
То и без това на запад почти никоя диплома не върши работа с изключение на Международна Икономика, Консерватория, Художествена академия, Спортната, Английска филология, Американския колеж в София, английските гимназии и чак тогава иде ред на оня Американофонник в Благоевград. ![]() |
| Виждам какви са основните аргументи на БАН-яджиите, Вижда се във форума: 1. БАН е стара много ценна организация, с традиции. (Макар че нищо полезно не е направила поне от 50 години). 2. Ако БАН се закрие, кой ще прави наука? - ВУЗовете са по-калпави от нас. (Вероятно е правилно. Какъвто БАН, такива и ВУЗовете. Там поне учат студенти, а БАН и това не може. Спомням си преди поне 25 години имаше повик от страна на Партията: учени от БАН да четат лекции във ВУЗ. Вдигна се голям шум, че отвличали великите учени от основната им велика работа - да преливат от пусто в празно, никой не отиде във ВУЗ да чете лекции). 3. БАН е по-добре от останалите звена на държавата (съдебна система, армия и т.н.). Тъй като тези по-кофти звена не могат да се закрият, значи и БАН не може да се закрива. (No comment) |
| "че се закрива, може би не целият, но поне като структурна единица." Геновева, готов съм да се хвана на бас какво ще стане: 1. Няма да го закрият, цялата работа ще се проточи докато новината изстине. После ще започнат да работят под друго има - реорганизация, значи. 2. Ако все пак има 1% вероятност да го закрият, ще изгонят младите, а на старите "заслужили" кадри (напикаващи се професори - това май беше дефиницията на академик) ще им намерят синекурна длъжност в друг институт. |
| Единните центрове за съвместно обучение на студенти и аспиранти от СУ и БАН бяха разформировани по време на икономическата криза от началото на 90-те години. В тогавашнште условия на несигурност и борба за оцеляване Софийският Университет дръпна към себе си чергата и се отдели от Българската Академия на Науките. |
| Ами, ниска му е оценката, C B B на този институт, виж дадената по-горе таблица за институт 604. Ще видим какво ще стане, но движение определено ще има. Аз лично съм доволна от оценката и от нейните препоръки, по-горе бях постнала подробно за оценката на моята околност, но после я изтрих. Не е това мястото. Мисля, че ще има прегрупирвания и ще се раздвижат нещата. |
| Ин-та по хидро- и аеродинамика (Bulgarian Ship Hydrodynamics Centre) има добра и скъпа база, каквато няма в много развити страни. Който е чел State of Fair на Майкъл Крайтън, помни парижката лаборатория по моделиране на морските вълни в началото, която е нещо отчасти подобно. Като учениче подготве в 1976 г. бяхме на откриването му и ни повозиха на моста на големия басейн - май 200 м - на който е закрепен корабния макет, и се носеше с вихрена скорост. Това чудо не може да се използва за друго освен за корабна хидродинамика. Дали самостоятелно в БАН, дали като част от морския отличник - Ин-та по океанология, дали в ТУ-Варна или ВСУ, дали в м-вото на икономиката или на транспорта, Булярд или военните (ВВМУ?), все някъде ще остане. И без това беше разсипан в 90-те години Ин-та по корабостроене и сега в сградата му е НАП. Ако беше приет офсета на Армарис, BSHC можеше да стане част от Армарис България - заедно с Терем Флотски арсенал. С последните работят и шведите от Oceanic Creations. |
| Геновева: Съобщиха ми го хора от този институт, с които бяхме заедно на семинар по електронизация на здравеопазването. --- И че я бъде ли тая работа? И кво общо има БАН? Това ще го свърши някоя фирма, дето продава ERP. Функционално и SAP, и Oracle Business Suit могат да се справят. МЗ че иска уникален софтуер, за да изцица некой друг милион (сещам се как преди 2-3 години една такваз фирма усвои къде 6 влн. ойрота за софтуер, който трябваше да осигури обмен на информация между РЦЗ и лечебните заведения). Парите потънаха - Туй е положението и не само за БАН - развойните центрове на бизнеса са доста по-напред от академичната общност, така е например в сферата на комуникациите, фармацията - щото бизнес цикъла е доста съкратен. В тия области въвличането на академичните общности е почти нулево - може да се говори за контрактване на лица. Трудът остава във фирмата със съответните лицензи и права и лично наетия взима някой лев/евро/долар. У нас обаче, дори тая извратена форма на партньорство не съществува. Просто защото в голямата си част институтите са далеч под нивото на специалиста от средно ниво на частната компания. А да, тоя служител може и да е бил в БАН нявга...[/b][/quote] |
Е, хайде и аз на свой ред да вдигам палчета: Кире, babavijaga, !Аз ще ви го кажа, драги съфорумци, само с едно изречение, цитирайки моят баща(да му даде бог дълги години живот и здраве!): "Казвачи мнооого! Праячи - няма!" ![]() |
| Кире, в споменатия семинар от близо 40 души участваха не институционално, а персонално само 3 души от БАН. Имаше предимно хора от фирми, от Министерството на здравеопазването, от НЗОК, от лекарския съюз, от университетски болници. Някакви специфични умения на присъствалите от БАН очевидно са били и ще бъдат използвани в тази дейност, но аз за служебните манджи много не говоря тук, понеже има много компетентни хора наоколо и не смея дори да уточня за какво става дума. Виж, за пуйката разказвам, както на Джо, така и на останалите, охотно, също и за туршиите, за което гордо нося всички удостоявания тук. Както се вика в Библията, има си време за всичко, но си има и място за всяко нещо. Редактирано от - Геновева на 02/12/2009 г/ 12:23:38 |
| Цифри за размисъл: 1. Броят на учените на глава от населанието в България е 2-3 пъти по-малък от този в ЕС. Международният одит показа, че болшинството са на ниво. 2. Броят на полицаите в България на глава от населението е 2 пъти по-голям от този в ЕС. Тяхната ефективност е близка до нула. Дали не трябва да намалим броя на полицаите, а да увеличим броя на учените?! |