Тетрадка за Домашни Упражнения по Поезия на у-ка...
Отиди на страница:
| >>><<< На Мето . Всяко мъничко писанче със червеничко герданче става после котарак а на всеки котарак мишката му е мерак. *** Не пълнете свойте гуши с разни глупости и суши а разправяйте се мъжки с по една чиния пръжки. После към върха висок 8 часа марш на скок. |
| към класиката - add Щом го мама потърка, потърка, то започва да мърка, да мърка, мойто малко писанче със червено герданче. |
Веднаж старшото разказа как на опашката ..... ... как помниш бре ... ама и аз няма да го забравя за цял живот ... малката кибритопродавачка ли .... |
| >>><<< Избрах си: Никога може би няма да бъдеш толкова предан… И толкова чист… Боже, върни ми прекрасния гъдел на Малкият Мъж и на малката Мис. . |
| >>><<< Геновева е супер с тези еротични припомняци: Редактирано от - sluncho6 на 12/12/2010 г/ 04:30:35 |
| Johson, много добра тетрадка! ... Отиваше си. Чух я как изрече: Да знаеш, че си готино вълче! Настигнах я! Способен бях на всичко. Дори на смърт - за да остане тук. Изядох я, защото я обичах. Не можех да я споделя със друг. ... Но както и децата вече знаят дойде ловеца и вълка разпра извади сладураната на светло и скри се в нейните какво? & & & & & & недра Редактирано от - idproxima на 16/12/2010 г/ 14:29:23 |
| >>><<< Целувката на петдесетгодишните в петицата или на шестдесетгодишните в шестицата  . Тя се срамува. Той се старае. Ето - докосва небцето с език, ала се люшва внезапно трамвая и се разделят към двата безкрая тя - изчервена, той - по-велик. . Той се гордее. Тя се тревожи. „Нещо нагазвам в дълбоки води...“ Той пак опитва: Може ли? Може. Някаква памет в будната кожа тънко припява: Бързай, иди! . И приближават далечните устни, и се докосват, и после - докрай... Ето - езикът пътува изкусно, само случайно прозрение хрусва: пълен с деца е този трамвай! . „Всички ни гледат!“ Всички ги гледат! „Тия са сигурно към шейсетте...“ Той се засяга. Тя става бледа. Грее във своята тиха победа всяко щастливо жестоко дете. . Той потъмнява. Тя се владее. Слизат накрая с горчиви лица. Тя си отива. Той чува след нея: слънчев - трамваят от смях се люлее, пълен със знаещи стари деца. |
| >>><<< Тя беше странна извисена и отвъдна и за душата знаех че е горски мед. Отидох да я видя - под лъжичката ме смъдна, . откъснал беше някой тиквата на плет. *** Публично заявявам, че написаното няма нищо общо с прекрасната тема на Айса, макар че е инспирирано от странни извисени и отвъдни неща. |
| >>><<< Я да си го пренеса аз, та да не забравям дантели и кифтаци .. *** >>><<< НОВОГОДИШНО . От небето пада сняг пада си и няма как да не пада като ето, снежнобяло е небето... Сняг се сипе и забели като с брюкселски дантели тез отворени мазета с тези вкуснички мезета в дъното със дамаджани и със бурета и кани. Зачервиха вече шиите домакини и комшиите. Булки сладки като мренки клатят хубавите ненки, вино почна да се лее, песен пръкна да се пее. И на вилици юнаците изнабодоха кифтаците вино като смоци смучат пастърма, луканки бучат... че ги чакат пак тез бели, бели брюкселски дантели... Редактирано от - sluncho6 на 02/1/2011 г/ 04:10:36 |
Я да ти го пренеса и това, да не забравяш Барби и Кен  sluncho6 [Златен] от USA Общо мнения: 5942 >>><<< Софтик, лапочка родная, Софтик, душенька моя! Горя никогда не знала, наконец явился Я |
| >>><<< Сестрице, такива кохерентни мисли имаш. че някои ни бъркат. Я и аз да си прибера една току-що пръкната мисла.... *** >>><<< ПЕРМАНЕНТПРАЗНИК (мисли и чуства наоколо ...) . Поизпари ни се винОто, но още пълно е червото. От Атлантика, та до Балтика ни гони страшна перисталтика... Оттам до Черното море всеки си спомня СеСеРе... Започнахме от тез полазници нагазиха ни свети празници. Занизаха се все трапези - един ден с тези, друг с онези. Поглеж напред - ред от светии - трапези, приказки, ичкии какво си ял и колко пи по талията се лепи... Ще трябва както казва Генчето да посмалиме от коремчето - три дни да има разтоварване та после... весело прекаване |
Като ще трупаме смисли, братко... нося от Мадлен, за да не ни объркват Прошепват очите ти, от обич безумни: - Вземи въжето – за мен да се вържеш ! Слизай смело ! Ако е страшно и тъмно, Винаги можеш при мен да се върнеш. И тръгнах за долния свят полудяла Да диря слънце в земята на мъртвите. Усещах от ужас сърцето си спряло И долу в петите – душата ми, смъртната. И дълго се лутах аз жива сред мъртвите, С въже закачена за горния брод. Нозе си изтърках и огъня свърших си Сред малките смърти да диря живот. Но вярвах и търсих във мрака искрица, Сама сред гората от болка и грях, Докато сред дебрите срещнах старица И себе си в нея със ужас познах. -Добре дошла, чедо ! Я как си пораснала ! Най-после намери ме и се позна. -Добре нашла, мъдрост ! Аз вече съм тръгнала Назад по въжето към горния свят. Дошло ми е време за раждане ново. Тук долу обикнах се смъртница даже И да родя себе си пак съм готова, А пък на Него в очите ще кажа: Не мога без тебе ! До смърт ми е ясно ! С душа дважд’ родена при тебе се върнах. -Добре дошла, обич ! Я как си порасла !- Ще шепнат очите му, от обич безумни. М.А. |
| >>><<< Туй беше тетрадка за драфтове бе, душа, а това на Мадлен си е за поезията. Ще го копна за там(прекрасно е!), а тук е за по-кръчмарски неща от живота и по-първични инстинкти...с и малко след кифтаците, да речем...колкото да не се затрие поетичното усещане у българина в 21 век ....A може би си съвсвм права, нека да е и тук, щот те поезия едва ли четат Редактирано от - sluncho6 на 04/1/2011 г/ 22:38:50 |
| >>><<< Брей и президентина сме заразили с наще поговорища (вж.стр 3-4) *** Според президента съдържанието на разговора без съмнение трябва да ни притеснява. "Естествено някой трябва да се замисли и за това, че когато веднъж си предизвикал подобно явление - изтичане, поява и даже бих казал злоупотреба с подобна информация, трябва да очакваш подобно нещо. още по темата Борисов: Дали Дянков, дали Цветанов, ако има такова нещо, ще е категорично... 317 | 23712 Президентът Георги Първанов: Премиерът става все по-зъл 121 | 33922 Както се казва, все пак мога да разчупя строгия тон, който нож вади – планина повдига", каза президентът.  |
| Имам седем тона и девет грама по себе си, на всичко отгоре - продължавам да пиша, не ми се говори. Багажа си хванах и тръгнах - наникъде? - не е за мене. Искам (не ми казвай СТИГА) - искам море до колене. Тази седемтонна умора да отива в дерето. По клепачите вечер тежи ми небето, и не искам ни кораби, ни самолети - само до колене морето.  |