Отиди на страница:
| няма да коментирам аФтора но съзливоста не помага на никой. |
Паузата край свещта  Моята жива елхичка още си стои до мен и ме радва със светещите си електрически свещички, червените стъклени птички, камбанки и сърчица, снежинки и звездички с Дядо Коледа и Снежанка. |
| "Е, не ви казвам нищо ново. Които са го преживели, няма да го забравят". Как да го забравя, авторе, като (макар да им звучи смешно на някои), това бе една от причините да си взема куфарите и да тръгна за насам ! На свещи - в края на 20 век, в една европейска страна, и то не за друго, а защото управляващата сган-мафия изнесла и профукала валутата и за нефт и газ просто нямаше - да мръзне и стои на тъмно тоя народец, кво толкова, ние нали сме си ОК ! (авторът си спомня, сигурно, че в кварталите или каретата от улици, дето живеехе онези от "голямото добрутро", не се гасеше тока !!! Както си пиеха и вносната вода след трагедията в Украйна през 1986 !). Сега може би тези спомени ни настройват малко носталгично, но тогава изкарваха народа от нерви и бяха причина за пошлите вицове, че именно 9 месеца по-късно раждаемостта у нас рязко се вдигнала - от немАне какво да прават хората - парвели дЕца !... Хайде, холан - не е смешно, нито умилно ! Може - ако е като алегория на нуждата от вътрешно усамотение за връщане назад в миналото и размисъл, но само толкова. А иначе авторът и стила си е запазил, и приятно се чете ! Само че темата за "голямата дискотека" през зимата на 1990/91, поне у мен, все още предизвиква не особено приятни емоции (защото гаврата бе така силна, че лесно не може да се забрави) ... |
| Май че голямата дискотека започна в края на комунизма ... Но не си спомням точно - 1987 или 1988 година. И наистина тогава се преоткриваха някои ценности, забравени покрай телевизорите. |
| Добре, добре – интересна беше тази романтична история. Макар, че нещо не ми се връзваше, докато не прещраках, че при тях Коледа е след Нова година. Що се отнася до въпросите, групирани около допустимостта на предположението дали бихме имали полза от малки принудителни паузи в живота си, за да имаме повече време да дообмислим света около нас и в самите нас, моят отговор е – може би да, но само за онези, които са склонни и могат да се справят с това. То е като с ученето – за онези, които не ги бива – няма да има никакъв смисъл. А както виждаме в реалния свят, примерно, на електоралното мнозинство на днешното правителство, това са, за съжаление, огромни пълчища от шибани нещастници. Редактирано от - ламбен на 08/1/2010 г/ 02:29:39 |
Би било много лесно ако така се регулираше родовата памет и плодовитост. Дърпаш шалтера и нацията се сплотява  Истината е че всеки един от нас има нужда от собственият си Атон а не от съвременни уроци по "оптимизъм" които ни се предлагат на всяка крачка от медиите. Топлината, ако я нямаш вътре в себе си, никакво отопление не може да я симулира. |
| Като пубери и ние се правехме на мъже, опитвайки се да подминаваме романтиката като сълзливост. За автора -  Има какво да се помисли, има! И не толкова за социалния момент, а за друго. За себе си най-напред, -------------------------------------- Блогът на Генек |
| По-малко чипове, повече човещина. Бездруго, както чета, стана модерно да се изхвърлят телевизори, вероятно тумбестите. Плоските /плазмите/, формАта, повишават самочувствието, като натюрморт, оцветен с анилинови боички, купен от сергията на неделния пазар. Времената и нравите са си същите. Ами хилядите електрически "змийчета" с крушчици по тераси и прозорци, това подменя ли топлината на една свещица до коледната елха... Редактирано от - Absent на 08/1/2010 г/ 09:23:19 |
| през споменатия от авторът период, на`шта къща не светихме с свещи а с акумулатор и крушка от фар на Жигули. |
| Хе хее ! А аз имах два 6 волтови акумулатора от Трабанта и си бях "електрифицирал" цялата боксониера ! Единият се зареждаше през ноща и отиваше в трабантчето , другият "работеше" през ноща и се зареждаше през деня . Дори звънеца ми бе в 6 волтовата "мрежа" . Един стар немски детски електроконструктор ми свърши много добра работа ! |
Синът ми до първи клас вярваше, че има дядо Коледа. Тайничко се е надявал, че има чудеса, скриваше под елхата листче с пожелание, и понякога малкият подарък съвпадаше с мечтата му. Преди четири години се "снабдих" компютър и вече става трудно да съумея да да съхраня у него детската илюзия, че в някой случаен ден и час се случват чудеса. А детските мечти трябва да са спътник до края на дните ни.  |
| Спомням си ги тези спирания на тока, ама ние нямахме парно, бяхме с нафтовата печка беше почти като камина със святкащата светлинка от дупцицата на горната плоча, а децата се свираха край мене, "хайде разправяй за онова време"... за моето детство...те още си спомнят тези "свети" вечери...Ще плашат куче с кремвирш...?!Ха де... |
| Звучи като виц, но е действителна случка. По време на "дискотечния период" гледам телевизионен филм. И трас по средата на филма спират тока. Бях бесен, защото филмът наистина беше хубав. На другия ден отивам на работа и псувам. Оплаквам се на шефа, че съм успял да видя само първата му половина, а той подскача - я ми я разкажи, моля те, а пък аз ще ти разкажа втората половина. Заключението накрая беше, че филмът не бил чак толкова хубав. Нещо като Гарабед дето не ходил на опера, ама Киркор му изпял няколко от по-важните арии. |
| А аз си имах ток тогава /на линията на НДК/! Та нищо такова не ми се случи. но поне успях да се преборя с електрическите светила за елхата - и до днес! Пазя старите метални щипчици за клончетата, на които се набожда обикновена свещица. Верно, опасно е да не се запали елхата, но пък я поглеждаме по-често... |
| Спомени, спомени, ама спирането на тока може да има и един друг, много по-позитивен ефект. По времето на италианския неореализъм имаше един филм, от който си спомням само една сцена. Малко селце, забутано някъде на майната си в Апенините. Няколко къщи от камък и около тях бъка от деца. Ужасна беднотия - нито ниви кат хората, нито пътища. Пристига екип на телевизията, снима и разпитва аборигените. Имате ли поща? - нямаме. Телевизия или радио? - не! Електричество?- също нямаме? А какво правите нощно време? Какво правим ли - чичото сочи децата и избухва в гръмогласен смях. По едно време у нас бяха изчезнали презервативите. Пускаха се слухове, че бай Тошо ги е забранил, за да се повиши раждаемостта. А по време на кризата никой не се сети да я провери. Голям пропуск, защото ако се окажеше, че е повишена, с право можеше да бъде отчетено, че периодичното спиране на тока е пореден израз на грижите на Партията за благоденствието на нацията  |
майсторе!| Нека да бъда сметнат за ужасно неромантична натура, ама нещо не ми се връзва в цялата история: силно притеснена майка от Македония звъни в София да разбере дали дъщерите й се прибрали от купон в Студентски град, набира грешен номер, попада на Калин Донков, притесненията й изчезват, дъщерите тозчас са забравени, захапва телефона и започва да разказва цялото си житие-битие на непознат, че накрая дава телефона и на комшийката, и тя да си поплаче на рамото му, че и да го благослови. Има нещо гнило я в София, я в Кратов(ск)о. |
| Предводителю, , имах си хас! То ако всичко написано беше се случило в действителност, нямаше да има литература бе! Нито стихотворения, нито есета, нито разкази и романи. Да не говорим за научната фантастика, дето токоз много хора я четат. Щеше да има само хроники, сухи репортажи, доноси и протоколи от разговори, записани със СПС. Ти само таквиз неща ли би искал да четеш? Аз съм сигурен, че и команчите също си разказват легенди, разкази и измислени истории за неслучили се неща |