Време е да разкажем подробно за ГМО и за тревогите, които се крият зад тези три букви.

Имало едно време (1855-1935г.) един човек, който решил да посвети живота си на това върбата да роди круши. Той се казвал Мичурин, руски биолог. В своята градина Иван Владимирович експериментирал с кръстоски между растителни видове от различни географски ширини. Той подозирал, че генотипът на всяко растение може да бъде променен под външно влияние. Селекционерът се стремял към нови “модели” плодове и хибриди с подобрени качества. Разработил общо 300 нови сорта, от които Съветският съюз започнал да култивира кръстоската от ябълка, круша, череша и самодивско дърво и нещото, получено от грозде, кайсия и череша. За своите агроподвизи Мичурин се сдобил с ленински орден на труда и достойно място в народното творчество – според един от вицовете за него, академикът умрял, като паднал от една ягода.

По времето, когато руският учен произнасял най-прочутата си реплика: „Не можем да разчитаме на подаяния от страна на природата - нашата задача е сами да си вземем каквото ни трябва от нея“, в Америка прохождала една компания на име “Монсанто”, чийто първи продукт бил изкуственият подсладител захарин. Век по-късно Мичурин е прекръстен на Царево, а “Монсанто” е трансформирана от биотехнологична в агробизнес империя с мрачна слава, която се опитва да контролира природата и жъне страх. През 1996г. корпорацията за пръв път вкарва в търговска употреба генномодифицирани семена, устойчиви на химията на “Монсанто” (пестицидът Roundup например).

Образоването си по темата за генно модифицираните организми предлагаме да започнете с филма „Светът според “Монсанто“ (Le Monde selon Monsanto) на френската журналистка Мари-Моник Робин и книгата „Генетична рулетка“ на Джефри М.Смит. В майския брой на Vanity Fair също има огромна статия по въпроса. Подзаглавието съобщава, че с генномодифицираните си семена “Монсанто” вече доминира хранителната верига в Америка. Сега корпорацията, в чиято история има безброй случаи на токсично замърсяване, незачитане на норми, изправящи косата казуси и безскрупулни съдебни битки срещу дребните фермери, се насочва към производството на мляко.

Страхотен късмет е, че и ние бяхме намислили да ви разкажем за ГМО.

Какво е ГМО
Генетично модифицирани организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Тези техники са известни като рекомбинантна ДНК технология. С помощта на тази технология ДНК молекули от различни източници се комбинират ин витро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства - например картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове.

Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, но ГМ храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996г. Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите. Така до 1999г. 33% от площите, засети с царевица, 44% със соя, 55% с памук в САЩ са вече ГМ.

Видове ГМ култури

„Първото поколение“ ГМ култури носят характеристики като резистентност към определени хербициди или вредители. Това са главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите.

„Второто поколение“ ГМ растения – целят по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. „Фармацевтични“ трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др.

Производство

През 2006г. - 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури се отглеждат вече на 102 млн.хектара обработваема земя – това е площ, приблизително равна на териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007г. площта на ГМ растенията се разширява с още 12 млн.ха и достига 114 млн.ха.

Над 90% от площите, засети с ГМ култури, се намират в само четири държави – САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. В САЩ се произвеждат над 50% от ГМ културите, предлагани в целия свят, а 20% се падат на Аржентина.

Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави“, във всяка от които са засети над 50 000 ха ГМ култури. Освен споменатите топ 4 производителки в този списък се намират още Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия, като Индия и Китай отиват на все по-предни места заради експанзивното отглеждане на ГМ памук.

Увеличават се площите, засети с ГМ растения и в Европейския съюз, където се отглежда основно ГМ царевица. Така от 62 000 ха през 2006г. тези площи нарастват до 110 000 ха през 2007г., като основните производителки са Испания, Франция, Чехия.

В България през 1999г. е прибрана първата реколта от ГМ царевица, устойчива на хербициди. Според ISAAA през 2004г. и 2005г. патентите в България не са подновявани и не е произвеждана ГМ царевица. През 1999г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн.

Патентът на “Монсанто”

Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси.

Всеки фермер, решил да произвежда ГМ култури, трябва задължително да си купи семената от фирмата, притежаваща съответния патент. На фермерите се забранява да използват останали от миналата година ГМ семена или такива, произведени от тях самите. Всяка година Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и в този случай фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите.

Митове и факти:

* Добивите при ГМ културите са по-високи. В световен мащаб 73% от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% - за устойчивост към насекоми, а в 8% са включени и двете характеристики. Само 0.1% от ГМ културите са генно инженирани за по-високи добиви. Въпреки това като цяло ГМ културите биват рекламирани като осигуряващи по-високи добиви. Редица изследвания, проучвания и полеви опити докладват за 4 до 11% по-ниски добиви при ГМО. През април тази година завърши най-мащабното изследване, правено досега – за период от 3 години учените от университета в Канзас изследват развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (Roundup Ready) в сравнение с конвенционална соя. Roundup Ready соята има гени, които я правят устойчива на хербицида Roundup. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10% по-ниски.

* ГМО водят до употребата на по-малко пестициди. Толерантните към хербициди растения позволяват третиране на посевите с мощни химикали, при което се унищожават плевелите, но не и благородната култура. Предимството, на което разчитат тези ГМ растения, е удобството. Така фермерите могат да пръскат по-често с даден хербицид, без това да доведе до унищожаване на посевите им. Но както бактериите развиват резистентност към антибиотиците, така и плевелите стават по-устойчиви на хербициди. Близо 99% от толерантните към хербициди ГМ култури са Roundup Ready (RR) вариации, разработени от “Монсанто”, за да са устойчиви на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup – най-продаваният хербицид на фирмата. Употребата на глифозат нараства все повече, но и все повече плевели развиват устойчивост към хербицида. За да се справят с тази устойчивост, фермерите третират посевите си с хербициди по-интензивно. Така за периода 1994 – 2006 г. количеството глифозат, с което се пръска всеки акър ГМ соя в САЩ, нараства с повече от 150%.

* ГМО могат да решат проблема с глада. Още в зората на ГМО и големите обещания за по-високи добиви се заражда иначе хуманната идея, че това е начин да преборим световния глад и кризата с храните. Големите надежди обаче се превръщат в още по-големи разочарования. ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз - ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни като Индия. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.


Вреда за хората

При генното инженерство все още няма начин даден ген да се вкара на точно определено място в клетката. Така гените попадат на случайни места, взаимодействат си с други гени и дори могат да нарушат тяхната дейност. В допълнение на желаната инсекто- или хербицидоустойчивост, голяма част от ГМ растения съдържат и маркерни гени за антибиотична резистентност. Съществува риск тези гени да бъдат пренесени от растението към болестотворни бактерии, при което бактериите ще развият устойчивост към съответния антибиотик, с който биват третирани.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например, макар и неприсъщо, в ГМ царевицата има протеини на бактерии, в ГМ картофите – протеини на вируси, а в ГМ доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за един по-дълъг период от време. Скорошно изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Миналата година учените Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois публикуваха резултати от направения от тях повторен анализ на собственото изследване на Monsanto за влиянието на ГМ царевица MON863 (която е одобрена за човешка консумация в Европа) върху развитието на плъхове. Въпреки опитите на Monsanto да блокира достъпа до информация, фактите излизат наяве. Данните показват, че употребата на MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират устойчивите на хербициди култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.

Вреда за биоразнообразието

ГМО се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО.

Ето един пример: в Мексико царевицата е национална гордост и присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. професор Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

Европа и ГМО

Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМ храни. Повече от десетилетие след комерсиализацията на ГМО само една култура – Bt царевицата MON810 на Monsanto, се отглежда за комерсиални цели. Въпреки че през 2007 г. се наблюдава почти двойно увеличение на площите, засети с ГМ царевица (до 110 000 ха), дългосрочните възможности за развитие на ГМО изглеждат слаби. Главни производители на ГМ царевица в Европа са Испания (70 000 ха) и Франция (20 000 ха ). В края на 2007 г. обаче френското правителство анонсира, че прекратява всякакво комерсиално отглеждане на ГМ царевица, а френският президент Никола Саркози прави изказване, в което признава: „Истината е, че имаме съмнения относно ползите от хербицидо- и инсектоустойчивите ГМО; истината е, че имаме съмнения относно контролираното разпространение на ГМО; истината е, че имаме съмнения относно здравето и ползите за околната среда от ГМО.“

По това време и европейският комисар за околната среда Ставрос Димас прави предложение да не се допускат за култивация в ЕС два нови сорта ГМ царевица (Pioneer на Dow и Bt11 на Syngenta), които вече са одобрени за внос. В подкрепа на това предложение само за месец 100 000 души пишат писма до Европейската комисия.

В края на март тази година и Румъния пое по стъпките на Франция, като наложи забрана за отглеждане на единствената позволена за култивация ГМ култура в ЕС – царевицата MON810. Такава стъпка преди това са предприели и Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург.

Рестрикциите в ЕС за отглеждане на ГМ култури съвсем не означават, че на пазара няма такива. ЕС е най-големият вносител на соя и соеви продукти, а те в по-голямата си част се състоят от RR соята на Monsanto. Досега над 30 ГМО и производни продукти са одобрени за разпространение на пазара в ЕС.

България и ГМО

През пролетта на 2005г. българският парламент приема закон за ГМО, който забранява полевите опити и освобождаването в околната среда на важни за България култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, памук, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в 30-километровата буферна зона около тях. В България е забранена и продажбата на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.

Иначе, българското законодателство позволява на пазара да се предлагат храни със съдържание на ГМО, но това задължително трябва да е обозначено върху етикета. Въпреки това, в повечето случаи правилата не се спазват. И, макар, че не фигурират на етикетите, според изследване на фондация “Мейдей” от края на 2006г. ГМО могат да се открият в соеви ядки, сосове и шоколадови вафли, предлагани на българския пазар.

Зони, свободни от ГМО

Към началото на 2007г. над 4500 общини, 236 региона и хиляди фермери, общности и производители на храни в Европа се обявиха за „ГМО свободни“ - иначе казано, те няма да допуснат употребата на ГМО за земеделски и хранителни нужди на тяхна територия.

В България след кампанията на Сдружение “АгроЛинк” има 6 общини, свободни от ГМО - Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. По време на кампанията „Доматът мутант“ през лятото на 2007г. над 5000 души са се подписали под декларация за обявяване на България за страна, свободна от генно модифицирани организми.

Източник: ГОРИЧКА