Отиди на страница:
 |
| Зимна нощ Вилня по цялата земя, навред снежеше. Свещта гореше у дома, свещта гореше. Мушици както се роят край лампа лятос — така напираше снегът отвън, в стъклата. Стъклото в зимната тъма от скреж цъфтеше. Свещта гореше у дома, свещта гореше. Бе в сенки целият таван сред тъмнината. И крак до крак, и длан до длан съдба — в съдбата. Пантофки падаха в нощта, в среднощна доба и сълзи ронеше свещта по твойта роба. Мъглата дрипави валма навред кълбеше. Свещта гореше у дома, свещта гореше. В миг пламъкът се олюля. И рой съблазни извиха ангелски крила кръстообразно. Бе февруари, сняг димя и все тъй беше: свещта гореше у дома, свещта гореше. Борис Пастернак Превод Кирил Кадийски |
| Борис Пастернак ЗИМНЯЯ НОЧЬ Мело, мело по всей земле Во все пределы. Свеча горела на столе, Свеча горела. Как летом роем мошкара Летит на пламя, Слетались хлопья со двора К оконной раме. Метель лепила на стекле Кружки и стрелы. Свеча горела на столе, Свеча горела. На озаренный потолок Ложились тени, Скрещенья рук, скрещенья ног, Судьбы скрещенья. И падали два башмачка Со стуком на пол. И воск слезами с ночника На платье капал. И все терялось в снежной мгле Седой и белой. Свеча горела на столе, Свеча горела. На свечку дуло из угла, И жар соблазна Вздымал, как ангел, два крыла Крестообразно. Мело весь месяц в феврале, И то и дело Свеча горела на столе, Свеча горела. 1946 |
| Candles, Chris Rea Поздрав за автора и всички добри хора. И аз обичам свещите, морето.А ако има и антология за свещта това би ме радвало. Стихове при изгрев или залез, море и музика. Натиснете тук |
| Засегнал се е авторът...А напразно! И миналото, и това...не знам какво: есе, преживяване, просто човешки разказ...Та и двете си заслужават -  А "Доктор Живаго" и аз не приех. Доста тромаво и претенциозно. Е, политически отхвърлено, значи интересно. Но така е с доста прехвалени книги. "Фашизмът", да речем. Което, разбира се, е въпрос на личен вкус. Но ми е интересно - от ония, дето се бутаха след 89-а да си вземат "забранени" книги - колко са ги прочели? И колко са приели, че това е забранена класика - високо стояща над "разрешената". ------------------------------ Блогът на Генек |
| Да, свешта, чийто огън се стремиш да запазиш от вятъра на Задушница.Когато на времето питах една баба, защо палим свещи за умрелите, тя ми отговори кратко и ясно-Да им е вИдено. |
изневиделица, дойде и името за кафенето: "При свещта" Това име не е най- подходящото, защото акцентира върху свещта и означава, че тя е цел, а не предмет, около който хората могат да се съберат и да почувстват вълшебната атмосфера на живия огън. Името " Край свещта" носи друго послание, което слага акцент на онова, което се случва около свещта и на онези, които са край нея, което според мен е по-важното.  За свещта запалена в храм казват , че е връзката на човека с отвъдния свят и Бога, чрез нейното пламъче човекът казва " ето аз съм тук с вяра , надежда и молба- виж ме ти, който си там горе..."А свещта на масата ни събира така, както е било през хилядолетията- на тиха приказка и човешка близост- без телевизия и компютър-новите атрибути на дистанцираното общуване и самотата. Свещта на масата привлича човешката топлина. |
| Книгата "Доктор Живаго" не ми е останало време да я прочета. Но вчера гледах филма с Омар Шариф. Впечатляващ е. |
| Благодаря, г-н Донков, за настроението и чувството... Благодаря ви, приятели от форума... Днес няма да пиша за Желева, за Барозу, за ББ, за СС, за ИК и други подобни двубуквия... А довечера ще отворя томчето на Цветаева... |
| Книгата "Доктор Живаго" не ми е останало време да я прочета. Читатель, точно от теб не го очаквах...  |
| Сгорая плачут свечи Шуфутинский Михаил Осенней ночью за окном Туман поссорился с дождём, И в беспробудный вечер, И в беспробудный вечер О чём-то дальнем, неземном, О чём-то близком и родном Сгорая, плачут свечи, Сгорая, плачут свечи. О чём-то дальнем, неземном, О чём-то близком и родном Сгорая, плачут свечи, Сгорая, плачут свечи. Казалось, плакать им о чём? Мы, в общем, праведно живём. Но иногда под вечер, Но иногда под вечер Мы вдруг садимся за рояль, Снимаем с клавишей вуаль И зажигаем свечи, И зажигаем свечи... Мы вдруг садимся за рояль, Снимаем с клавишей вуаль И зажигаем свечи... И зажигаем свечи... А свечи плачут за людей, То тише плачут, то сильней, И позабыть волшебных дней Они не могут, свечи. И очень важно для меня, Что не боится воск огня. И за тебя, и за меня, Сгорая, плачут свечи. И очень важно для меня, Что не боится воск огня. И за тебя, и за меня, Сгорая, плачут свечи. |
| Хубаво, нежен полъх в една сурова зима. Зимата на душите. Те и кокичетата са замръзнали - нямат намерение да се подават... Може би някога, пак? Кой ли знае? А до тогава ще ги търсим другаде - било в Испания, Канада или Австралия.. Но не и тук. Ледена епоха. |