Отиди на страница:
| Поздравления, Ралица. Никой не е казвал, че ще е лесно. Ако обаче останеш честен към себе си и аудиторията си, може пък и да промениш света. Като този човек, вечна му памет! Успех! |
Аз пък нищо не разбрах.  Струва ми се че написаното има потенциал, но в сегашния си вид е фрагментирано и неясно. Може би статията има повече смисъл за аудиторията познаваща авторката, но тези които не са следили нейната кариера сигурно са в неведние за какво става дума поне в половината текст. Редактирано от - Oraсle на 12/1/2010 г/ 00:41:04 |
Трябва да има хора, които да хвърлят камъни в блатото. За да има движение. Аз, понеже съм гледал повечко американски сериали, си мисля, че ако поне 1 на 1000 от тези, дето някой ги е настъпил по мазола, вземат нещата в свои ръце, както Ленин повелява  , червената буржоазия ще започне да намалява със сериозни темпове  И като резултат, на мястото на блатото ще стане райска градина. Или поне Швейцария на Балканите. |
| Много ме весели таз "Жена на ЗЗ". Цялата българска преса отколе се натиска за Big Mac . Защото, ха са ти спрели рекламата и платената "публицистика", ха вестникът ти потънал хероически. Като "Титаник". |
Ралица Ковачева:Години наред се питах защо избрах журналистиката за професия. Отговорът винаги е бил един и същ: защото искам да променя света. Да промениш света е трудно, да си журналист - лесно. Просто блондинките не променят света, както и с моторетка не можеш да теглиш влак, така че разочарованията ще продължават. Ралица Ковачева:Когато бях на 18, си отговарях на тези въпроси с доволна доза конформизъм: не може, ако всички смятат иначе, аз да съм права. И направих множество усилия да се нагодя към системата. Почва се от там, да слушаш другите и да се съобразяваш със себе си, ако успееш да го правиш, постепенно започваш да променяш себе си, и чак когато станеш по-добър от света, можеш да очакваш той да те забележи - не като шут, а като човек. А за да го промениш него, трябва да си и по-силен, не само да го накараш да се заинтересува от тебе, ами и да можеш да го ошамариш, ако не слуша внимателно, иначе няма да доживееш да те разбере, а ако те разбере, значи си му говорил глупости, ясни за всеки. Колкото и да си добър журналист, ако си и много сериозен, можеш най-много да се издигнеш от шут до слуга, когото не шамаросват за развлечение, а ползват за работа. |
Хич да не ти пука...Тия - които се "хранят с макдоналси" оставят след себе си само обществени тоалетни  P.S. А съмненията са за душата това, което е високата температура за болният организъм - естествена животоспасяваща реакция... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| То е хубаво да промениш света, булка, но към какво? Не виждам идеята ти как трябва да изглежда. Не съм чул и за теб да си хвърляла камъни в блатото. Добре ще е първо да ни напомниш кога и как. |
| ееее секи ден не се става на 33 ама това не е повод за епитафи. Пък и не са те разпнали на кръста (с фатален край), но затова си помъдряла доста! |
 На авторката затова че се опитва да мисли.В статията тя си мисли че засяга едно нещо, докато според мен са две неща. Първото е да сме вярни на себе си: дава винаги най-доброто от себе си не заради другите, а заради себе си. ...Да бъде честен със себе си, за да бъде честен и с публиката си. Второто е какви цели си поставяме:защото искам да променя света. Ако целта (световна промяна) е обвързана със вътрешната същност (не заради другите а заради себе си) то тогава авторката би осъзнала че няма място за хамлето-подобния въпрос - Макдоналдс или баничка с кисело мляко. Ако такава обвръзка няма (между същност и цел) то до утре ще си приказваме кое е по-по и кое е по-не по. А в действителност, при необвързаност и двете са и по и не по, в зависимост от къде ги поглеждаме.Редактирано от - плямпало на 12/1/2010 г/ 05:33:23 |
| Ха, опитвала да мисли... Ннне-не, по-опасно - съмнява се! Не се съмнявай, Ралице! Натиснете тук Ето го и финала: "In my class you will learn to think for yourselves again, you will learn to savor words and language. No matter what anybody tells you, words and ideas can change the world."  |
| Ами късно се е сетила. На 33 Христос е бил вече разпнат. ------------------------------- Блогът на Генек |
Кратко, кратко, колко да е кратко? Извън темата - някой знае ли със сигурност произхода на този лаф - в общия му вид, разбира се, не точно с "кратко"? _______________________ Блогът на Манрико |
| Има думи, има думи-куршуми, има и куршуми* Човек пораства когато разбере че: 1. Думите служат основно за произвеждане на вятър (57% от посланието при директна комуникация е body language), поради което света не може да бъде променен с думи; 2. Думите-куршуми, макар и по-ефективни са надценявани (то хубаво е да изокаш знаменитите думи "Ние никога няма да се предадем", ама е добре по същото време да се претопят месинговите ключалки и огради, че да има за куршуми); 3. Колкото и думи и думи-куршуми да се изговорят от трибуната, напишат с кръв от враг върху кожа на предател; изчегъртат върху каменна колона със вражи зъб и т.н., в крайна сметка ако ще се променя света, работата опира до куршумите. В този ред на мисли две съображения: [/quote]че ако поне 1 на 1000 от тези, дето някой ги е настъпил по мазола, вземат нещата в свои ръце, както Ленин повелява а) Колегата гошо е прав, но си трябват и подходящи стимули - два кубика дърва за чифт уши от црвен чорбаджия или поне да се възстанови хубавата традиция от времето на Римската империя - проскрипциите. б) Редакцията - политиката ви да слагате снимката на авторката действа разконцетриращо, требеше да четем текста втори път... * - проектили на чист български, пардон за турцизма. |
| Момиче, Видно е, че можеш да пишеш сладкодумно и четимо, но от това, което си написала липсва точно "камъкът хвърлен в блатото". Хвърли камък в блатото! С удоволствие ще те подкрепя /прочета/! А 33 не са чак толкова много - след още 10-20 ще разбереш. И още веднъж: Можеш да пишеш! Пиши! И с повече камъни . |