Отиди на страница:
| Анастасе, това всичкото много хубаво, ама да си измисляш случка, която да те "разтърсва". Обикновено онова, което те разтърсва, е нещо случило се наистина. Следователно случката претендира да е ИСТИНСКА. Слабичко, ако е с претенции за "литература". И смешничко, ако е с претенции за истинност. Понеже от разказа става ясно, че лирическият герой се е нагърбил да мисли за въздействието на електрификацията върху човешката душевност именно след разговора с кратовската майка. Излиза, че ако го нямаше този разговор, нямаше да има проблем в смутното авторово сърце. Не можеше ли Донков да напише - бях си дома сам, спря ми тока посред нощ, умърлуших се и се замислих. Пак щеше да да ни въведе в темата, а и някак по-достоверно щеше да е. Най-малкото защото не казва "жителка на град N в държавата NN", а жителка на Кратово в Република Македония. Т. е. той определено има претенции тази случка да е действителна, а не литературна измислица. А действието се пренася в Кратово, понеже тук лесно може да се провери дали в Горно Нанадолнище, община Долно Нанагорнище е имало или нямало ток от еди-колко си до еди-колко си часа в новогодишната нощ. Иначе нямаше да е проблем майката да е от Полски Тръмбеш и пак да има тревоги за дъщерите си в София, и да си пали печката в Козар Белене. Ама пусто, гъдел някакъв, един такъв задушевен добросъседски, има в този разговор на стресирана македонска майка и разбиращ и утешаващ БГ списовател. Олекнало й е някак на жената след разговора с тихия Донков, предколедна случка парекселанс. Редактирано от - Предводител на команчите на 08/1/2010 г/ 14:11:39 |
| Войводо, нямам претенции към объркания номер. Случва се. Имам претенции към развилия се впоследствие напоителен разговор. |
| Absent, няма да се огъваш - ето ти адреса на Дядо Коледа: Натиснете тук И следващия път, когато някой изкаже съмнения - прати му линк. Изпробвано е и работи поне до 5-6 клас.  |
| Било... Тогава бях на стаж по Вътрешни болести и вечер четях за държавен изпит. На 5-6 винени чаши "на столче", наполовина пълни с олио и фитил от снопче дебели конци, закрепени на ламаринена изрезка от консервна капачка с набодени парченца от корк по крайщата-кандила "направи си сам", че и свещите бяха кът. И добре завит с одеало. Е, и поне двама човека, скъпи за мен, бяха тогава още живи и се въртяха около мен. А сутрин, в препълнения автобус, на път за поредната болница, звучеше на български по ВЕФ-а на шофьора "Дай ми тютюн"- помните, вероятно " Хем си кашляш, хем си плащаш...". Зимата беше 1984/85-та. Било ли е? |
По-скоро синът ми ще ме накара да повярвам в Дядо Коледа, отколкото аз него  Благодаря за линка, [/b]Буда Вярвам в тотализатораРедактирано от - Absent на 08/1/2010 г/ 14:44:38 |
| Anastass, И аз (тогава и след това) си го спомнях този филм, казва се (мисля) "Златото на Неапол" и се състоеше от няколко несвързани помежду си истории. Бе на един от големите итал. режисьри, но не си спомням, дали бе Виторио Де Сика, Пазолини или Фелини. Великолепен !!!  |
| Абе, кои беа тея команчи, не ли дет ги избиха...заселниците престъпници от Европа у Америката , а сега предводителят им възкръснал върху някой автомобилно тенеке та ни пише за свещи и безточието си в главата...Дикси... |
| Има го този момент - спира телевизора поради някаква причина и изведнъж се оказва, че хората са забравили да разговарят помежду си. Ако разговорът потръгне се питаш: за какво си губя времето с този телевизор, когато може да си приказваме? |
И изобщо: достатъчно ли е на един народ да му спреш тока и телевизията, за да се размисли и да си постигне светлината? ми не, ама опита сочи, че бума в раждаемостта е гарантиран. |
| Точно така се казваше филма, Марсе, жив и здрав да си, че ме подсети. Златото на Неапол с режисьор Виторио де Сика, 5 или 6 епизода, в главните роли: София Лорен (продавачката на пица), Виторио де Сика (картоиграчът), Силвана Мангано (проститутката), Тото (мафиозото) и Едуардо де Филипо (продавачът на мъдрост или Дон Еризи дава съвети, както нашите го бяха превели). Гениален филм, гениални актьори, за съжаление вече покойници. Наскоро си купих DVD с не по-малко гениалния филм Парите на старицата (Алберто Сорди и Силвана Мангано), трябва да видя дали и Златото на Неапол не може да се намери. |
| Anastass, Когато можехме да гледаме по-нормални филми само в т.нар. "студийни" кина ("Витоша" и "Влайкова" ), както и в "архивното" (Дружба", "На Попа" ), не пропуснах нито една панорама на тези велики италианци, както и на Карлос Саура, Бунюел, американците Сидни Люмет, Копола, и т.н. Ами какво ще кажеш за Микеланджело Антониони и неговия "Забриски Пойнт", с музиката на Пинк Флойд (гледах го в казармата, в студийното на "стъргалото" в Пловдив ) !?! Вечни ... сега никой не се и сеща за тях, а там (в тези филми) беше самият живот !!! XYZxyz, Преди седмица излезе тук статия за едно изследване, показващо, че с електроните игри и Интернет младите (че и децата ) почват да губят способностите си за елементарно пряко общуване помежду си, както и със собствените си родители. Всичко става виртуално и за реалния живот изобщо не са готови. Като добавим и дефектите и пропуските на образователната система, "картинката" става доста плачевна, де-факто. Жалко, но - факт !!! Че и книги не четат - откъде да се формират и образоват ? Май остана само чалгата !!!  Редактирано от - Mars Attack на 08/1/2010 г/ 17:02:18 |
| Марсе, с изключение на Копола, за всички останали съм съгласен. Не че Копола не е голям режисьор, но като се изключи Кръстникът, нещо друго особено впечатляващо и разтърсващо от него не съм видял. Колкото за намаляващите комуникационни способности при младите също си прав. От горчив опит знам, че те все повече и повече започват да приличат на американците. Ако не си в състояние да им обясниш нещо с няколко изречения, губят интерес. И с електронната поща положението е същото - по-дългите съобщения не ги четат до края и после тюх да му се не видеше! С изключение на тийнейджъри, за които предварително знам, че четат книги. При тях положението е далеч по-различно и нормално. От наша гледна точка, разбира се, защото представата за "нормално" също еволюира и нищо чудно те да ни смятат за дърдорковци и хронофаги, които им губят времето. |
By the way, при младите и децата важна роля играе още един фактор - те по принцип всичко казано от възрастни много, много не го слушат. И това още по-силно личи при интернет комуникации. Децата ми като бяха малки, каквото и да им кажех минаваше от едното ухо през другото. Но забелязах, че заговорех ли с възрастен човек в тяхно присъствие, наостряха уши. Та с този номер често си служех, когато исках да им внуша нещо важно. За съжаление при интернет това няма как да стане  |
| тук тече едно помпозно хвалене на измислици претендиращи за сакралност.. аморално е да представяш измислици за преживяно за да изкараш някой леф команч- правилно разсъждаваш  |
| Anastass-e, След малко тръгвам, та затова уж (по) кратко: основно се срива семейното възпитание, под агресивния напор на консумизма, насилието, инфлацията на исконните ценности, спасили нациите през най-тежките им периоди в историята, в това число и нашата. Загуби се (във виртуалната действителност) уважението към възрастните (и не само родителите), към труда и усилията ти като средство за постигане на целите - сега важат всички средства, и колкото с по-малко труд ("да се направи удара !" ), толкова повече "шайката", в която се движиш, те "уважава" ! Пълен бълвоч. И като капак - чалгата и всичките й отвратни сурогати ! Вината е на обществото - за въздействието (условията за живот ) върху родители и училище, а те - към децата си. Но много по-лесно е да се манипулират и превръщат в активни, но немислещи консуматори, хора с примитивно и лишено от способност за анализ и оценка собствено мислене - е точно това е "целта на занятието". Иначе няма как да ти пробутват всякакви ментета - материални и интелектуални и да те зарибяват, както си искат. Пък после се "чудим" ("Въх, кво стана сега и защо ли стана !?!" ), когато претрепят зверски я съученик, я възрастен човек, за 10 лева или просто от скука ... И лошото е, че особени надежди за промяна на тенденцията засега няма, за най-голямо съжаление. Темата е дълга, сложна и трудна, както и да я погледнеш ! Чао ! P.S.: "Apocalipsis Now" e OK !  Редактирано от - Mars Attack на 08/1/2010 г/ 18:59:57 |
| Така е, Марсе, такова е положението и аз също изход не виждам. Не знам как е на Марс, но на нас май не ни остава нищо друго, освен да псуваме, както са псували хората преди 200-300 години. Съвременната младеж е ужасна, но още по-страшно е, че ние не можем да бъдем като тях, както е казал Марк Твен Виж Апокалипсиса го забравих, sorry, коригирам се и връщам Копола в Пантеона. Лека вечер! |
| Anastass-e, Вече от нас... И тук го има изтъпяването и "всмукването" на младите от страна на виртуалния, а не - реалния, живот, макар че не се стига (като масово явление) към такива крайности. И в БГ има немалко свестни деца, но те са по-скоро изключение от правилото и останалите ги гледат точно като "марсианци". Другите задават тона, както е и сред възрастните. Както е писал Ботев преди повече от век, "У нас свестните ги смятат за луди !". За Копола - ами я си спомни "Разговорът", с Джин Хекмън ? Също великолепен филм !!! Лека и на теб, |
| Тука пак се завихри един спор подобно на "Мизерията" на Стивън Кинг..., но за значимото кино?! Ех, а бяхме млади...и нямаше фрапиращо, сладникаво холивуудстване..., по скоро не го допущаха...Нейсе. |
