Отиди на страница:
| Мечтииии |
| малко е дълго и е на руски и е точно по темата и обяснява много неща, но не ми се превежда, надявам се значителна част от четящите още не са забравили великий и могучий. Я Вам сейчас очень просто объясню, почему дома подорожали к зарплате - бензин тут ни при чем. Допустим, мы - я, Вы и Хроноскопист летели на самолете через Тихий океан. В пути мы втроем накушались абсента, надебоширили, отломали дверь от туалета, и нас за это выкинули в море через аварийный выход. По счастью, рядом с местом нашего падения обнаружился маленький безымянный полинезийский остров. Выбравшись на берег, мы посовещались, и решили считать его новым государством под названием Соединенные Штаты Абсента (США). Когда нас выкидывали из самолета, то багажа нам, естественно, не выдали. Поэтому, всех материальных и нематериальных активов у нас - только туалетная дверь, которую Вы таки прихватили с собой. И вообще, несмотря на абсент, Вы у нас оказались самым запасливым - в бумажнике у Вас, совершенно случайно, обнаружилась банкнота в $100. Таким образом, в наших США имеются нефинансовые активы - дверь, и финансовые активы, они же денежная масса - $100. Это все наши сбережения. Поскольку у нас больше вообще ничего нет, то можно сказать и так - у нас есть один материальный актив - дверь, обеспеченный денежной массой в $100. Т. е. наша дверь стоит $100. Немного протрезвев, мы решаем, что надо как-то обустраиваться. Самый быстрый из нас оказался Хроноскопист. Он тут же объявил, что создает банк и готов взять в рост имеющиеся у населения денежные сбережения под 3% годовых - ну не сидится человеку без дела. Вы отдаете ему $100, и он их записывает в блокнот в статью "Пассивы -> Дипазиты". Но я тоже не лаптем щи хлебал - зря я что ли столько времени занимаюсь расследованием экономического мухлежа - я знаю как изъять у Вас и дверь и $100. Я предлагаю Вам взять Ваши $100 в рост под 5% годовых. Вырываю листик из своего блокнота и пишу на нем - "Аблегиция на $100 под 5% годовых". Вы чувствуете, что Вам поперло. Забираете деньги у расстроенного Хроноскописта с дипазита и отдаете их мне в обмен на мою аблегацию. Я беру Ваши $100 и кладу их на дипозит в банк обратно обрадованного Хроноскописта. По хорошему, на этом можно было бы и успокоиться и пойти всем заняться делом - пальму потрясти или за моллюсками понырять, снискать себе хлеб насущный, так сказать. Но Вы ж знаете - я неуемный финансовый гений, такие пустяки как кокосы и устрицы меня не интересуют. Помыкавшись по нашему острову - 50 шагов от южного побережья до северного, и 30 с запада на восток, я придумываю гениальную комбинацию. Я подхожу к Вам и предлагаю на пустом месте заработать еще 1% годовых. Взять в банке Хроноскописта кредит под 4%, и купить у меня еще одну аблигацию под 5%. Вторую аблегацию на $100 я тут же выписываю на блокнотном листике, и машу ею у Вас перед носом. Недолго думая, Вы бежите в банк и берете кредит $100 под залог моей первой аблегации на $100. Они там есть - я их туда положил на дипазит. Вы отдаете мне заемные $100 и прячете вторую аблегацию к себе в бумажник - теперь у Вас есть моих аблегаций на $200. А $100 я кладу в банк - теперь у меня там $200 на дипазите. Хроноскопист аж подпрыгивает от радости - кредитный бизнес попер. Думаете я на этом остановлюсь? Ага, сейчас - я уже выписал Вам третью аблегацию. Бегом в банк за кредитом под залог второй аблегации. Ближе к вечеру, набегавшись по острову с этой сотней баксов и изодрав все листочки из блокнота на аблегации, мы имеем следующую картину. У Вас на $5000 моих аблегаций, а у меня на $5000 дипазитов в банке. Теперь, я чувствую, что пришло время прибрать Вашу дверь к рукам. Я предлагаю купить ее у Вас за $100. Но Вы вредничаете - дверь-то всего одна, и заламываете цену в $1000. Ну, $1000 так $1000 - в конце концов у меня на депозите лежит целых $5000. Я на последнем блокнотном листочке направляю платежное поручение Хроноскописту, перевести $1000 с моего дипазита на Ваш, и забираю Вашу дверь. Если нашу бухгалтерию отдать американскому экономисту с гарвардским дипломом, он сообщит нам, что наши США располагают $1000 материальных активов в виде двери, и $10000 финансовых активов в виде аблегаций и дипазитов. Т. е. что стоимость нашего совокупного имущества увеличилась за день в 110 раз. Менее тонкий и образованный человек сказал бы, что мы - три дебила, у нас как была одна дверь и $100, так и осталось, и что только конченные дебилы могли целый день рвать листочки из блокнота, вместо того, чтобы нарвать кокосов. Кто из них прав - решайте сами. Но механизм относительного роста цен на дома именно такой, что в США, что в Японии, что в России. Рассказал(а): Друг Плюшкина Обсуждение: http://gb.anekdot.ru/gb/373261.html Оценки: всего голосов 513, сумма 551, средний 1.07 Выпуск: http://www.anekdot.ru/an/an0812/j081209; 10.html |
| Ако заменят mark-to-market с каквото и де е друго правило, това е краят на капитализма и финансовите му устои, такъв/такива, каквито ги познаваме некои. |
| Аз пък чух че щели да затварят борсите. Завинаги. Засега само тези за финансови инструменти. И правителствата ще наложат монопол на междубанкивите транзакции. фондовите борси ще бъдат забранени, и няма вече да има акционерни дружества. Само че се пази в тайна, за да не се създава паника. Ще се въведе отведнъж по целия свят. На 1-ви юни, когато е лято, топличко, и последвалият хаос ще причини по-малко човешки жертви в серевното полукълбо, където е основната част от населението. |
| Бядещето е на стоковите тържища само. Затова Бойко ще се върне кмет, и ще иде да разширява Женския пазар. А Симеон го гласят за министър на войната - ще отваря проходите към Гърция, и покрай това да отвоюва тържища за нашите търговци в Солун, и Константинопол, по съвместителство. После ще изровим от Орландовци някои позабравени дейци, да възстановат древните тракийски царства на пекотаките и макодаките. |
| Ърсев драги, айде сега след тая глупост, посочи една къща дето е марк-ту-маркет. етем ти и иконимиста съчинител. Че и дивиденти бил плащал, от не-кешови печалби. Абе, въобще, форфък. |
| Не мога да се сдържа да не коментирам революционното, новаторско и логическо мислене на г-н Хърсев. Ще започна с цитат от неговата статия. "Де да беше проблемът само в спекулацията.Тя лесно може да се озапти, например като обложим със специфичен як данък печалбите..... Това предлага и мосю Саркози. Но зародишът на системния провал е по-дълбоко. Проблемът е, че...." Край на цитата. Тук г-н Хърсев се е изразил, сякаш спори със Саркози и ни дообяснява неща, за които Саркози още не се е сетил. Т.е. г-н Хърсев отива още по-далеч от Саркози в революционното си и новаторско мислене и ни обяснява, че причините са и в изроденото счетоводство и т.н. Нямаше да има кусур, ако Саркози не беше говорил подробно и за изроденото счетоводство и в общи линии на това, за което Хърсев в момента си приписва авторски права. Т.е. нямаше изобщо нужда Хърсев да опонира на Саркози, че не било само това, но било и онова. И това и онова бяха засегнати в речта на Саркози. Друг цитат. "Но когато почти едновременно се сринаха всички фондови пазари..........е абсурд да обясняваме един глобален провал с персоналната некадърност и алчност на банкерите" Край на цитата. Още един цитат. "Явно такава промяна ще екзекутира цели сегменти от финансовата индустрия-огромна част от откритите съвместни фондове, пазарно търгувани фондове, цели класове колективни инвестиционни схеми и др. ще загубят атрактивност.Без тях финансовият свят ще е по-малко печеливш..." Край на цитата. Въпросът ми е, тези "цели сегменти" от финансовата индустрия, които подлежат на екзекуция кой ги създаде? Банкерите, или са наложени от самия Господ-Бог? Тях не ги ли измислиха шеха банкери от Уолстрийт? И не ги ли създадоха вследствие алчността си или персоналната си некадърност? И сега, когато същите банкери лобират и хвърлят подкупи, за да запазят доходните сегменти, подлежащи на екзекуция, това не е ли от алчност? |
| Ако Буш и Обама бяха оставили банките да фалират всичко щеше да си дойде на место и реалната икономика нямаше да пострада. Що се касае за балансите ( ГФО, сега вече ГОД) - погледнете какви чудесии се изискват за тях от държавните чудотворци. На всичкото отгоре те са публични. Скоро прегледах един такъв за 2008 год. на експортно ориентирано предприятие (снех го от търговския регистър, това може да го направи всеки безплатно). Бога ми, такива подробности - всичко от каквото може да се интересува конкуренцията го има до най-малкия детайл, включително крайна цена за различните пазари на всяко изделие и търговска политика. Да не говорим, че и личните данни - ЕГН, адреси, длъжности, заплати, подписи са достъпни до всеки, това е пълно безобразие и безхаберие на идиоти. |
| От къде да започна... 1. За изказването на Саркози: „смешен плач”, който ще си остане плач след като никой няма идея какво да се прави. И нека не се заблуждаваме: Саркози и цялата агитка нямат идея какво да се прави. Зад красивите и лишени от практически смисъл думи седят мечти за свят, в който до всяко добро същество ще застане поне по един капиталист. Няма лошо, стига някой да каже как точно да стане това, без да отсечем една „невидима ръка”. 2. За секюритизацията: проблемът не е в нея. Проблемът е в дериватните продукти, които покълнаха като гъби след дъжд в наторената със секюритизирани книжа Уолстрийтска земя…само дето никой не може да различи ядливите от отровните гъби, пък и от време на време отровни спори се сипят над всичко… въпросът е трябва ли да виним тора за натровен с гъби? 3. За МСФО: фрапиращ е коментарът за МСФО. За мен, той показва явно непознаване и неразбиране на стандартите. Първо стандартите не са дело на регулатори (последните просто решиха да ги ползват). Второ, МСФО не наложиха mark-to-market (това дойде от дериватите и в МСФО се използва ограничено). Предполагам, че авторът има предвид т.н. „fair value”, което е нещо различно и не работи точно така. Твърдението «задължителна преоценка по текущия курс на всеки актив, за който има организиран пазар» е невярно. Трето, обясненията за ефекта на преоценките върху финансовите отчети и вдигането на «курса на печелившото дружество» са подвеждащи и най-общо казват, че анализаторите са идиоти, които не могат да четат отчети и не разбират идеята на такива корекции. Четвърто, абсурдно е да се твърди, че концепцията за «справедлива стойност” ще бъде заменена с „исторически разход”. Няма да навлизам в обяснение за плюсовете и минусите и кога се използва едното и другото, но само ще предложа нещо друго – по същата логика да затворим всички фондови борси, така балоните няма да се „отразяват” на стойността на компаниите и сигурно няма да има подобни кризи… Накрая, нямам нищо против да се спори за преимуществата/негативи на стандарти, концепции и практики. Аз самият считам, че МСФО имат доста кусури, но да се критикуват и предлагат решения без дори да се познават основни неща – е това е стилът на мосю Саркози и ко. |
Г-н Хърсев  Аз доколкото помня то по едно време принципът на преоценка беше точно "down to market", но явно се е сменил. |
Хърсев, ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Купил съм вчера къща за 100 хил., днес ми казват, че тя поскъпнала и струва 110 хил., след месец станала 150 хил., вземам от нея 12 хил. наема. Колко е "печалбата" дотук? На 100 лв. вложение съм взел 12 лв., а аз броя 62 лв. печалба, плащам данъци, дивиденти, акционерите печелят 30-40% годишно и щракат с пръстите. Когато един ден дойде неминуемият Видовден на рецесията, същата къща паднала от 150 хил. на 110 хил Добро утро г-х Хърсев! Късничко ставаме май, а?Истината, че "глупавото" рефинансиране на частни имоти и "бизнес фор сел" докара тази "финансова" криза в щатите, а оттам и в цеия свят, отдавна плува из публикациите със заглавия " Защо стана така?" и "Къде изчезнаха добрите намерения(отношения)?" Аз лично няколко пъти се опитвах да обърна внимание върху този начален и пагубен процес - извземането на цената на един имот предварително, основавайки се само на движението на съществуващия пазар.Което движение е спекулативно.И това е нормално за един пазар.Когато обаче спекулацията излезе от нормалното ценово общуване пазарът се обръща в неконтролируемо създание, което се опитва да надскочи себе си и винаги пада доста болезнено там , където е и истинското му място...Е, в цялата тази баталия, някой хора успяват да "цункат" малко парички, други не малко ами "бая"!! Което, пък е само още едно доказатество за исконната спекулативност на пазара...Така, че който е..ал - е..ал, а който е е..ан, да избърше очички и да се огледа за някакво друго препитание  |
| Хм, интересна идея... Вярно, че "секюритизацията" (както и "фючърсизацията" на стоковите пазари) води до търгуване на стократно по-големи обеми от реалните и, естествено, силно изкривява цените в едната или другата посока. А, понеже и еуфорията и паниката винаги са еднопосочни, когато хората притежаващи въздух са толкова надценени, от това винаги идват и някакви силни трусове в един момент. Ама идеята да не отразяваш ценовите промени в счетоводството е гениална! А ако си купил къщата в момент на ценови пик? Не е ли по-сигурно въобще да премахнем счетоводството и да си разменяме пари без да ги броим. Тогава в никакъв случай няма да е възможно да стане грешка! |
| Аз искам да видя на гусин Хърсев (па и на всички, вкарали му по едно вирнато палче) данъчната декларация, в която той посочва че е платил данъци на печалбата от къщата си, когато тя от 100, 000 е станала на 150, 000. |
| В последните месеци все по-настойчиво придобивам усещането, че колонката на E. Хърсев всъщност я списват негови студенти. Днешната се е паднала на някой от тройкаджиите. |
| Точни неща. Но мечтите си остават. Трябва да има мечти. Но "истината" или "истините" са други. Николай Стариков показва различните стадии на последната криза и обяснява защо нищо няма да се промени. Така, че нека някои политици да си дигат имиджа, няма лошо. Идват пак избори. http://www.koob.ru/starikov_n/ |
Всъщност, Хърсев в случая е попреразказал Саркози. А може би, както сам споменава - и Обама. Ерго, ако се пише тройка на казаното, се пише тройка на Саркози и (може би) на Обама, което автоматично значи и на водещите френски и американски икономисти. Което е хмммм... Доста хмммм... ...Но пък хммм... де да знам, може и те да са в грешка. Хора са, все пак...  ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
| Това го бях написал за предишната дискусия по същия повод – изказването на Саркози. Но, понеже го писах след работа, то много закъсня. Дано сега някой да го погледне. Надявам се да му бъде интересно. Каква е целта на Саркози? Какъв е проблемът на всички замислили се за отстраняването на причините за избухналата финансова и икономическа криза днешни държавници? Аз мисля, че отговорът е – въвеждането на спирачни и ограничителни механизми върху ненаситната жажда на банкерите за безкрайни изсмукани от нищото печалби. Защото се оказа, че тази жажда няма какво да я спре и именно тя доведе до кризата. Първо, разбира се, е бил измислен механизмът на смученето от нищото. Както днес разбираме, той се оказва детински прост – продават се и се залагат бъдещи взимания. Фалшът на това е, разбира се, заложен още в механизма кредитирането, защото това е механизъм, който е специално измислен, за да се поддържа постоянно търсенето. Ако няма търсене, системата на капитала ще умре. Ако пък – спадне търсенето, системата се забавя и става лошо. Както става сега, например, в щатите и това, а не огромният държавен дълг, е, между другото, най-опасното за бъдещето на американската икономика явление – хората са се уплашили от кризата и търсенето силно е намаляло. Ако се намали още малко, ще започне да става страшно. Затова е измислено кредитирането – за да не се забавя и да не спира системата никога. Дотук нищо лошо, нали? Трябва, обаче, да сме наясно със следното – механизмът на кредитирането се е разраснал в една огромна система и в него се въртят страшно много пари. Огромно количество. Почти всички настоящи и бъдещи пари на хората. И тук идваме до идеята, злоупотребата с която доведе до кризата – бъдещите взимания по кредитите. Имаш да взимаш пари от някого – защо да не продадеш някому това бъдещо взимане? То може да се третира като стока и да се продава, нали? Ами тогава, щом то е стока, като другите, не можеш ли да заложиш това бъдещо взимане като обезпечение на кредит? Защо не? Ето оттук именно започва лошото. Защото този, който е дал кредит срещу взимането, казва – аз имам взимане по кредита, който съм дал, което взимане е обезпечено и това следователно е стока, която може да се продава. Тогава – не мога ли и аз на свой ред аз да заложа това мое бъдещо взимане като обезпечение някъде и аз също да взема кредит срещу него? Може, разбира се - системата допуска това. И той го прави и взима кредит, който пуска веднага в обръщение и започва да тегли по него. Обаче, онзи, който му е дал кредита, прави същото – той също обезпечава с бъдещето си взимане по дадения от него кредит, който той току-що е отпуснал, нов кредит за себе си от някоя друга банкова институция и започва веднага да тегли по този кредит. И така се завърта една безкрайна въртележка, която няма кой да я спре и от която всички печелят и теглят кредит върху кредит, върху кредит. Тези кредити имат много удачно прозвище – наричат ги токсични именно защото са опасно натрупани един върху друг. Естествено, премиите за банкерите, правещи фокуси с токсични кредити, също са огромни. Защото, фокусите им носят нови кредити, тоест – печалби за банките им. Е, тогава защо тези фокуси да не донесат пари и за банкерите? Жаждата за печалби на банкерите и на банките им е огромна и въртележката няма спиране. Разбира се, ако някой нормален човек ги види и ги разбере тези неща, ще стане страшно за банкерите, защото той веднага ще поиска да ги прекрати. Не може едно единствено взимане да се поставя в основата на една безкрайна верига от нови и нови кредити. Ето защо тук в действие влиза мъглата на висшата математика и суперкомпютрите – те изчисляват риска, тоест вероятността всички токсични кредити на една банка да се издънят едновременно. Или не всички, а повечето. Или не повечето, а някаква част от тях. И така нататък. Това са, разбира се, твърде сложни изчисления и аз изпитвам голямо удоволствие, като си представям как суперкомпютърджиите и математиците баламосват банкерите със своята терминология и специален език. Защото банкерите по същия начин баламосват нас, обикновените хора. За всичко ставащо те имат свои специфични термини и понятия и чуруликат пред външните хора за това, което се случва, само на своя специален птичи език, който никой простосмъртен не може да разбере. Е, компютърджиите им го връщат тъпкано. Сигурен съм в това и изпитвам голям кеф, когато си го представям. После, всички сме чували онзи виц, в който едни хора започнали да си играят в гората на партизани и било станало много интересно, ама ... дошъл горският и ги изгонил. Горският за банките в щатите се нарича – федерален резерв. За да не види той тези измамническо фокуснически работи с токсичните кредити, е измислен следният трик и той е, така да се каже, черешката върху тортата на измамата – токсичните кредити се опаковат с нетоксични и част от този пакет се продава на някоя азиатска банка. Азиатците купуват, защо не, след като американците също продължават да са собственици на този пакет? Но, по-важният елемент на измамата е друг – след като този пакет, макар и частично, е станал чужда собственост, той бива ... отписван от баланса на банката и скриван от очите на всички – проверяващите, акционерите и на всичката публика в банката. Защото ... има издаден специален нормативен акт, който разрешава това. И кой е този, да не казвам какъв такъв или онакъв, който го е издал? Това е най-интересното. Издал го е ... горският. Пардон, федералният резерв. Колкото и да е парадоксално това, той е във върха на основата на измамата. Защото благодарение точно на неговото разрешение е отприщена ненаситната жажда на банкерите за все по-големи и по-големи печалби и никой и нищо не може да я спре. Тази жажда по гореописания начин е причинила кризата. Затова е гневът на политиците в управлението на държавите, като започнем с Джон Браун (бивш горски на Англия), минем през Обама и свършим със Саркози. (Да не говорим за ... Путин от миналогодишния Давос, за да не дразним игнорамусите.) Те искат да прекратят това. Искат да сложат юзди и спирачки срещу безконтролното правене на пари от пари до безкрайност. И на свързаните с това огромни и безсрамни бонуси на банкерите. И понеже процесът е глобален, само локалните мерки – примерно, данъкът върху спекулациите, няма да са достатъчни. Трябва да се създават и нови световни органи и механизми за контрол и регулация. Да пожелаем успех на всичко това. То трябва да бъде направено, защото иначе кризите са неизбежни. И сега за финал – нещо друго. Разликата между капитализма и ... капитализма. Новият капитализъм се отличава преди всичко, най-вече и единствено със своята ненаситна жажда за все повече и повече. Това по-горе вече го видяхме. И както отбелязва Саркози, тази ненаситна жажда вече започва да руши дори и природата. Старият капитализъм не бил такъв, казва Саркози и затова трябвало било да се върнем към него. Аз не знам какъв е старият капитализъм, не съм го виждал. Но се съмнявам, защото знам, че още от великата френска буржоазна революция насам в него е заложен принцип, който по самата си същност изправя хората в едно общество един срещу друг – защото всеки член обществото при какъвто и да било капитализъм може да ти бъде конкурент и следователно – враг. Аз не приемам социалния дарвинизъм, при който победата на по-силния е заложена в основата на едно общество. Както не приемам и агресията, с която американците са избили индианците, когато са стъпили на тяхния континент. Още повече, че това продължава и днес. Вижте, например, американските филми, които моделират срещите с извънземните цивилизации – във всички от тях, колкото и да са грандиозни и супермногостотномилионни, без каквото и да било изключение, срещите завършват с бой. Що за примитивен манталитет е това? Но, за съжаление, това е днес американската действителност. И защото американските филми са гръбнакът на американското обществено мнение – такива са представите на тези хора за живота и за най-важния елемент от него – срещата с бъдещето. Това е, за съжаление и почвата, върху която ще трябва да се води решаващата битка срещу кризата. Затова аз смятам, че Саркози е прекалено мек, но тъй като сега няма нищо по-важно от всякакви, дори и от най-тревопасно добронамерените, мерки срещу кризата, бих го подкрепил във всичко и навсякъде. |
| Пени, спасението от тия последните, ще дойде от научно- техническата революция. Лекарите ще се научат да лекуват лудите, а инженерите ще създадат роботи- макроикономисти. |
| Ламбен, грешката ти е, че мислиш, дето целия оборот отива у един лаком чичко с птичи език . Ако аз съм ти дал 100 лева и срещу това вземане съм получил от някой 100 лева, оборота е 200 лева, ама никакви нови 100 не са се появили от това, че си ги прехвърляме. Като дойде падежа ти ще ми върнеш 100 на мен, аз на моя кредитор и нещата си остават, каквито са били (не обръщаме внимание на олихвяването и сконтирането, които са технически въпрос, но по принцип не те създават парите). |