Отиди на страница:
Връзката между родното кино и зрителите е скъсана Не връзката е скъсана а, "повредата е във вашият телевизор" и няма нищо общо със зрителите...  |
Най-кефят разбирачите на Холивуд и въобще всичко американско, като Гонзо. Холивуд имал "гарантиран пазар", голяма аудитория от 300 млн. и т.н. Е**си нещастните тези. ЕС къде му е пазара от 500 млн. души и що разчита на държавни субсидии? СССР-то що не стана лидер на киноиндустрията, а снасяше предимно пропагандни боклуци и травмиращи детски филмчета?  Ами Индия, Китай? Те по тая логика трябваше да гледаме сега само китайски и индийски филми, е-хеее пазар! Редактирано от - sybil на 17/1/2010 г/ 05:42:31 |
| И да похвалим малко българското участие в световното кино. Любо Нейков прави страхотна роля в War, Inc., Натиснете тук |
| Откровение : Парадоксална е дори неспособността на режисьорите да пресъздадат реално изглеждащ български интериор в България. И това не се отнася само за "модерните" режисьори, това си е болест.Изкривени виждания, незнайно защо.Дали само от неможене?Пресъздаването на битът в сръбските филми, например е къде-къде на висота.Поради школовката и примера на Италианското филмо-производство, разбира се...И най-вече поради освободенноста на която се радваха югославските сеячи на култура. Тито може да търпи критики от разни всеядни полит-критици, но той остави нацията(сръбската) да продъжи пътя си без да използва думичките за преклонената главичка.югославия остана отворена за света и повечето филми направени от югославските режисьори са добри, а някой от тях шедьоври. Искам да кажа, че нашият бит и този на сърби, македонци, босненци, а защо не и румънци е много общ.Коя е причината да има такова вопиющо различие, от направа, като например във филми като"Баща в командировка" и "Маргарит и Маргарита"? Сюжетът е почти един и същ. Но , направата, Санчо, направата е различна... |
| И в двата филма основната идея е една - присъствието и всевластието на "новата система". Но докато югославският вариaнт на това пресъздаване е жив и бликащ, родния филм се гуши в някакви фрази, сумтения и пъшкания, сякаш това ще определи героя и развитието на историята.Истината е , че в югославският филм има БИТ! ИМА АТМОСФЕРА. Докато в "Маргарит..." има само тежест.Тежест от това , че нещо не е доизказано. Показаният живот е лентов, неистински и тежи като паве върху историята за двамата млади.Това е то разковничето, да можеш да изоставиш себе си и да станеш баща в команировка. Да се самокомандироваш там където "аз" не съществува. Само вечният ритъм определящ битието човешко. И да го усетиш.... Редактирано от - ivo kunchev на 18/1/2010 г/ 02:48:21 |
Dinain [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 13454 Скрий: Име, IP Най-кефят разбирачите на Холивуд и въобще всичко американско, като Гонзо. Холивуд имал "гарантиран пазар", голяма аудитория от 300 млн. и т.н. Е**си нещастните тези. ЕС къде му е пазара от 500 млн. души и що разчита на държавни субсидии? СССР-то що не стана лидер на киноиндустрията, а снасяше предимно пропагандни боклуци и травмиращи детски филмчета? Ами Индия, Китай? Те по тая логика трябваше да гледаме сега само китайски и индийски филми, е-хеее пазар! Що пишеш глупости да се излагаш ??? Всички ли в ЕС говорят на един език , имат ли обща киностудия , какъв дял в киноиндустрията имат Прибалтийските републики , Бенелюкс , Дания , Финландия , Словения , Хърватия ? Нали всичко е на гърба на Франция , Италия и Испания , дори германците като филмаджии ги няма никакви ? Каква представа имаш за индийското кино ? Че техният Боливуд бълва повече филми от Холивуд и ги гледат един милиард индуси и други джагатайци , това че не се гледат в Европа и Америка е друг въпрос ! Като са заласнете по американското , та чак са забравяте !  |
| Преди двадесет години Кустурица направи "Дом за вешанье" (Циганско време) с помощта на интересна идея, простичко разказана история, добра режисура, два-триесе циганина и една пуйка. Този филм едва ли е струвал повече от кило водка и туба бензин, образно казано. Но ... остави следа в европейското и световното кино. - А какво става в наше село? Малоумни сценарии, от които на човек му се иска да си среже вените на петата минута; сценаристи и режисьори, които не искат да ни разкажат история, а умират от желание да кажат всичко, което искат и могат, по отношение на живота, вселената и всичко останало в рамките на 80-100 минути и "вкарват" в кюпа всички аспекти на нашия - естествено скръбен и мизерен - "преходен" живот; понеже ние зрителите сме тъпи и лишени от способността да четем между редовете, всичко онова, което те имат да ни кажат, ни се казва в плакатен вид, белки го не пропуснем. И всичко това изиграно от актьори, които дават вид, че са ранни японски роботи от 80-те с цялата си изкуственост, фалш и най-вече излишно врескане от екрана. - И накрая - когато някой наш режисьор направи българската "Зона Замфирова", аз с удоволствие ще си взема думите назад. Покрай една елементарна любовна история зрителят изпитва неописуемо удоволствие от досега със забравения архаичен български диалект на Западните покрайнини (в Белград филмът мина със субтитри), бита, нравите, радостите и скърбите на хората от онова време, изобщо има възможността за час и половина да се потопи в един прекрасен, изгубен вече свят. Без да ти напълва тъпата зрителска кратуна с велики морални послания и общочовешки тегоби. И всичко това снимано в Бояна (!). Е що така бе, Миме? Защо едни могат, а други не. Редактирано от - Предводител на команчите на 17/1/2010 г/ 15:44:30 |
Предводител -  Най-вече за "Зона Замфирова". Наша история - по сръбски разказана. Основата е в ИСТОРИЯТА! В сценария - в умението да разкажеш нещо. Каквото и да е - но да е история. С хора в нея. А не опити за дървени философии, самоизява и игра заради играта. Снощи гледах "Укротяване на опърничавата". Това е! А днес съм си приготвил деветте серии на "Шерлок Холмс" с Василий Лановой. Но те имат ЛИТЕРАТУРНА основа, а не опитите на някой самовлюбен режисьор /по диплома/ да се демонстрира. "Шивачки" това му беше хубавото - историята на три момичета в големия град. И куп подисторийки в нея. Без претенция, че показва ВРЕМЕТО. Видяхме НЯКОИ от хората. И историите им. -------------------------- Блогът на Генек |
Друг момент е, че Америка налага силата си и в тази област- лесно продава и предоставя своите продукти на целия свят, но не дава достъп на чуждото кино да навлиза в Америка. Дори и най-големите чужди шедьоври не се допускат. да се пази за поколенията. те тва ни е матряла - каскети..... |
| Италианското и френското кино си съществуват и още как! На всичко отгоре създават качествени филми, които обаче не са масови. Следователно, не са и касови. Холивуд много обича да прави "римейк" на такива филми, за да ги адаптира към вкуса на масовия зрител в Америка. Резултатът обикновено е плачевен. Холивудското кино, с редки изключения, може да бъде определено с една дума - entertainment. Редактирано от - Caravaggio на 17/1/2010 г/ 10:20:22 |
| Караваджо почти е напипал истината, ама само почти. Използвам възможността и да отговоря на Чоки в същия постинг. Холивуд, за разлика от много други, от самото начало е започнал като индустрия, т.е. печалбата винаги е била главен фактор. С други думи "пич, творението ти може да е гениално за теб самия, но ако е негледаемо за широката публика, няма да продава билети и си аут". Римейковете на чужди филми, се нагаждат за масовия зрител, а не американския. Живеем в глобален свят, събудете се. И затова Холивуд е могъщ - защото прави филми, които са гледаеми в цял свят, универсални са, като почнем от Кинг-Конг от 1933 г. Всички като малки са си играли на "каубои и индианци", инспирирани от уестърни по телевизията, интересно защо? (макар Карата по-скоро ще пукне отколкото да признае че е бил каубой  )А всички други не могат да надскочат провинциализма си и типичен пример е българското кино, чиито продукти, признайте, са абсолютно негледаеми за чужденец, дори за средния българин са негледаеми. Боливуд може да бълва ефтини филмчета, ама си ги гледат почти само в Индия. Има и изключения - британците отдавна си имат добра кино-школа в световен мащаб (филмите за бонд например). А французи и руснаци в последните години и те напипват начина филмите им да станат гледаеми не само на местно ниво (Петият Елемент някой да помни?). Французите чрез сляпо копиране, трябва да отбележа. Просто е - формулата на Холивуд доказано действа вече 100 г., въпрос на време беше и другите да започнат да я прилагат. |
| На каубои и индианци играехме заради Карл Май и Майн Рид, Диньо. По-късно имахме възможност да гледаме и качествени уестърни, а още по-късно ни заля мътната вълна. Тук намекваш за Люк Бесон, който "копирал". Е, какво има да се копира? Ако си добър занаятчия, си готов за пазара. Римейките се правят точно за масовия американски зрител, защото, ако му смениш рецептата на попарката, го хващат колики. |
| Аааа, най-напред беше "Лимонаденият Джо" - пародия на непоказвани филми. Или - на рядко появяващи се. |
Ъх, страдающ, щото не могъл да изгледа бозите на Джон Уийн от кора до кора. Ми наваксвай сега, кой ти пречи?  |
| Единствения български филм, който съм гледал и е сред любимите ми филми и е хем хубав, хем български, това е "Ледено сърце".Опитвал съм и с други, но след 15-20 минути или заспивам, или сменям канала.Жалко за българските артисти и артистки-80 на сто са много добри, 19 на сто-гениални, но нямат късмет със сценаристи. |
| Спомняте ли си "Кит" ? Натиснете тук - Значи все пак българското кино е могло да прави и интересни филми. |