ЗА СТРАННОТО, ИЗВИСЕНОТО И ОТВЪДНОТО - 2
Отиди на страница:
Дълго се колебах дали да отворя тази тема наново. Не, защото тя не би имала своите Фенове и тук или пък, не бих имал желание да я продължа след успеха 'и на Другото място. Съвсем не. По скоро това е заради величието на нещата, скрити от нас като частта на Айсберга под морската повърхност и познаваеми само като недостъпната и синкаво-бяла чистота на горната му 1/7 част. Това сравнение не следва да се разбира, че видите ли, ние, двукраките с членоразделната комуникация, сме обхванали и разумяваме тази 1/7 част от Непознаваемото! Дали въобще можем да схванем неща извън нашето физикално измерение с три координати (X, Y, Z) и една функция (t - времето), а още по-малко: - да си ги представим, е един, сам по себе си, спорен въпрос. Но без всякакво съмнение, частта от нас, служеща за връзка с Нещо "Някъде Другаде", много пъти ни дава знак за наличието на Отвъдното. Манифестира се често с полъх, "случаен" шум, които ни карат да настръхнем или пък е сянката в сдрача, предизвикваща сепване, друг път ни се струва, че виждаме и познаваме нещо или някого, без да имаме какъвто и да е конкретен спомен - дори се случва да изплуват някакви информации за минали времена на прежни съществувания – от зарята на времето преди да сме се появили още на този свят. Сега и Тук! Би било много хубаво, ако евентуалните посетители в тази “Одая” имат собствени мисли, наблюдения и случки за споделяне с аудиторията в нея. Бих помолил за взаимна търпимост и уважение. Неща повече от подходящи в близост на подобни теми. Пред Последната врата всички сме равни. На всеки от нас предстои да я премине. По-рано или по-късно. Прикриването на страха ни с цинизъм и лоши обноски не помага на никого. Ако ли пък някой се чувства по някакъв свой начин засегнат, да, дори обиден – нека го каже. Или тихо да излезе без да блъска вратата. За разлика от Земята, тази стая не трябва да е спряла, за да може някой уморен от материята тук, да слезе и да прескочи до съседната пивница или писоар: - Вратата е отворена и за влизане, и за излизане... Поставеното заглавие в никакъв случай не измества Въпросите, които ни вълнуват на плоскостта на господстващия Монотеизъм. Но тези Рамки много често надхвърлят ограниченията, поставени преди хиляди години от самите хора. Те, рамките, подходящи за онова време, са вече станали тесни за наличната, глобална информация. Друг проблем е и самодоволството на представителите и поборниците на т.н. съвременна Наука. Отъждествяваща се най-често с крилатата фраза: -“Щом не е, значи не може да бъде и не трябва да Е!”. Вярата на един човек не може да се измери, не може да се подреди прилежно в редички, както в колекция - пощенските марки. По същия начин ние обичаме, вярваме и благоговеем пред нещо или някого и от там нататък нищо повече не ни е необходимо! Никакви доказателства – просто знаем!... ...Така е и с особените изживявания. Изживявания Странни, сблъсквания с Извисеното, посещения в Отвъдното. Вероятно ги има, а може би не. Всеки решава за себе си така, както всеки се ражда и умира сам! -Добре дошли! Ваш Айсблок |
"ЗА СТРАННОТО, ИЗВИСЕНОТО" е много интересно ..ама за ОТВЪДНОТО информацията, съобщенията и SMSите са крайно ограничени и направо липсващи  |
| Здравейте отново! Въведението бе взето от първата част на "темата", но е изменено спрямо сегашната дата - все пак разликата е шест и нещо отгоре, години. Сега препоствам този материал, леко модифициран, но и със не загубена "актуалност"... Самият аз в тези години бях във въртопа на различни и интересни събития, преживявания и подложен от "дъжда" на големи масиви информация. Отсяването, подреждането и осмислянето 'и е също процес оставящ дълбоки след в личността. Нещо повече - тя може да се промени из основи... Една първа тема тук би могла да бъде тази - за Свободната воля и предопределението, тема вече дискутирана и другаде. В същност, думата дискусия следва да се изпразни от обичайното 'и съдържание! Очевадно е, че двама опоненти, всеки със затвърдено мнение по даден въпрос, много трудно могат да променят позицията си и то вътре в час или два, по време на кратък разговор - да го наречем "дискусия". Предлагам да даваме становища без да сме в ролята на мисионери искащи да покръстят "неверника-абориген"!.... И така, да се опитаме да осветлим тази неясност, тази загадка, в битието ни: - Предопределението! Като при това "Предопределението" е тясно свързано със "Свободната воля" и следва да се разглеждат заедно. Тук препоствам, с известни изглаждания и корекции, част от моят стар постинг предаващ... : "...схващането ми за Предопределението. Бих искал кратко и схематично да го осветля: - Предопределени са само тези случки в жизненият вектор на индивида, които случки в противен случай биха могли да го тласнат в съвсем друга посока, посока различна от ъгъла на актуалния вектор. Това е една своебразна защита за предпазване от грешки в сценария на живота. Двата крайъгълни камъка на един живот са твърдо детерминирани по оста на времето: -Това са раждането и смъртта. По-тривиалните са: - училище, женитба, раздяли, катастрофи, смърт на близки, емиграция, смяна на работа и пр. неща, които си остават, все пак, също фиксирани, "анкерни пунктове". Дори и нещо “случайно" прочетено може да бъде точка за завъртане на вектора. Да не говорим за срещи с нови хора които биха били от същото решаващо значение... Ето едно онагледяване на "Предопределение-Свободна воля": -Ние се намираме на една Сцена (животът Тука и Сега), носим си костюмите (телата) и играем постановката. По време на Играта, когато нямаме по сценарий реплика или нещо да сторим (дефинираните неща), имаме свободата да се почешем или нещо подобно (израз на общоприетата "свободната воля" ). Много малко от актьорите осъзнават, че цялото около нас е една театрална постановка – сцената върху която протича живота ни. И всички ние, повече или по-малко, сме перфектни актьори! В Пиесата има “добро” и “зло”, добри и зли персонажи! Т.е.: - Единство на двете основни противоположности! Една необходима Дуалност. В нея се случват какви ли не гадости, но и някой хубави неща. Актьорите се радват, страдат и преживяват всичко като истина. На сцената. Животите на всеки един от нас засягат и тези на други хора, а всички те на свой ред могат да се оприличат на една огромна комуникационна мрежа.... Сега повече за прословутата "Свободна воля на човека". Имаме ли такава? До какво се свежда тя? Основна ли е в театралната Постановка "Живот"? Или има едно друго значение, друго тълкуване? - Тя, според мен, не се отнася за Сценария и играта ни на Сцената. Още по-малко за самата Режисура, както не и за ролите и главните "диалози"! Ние не можем да ги променим! Свободната воля я имаме за друго. Много по-важно нещо! Тя има друго значение и смисъл: - Имаме я само за да разберем случващото се, взаимните връзки и емоциите. Имаме я, за взимане на решения (преди раждането) като каква личност ще се развиваме. Имаме я, за да решим и да научим сами какво е Добро и какво е Зло. Тя е инструмент за издигане на Душевната ни структура все по близо до Създателят ни. Ако не се поучим от дадено събитие на Сцената, то това не ще повлияе на Пиесата като цяло и на нейното протичане по-нататък. И ако се издигнем духовно, това не ще измени ролята ни. Независимо от това, дали на сцената тази ни роля е Активна или Пасивна, дали е роля на упорит или глупав човек, на добър или патологичен персонаж (напр. Нерон, Калигула, Ленин, Сталин, Хитлер – да не изреждам по-нататък), то от нас се очаква да се развием по-нататък! Самата Постановка / Пиесата си върви непрекъснато. Като в даден акт, напр.: Световна война, в друг – друго нещо. Сценарият вкарва и изкарва нужните и ненужните вече, Актьори на/от Сцената съвсем точно - според фабулата на цялата Пиеса. И понеже Сцената е огромна, то и многообразието 'и е също необзоримо *)... Но важното е друго нещо! Ето обобщението: Още няколко думи за актьорите (т.е. Нас самите): По неопитните ги “вкарват” да играят определена им от Тях роля. По-напредналите участват, още преди излизане на Сцената, в написването на скрипта на собствената им роля в зависимост от това, какви цели са поставени за даденото излизане. Правят се "репетиции" заедно с наши близки и приятели които също ще играят с нас - техните роли се преплитат с нашата.... Но тук вече навлизам в една другата тема: "Темата за Прераждането"..... Малка забележка: - Макар и нескромно, мисля, че успях да намеря и отговорът на основното противоречие между двете световни групи религии: Източните /Будизъм, Хиндуизъм и Шиндуизъм/ и Западните /Юдеизъм, Мохамеданство и Християнство/ - а то е: “Има ли душата много Прераждания или Съществуванието тук е само едно единствено?” Тази, друга тема е тясно свързана с “Предопределението”, разглеждано под моят ъгъл на виждане. Но, за нея друг път..... - Това гледище по-горе съм го верифицирал и затова считам господстващото течение в т.н. “Училищни науки”, материалистичните философии, както и в някой религии, че твърдението: "-Предопределение няма. Свободна воля имат всички хора и те решават свободно сами (от тях зависи) всичко в и за живота им!" - е невярно!. Аз не налагам тази си гледна точка за механиката на живота. Същата обаче обеснява всичко в живота ми(ни) и тя ми помогна да интегрирам личността си отново след сполетяла ме житейска катастрофа (смъртта на съпругата ми). За да оцелея! ..... Създадено: 04.10.2002 г. 04:28:15 " С тази концепция - идеята за Сцената като театрална постановка, могат да се обясни и често поставяният Въпрос: - "Защо Бог (Създателя) допуска всичко това? Всички тези гадости на живота, мизерия, несправедливости? Касапниците на Войните?" -Защото това е едно представление. Защото увлечени от играта на сцената, ние не съзнаваме, а и не ни е дадено, за да не смущаваме правоподобността на ролите ни, че случващото тук е недействително. Нещо виртуално. Протичащо във временен - пространствен континиум / мехур в който се проецира самата Душа чрез интерпретор. Съществуват съответните прегради, гарантиращи еднопосочност на протичащата информация. От Сцената - към Азът на Душата. Понякога има "смущения" и се стига до проникване на информация в обратната посока. От Азът към съзнанието на театралният Костюм - Тялото като носител на проекцията на Душата!!..... ... От тук, по- нататък, се стига да куп други Въпроси групирани в не по-малко интересни теми от тази!...... *) Разговорът за Сцената и различните реалности, както и възможността да се прескача в друга реалност, съвсем малко различаваща се от основната за даден живот, ще бъде по-нататък. ПП - Ган се яви първият писал тук. Добре дошъл! - Да, няма SMS, нам и телефон, дори сигнализация с флагчета по морзовата азбука няма. Но... има сензитивни хора, има комуникация - т.н. Ченълинг. Има послания изпълнени в последствие... Действителността не е това което си мислим, че виждаме. Тя е безкрайно по-сложна от всяка една и най-невъзможна мисъл, представа или възприятие. И каквото и да си мислим, че е, то със сигурност действителността е далече по сложна. Но нека поне, се опитаме да нахвърлим контурите на сенките преминаващи през съзнанието ни. И това е нещо. Не е ли така? Редактирано от - Eisblock на 29/1/2010 г/ 11:44:51 |
Айс, поздрави за новото начало на темата ти тук! Радвам се! По въпроса за свободната воля и детерминизма - наскоро прочетох книгата "Храбри души" на Робърт Шварц. Авторът разглежда през призмата на конкретни житейски пътища вероятността сами да сме планирали предизвикателствата, с които ще се сблъскаме в живота си, преди раждането ни. Шварц работи с няколко медиуми, всеки от които има свой маниер за "проникване" в измеренията, където става планирането на опитностите, през които да премине душата така, че знанието, което събере, да бъде възможно най-подходящото и полезно за нея самата. В този смисъл - свободната воля на душата се проявява на етапа "планиране на предизвикателствата" - свободен е изборът на най-подходящия от вариантите за случване на събития, преживявване на ситуации и взаимодействие с други души. След идването ни "тук и сега" се потапяме в забрава и всичко, което ни се случва /особено трудното/ възприемаме като преодпределение, изпитание, независещо от нас самите, което трябва да изтърпим. Ако можехме да си спомним, че сами сме проектирали пътищата си преди идването ни тук, би било много по-лесно да приемем случващото ни се и да извлечем най-добрата полза от него за израстването ни, вместо да прахосваме сили в напразни борби с "препятствия", "врагове", "обстоятелства". Интересна трактовка, наистина.. Хубав ден!  |
| Хубава тема. На мен целият ми живот е едно голямо дежаву. И аз ден след ден се чудех дали в момента репетирам, или вече съм на сцената. Но вече знам отговора, защото има една неоспорима улика: Караваджо не си го спомням отпреди. И понеже нямям причина да го вкарвам в сценария, стигам до заключението, че той е една от ония малки случайности, които хем дават илюзия за личен избор, хем от тях нищо по същество не зависи . Следователно, не е репетиция. На репетицията него го нямаше. Затуй не му е лесно да се ориентира кое откъде идва.  |
| Не обичам да ходя на репетиции на посредствени спектакли. На които дежаву-то аха-аха да се превърне в дежавю. За подробности - питайте Юнг, аз неам нерви да обяснявам на всяко геврече. Впрочем, въпросът ми беше сериозен. Моля, интелектуално настъпените да се упражняват другаде. |
| И отговорът беше сериозен! И аз моля интелектуално изтръпналите да се упражняват другаде! Като искат да дават наклони да са станали геодезисти!  |
| Керп, на настъпан картоф му казват пюре. Що не си седиш в кръчмичката, а досаждаш на хората с безконечни описания на бира-скара? |
| Благодаря ви приятели! Започнах пак, защото съм сигурен, че кумулативният заряд от интелекти тук е особено силен. И без да се опитваме да се "покръстваме" в различните си "вери" и "атеизми", ние имаме нещо много общо и свързващо - в дълбочината си сме хуманисти. Познанието е нещо, което за нас е движеща сила. Дали сме само технократи или само хуманитари (за мен е идентично с понятието извисена душевност, чувствителност, емоционалност) е все едно. Аз смятам, че целта на съзиданието и нашето присъствие в него е да се обединят тези две способности в едно. Означава още, че и двете мозъчни половини трябва да работят еднакво активно, за да бъдем пълноценни. Има и техники, позволяващи активирането на по-изостаналата половина на мозъка. Базират се на свързване на двете мозъчни половини през кортекса и създаване на информационна проходимост в двете посоки. Институтът на Роберт Монро е постигнал в този смисъл сериозни успехи със звуковата терапия - Натиснете тук Сън Рей, много си права, тази книга успях да прочета неотдавна. Тя по същество подкрепя изследванията на д-р Нютън. Той е издал три книги по тези въпроси и е първият западен учен, успял с регресивна хипноза да разкрие какво става между две прераждания. Източната философия говори единствено за състояние на душата в "Нирвана". Един вид, някакво пребиваване в нещо като мъгла и някакво съзерцание на "нищото". Би могло да се премисли дали източните хора под Нирвана не разбират нещо съвсем друго, а не това, което на нас ни се струва, че сме разбрали... Друг е въпросът как можем да съчетаем линейността в човешката култура, базирана на времето. Т.е. ние, тези които смятаме, че има прераждания, разглеждаме различните животи, навързани като суджуци един след друг. Един трае, да кажем 80 години, друг 3 дена. Отделен въпрос е какъв ще е смисъла на един живот от 3 дена. Всъщност, от гледна точка на измерението, където са "стационирани" душите, време няма - то не е F(t), а е метрика, каквито са X, Y, Z. Променливата е нещо друго - F(?). Където "?" би могло да е еволюцията на самата душа... В такъв случай събитията с животите по нашата ос "t" се случват паралелно - едновременно. Което означава, че душата се проецира по различните Сцени според мултиплексния принцип... Признавам, че е доста трудно човек да си представи свои действия, независимо какви, намирайки се в едно мултидименсионално измерение. Ние самите много често не можем да се оправим в нашата си действителност, та какво остава да се пренесем мислено в някакво си там по-високо измерение?! Бъдете здрави и доволни!  |
| На всеки му идва период, в който всички уж стабилни основи се сриват и започва едно падане безкрай, в което за каквото и да се заловиш, сламка се оказва. Както стабилният ни уж твърд свят и стабилният ни уж твърд стол се оказва едни малки електрончета с космически празноти между тях, кое прави стола твърд, като е празен? Съществуването е едно безкрайно падане, в което важно е да не се зацепваш и да се пазиш от други падащи предмети. Светът е илюзия, 3Д кино. понякога става пробив в екрана и проблясва истината, а ние затваряме очи, докато не отстранят повредата и не ни вържат отново очилата зад ушите. Малцина издържат психически на пропадането без край. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Не се карайте, бе. Пак насочвам вниманието ви към потресавщата христоматия на слънчевия лъч. Почетете не само Айсблока но и Роберт Шварц. |
| Caravaggio, изброяването е единствено заради тематични намерения. В първото издание на тази тема, сега продължена тук, се разглеждаха и други неща. Например там съм поставял мои пътеписи и снимки от тях. По едно време, имайки вдъхновението (надявам се, че ти най-добре ще го оцениш), бях пуснал и няколко мой карикатури... В друг период пък започнах да пиша коментари за политическото злободневие... Някои от вас знаят, че една от първите поп-групи в България бе формираната от мен. След Бъндараците - Щурците и Сребърните гривни, се появи нашата - Особняците, после прекръстени от Концертна дирекция на "Коралите" - във Варна... Имам намерение да пусна тук някои и други снимки и малко история на групата. Последно, преди няколко години, направих един СД-сингъл с две песни. Едната я пускаха както в България, включително и по нац. радио "Хр. Ботев" заедно с интервюта, така и в Германия... Нескромно   Така, че място има за повече теми, а не само за "откачените" и тези, причиняващи на не малко хора световъртеж и главоболие...  |
| Айс, книгите на Нютон би следвало да се приемат със "законен скептицизъм". В края на краищата става въпрос за синтез на разказите на някои от пациентите му, подложени на хипноза. Освен това, не ни е дадено да знаем в какво точно се състои неговият уникален метод на "регресивна хипноза". |
| Може, но при разместване на аргументите на предиката, което излиза извън рамките на семплостта на моя изказ и на моя милост. С последен умствен напън ще обясня, че става дума за операцията, при която субектът на впечатлението става обект на същото. Което би било от своя страна обект на друга тема, но не си струва, а е и грехота, офтопиците и без това са бетер семената на Монсанто. |
| Усещането на отвъдното не е равносилно на напудреното интелектуалстване. Точно наопаки. На изток му викат състояние НЕ-УМ. А дето няма ум, логично няма и интелектуалци, и изказът е пределно прост, което изобщо не го лишава от съдържание, та даже обратно. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |