Отиди на страница:
| За статията - добре, но се забравя нещо съществено - пълното изчезване на моралните ценности в по-голямата част от българското общество през последните 20 години. Това е същноста, а живота на децата е едно от проявленията на липсата на морални ценности. В култ беше издигнат дебеловратия бияч, а покрай него и изрусените и готови на всичко за парите му "жени". Децата какво да правят, гледат и всичко попиват. Мечтата на момиченцата стана да бъдат руси момичета, до лоши момчета. Мечтата на момчетата стана да имат дебели вратове и да налитат на бой най-вече без причина. Тук може би му е мястото да се каже, че огромна "заслуга" за липсата на морални ценности сега, се пада на пишещите българи - писатели, журналисти и т.н., които не само че не се противопоставиха на това падение на морала, а даже застанаха в челните редици на унищожителите му. Защо е така не е трудно да се досетим - пишещите винаги са с силните на деня и антемосват победените, които са славели малко преди това. |
пълното изчезване на моралните ценности в по-голямата част от българското общество през последните 20 години. Ех, а навремето какви морални ценности имаше...  |
БирникЪ Алоооу, форумците ! Изперкахте ли, бе ? Само коментари по статията. А снимката не видяхте ли Аве супер е! Мацето е супер!   |
| Там е работа, че в онова социалистическо време наистина имаше морални ценности, драги ми Динайнчо. Барабар с всичи недостатъци на тази система. Ценности , различни от перхидролните и "предприемчивите", забързани да минат на червено, за да ти покажат , че си тъпанар. Днес от височината на пирамидата реститутски кинти за някои това може и да изглежда смешно.... |
| Сократе, чини ми се, че това е един мит, предаван от поколение на поколение. Винаги "навремето" е било по-хубаво. Има записи още от Римската империя и древна Гърция, в който тогавашните философи (т.е. старци) се вайкат за падението на подрастващите и за приближаващият край на цивилизацията. Според мен просто на една възраст забравяш какъв си бил като малък. За моралните ценности от едно време обичам да цитирам дядя Вазов или още по-добре - Захари. Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свода, и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кандилницата на поп Ставря и мелодическите звукове на сладкогласния Хаджи Атанасия, който допяваше новото "Достойно ест", глас пети. Звънливи гласове на ученици при аналоя държаха обикновеното исо, ръководени от главния учител Гатя; на отсрещна страна подидаскал Мироновски, псалт, приглашаше издебело, като тупаше равномерно с крак и хвърляше крадешком погледи към решетката, зад която стояха жените. При шумния пангар, в тронове, стояха облечени в богати дълги кожуси първенците и умилително слушаха сладкогласието на Хаджи Атанасия и му приглашаха тихичко. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки, които палеха свещ пред архангела Гавриила или отиваха да целуват пред олтара. И Хаджи Димо прекъсваше напева си, навеждаше се към чорбаджи Петракия и му пошушваше: - Виж, тоя дрът пинтия - вариклечко, за две пари свещ запали, а метани до земята прави, метаните са без пари... - И пак поемаше да приглаша. - Вариклечко не, ами вариклечко - пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше. И Котю Джамбазът, прочут лихвар, се обърнеше към трона, дето стоеше Хаджи Христо Молдавът, и пришушнеше сърдито: - Гледай, Гина Махмудката, булката на оня поразеник... пали свещ ... Облякъл я в джамфезен малакоф и в мъсър, а от три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари, горни пари ... Магаре недно! ... - Магаре и половина - отговаряше тронът. А богобоязливият Хаджи Аргир Измирлият посочваше с кръвожаден поглед на пригладените и помадосани младежи, които идеха късно и само се прекръстяха, без да палят свещ. и да целуват. - Тоя, Рачовият син - маскара, видие ли го? Да сум цар, сте ги прекарам под ноз сиските тия протестанти! Бозе, прости! - и се прекръстяше. - Боже, прости - отговаряше тронът и се кръстеше. Защото "Достойного" се беше довършило, а подидаскал Мироновски захващаше предисловието на киноникото глас осми. |
Комунистите постъпиха като средновековната църква - каквото им пречеше, забраниха го... Кои морални ценности бяха забранени бе, Сократе?  |
| Аз съм силно възмутен! Е, може ли, питам и отговор не искам, да се бърка така садистично в пластмасовите душици? Да се посяга така безотговорно на свещените барбита? Да се хвърля кал по благородната пазарно-икономическа мисия на Дядо Коледа? Как, след такава статия, един генек, примерно, ще се зарадва на новия си батълстрайкър? Или един симо на лъскавото си комплектче кубчета, които, както и да ги редиш, образуват лозунга "Аз можем да пишем, йе!". |
| Не мога да се сдържа - от "Записките": Вижда се работата, че тая прекалена набожност на котленските овчари е известна и в някои манастири на святите отци, защото, щом се пукне пролетта, тия последните със сюрията наводняват равната Добруджа и обикалят по котленските къшли с мощите на разни святци и чудотворни икони, които набожните овчари целуват с голямо благоговенне и всеки за пая си сгъва по едно червено руно вълна, които лукавият калугерски слуга не може да надпревари да ги тъпче в чувала. После това калугерите светят вода, с която ръсят овцете, да не ги гази сипаницата и други марази; изливат някакво си масло в тамошните дълбоки кладенци, четат разни молитви за всякакви неща и пр. В продължение на това време цялата дружина от къшлата върви подир святите отци, начело с шкембестия дядо хаджия, всичките гологлави и с кръстосани ръце на пояса, като че Исус Христос влязва в Йерусалим. |
| За съжаление моралните ценности и съзнанието на хората днес са изцяло зависими от парите. Когато всичко се върти около финикийските знаци, моралът е дефицит. Нужно е да се търси баланс между тях. Но засега парите печелят двубоя с нокаут. |
| Хубава жена, даже и с малка бемка, само ушетата малко кофти, но може би е фотоефект. Къде е Ловкия, той беше купувал кукла за малката си принцеса наскоро? |
| Универсалния, чакай да се разберем: аз на червено не минавам, освен на забутани места или късно вечер. А реститутски пари нямам, ни стотинка. Кара, тази година дядо Мраз ще ти донесе ли най-сетне оня намордник? |
Предколедна обиколка в моловете за детски играчки ме карат да се чувствам жертва на световната антиродителска конспирация, в сравнение с която свинският грип е като обикновен пърхот. есктра е статийката ПС offtopic: моооля Ви уважаема редакция - сменете начина на поставяне на watermark-овете върху снимките - такова хубаво момиче, а като му отвориш снимката, на средата лицето едно огромно петно СЕГА... |
| Диньо, понеже съм добра душа, писах на Дядо Коледа. Обеща да ти донесе една кошница памперси от любимите ти - онези розовите. Плюс деодорант "Йерихон" |
Сократ-май 19.12.2009 г. 08:49:19 И тук ли, бе? Почнахте от играчките, та пак избихте на пустий камунизъм. Идеята, струва ми се, е малко по-различна. Хайде да го усуча по килифарски, та да не ме обявите веднага за красножоп. По времето на социализма все още имаше морални ценности и стремежи - не създадени от него, а НАСЛЕДЕНИ от предишната история на народа ни. Комунистите постъпиха като средновековната църква - каквото им пречеше, забраниха го; каквото не им пречеше много - вградиха го в обществената система. Но една нива като не се тори и полива, година подир година става все по-безплодна. Това е. Разгеле! Намери се човек който да разбере това и да го обясни с пет ясни приказки! Съответно обаче изниква въпросът - а СЕГА какви морални ценности и стремежи има и ако времето не е способно да ги роди, откъде да ги наследим? |
Диньо, понеже съм добра душа, писах на Дядо Коледа... А за пушка с тапа, не се сети да му пишеш, нали? Редактирано от - hamel на 19/12/2009 г/ 10:35:58 |
| Динайнчо, в случая проблема ти не е в това дали минавш или не на червено или си скътал реституски кинти.Проблема ти е , че си мислиш, че си единица мярка. Ако, забелязваш , де.... |
Там е работа, че в онова социалистическо време наистина имаше морални ценности Направо бяха безцености: - 1. Една е партията, идеологията и Генералният секретар е нейният пророк. Да нямаш други освен тях, за да не ходиш да чукаш камъни. - 2. Не си прави кумири, а слави героите на Партията. - 3. Не мисли с главата си, а цитирай документите на Партията и трудовете на Класиците й. - 4. Помни съботния ден, за да не пропуснеш Ленинския съботник. - 5. Почитай директора и партийният секретар, за да ти бъде добре и да оцелееш въобще на земята. - 6. Убивай враговете на Партията. - 7. Прелюбодействай с началника. - 8. Кради колкото можеш. - 9. Донасяй против ближния си. - 10. Не пожелавай, властта на Партията; не пожелавай, вилата на партийният секретар ; нито, колата му; нито, заплатата му; нито специалните му магазини; нито, някакъв негов имот - нищо, което е на Партията и партийният й секретар. Редактирано от - Brightman на 19/12/2009 г/ 10:39:49 |