
При възможност, довечера водя на Шлоссплац с театъра и двореца Еренбург. Слънчев ден и хубави преживявания, днес! |
| Джо, чак сега имам възможност да се включа, четвъртък и петък са ми много заети дни. Следя с интерес, излишно е да те уверявам повече, твоя репортаж и всичко, което разказваш и ще разказваш. Затова, за да не нарушавам целостта му, ще се включа само със снимки, които направих по време на почивните дни за Гергьовден, все гледам да се спася от затрупията, задръстванията и проблемите на София /а те наистина са вече много големи/, задъхвам се вече тук, макар да ми е роден град и почти целият ми живот да е преминал тук. Безкрайни поля с рапица. Много са красиви жълтите им облаци. Питах се дали не са ГМО, защото от рапицата правят така модерната зелена енергия, биогориво. Но тъй като от една нива с рапица можеш да изкараш най-много сто километра път, нужни са много, много ниви с рапица, а извънредните добиви се постигат само с извънредно изтощаване на земята и пръскане с любезния Раундъп на Монсанто, който унищожава всичко живо, освен рапица, устойчива на Раундъп. Та, смях не смях, ходих по нивите с рапица, поне из тези си имаше всичко - примесена беше с всякакви други треви, а и пълзяха всякакви пъстри буболечки и охлювчета, и червейчета и.... Успокои се, да ти кажа. И снимките се получиха с настроение. |
За лека нощ люляци и пеперуди и песента на Жорж Брасанс Les lilas само че на италиански: Люляците, Натиснете тук ![]() |
| Чудни картинки, Сибила, пиша и слушам тази нежна пеперудена китара... природата подрежда, да...и за никъде не бързаме! Тъй както познатото ми вече симпатично момче (с царско име Това е, край пътя море от био дизел и гора от вятърни еко генератори... Утре продължаваме ![]() |
| В срещуположната периферия на площада - двореца Еренбург (който вече показах) и до него аркадите. От тук започва и големият парк... |
| Макар извънземното усещане, че съм попаднала на остров във времето, то летеше и нямах възможност да се оглеждам за зеленичовечета |
| Без да застивам от вида на този неоготически Божи Дом, опитах да вляза в него, през тази ключалка, защото се оказа заключена... |
| Слава на Бога, успях да вляза през страничен вход, за да потърся начин да проникна в гробницата. Не намерих такъв, направих само няколко снимки... и излязох разочарована, да поема част от слънчевите лъчи. |
| За щастие, първият слънчев лъч (за него вече споменах в началото) ме заведе до тази врата, на малка пристройка. |