Отиди на страница:
Не можеше , а и нямаше нужда ! ма верно? а гримираните мацки, дето дежуреха по по-убавите хотели привечер по тошово време само убиваха време или що? |
| Гримираните мацки работеха във валута с чужденци и български скапаняци , дето не могат да свалят нещо с блага дума ! |
| Да оставим за сега Хамела, нека почива...Дядо Мраз цени помощниците си и не ги натоварва прекомерно, но все пак е краят на годината - усилно време.... Думата ми е за момичето написало статията. Твоите кукли, мила, са скучни на дъщеря ти, така както и парцалените кукли на майка ти са били нещо с което е трябвало да играеш.Поради липса на друго, естествено...Децата се развиват по бързо от нас и поемат информацията почти веднага. Която ние, 50 годишните всумкваме за месец... Само кликваш и четеш!!Ако ти е интересно - "copy" .Доколкото разбирам езиков пробем няма за тях. Какво е това притеснение, че не харесвали парцаените кукли на баба?Даже напротив, аз мисля , че ги харесват или поне са им смешни...Което си е добра оценка според тяхната система...  |
| чоки, радвам се , че си отстоял "социализъма" си и си доволен...Другите около тебе също така ли са доволни?Ти питал ли си ги? Или твоят "социализъм" ти е достатъчен... Преди време май беше доста разтревожен относно просяците. |
| Мене при социализма са ме учили никога да не съм доволен от постигнатото и винаги да се стремя напред ! Дори и да падна , да ставам и да продължавам напред ! Тия около мен са си построили социализма в една капиталистическа страна , а някои от тях и комунизма ! Ама и те не са доволни ! А за българските просяци се притеснявам наистина - другите не ме засягат чак толкова ! *** Не зная виждаш ли , че пиша от Израел . Редактирано от - Чок觧 на 19/12/2009 г/ 08:01:30 |
Става дума за тоталното промиване на детските мозъци и налагането на стереотипи, с които не можеш да се пребориш просто пробутвайки "Червената шапчица". То много и от Форума са с промити мозъци, въпреки, че вече съвсем не са деца. Нали заради такива играчки за деца и за големи капичнахме соца, и сега ядем сирене от мляко на прах и растителни мазнини и безработицата гони народонаселението. Е а сега кво шъ праиим - пак недоволни. |
| По логиката на авторката - дай да лишим децата от всичко, за да мечтаят най-много... Глупости на търкалета! Че кое дете не мечтае за хубави играчки или кукли? И преди 50 години, и сега. Само дето границите на мечтите са различни. То и с възрастните е така, не само с децата... |
| И тук ли, бе? Почнахте от играчките, та пак избихте на пустий камунизъм. Идеята, струва ми се, е малко по-различна. Хайде да го усуча по килифарски, та да не ме обявите веднага за красножоп. По времето на социализма все още имаше морални ценности и стремежи - не създадени от него, а НАСЛЕДЕНИ от предишната история на народа ни. Комунистите постъпиха като средновековната църква - каквото им пречеше, забраниха го; каквото не им пречеше много - вградиха го в обществената система. Но една нива като не се тори и полива, година подир година става все по-безплодна. Това е. |
| Аз пък искам да ми спират тока за по три часа, както едно време (егати и простотията беше). Лягахме на спалнята всички, мъждука една крушка от акумулатора и приказки, приказки, та като дойдеше тока децата искаха да продължаваме, вместо да пуснем телевизора и да се захванем с другите обичайни занимания. |
| Аз пък си имах батерии на радиото и като спираха тока си пусках "Свободна Европа". Беше особено романтично - тъмно, газена лампа, сгушени пред радиото, а от там из между воя на заглушаването са прокрадва гласа на Велко Верин, който разказва за Бойко Борисов...ааа, май беше Ботуш Каишев. |
Много забавни коментари тук  Сократе, ама недей с тия клишета за моралното и ценностното през соца. Нали затова се катурна - хората им писна от полицейщина и празни магазини, демек материални нужди? А червените каскети (да не се бъркат с червени шапчици) и до днес като обясняват колко хубаво било през соца, не говорят за моралните ценности. Не, вместо това си спомнят за прословутото кебапче за 5 ст. и лимонада за 6.  Пък аз, дори да бях малък, си спомням подаръците - най-силно ме беше впечатлил един грамаден комплект флумастери, щото обичах да си драскам. Иначе - шапки, ръкавички, игри-конструктори, лего и т.н. Сега на мода са бетълстрайкъри, "гормити" и т.н. (знам, щото имам един племенник на 5 г.). Не виждам особена разлика, след като от Гърция (чужбината, чужбината!) вуйчо ми носеше още в края на 80-те "Атари" и играчки-трансформърс. ПП Единствено съжалявам за разните конструктори от соца. Те си бяха направени повече за обучение, а не за забавление. Баща ми ги носеше, очевидно понеже беше инженер Сега ги оценявам, създаваха у децата, ъъъ... как да кажа, "технически усет". Изчезнаха, оти явно са прекалено сложни и "ънкуул" за комерсиалните деца, те искат бързо, просто и ефектно, не да си играят с часове да сглобяват някой механизъм. |
| Алоооу, форумците ! Изперкахте ли, бе ? Само коментари по статията. А снимката не видяхте ли ? Къде ви е естетическия вкус, бе ? Поне едно ХУБАВОТО СИ Е ХУБАВО, да бяхте казали за авторката. |
| Поздравявам авторката за хубавата статия. За съжаление тези процеси са необратими. От това са засегнати не само децата. И възрастните хора са жертва на телевизията, шопинга и "чалга- културата". |
| Динаине, Явно не съм се изразил достатъчно ясно. Моралните ценности са много по-отдавнашни. Соцът е просто един предишен период, през който са минали (деградирайки по пътя). |
Тъкмо тогава се появи лисицата. - Добър ден - каза лисицата. - Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо. - Тук съм, под ябълковото дърво... - Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава... - Аз съм лисица - рече лисицата. - Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен... - Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена. - Ах, извинявай - каза малкият принц. Но като помисли, добави: - Какво значи "да опитомиш"? - Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш? - Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"? - Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш? - Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"? - Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш". - Да се обвържеш ли? - Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... - Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило. - Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща... - О, не е на Земята - каза малкият принц. Лисицата бе много озадачена: - На друга планета? - Да. - Има ли ловци на тази планета? - Не. - Това е интересно. А кокошки? - Не. - Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата. Но пак се върна към мисълта си: - Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата... Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц: - Моля те... опитоми ме! - каза тя. - На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща. - Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме! - Какво трябва да направя? - попита малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо... На другия ден малкият принц се върна. - По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди. - Какво е обред? - попита малкият принц. - И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой. Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването: - Ах! - каза лисицата. - Ще заплача. - Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя... - Разбира се - каза лисицата. - Но ще плачеш! - рече малкият принц. - Разбира се - каза лисицата. - Тогава не печелиш нищо! - Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото. И добави: - Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна. Малкият принц отиде да види пак розите. - Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света. И розите много се смутиха. - Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза. И се върна при лисицата. - Сбогом... - каза той. - Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. - Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни. - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. - Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни. - Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза... - Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни. |
| Токът го спираха, за да се увеличава населенето...Зер други забави нямаше. Рзбирам я авторката, но проблемът не е капиталистическо-комунистически, нито само български. Косумация и бездуховност, едномерни хора има наи -много баш в наи развитите ( материално) страни и света е тръгнал на маината си...Или просто остарявам, та така ми се струва. |
| Бирникь, благодаря! Тъкмо се чудех какво да кажа - така, по-учтиво за балона сгъстен въздух под заглавието и ти ме подсети. Та - СНИМКАТА Е ХУБАВА!  ---------------------------- Блогът на Генек |
| Мисля, че не е редно да очакваме от играчките да накарат децата ни да мечтаят. Вътре в семейството се изграждат ценностите, се създава любовта, която да трансформира детството на децата в прекрасно или не. И аз много си харесвам детството, но не съм убедена, че децата ми трябва да получат същото. Може пък, тяхното да е по-добро от моето! Кой знае. Но, не са играчките ключа .... а родителите и тяхната любов и внимание. Както и умението им да накарат децата си да вярват в магии и чудеса, което пък от своя страна разпалва въображението и любопитството и прави децата ни свободни по дух |
Гримираните мацки работеха във валута с чужденци и български скапаняци , дето не могат да свалят нещо с блага дума ! ми и сега е същото, никва разлика нема с романтичното минало в тва отношение. и сега ядем сирене от мляко на прах и растителни мазнини ами, тогава предимно такова имаше (лафът 'сирене като тебешир' е мнооого отпреди демокрацията), само че сега за разлика оттогава отвреме навреме се разчува и става 'скандал'. а тогава само процентът на 'тебеширеното' растеше в геометрична на цифрата пред конгреса на бекапе  ма некои гледате много телевизия и рекламите 'леки' са ви ъпдейтнали паметта за соц. сиренето. ко да праиш, старос-нерадос, и паметта отслабва. Редактирано от - simo на 19/12/2009 г/ 09:52:13 |