Отиди на страница:
| Въпросът не е в ценностите, Сократе. Бегали сме, ако чакаме некой да ни ги налива. Друго ни липсва, на големи и на малки... много повече на малките. При тези семейства от 2.7 души, заети родители, разпръснати близки и роднини, непознати комшии, игри в клетки. Техното направо не е живот, хеле като се сетя, че се прибирахме по къщята колкото да преспим Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме! |
| Абе няма нищо ново под слънцето. Това би трябвало да е езика на две поколния, като във втория случай би трябвало да е на професионален журналист: 1.) .......и пълни с понятия като "батълстрайкърс", "трансформърс" и "дракони-батълморф". 2.).........магазините предлагат и огромни сетове с детски гримове, червила.......... Откога set не се превежда. За мен като "компютърджия", това си чалгаджийница. Защо например учехме "Теория на множествата", а не "Theory of sets", както се полага. |
| Значи, като майка, гледала малки дечица твърде отдавна терзанията на авторката са ми напълно непонятни. Какво имам предвид? Когато децата ми бяха малки, памперси от вида, който ни е познат днес не се продаваха. Имаше там някакви т.нар. бебешки пелени, които кажи речи за нищо не ставаха. Плюс това бяха и скъпи. Майката пускаше по две перални на ден, простираше и гладеше бебешки пелени и гащи. Децата ми също са отрасли с барбита, но не забелязах това да е увредило психиката им. Най-красивите се пазят и до днес като любими играчки. Малката ми дъщеря обича плюшени играчки и имаме навсякъде от тях. Ако някой си спомня: преди 20-25 години в детската конфекция цареше такава сивота и еднообразие, че веднага вносната практична и красива дрешка се открояваше. Костюмчетата и якетата, донесени от Чехия и ГДР ги износваха и двете ми дъщери. За красивите вносни играчки се чакаше на опашка. Спомням си как голямата ми дъщеря плака когато палячовците се свършиха преди да си купим, после едни семейни приятели ни донесоха един за подарък, по погрешка майката и бабата купили два (!?) Детето беше на седмото небе от радост и дълги години не заспиваше без него. Сега родителите имат богат избор и от дрешки и от играчки. От тях зависи какво точно да купят и да подарят на децата си. Е, кое е по-добре? Да имаш или да нямаш избор? |
| А, между другото, научих голямата ми дъщеря да плете и да шие когато беше едва шестгодишна. Да си призная, беше ми омръзнало да ме моли да правя нови дрехи на куклите й, пък и нямах време за това. И понеже и аз самата шиех и плетях, парцалчета и прежди в къщи - колкото искаш! Децата се занимаваха сами с часове да "издокарват" куклите си с нови тоалети. |
| Има и друго сега с детските играчки - уж имаш избор, но като отидеш да търсиш подходяща играчка се оказва, че нямаш избор и накрая купуваш някакъв боклук, поради липса на друго. Редактирано от - XYZxyz на 19/12/2009 г/ 12:49:02 |
А, то и дъщеря ми плете - изплете един шал на тати си като беше в детската градина и то когато ги водеха на плаж. Тя ходеше с плетката си.  А за избора на играчки - то като в политиката, имаме около 300 партии, ама нито една не става.  |
| "Мога само да мечтая да доставя подобна радост на децата си. Защото те са истински деца на своето време -"консумират" премного вещи, премного телевизия, премного внимание и са презадоволени." Ми то това не зависи ли единствено и само от тебе? |
| Малката дъщеря се роди когато голямата беше в първи клас. Учителката по трудово учела децата да плетат гайтанче. Пък моята пристигала на училище направо с плетката си. Учителката я попитала: "Какво плетеш?", на което детенцето гордо отговорило: "Гащи на бебето!" |
и накрая купуваш някакъв боклук, поради липса на друго проблемът не е в боклука, проблемът е в купувача. що за човек си ако на децата си купуваш "някакъв боклук"? |
| Амо отиди ти и намери нещо, което да не е боклук! Разбира се "боклук" е образно казано, но не всеки разбира ... Редактирано от - XYZxyz на 19/12/2009 г/ 13:08:47 |
| ами, ходя и намирам - има всякакви чудеса. боклуци не съм избирал ни за кучето, ни за тъщата даже. а извинението 'образно казано' потвърждава това, което казвам -- ако купуваш нещо, квито и пари да струва, с отношението 'някакъв боклук', точно това си купил. но не всеки разбира. Редактирано от - simo на 19/12/2009 г/ 13:07:15 |
| що - според мен си го обяснил много ясно. не приемай репликата ми лично, но оплакването, че 'няма нищо подходящо', или 'взимам някакъв боклук по задължение' или нещо в тоя смисъл приложено към челядта не го разбирам. затова се и учудвам. |
| Не куклите и играчките възпитават децата и формират техния вкус. Кукли-принцеси, облечени по последния писък на модата, са изработвани още преди векове. И четейки за морала в световните царски и императорски дворове, можем да приемем, че една пищно и натруфено облечена кукла е далечната прародителка на празноглавата шунда от Син-сити. И с играчките за момчета е така-от издяланата от дърво и грозновата пушка, шибучицата-сабя, та до днешните стрелящи и святкащи роботизирани филмови герои. Нищо не се е променило... Та както си ги възпитаме ние, такива стават дечицата ни. Мойта малка душка още си харесва бебето-пони от миналата година, което работи перфектно, а тая година ще минем още по-тънко...С апликиран анцуг за физическо на Хана Монтана (Хана Монтана искам и аз да я апликирам некъде...  )-съчетаваме полезното с приятното, дет' се вика...Авторката е много хубава, статията -не толкова... Редактирано от - Ловкия на 19/12/2009 г/ 13:32:18 |
То не е точно към челядта ми в прекия смисъл, но не ми се иска да мисля, какви играчки бих купувал сега за моята челяд, ако се налагаше. Все пак съм минал преди време по този път и ми е ясно какво не трябва да купувам и защо, а се оказва, че друго просто няма. Горе-долу същото пише и в статията, но по по-различен начин. |
