Желева - това сме ние
Просто това е софтуерът, зареден от много години в българската глава. И измъкването ще отнеме още толкова много години. И дори след тях пак не е сигурно, че ще се случи. И после не се срамувайте от Желева, моля. Защото тези настройки на типичния български софтуер са в главите на всички нас:
1. Програмата "Да минеш метър".
Това е наследство, което няма как да бъде зачеркнато. То е навсякъде. Вече никой не вярва в бабини изцепки от рода на "труд боклук не става". Какъв труд, какви пет лева?
В България минаваш метър. Навсякъде. В училище, на изпит, на пътя, на работа. За какво да се готвиш за изпит, като ще минеш метър? Под "минеш метър" се разбира и "ще си платиш", "ще се разбереш с изпитващия", "ще уредиш нещо по втория начин".
2. Програма "Знам всичко по география, защото България е на кръстопът".
Моля? Принципно една нация получава това, което заслужава. И едно от тези неща е географията. Добре е да се знае, че България никога не е била и няма да бъде на какъвто и да било кръстопът. Ако това по странен начин ви е вдъхновявало по време на уроците по география, скъсайте тази страница от учебника и я запалете. България по-скоро пречи, отколкото помага на някого да мине, за да стигне донякъде. България е избягвана, не е предпочитана. И просто не е на кръстопът.
3. Програма "Имаме богата история".
Забавлявате ли се, когато българи говорят колко са нагли французи, италианци и гърци? Или като слушате как не сме зачитали историята си, а тя е - да знаете - голяма история. Какво пък толкова, някакъв Истанбул, някакъв Рим, някакъв Париж, някаква Прага. Огледайте се и помислете пак. Къде точно ще заведете един жител на Чехия, Италия, Румъния? Къде, че нещо не се сещам?
4. Програма "По-добре сме от Румъния".
Любимото сравнение тръгна, когато България кандидатстваше за ЕС. По някакъв мъгляв показател излизахме преди Румъния и вълна от национална гордост заливаше като цунами страната. После Кунева засенчи техния еврокомисар. Да, но Кунева полагаше усилия, работеше, учеше. Ние обаче си запомнихме, че от Румъния сме си по-напред и това е. А когато някой колега отиваше до Румъния и казваше, че май не сме по-напред, го гледахме учудено.
И така до следващия път. Само дето този следващ път се оказа фатален и румънският кандидат-комисар се представи отлично, беше си научил урока, не вярваше, че ще мине метър, че богатата история на страната ще му помогне, нито географското й положение.
5. Програма "Защо да правим нещо хубаво, когато има гооолям руски пазар и той поглъща стоките трето качество".
Защо да произвеждаме нещо добро, като и трето качество заминава за Съюза. 45 г. правехме неща трето качество, а след това 45 г. ще плачем, че сме обърнали гръб на руския пазар. Първо руският пазар отдавна не е толкова голям. Второ, пазарът на ЕС е точно 7 пъти по-голям, ама защо да се напъваме да произвеждаме първо качество?
6. Програма "Чушкопекът и майтапът".
Би следвало да се очаква, че една земеделска страна бъка от изобретения, които правят живота на полето по-лек. Уви, такива няма. Селските български изобретения са две - чушкопек и чувство за хумор.
Сега никой не знае дали българинът вярва в това за чушкопека или се е майтапил. Ама той и като гласува, се майтапи. И като работи ли се майтапи? Ами да. Не се бяхте замисляли, нали? Просто защото това е нов хумористичен връх, изтънчен и толкова извисен, че досега не сме го уловили.
Този списък може да продължава до безкрай. Но точно на номер 6 е добре да спре. Защото оценката за България, погледната отстрани, не е отличен 6, а слаб 2.
И защото тези редове не са плод на BG-скептицизъм. Аз обичам България. Харесва ми да живея и работя тук. Просто нещата в България са такива. И е малко вероятно скоро да се променят. Трябва да минат години. Няколко поколения поне. И пак е малко вероятно, защото отнема много време.