Тъпо говедо, няма австралийско вино, което да се хване на малкия пръст на мелнишко вино направено от мелнишка лоза от майстор. В района на Мелник има достатъчно лозя, за да се прави истинско вино. Същото важи и за Асеновградския мавруд, онзи с белия етикет с черно-бялата картинка. |
Аз пия само виното на един даскал - градско чедо. Помагам му при гроздобера, понякога и в технологията. От него се ограмотих, че виното не е задължително да е старо. Младото вино дори е прекрасно - но трядва да се внимава със съхраняването и особено за окисляването. И отвори ли се бутилката, справянето с нея не трябва да се отлага. За целта помощници под път и над път. |
- А в Мелник трябва да се пие само виното, което правят за себе си. Това означава, че кефа е гарантиран, само ако имате тамошни приятели. Търговизирането разваля нещата - точно както окисляването унищожава виното. |
Никому нищо не натрапвам. Разправяйте си алабализми колкото щете - от това пикнята, с извинение, която наричате вино, няма да стане вино. Доморасли капацитети по всички световни въпроси у нас с лопата да ги ринеш |
Вино, което лесно се окислява и не може да издържи в затворена бутилка повече от 3 дни, не е никакво вино. Ами не съм съгласен. Това е все едно да кажеш, че бира, която се разваля за по-малко от две седмици не е никаква бира. Това, че се окислява ако бутилката не е запечатана добре, означава че виното не е "пресечено" със серниста киселина. Или пак опираме до химията. |
Снимката да не би да е взета от АБСУРДИ.ЦОМ, сайтът, отразяващ суровата българска действителност? * >>> Натиснете тук<<< |
Пич, не знам за домораслите експерти. Аз ти говоря от позицията на човек, участвал в проект за изследването на продажба на Асеновградски мавруд на холандския пазар. Виното го тестваха най-големите холандски експерти-енолози, ползвахме скъп и прескъп достъп до бази данни с маркетингови проучвания и експертни изследвания на виното. Прекратих участието си в този проект поради глупост(заех с с нещо друго) и не знам какво стана, но съвсем убедено твърдя, че оценките за мавруда(като сорт грозде, вкусови качества и т.н.) бяха еднозначно позитивни. Виното беше определяно като уникално и като продукт, който има потенциал да създаде собствена пазарна ниша. |
Това за мавруда е абсолютно вярно. Същото се отнася и всички останали български сортове. Само че вместо да се търси ефект от тази уникалност, са привнесени чужди (френски особено), които се гледат по-лесно и дават повече плод, с цел да се търси пробив на запад. Това е все едно сега "Мис Каприз" да тръгнат да продават пица и паста в Италия... Та, голяма част от лозята с традиционни сортове са изкоренени, за да се освободи място за чуждите, с които на запад се провалихме, въпреки спечелените няколко авторитетни награди от проведени дори във Франция дегустации. Ето нещо интересно за Мелнишкото вино |
Пардон, ето Натиснете тук |
Маврудът , Попангелов е наистина уникален български сорт грозде и от него става добро , и с голям рандеман червено трапезно вино. / От декар добре гледано лозе мавруд можеш да наточиш 600-700 литра вино/.Такова грозде е и гъмзата. Но до тук. И двете вина са уникални, защото се правят само тук. Но те нямат качествата на мерлото, а камо ли на каберне совиньон , и затова никой не обръща внимание на това вино. Иначе , аз си го пийвам, особено онова с този бял етикет /реколта 1995г/. Пил съм и мелнишко , но отдавна. Не знам какво правят сега. В момента с голям успех пия моето каберне с 30-40 % ркацители но скоро привършва и започвам бялото ркацители. Тъкмо сега спря ферментацията му. Наздраве! |
наистина не трябва да се вярва безрезервно на етикетите. пробвал съм поне 2-3 вида мелнишко от винпроми и нямат нищо общо с тва от кордупуловата къща дето си го взех от екскурзия, а сигурно домашните им са още по-добри. вносните са въпрос на вкус но никой не може да ме убеди че едно бг вино напр. мавруд и мерло на тера тангра, новото на стамболово сира и мерло или някои от вината на тодоров са по-зле от чужди на същите цени. наскоро получих и подарък някакво европейско - не ми хареса, после видях че е към 18лв. в голям хипермаркет т.е. не е евтино. по моя преценка беше сравнимо като вкус и послевкус с наште на ниво 5-7лв. така че е смешно да се твърди принципно австралийските или чилийските са по-добри. а някой да е пробвал вино на Ризов, от с.Плоски? Доста добро като за цената си от 3.50лв/л. и явно са ограничени количества щот на етикета ръчно бяха изписали № на бутилка и година на реколта макар и бутилката да беше пластмаса. |
До 98-99 у нас се правеха нелоши червени и особено бели вина, особено марката Евксиноград. После всичко стана лайна с мед. Препоръчвам Сухиндолската Гъмза 93 и 95 (златния етикат) - едно от най-добрите правени у нас, както и всичко, излязло от Евксиноград. |
Тъпо Говедо, аз пък ще ти кажа, че точно австралийските вина не могат се опря на нито едно ИСТИНСКО българско вино. Поначало техните сортове грозде не могат да постигнат такива нива на захарност каквито се постигат у нас(междувпрочем това важи за много чужбински вина, не само австралийските). А това е доста важен фактор, макар и не единствен. Привеждам ти доказателство от първа ръка. През 1992 г. се явявах на конкурс за главен механик във ВИНЕКС гр. Велики Преслав. Понеже конкурсът мина на няколко етапа, кандидатите се мотаехме през почивките и паузите в градинката пред адм.сграда - кой на цигара, кой на лаф. Точно по това време в предприятието беше дошла австралийска "винпромска" делегация - то ли на обмяна на опит, то ли ли с друга цел - не зная. Станах неволен свидетел на следната сценка: От сградата излезе един върлинест австралиец, придружаван от нашия главен технолог-винар и директора. Бяха се упътили към паркинга и говореха на висок глас с помощта на преводач(естествено ). Нашият технолог разправяше какви нива на захарност достигат сортовете при нас - 18-19 процента. При което потомъкът на аборигени и англичани ококори широко очи и се чу само едно: "О, йеее!?" Оказа се, че при тях този показател рядко превишавал 14. Толкова за австралийските вина. Само ще допълня, че при правене на домашно вино(вярно, не от винени, а от десертни сортове) у нас често се достигат нива над 22 процента захарност, което дори пречи на шарата да преври. Налага се добавяне на вода. (Това за онзи по-горе, със 100-те кила грозде и единия тон вино. Макар, че това наистина е фрапиращ случай ) Алине, приятелю, т.нар. "жива бира" е едно, а добро вино - съвсем друго. Кой ти е казал, че обезателно виното трябва да се пресича със серниста киселина. Не е задължително. Има си и други, далеч по естествени начини. Един от тях(макар и не единствен) е обгазяването отвътре на предварително подготвеното буре със запалена серна лента. Резултатът е доста добра дезинфекция. Бутилирал съм такова вино в домашни условия и то бял самоток - не е лежало в здравотворните пращини. Не съм му слагал дори и ориз за газиране. Само си беше станало такова. Издържа на вкус и цвят до последната бутилка, а го пих поне две години. П.П.Само за протокола. Тогава на конкурса не успях да спечеля - класираха ме на второ място. Бяхме около 15 кандидата. Класирането стана по тогавшните(и сегашни) критерии - човекът трябваше да се казва еди как си! Но сега, от дистанцията на времето не съжалявам. Предприятието след приватизацията го угробиха и в момента едва крета. Изпосъкратиха доста народ и още повече напуснаха поради незаплащане. На всичко отгоре, няма и собствени лозарски масиви(текезесетата в околността отдавна умряха), та се налага да кара грозде чак от Сунгурларе и дори от... Македония! Редактирано от - Germanik на 26/2/2010 г/ 15:09:31 |