошо, хубаво и красиво, низко и възвишено. - - - Сблъсъкът между комунизъм и демокрация, минали времена и настояще, рефлектира стоварвайки своята тегоба върху гърба на нашата младеж, чиито идейно-философски критерии в това направление са малко над морското равнище. - - - Нека се опитаме да направим една разходка с машината на времето из нашата литература и филмово изкуство, като не пропуснем да дадем отправки от наши известни и любими автори на проза и поезия, филмови творци - сценаристи, режисьори, постъновчици, актьори, технически оператори, музикални оформители.... - - - - - - /Искам авансово да ви помоля, да се отнесете сериозно към темата!/ Имате думата.  |
| оценявам високо SF-творчеството на Любомир Николов, особено романите "Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, независимо от усещащото се в тях влияние на чужди обрзаци. намирам за великолепни неговите преводи на Толкин, Стивън Кинг, Шекли и Саймък. по Гришам не си падам и не мога да се изкажа  |
Имаме много добри постижения. "Граница" "Дунав мост" "Оркестър без име" "Време разделно" "Таралежите се раждат без бодли" "Изпепеляване" и др. |
| Eвала бе хора, двама души да се престрашат да вземат мнение! Ако бях заменил думите "българска литература и кино" с "УСА книги и муувис", тук положително щеше да стане тарапана от зрители и щеше да има кютек, но щом е за България - майната й! Така си мислих в началото, но се оказа, че съм сбъркал! - - - Поздравления за Хауптман и Замислен! - - - Предполагам, че ще има включване и на други, които все още се считат за българи - или такива говеда, като мен. Лично много ми допада Димитър Димов, един от най-критикуваните, но и издавани автори по времето на комунизма - "Поручик Бенц", "Осъдени Души", "Тютюн" "Тютюн" беше екранизиран, а доста по-късно и "Осъдени Души" Главните роли бяха поверени на поляка Ян Енглерт и унгарката Едит Салаи, а музикалната композиция на Митко Щерев. И кратък музикално-"сценичен" момент от филма, но книгата си заслужава да бъде прочетена. Натиснете тук |
| Още повече, че Любомир Николов е активен форумец. Spy, таман щях да те питам дали имаш предвид съвременно или изобщо, ама явно е изобщо. Попреди 20-30 г. имаме много силни постижения в писателското и кино поприще и после пълна суша, което е повече от красноречиво. |
| Точно за това зачекнах темата, а не с цел да си търся наборите. Струва ми се, че нишата с книгите "за пример" през последните 20 години е доста празна, което е дало отражение и върху новата генерация на България. - - - Харесвам начина по който пише Любомир Николов и съм чел негови книги, а също и преводи, но това беше отдавна, когато живеех в България.  |
Мейби Спайко да е самата Шакира, след кат' след престоя в Београд е изучила перфект български за да се урЕди с български(европейски) паспорт..   |
| Добри филми и писатели преди 1989г - бол ! След това съм чел една-две книги на Калчев и гледал една "комедия" , в която единият от героите през 5-10 минути повтаряше :" Купих си конче ! " И се разхождаха с това конче като изоглавени през целия филм - тъжна и жалка работа ! 1996г напуснах България . |
| СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА(1998) Може би единственото стойносттно и изпипано след 1989 "След края на света", реж. Иван Ничев. В ролите Стефан Данаилов, Екатерина Дидаскалу, Васил Михайлов, Георги Калоянчев, Георги Русев и още кой ли не. Васил Найденов Там преди 100 лета, там шарен бе света. Споменът ме връща в дядовата къща, все там. Там детски смях звъни. Там царство на игри. С колене разбити, яхнали звездите, гонехме мечтите все там. Дъх на старо вино, сладко от смокини скрити още в скрина са още там. Там преди 100 лета. Там в мойта махала. Прашни калдаръми слизат във съня ми белите салкъми са там. Като дим в комина детството отмина боже щом те има върни ме там. Като дим в комина детството отмина боже щом те има върни ме там. |
| Освен филмираните творби на Димитър Димов - "Тютюн"на Никола Корабов и "Осъдени души"на Въло Радев , много силно присъствие в киното - Емилиян Станев с "Крадецът на праскови" на Въло Радев, за мен най-добрият българският филм, също "Иван Кондарев" на Никола Корабов. Сега видях интересно съвпадение с режисьорите. Също Блага Димитрова с "Отклонение" на Гриша Островски и Тодор Стоянов, "Лавина" на Христо Писков и Ирина Акташева "Бариерата" на Христо Христов по романа на Павел Вежинов. Георги Мишев с "Кратко слънце" на Людмил Кирков , за мен най-силният филм срещу системата в онези години. Още "Селянинът с колелото" , също на Людмил Кирков И още, и още любими български филми ... Редактирано от - Miranda на 01/12/2009 г/ 00:19:43 |
| Като съвременник на филмите създадени по време на комунизма, и като приятел и познат с доста НАШИ режисьори, се осмелявам да навлезна и аз в тази тема. *** "Момчето си отива" беше създаден от режисьора Людмил Кирков и пресъздаваше епохата на все още държащия се, макара и на кокили комунизъм, където репликата на Ран (Рангел) "Една боза от 6 стотинки" е считана за култова и емблематична за филма от много негови почитатели. Главната роля се изпълняваше от Филип Трифонов, а неговата партньорка беше Невена Коканова. Филмът е заснет изцяло във Враца. Песента „Хора и улици“, в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов, композирана от Боби Карадимчев остава една от най-популярните песни на българската естрада. Сюжет: Действието се развива в последните дни преди абитуриентския бал на един клас от училище в малък провинциален град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел, наричан от съучастниците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си. Ран изпитва увлечение по Тинка –- продавачката от близката сладкарница и не забелязва, че Мариана –- негова съученичка, е влюбена в него. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома ѝ . Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София. Когато Уилиъм Сароян прояви интерес към този филма, Кръстан (Дянков) един от върховете на преводаческото ИЗКУСТВО в България, преведе филма така: The Boy Turns Man. Момчето си отива |
| срещата на Ран с Невена Коканова: Натиснете тук |
това е от некой си Иван Апостолов, ама ми хареса  Този кораб отдавна лежи на морското дъно забит в косите на водораслите. Като нож след убийство - захвърлен и непотребен. Ръждясал аквариум на отдавна изчезнали риби. |
...Ръждясал аквариум на отдавна изчезнали риби. Нер Оберст, като каза риба, що не каза "Кит"?!  Аз оттам съм го запомнил: "- Абе риба, ама цаца! - Цаца, цаца - ама риба!" |
| Разбира се, че и новелата "Кит", за която намеква OLDMAD от "трилогията" /"Идилии от градчето Кривня" (правец), "Магарето на Исуса"/ от Черемухин, екранизирана сполучливо от Петър Василев, книгата иззета от ДС в последствие, а филмът спрян за неопределено време. Кратка рецензия за филма: Риболовният кораб "Одисей" е на път към пристанището. Уловът е само една малка рибка хамсийка, но съобщават, че на палубата има 300 килограмова скумрия. В администрацията на брега фактът започва да се преиначава и уголемява - няколко хиляди тона скумрия се превръща в паламуд, паламудът в делфин, делфинът е голям колкото кит, и по-скоро трябва да кажат, че са уловили кит. Директорът на управлението Парушев решава да организира фестивал на китовете. Дава предложение да се създаде китобойна флотилия, а управлението да прерасне в Министерство на китовете. При подготовката за тържественото посрещане на моряците от инстанция лъжата се разплита. Те слизат на брега недоумяващи. Парушев държи пламенна реч. Появява се главата на измисления кит и го поглъща. Морето се успокоява. |
| Не искам да пропусна и Рицар без броня по Валери ПЕТРОВ и режисура на Борислав Шаралиев. - - - И до ден днешен не мога да разбера защо филммейкъра от Холиууд ********** изпадна във възторг, когато гледа този филм и още няколко Made in Bulgaria.  - - - Заб.: Поставям филма в нашата ранглиста, не поради УСАняшкия режисьор, а поради факта, че на мен ми харесва също.  |
| edel weiss, "Момчето си отива" е също мой любим филм, в който една невинна ученическа любов е отнесена от времето, неподправеното спокойствие и глъчката из полусънните улички на един наш град, изскочил от миналото, което няма да се върне никога. |
до 1945 - една ръка писатели. до 1989 - още една ръка писатели за поети нищо не казвам - не ми харесва, не разбирам и не чета. кино - до 1989 г две ръце. След 1989 - едно голямо нищо.Ни книги, ни филми. Чат-пат с претенции. Аз поет съм най-велик, щом римувам гъз със лик.... Лошото е, че и в младите автори виждам същите недъзи - писане заради самото писане, да се покажем колко сме умнички, да ни потупкат по главичката. Как не прочетох за 20 г. българска книга, в която простичко да се разказва една история, да има някакво вътрешно напрежение, нещата да не изглеждат като съшити с бели конци.... Как не гледах един български филм, в който диалозите да не звучат кухо и фалшиво.... Затова като ми се дочете българска книга и ми се догледа българско кино, все до старите неща опирам. |
| Изведнъж сякаш - изчезнаха нормалните актьори и останаха едни декламатори на ниво кръжец в пионерски дворец. Най-потискащо впечатление, ако някой е имал нерви да го гледа - сериалът Забранена любов. Театрото - ама сигурно сме старомодни, че не оценяваме - някакви кавалкади по сцената отгоре надолу, отляво надясно. С пронизителни реплики, дори когато става дума за - къде си ми сложила тетрадката? И в тази скръб какво остава човеку - едни концерти, дето музикантите държат още нивото. |
| Геновева, на мен ми харесваше "Забранена любов", и героите , и актьорите. Особено Дияна Любенова в ролята на Анастасия. Страхотна жена, като актриса едва ли, не знам дали и ще се развие изобщо, но като жена, страхотна ! А и героинята й беше най-интересна и трудна за пресъздаване. Хареса ми и един от актьорите, но все му забравям името. Играе Валери във филма. Гледах го и на сцената на Народния театър, в "Осъдени души" след това. Има бъдеще това момче. |