От домашния албум - любими снимки II /Продължение/
Отиди на страница:
| В детайли : над трите портала на снимката се вижда т.н. "Галерия на Царете", но не френските, а юдейските - преди Христа, 28 фигури. Това обаче не било известно на френските революционери, които ги сметнали за статуи на френските крале и ги изпотрошили до един, по точно - обезглавили ги. Ето докъде водят невежеството и вандалщината . Оригиналните / но не 28, а 21 глави/ са намерени чак през 1913 и понастящем се намират в музея за средновековно изкуство в Париж. Древната готическа катедрала, чийто строеж започва през Средновековието, била по време на "великата" френска революция превърната в складове и конюшни и чак през 1844 г. архитектът Viollet-le-Duc се заел да я реставрира с големи трудности, разбира се, защото парите, предвидени за реставрацията все не достигали. Този й вид, в който я познаваме сега е в по-голямата си част негово дело. Заслуги за нейното съхранение / защото по едно време мислели да я разрушат и премахнат изцяло/ има и Виктор Юго с романа си " Парижката Света Богороица". Е, понаписах малко, утре може повече. Джо, здравей,  |
| Привет Сибила! Разглеждам и те чета, зареждам се бъдещо посещение в твоят любим град Париж. За френския, разчитам на големия ми син, учи го от тази година и като го овладее, съм му обещала да го заведа там. От другата година има желание да започне с италианския, така че може да осъществим триъгълника - Рим, Лондон и Париж... А пък случим ли на хубаво време, този уикенд, може да донеса картини, които би гледала с удоволствие, но няма да издавам повече, само ще се моля за слънце  Днес, отново усмихнати поздрави от любимия ми ежедневен парк  през май е най-пъстър и зелен и красив...       |
| еее merci, дами...г-н вуду винаги е обирал женските симпатии, въпреки че изобщо не е тип сваляч. 1/8 руска благородническа кръв, 185 нагоре и сиво зелени очи. йохсон и мъжът ти е финяга, както сполучливо се изразавяш... но сериозно - сибила, много добре те разбирам, че снимки от най-най любимо място се пускат най-трудно и трябва предварителна нагласа. с мен поне е точно така. а за споменатите демонични същества....ще ти кажа, че потрисайки ме с вида си, ме наведоха за дълго на едничката мисъл: какво ли се е въртяло в главата и в душата на техния създател, за да се пръкнат от ръцете му подобни? рядко съм срещала такова претворяване на злото...може би в й. бош или в Книгата на японските чудовища. |
Дами, Все страдам от хронична липса на време за форума, пак няма да мога да попиша за Париж и изобщо, отгоре на това страшно се вбесих, че нашата много хубава и свежа песен, блестящо представена с хъс и настоение от едно талантливо и естествено момиче отпадна от финала на Евровизия напълно несправедливо, защото на фона на другите скуки беше като бяла врана. Лягам си ядосана.  До утре, може би, късно вечерта. |
| До нови срещи, дами Сибила, не се ядосвай... оставям ти нещо леко и ритмично за оправяне на настроението   I Love Paris -- Frank Sinatra |
| Здравейте, дами... Въпреки, че напоследък и аз нямам време за форума, днешното петъчно следобедно отсъствие на началството осигури някой друг час спокойствие. И попаднах тук на неустоима тема - Париж... Ето нещо от мен, което преди време ми изкочи из под клавиатурата... " Скоро ми попадна една антология на Багряна, където си припомних посветени на авиацията и летците стихове. Изненада ме не това, че тази тема е вдъхновила една жена, а годината – 1931 г. Развълнуван, естествено, продължих да прелиствам и попаднах на следващата тема – Париж. „...Разкрий, Париж, магеснико, вълшебствата си стари!...” Двете докоснали се теми ме върнаха в спомените за едно пътуване в предколедните дни на 2005 год. Разточително планиран и стегнато проведен семинар оставя доста свободно време. И тъй като достиженията на разврата („Плачете за Париж....”) са недостъпни за разчитащия само на едни командировъчни сиромах, на него му остава само възможността да свали врътовръзката, да обуе маратонките, да вземе фотоапаратчето, да настрои сърцето си на любов (по Окуджава), да се потопи в уличната атмосфера на града и да се опита да го възприеме и почувства. И ето – устремена в небето кула, крайбрежна улица с есенна обагра, летяща чайка над Сена при Лувъра, измит от дъждеца Площад на Съгласието, метал и стъкло в разнообразни форми и съчетания при Дефанс, една самотна кондензия във вечерното небе, сякаш пишейки в безкрая за нещо новозараждащо... Накрая поуморен, но пълен с възприятия, навлизам из уличките на латинския квартал. Сядам на биричка и затварям очи... И се виждам в кафе „Трите гълъба”, до мен седи Жо Дасен и ме убеждава, че на Шан’з Елизе има всичко, което пожелая... А току покрай нас минава Едит Пиаф и ни казва: „ И да знаете – За нищо не съжалявам!”... Отварям очи и съм пак в реалността... Пиша един SMS за горния унес, за да компенсирам поне мъничко липсата на някой, с когото да споделя момента, и си тръгвам... На другия ден се оформя няколкочасово закъснение – в София през нощта е имало снежна буря. Осигурявайки си информация за ситуацията, подочувам разговор, почти идентичен на моя... Така се запознавам с един от последните мохикани на бойната ни авиация, които, макар и някога, наистина са летяли повече от 100 часа на година... Изяснявайки си ситуацията, сядаме поуспокоени и почваме раздумките. За авиацията, разбира се, за какво друго... Аз питам за военната, той за гражданската. Така няколкото часа минават неусетно... По време на полета раздумката продължава под благоприятстващите това занимание грижи на старшата... Взимаме си довиждане с командира. И ставам свидетел на един искрен комплимент, резултат, несъмнено, на интелект и стойностно домашно възпитание, доошлифовани в Collège interarmées de défense: „ Ако в такова време успея да кацна по този начин с моя Миг 29, щях да съм изключително доволен от себе си!” Та ето за какво се сетих на днешния 16 октомври. Денят на българската авиация..." Редактирано от - letec55 на 13/5/2011 г/ 19:53:57 |
летецо, линковете са се обозили, я да опитам да помогна: http://bg.fotoalbum.eu/images1/ 201103/174845/608358/00000001.J PG  http://bg.fotoalbum.eu/images1/ 201103/174845/608358/00000002.J PG  http://bg.fotoalbum.eu/images1/ 201103/174845/608358/00000003.J PG  http://bg.fotoalbum.eu/images1/ 201103/174845/608358/00000004.J PG Редактирано от - Hateras на 13/5/2011 г/ 19:55:17 |
О, летец, колко сантиментално по френски, трогателно и очарователно си я описал твоята среща с Париж.... Така си е, Париж има история, литература, музика, поезия, картини, които няма нийде по света - неподражаеми, но ги има в книгите, във филмите, в уроците по френски, в шансоните, в импресиите - толкова много Париж присъства навсякъде около нас в живота ни, че когато човек се озове в Париж някак се намира в едно непрекъснато състояние на опиянение, на еуфория, на извънредност - малко като в сън-мечта. Още час и ще съм готова и аз със своите малки парижки разказчета. Честит ти празник на авиацията, на патерици! |
Имам една снимка, летец, от Площада на Съгласието /какъв парадокс/, доста по-нощна, но като че ли е в същия план: Обелискът от Луксор, на 3 300 години,  розов камък, подарен на Франция от египетски крал, който се издига по заповед на Louis Phillipe на мястото на статуята на Louis XV, чийто първи кралски архитект Габриел създал проекта и изпълнил голяма част строителството на най-големия парижки площад от века на Просвещението. Той си остава най-големият и досега. Louis XV обещал да реализира този площад след избавлението си от тежка болест и строителството му било надзиравано лично от фаворитката мадам Помпадур. Завършило в периода 1754 - 1763, площадът тогава носел името на краля -Louis XV. През годините има бурна история и е прекръстван най-малко пет пъти. Наричал се е площад на Революцията, два пъти Площад Louis XV, по време на Реставрацията - Площад Louis XVI, два пъти Place de la Concorde, може би за да заличи спомена за кървавата си история, защото той е и най-кървавият парижки плащад - тук са гилотинирани краля и кралицата на Франция - Мари Антоанет, Робеспиер, Дантон, Лавоазие. Гилотината работела без прекъсване в продължение на две години и отрязала повече от 1 100 глави, а това е повече от половината гилотинирани изобщо по време на революцията. Статуята на Louis XV тогава била съборена и заменена със статуята на Свободата, махната през 1800 със замисъл на мястото й да поставят статуя на Карл Велики, но не се получило, а по време време на Реставрацията Louis XVIII - брат на гилотинирания крал решил да издигне там статуя на Louis XVI в негова памет - и тази идея пропаднала заради Юлската революция от 1830. Египетският обелиск решил проблема, защото не носел спомена за никаква френска история и оттогава - от времето на Юлската монархия и Луи Филип - обелискът си е там, а името - Place de la Concorde . Площад на Съгласието, |
| Place de la Concorde е огромен, помпозен, пищен и много възлов площад. Когато си там, накъдето и да се обърнеш, се виждаш заобиколен от Парижките известности, Оттам започва прочутият булевард Шан-з-Елизе / на снимката в дъното Л Арк дьо Триомф/  Дворецът Бурбон на дукеса дьо Бурбон, сега сграда на Народното Събрание на Франция:   Входът на градините на Тюйлери с музея Л Оранжри / от мястото на скулптурата "Целувката" на Роден към площад Конкорд се вижда една от осемте статуи - женски фигури, изобразяващи осем големи френски града / осем, защото площадът има форма на осмоъгълник/.  От двете страни на обелиска - двата фонтана - на реките и на моретата , срещу него - престижният и разбира се ужасно скъп хотел Крийон, а до него на заден план в дъното по Рю Роаял - Мадлената.  Редактирано от - Сибила на 15/5/2011 г/ 18:19:32 |
 Двете сгради близнаци от двете страни на Рю Роаял, дело на кралския архитект Ange-Jacques Gabriel . Хотел Крийон /отляво/, в който на 6 февруари 1778 г. от Louis XVI и Бенджамен Франклин е подписан договорът за приятелство и обмен между Франция и САЩ и договора, с който Франциа признава независимостта на САЩ. Една снимчица на това, което се виждаше вътре, дадоха и ценоразпис, е, цените започваха от три хиляди евро за вечер и нагоре, моля, моля, учтиво благодарим,  Другата сграда е т.н. 'Hôtel de la Marine, в който се помещава Генералния щаб на министерството на Марината, на което чудесно отговарят и двата фонтана на площада, дело на Jacques-Ignace Hittorff, завършени през 1840. По време на Парижката Комуна са почти разрушени, много пъти реставрирани, но чак през 1998 година кметството на Париж отпуща средства в размер на 22 милиона евро, а реставрацията е завършена през 2001 г. от Етиен Понсле. Какво още интересно около площада Конкорд? Да, на път за Мадлената, на Рю Роаял се намира прочутият " Ше Максим", беше затворен, ама така и така нямахме готовност да хапваме там.  И с това като че ли се изчерпи темата площад Конкорд. Докато завърша всички останали парижки теми, сигурно ще си докарам малка семейна разправия, защото днес например ми закъса вечерята. Приятна вечер на всички,  |
| чудесни !! с нетърпение очаквам следващите ти снимки и разкази, сибила. а и като се има предвид, че ние се ограничихме с твърде недостатъчните 7 нощувки и то не на организирана екскурзия и се шматкахме неориентирани... пролетен поздрав  Редактирано от - voodoo child на 17/5/2011 г/ 11:11:56 |
Сибила, красиво... емоционално... информативно!  Съботен поздрав от Кобург дворецът Еренбург  на площада с паметника на принц Алберт  над входа на парка, който води към крепостта Кобург, величествено се показва Ернст II...  а всички пътеки там  водят до внушителната крепост  |
| Ще се опитам да бъда бърза и пестелива в картинките и думите, както този ден, защото емоциите надделяват, а времето беше малко, за всичко, което исках да видя и преживея... скица на крепостта, с обозначение на Българската кула  поглед от външната страна  ... и от вътрешността на крепостното гнездо  жалко, но трябваше да побързам, портата се пуска в 18, 30...  Главната цел на пропътуваните 400 км, само в едната посока, обаче осъществих, още преди това. Католическия отец, се трогна от молбата и отключи гробницата, където е положен поцинкования ковчег с останките на НВ Фердинанд. Респект и поклон пред светлата му памет... и последното му желание да бъде погребан на българска земя.   Венецът, за 150 годишнината от рождението му, стои от 26 февруари, непокътнат...  ... от юбилейното изложение по този повод, ще покажа още при повече време, както и от уютното, пулсиращо от история гнездо - град Кобург.  Редактирано от - Johson на 17/5/2011 г/ 13:39:23 |
| На предпоследната снимка се видеше надпис: От признателните българи. Самата дума "признателен" ми е чудна.Не ми е ясна. |
Дами, много се радвам, че пак сте тук и че моят малък парижки репортаж ви е харесал, защото се притеснявах, че е прекалено отрупан с факти, дати и излишни подробности, но пък извънредно съм недоволна, когато в нета прочета някакъв коментар на снимка, който е неточен и носи грешна информация. Например за обелиска от Луксор прочетох, че бил идея на Наполеон и как ли видите ли, императорът го е влачил до там и такива подобни глупости дочути оттук-оттам. Когато отидете пак в Париж и видите нещо, което така подробно съм описала, ще си кажете, а, ето, Сибила ни разказваше за това и ще го погледнете с други очи. Джо, надявам се, когато големият принц започне достатъчно добре да се справя с френския език, че ще си прекарате чудесно в Париж, защото французите са много любезни и отзивчиви с чужденци, които говорят езика им. Съвсем други хора стават, обикновено все се оплакват от тях, че са надменни и пренебрежителни, но не е така - отношението им безкрайно зависи от възможността да се общува с тях на френски. За първото пътуване до там те съветвам да закупиш туристическа карта за обиколка на Париж с автобус по линията Гран Тур Пари - с нея ще можете да видите основното, има и други, странични линии, които обикалят по Монмартр и не знам още кое, но тази е най-добрата, с която може да си набележиш места, които после да посетите специално, след като вече си ориентирана кое къде се намира. Визитата ти в Кобурт е една страхотно приятна изненада за мен, ти сигурно се досещаш. Наскоро даваха по БНТ филм за Цар Фердинанд и беше заснет точно в Кобург. Казваше се "Непогребаният Цар". Мисля, че е крайно време за бъде изпълнена последната му воля и той да се завърне в България, която толкова много обичал и да бъде положен редом до съпругата си - майката на Цар Борис. Трябва да постъпим и ние като французите - чиято история е далеч-далеч по бурна, метежна и противоречива от нашата, но най-накрая мъдро са помирили всички някогашни врагове и сега се грижат да съхранят спомена за тях еднакво безпристрастно. Всяка най-малка частица история /сгради, паметници, надгробни плочи, вещи, облекла на известните на цял свят техни сънародници/ е съхранена, описана и предоставена в най-добрия си вид на вниманието на всеки, който се интересува и вълнува от това. Дами, имам едно предложение, дано не го възприемете като упрек, само предложение е. Темата, поне при мен, стана много тежка, всеки път компютърът ме предупреждава, че виртуалната памет се била изчерпала и се налага да изчаквам дълго, преди да напиша каквото и да било. С предишната тема, която беше от 100 страници се случи същото, но доста по-късно. Предполагам, че защото тогава в едно мнение си пускахме по една, най-много две снимки. Сега има страници с по повече от трийсет снимки и те трудно и тежко се разглеждат. Затова искам да ви помоля да пускате снимките, на които много държа и харесвам всяка в отделно мнение, за да се превъртат по-бързо страниците и да изкараме по-дълго в тая тема, без да се налага да й правя продължение Номер 3. Дали това решението, какво ще кажете ? |