Тетрадка за Домашни Упражнения по Поезия на у-ка...
Отиди на страница:
| ЛИЧЕН КОНТАКТ Радой Ралин (1965 г.) Харун ал Рашид бил голям чешит и народа си много обичал. Затова на своя глава като просяк той се преобличал и кръстосвал нощя из Багдад, За да знае какво се говори, за да знае какво да стори, за да бъде в Багдад благодат. Предрешен така, той подлагал ръка. Хората милостиви, а защо не и досетливи, хвърляли монета голяма, после беж да ги няма... И прибирал се мъдрият халиф много щастлив: щом народът милостинята щедро раздава, значи, добре се той препитава. Но тази идея похвална на всички просяци не се понравила. Конкуренция нелоялна царската особа им правила. И по късна доба стар просяк спира царската особа: "Колега, в момента що за мента? Прощавай, че в държавните работи влизам, но това е чист либерализъм... Първият човек така да се излага. Ами в тъмното една тояга? Ще осиротее народа... Такива жестове сега не са на мода. Що за мисия мизерна да кръстосваш предрешен Багдад? Стой си в своя палат. Има техника модерна..." Харун ал Рашид взел в предвид това народно предложение и му дал широко приложение: под всеки балкон - микрофон, на всеки клон - микрофон, във всеки вагон - микрофон, във всеки файтон - микрофон, на всеки кон - микрофон, във всеки салон - микрофон, във всеки телефон - микрофон, във всеки биберон - микрофон... И халифската държава процъфтява във възход непрекъснат, защото личният контакт с народа е непрекъснат. Да, факт, Под небосклона осем милиона микрофона... |
| Въпреки че е едва на 26 години, Александър Шпатов с право може да бъде определен като надежда за съвременната българска литература. Тази седмица на българския книжен пазар излиза сборникът му „Календар с разкази“, издание на „Ентусиаст“ – уникално написани текстове, които в никакъв случай няма да оставят читателите равнодушни. Сборникът „Календар с разкази“ съдържа 12 разказа за всеки месец от годината и два допълнителни – за Коледа и Великден. „Това са 14 богати, пъстри и изненадващи, усмихнати истории. Една усмихната книга, която ще усмихне и вас. Шпатов е чудесна шпация между две прескачания на сърцето, изненадваща литературна екстрасистола, каквато чакахме от много време“, споделя редакторът на книгата Любен Дилов-син. |
| >>><<< На горска полянка самкА и сАмка две върли сенки - две люти змиИ: Усойница захапала е пепелянка, а пепелянката - нейната шия. *** Който познае кои са тия, в никакъв случай да не открие! Кой в мисъл тъне и не се сеща му се полага паница леща. Лещата, казват, давала сила... Силата сипвала сама Сибила. Редактирано от - sluncho6 на 17/4/2011 г/ 21:21:03 |
| >>><<< Искам да издавам аз Искам да издавам аз вестник "Керпеденски глас"... В ламаринените палми да му лея тихо псалми, химни сладки да му пея, в слънчев лъч да го люлея. Да събудя в цяла Варна млякащите благодарни, да изпъна като струна демонът на трета буна. Да разтичам всички щерки собствени и акушерки да му носят още внучки, па да донесат и внучек. (Ако внучки не достигнат от Русия да пристигнат внучки за осиновяване и дори за овнучаване). Да раздуя до Албена славата на Керпедена - как с един петметров прът зареден до славен рът изпохваща просто всички - катедралки, ученички, даскалици и студенки тръскаха се като дренки пред духа му в тънък дим невидим, неуловим. Искам да издавам аз вестник "Керпеденски глас" Подвизите да възпея лъч от Варна да огрее. За това за президен номинирам в тоя ден символ на любов без крен силен, славен Керпеден. >>><<< Вече ще издавам аз Вече ще издавам аз вестник "Керпеденски глас" Увода за там ще бъде как с водача Керпеден ще да бъде и пребъде рОдината един ден. Как родил се в малък град бъдещия президент всеки бил му като брат, и в живота бил кален. Под мостовете на Янтра още в детските игри се родила ясна мантра верна до сега дори: "Ний сме всички за България, а България за нас!", се издигал над бирарии детския му ясен глас. После раснал и пораснал учил, станал и студент и с родината се сраснал бъдещия президент. Книгите ги чел с вагони - същи Дмитрий Иванов, и обаждал се нагона към народната любов. Денем страниците ронел- Кулон Волта и АмпЕр нощем пък момите гонел, лют като червен пипер. Тъй, между моми, наука, между Маркс и Шрьодингер се родил без да му пука млад електроинженер. Но онази ясна мантра, все от детските игри под мостовете на Янтра пак е вярна и дори - "Ний сме всички за България, а България за нас", се превръща в нова ария пята вече с мъжки глас. За това аз ще гласувам за водача Керпеден, за народното добруване и за бъдещия ден.  Редактирано от - sluncho6 на 20/6/2011 г/ 04:10:30 |
| >>><<< Ясно е, че изчезваме, но няма страшно (Причината не е в международен заговор или природен катаклизъм. Просто не е модерно да си българин.?  )>>><<< Аз съм българче, обичам да летувам на море. Българин да се наричам тука хич не е добре. Аз ще ида да живея в друга някоя страна - за България ще пея, как във нея ще умра. Син да съм на нащо племе тук ще идвам на курорт - в тези планини зелени, но не с български паспорт. И не с българска заплата и не с български пари... Хубава ни е страната и със цигани дори. Но в управата са мутри криминали са в съда а полицията утре от вандали ще е, да! Исках да направим избори исках да настане ред.. Ех, изпразниха ми избата а и джоба от рушвет.. Аз съм българче, обичам Розовата Долина В теб Българийо се вричам, но защо си във ****а? А? Редактирано от - sluncho6 на 01/8/2011 г/ 01:58:24 |
Изтрий ли сън от моето съзнание туй, що с труд усвоявала съм през деня, откривам смисъла на всяко знание: да уча, да забравям, да горя. разсипници откъсват й цвета. Скрит смисъл в любовта ме мами: да любя всуе и да не коря. Щом неприятност ме застигне във мислите си търся опора и утеха: след щастието и победите завидни в страданието си почивам от успеха. Щом скъса се, поправям го сама, че смисълът един е във живота: да страдам, да не спирам, да ора. Щом нишката на дните изтънее, ще изпреде ми друга вечността, че смисъл и в това живее: да дишам, да копнея, да умра. [/i] Редактирано от - Жана22 на 24/8/2011 г/ 15:09:36 |
| Не зная как да визуално да оформя текст в този форум, например, да вкарам празен ред, табулация. Някой може ли да ми помогне? |
| >>><<< Народна песен от печенежко: Ой Дено Керпеден ме гледа мамо керпеден ме гледа та не смея мила мамо я да се наведа Ой Денке, Дено, Дено, Дай ми керпедено ой Денке Дено, Дено, фащай керпедено. Нек те гледа мила дъще, нека да те гледа мен да ми е мила дъще, я че се наведа. Ой Денке Дено Дено де го керпедено ой Денке Дено, Дено ей го керпедено. |
| По стъпките Два стола в средата на стаята. Между тях - маса с бяла покривка. Ваза с рози, от тези червените, Напоени със ярка усмивка. Две чинии с изядена пица, Чаши винени две, полупълни. Две бутилки, до дъно изпити, Две-три свещи, горели безмълвно. Риза гладена, смачкана, хвърлена. И обувки, от снощи разведени. И вратата на спалня отворена. Вътре в нея – краката наведени. Под краката се вили чаршафите, Скрити тайно под тънко одеало. На стената два бели прозореца, Срещу тях – окачено огледало. На тавана – пердета. Обесени. Лъч самотен, разделящ ги плавно. Сноп лъчи. Септемврийското слънце. И денят, дето буди се бавно. Птички, пeeщи свежо в градината. Свят вълшебен, обсипан във злато. Есента. Любовта. А и птиците Идват... както. Остават... когато. |
| ДА БЪДА ЗИМАТА Снегът е бял като възглавница, и чист, и светъл е като невинност, луната като жълта раница, звездите – чаша бяло вино. Аз искам с виното им ледено за първи път да се опаря, луната още недогледала на своя гръб да натоваря. Аз искам огъня на устните в снега нестоплян да удавя, кристалите от твърдост вкусните, под зъбите си да поставя. Аз искам да изтръпна цялата – на зимата да заприличам. Да бъда зимата. Ала сърцето ми да си остане на момиче. Петя Дубарова |