Отиди на страница:
| --- | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Потребителю не четеш внимателно. Написах. че "църквата е отделена от държавата и християнските държави се превръщат в светски държави. И това не е , защото църквата "се е отделила" а защото е била отделена от държавата. В случая църквата е била не субект, а обект (на отделянето). " Не е наша работа да отделяме религия и държава в ислямските общества - това е работа на самите членове на тези общества. Нашата работа е друга - да не допуснем религиите (независимо кои) отново да приемат политически измерения в НАШИТЕ общества. Ние няма да сме вече европейци (с цялата цивилизационна натовареност на този термин), ако се отречем от постиженията на Европейското просвещение Първо, не ти го написа това, а аз ти го напомних. Второ, според мен, говориш наизуст - самата църква доктринално няма претенции към държавната власт и законите, тъй като самата тя е приела това. Не съществува никакъв проблем църквата отново да поиска да има контрол в държавните дела стига това да бъде подкрепено от съответния канон.А дали държавата или някой друг е "за" или против това, от християнска гледна точка няма никакво значение, стига църковният канон да го изисква. Фактът, че църквата не променя собствените си виждания по въпроса, без значение от мнението на останалите, показва че църквата е реформирана и не желае контрол върху законите и политическия живат. За разлика от този случай, ислямът в малкото светски мюсюлмански държави, така и не се е отказал доктринално от виждането си, че единственият закон, който може да управлява земите населени от мюсюлмани е ислямският закон - шариа , а отделянето му от държавата е станало насила без неговото съгласие, при което той също е бил субект на това отделяне, но така и не се е отказал от претенциите си, за разлика от християнството. А иначе, е именно наша работа да атакуваме ислямската теокрация и шериат, тъй като тяхната цел и амбиции са глобални и засягат цялото човечество, включително и нас. |