Гадния СОЦ
Отиди на страница:
| === копирано и непреработено === Колко е 2 и 2? - да – 5 т. - зависи – 6 т. Съден ли сте? - осъждан – 1 т. - съден неосъждан – 2 т. - не съм хващан – 5 т. (Няма хора, които не крадат. Има хора, които не са хващани.) Очен статус? - виждам с двете очи – 1 т. - мога да виждам и само с едното око – 3 т. - мога и двете да ги затварям – 5 т. Тази вечер седнахме на щедра маса с гмо и ментета , да се почерпиме. Пихме няколко ментета , мезихме гмо и приказвахме глупости докато ни се доспа . Дори и повода беше менте , а гостите бяха също гмо , но вече чистите храни и истинския алкохол отдавна са само легенда, бъдещето отдавна е в миналото , мечтите за капитализма отдавна са реалност , а ние нещо се попритеснихме и се разколебахме от техническия прогрес. Помня едно време една позната (днес отявлена еко "талибанка" се тръшкаше по модни за 1993 година диети със соя и царевица ... даже ми направиха изненада с кюфтета от соя и още тогава вдигнах скандал . Същата позната скоро ми звъня да ме агитира против гмо , не че аз не съм . Сега обаче на всички им пречат наилоновите торбички , и хартиените разпечатки. Сега всички се смеем на едно американско поколение на което персонално на всеки един е обещано че ще порасте най-малко до президент, а забравихме че едно време домати и краставици и ябълки никои не ядеше , дори вишните и каисиите ги изнасяхме , а ние хрупахме вносни банани и знаехме че да работиш е срамно , щяхме да станем директори и оператори. Изнасяхме жито, електрокари и ток, и спечелената валута държавата я даваше за дънки и банани и филми, щото да не сме прост народ. Мечтаехме за капитализма щото само там можеш да печелиш , и си мислехме че в соца дето сичко ни беше осигурено и гарантирано много се бяхме набутали. Мислехме че глада е като да закъснееш за обяд , а мизерията е всичко извън корекома...Срамувахме се от плетените пуловери без марка , от ленените дрехи , от униформите, от уравниловката, от всичко евтино в комунизма , и дотолкова си бяхме повярвали , и си мислехме че сме многооборотни , че ние най-мързеливите мислехме че ще работим по много при капитализма , и ще ни плащат по много , и ще забогатеем бързо , щото те баламите в капитализма не им се бачкало , затова и гладували и били бездомни , и боледували и нямали кво да ядат щото не си плащали , щото нямали пари , щото не работели , щото ги мързяло . Живота в капитализма е един бекраен празник от работа заплата и ядене и пиене. Е на гадните копилета един ден маи им писна и не толкова ги свалиха , колкото сами се предадоха като уморени родители (Партиините лидери и Т.Живков). А ние - супер децата още дълго пораствахме . Едно време даже съм плел пуловери по трудово като малък , но тогава ако се разбереше щяха да ми лепнат етикет за цял живот , готвене чистене пране шиене гладене бригади копане и въобще хубава и достоина работа за нас нямаше открита . Гордост беше да ядем , пием и да ходим на море , а работата беше присъда. Лежахме и саботирахме всичко по 48 часа в денонощието и пак никои не ни наказваше . бягахме от бригади , тъпчехме реколтата , крадяхме строителни материали , че откъде ще има толкова къщи и апартаменти на глава от населението. Всяко семеиство имаше по 1-2 къщи и поне една вила на лозето. Бетона пясъка и чакъла растяха по камионите , а арматурата беше плевел по строителните обекти . Бензина извираше покраи шофиорите , а нафта ползваха само стиснатите. Кравето масло , млякото и житото растяха въпреки неуспешните бригади , а домашната лютеница беше голям срам в училище. Най-престижно сутрин беше да лапна цигарата , и ако не бях престанал също тъи престижно щях да си умра , но тва е друго гмо. Най много ме е срам че ме е било срам , а сега ме е срам че съм се срамувал тогава. Изобщо на нас най-много сме си криви ние самите . Не ни умори чернобил , нито революцията , нито глада болестите и мизерията и работата и мързела (както се надяваше баща ми) нито инфлацията , беднотията , кримито , глобалното затопляне , политиката , бизнеса , техническия прогрес или гмо , нас ще ни умори тва което е в нас - българщината . Срам ме е от себе си и от целия ми живот , защото ме беше срам , защото не познавахме света и мислехме че живеем на изток от рая ... а сега даваме всичко да се върнем. Въобще не подкрепям гмо и другите порочни теми , но според мен те отдавна са решени. Сега лаем колкото да направим оборот на форума и да си замажем сами на себе си очите , че иначе няма да можем да се понасяме. Всеки друг проблем поставен ребром , ще последва съдбата на гмо и други скандални проблеми , т.е. нищо. Дерзаите , само така ще си повярвате достатъчно че да станете фактор поне за себе си , така че ако не сте съгласни със себе си поне няма да може да заспите докато не се самоубедите. п.п. Помня че едно време техническия прогрес беше вграден в американското радио на комшията и немския касетофон на един батко , а ядрените централи и космическите ракети бяха сиво ежедневие , а за ядрените подводници и спътниците ни беше срам да говорим щото не бяха много шик и носеха само "смотани" униформи , а не камуфлажите на рамбо. Май повечето не знаеха че имаме 2ма живи космонавти , но цял свят тъжеше за седмината от чалънджър , почти никои не се интересуваше от бг космическите апарати на руските ракети , но всеки искаше миксер за кухнята. Едно време никоя мадама не ти обръщаше внимание ако нямаш 3-4 етажна вила , в едно със апартамент в центъра и гараж и 2 коли. И последната селска мастия беше длъжна да се ожени най-малко за принц. Сега сме доволни ако ни черпят по едно кафе и ако спи на топло. Всички бяхме длъжни да живеем в центъра , акои щеше да живее в покраините не беше ясно. Всички щяхме да сме директори и водопади щеше да има за всички . Всички щяхме да караме коли , да се возиме на самолети , да не работиме , да вземаме заплати , повишения , награди , живота трябаше да бъде низ от празници , морални удовлетворения и материални награди , днк верига от успехи , а ние бяхме таланти и носихме успеха и знанието в промишлени количества, толкова много че сега България търси таланти . Еми като няма нас. Ама нещо Живота се оказа гадно копиле и гадно ни прекара , като ни отне всичко заслужено - бъдеще и успехи и материално и духовно . едно време в всички престижни филми се извършваха грандиозни обири , престъпници надвиваха лошия закон , стреляха се на поразия , крадеше се и се мамеше в големи размери , а в смотаните филми или се освобождавахме от фашизма или закона настигаше добрите бандити. Ако сега беше социализъм признавам пред себе си че щеше да е на мода у нас да ядем гмо , и колкото по много имаше примерно в доматите (по серт) толкова повече щяхме да наблягаме на него. Най престижно беше да пием алкохол дето е забъркан от наиси бутилки и само парите от чашата убиваха поне три коня от разстояние , всичко друго беше под нашто достоинство. Млякото беше само за кърмачетата , веднага ги отбивахме с бира и кебапчета , а докато проходят тряба вече да са навикнали на вино и ракия. Даже някои се срамуваха да дават пари за коняци и водка , та масово се продаваше и купуваше син спирт и одеколони . Всяко бедно семеиство задължително си сваряваше поне 150 литра ракия и 3 бурета вино , а трезвениците поне по 100 литра за продажба. Тока се плащаше в редки случаи , водата не помня бащата да е давал пари . Инкасаторите бяха персона нон грата в държавата и подронваха устоите на соца. Книгите бяха по евтини от кифлите , но беше срамно да четеш. Същите неграмотници ги забраниха заради екологията , а излишната дървесина се изнасяше. Всяко бедно семеиство всяка бедна година почти без пари правеше по 200-300 буркана зимнина и 100 тина компота . Всяко бедно семеиство се отопляваше , обличаше и хранеше , ставахме рано , спяхме по училища и заводи и се прибирахме рано , с едно билетче изкарвахме по цяла година , с една заплата построихме къщи , обличахме се и се хранехме , купувахме мебели , коли . Учителите и лекарите бяха наша природна забележителност , а реките езерата , планините и горите бяха голяма тежест . Нищо не беше толкова престижно като нас самите , нито слънцето , нито водата , та като спря света да се върти около нас ние останахме със силен световъртеж. с две думи , ние българите сме най-голямото гмо за народа си. Държавата ни хранеше , учеше и отглеждаше за да саботираме гадния соц и да живеем в пъти по добре от наи богатия шеих на света . Вся природа , земя и небо , всичко свято даваше за нас , само дето нас никои не ни заслужаваше защото бяхме толкова велики че чак засенчихме космоса и големия взрив , бяхме толкова голям успех че се провалихме във всичко десетки години наред . Знаехме че като отбием крачка от гадната червена магистрала ще тръгнем по правилния път и ще вървим така до края , защото на него ще има табела "правилен път , 4000 години до края" . Като гледам и братска гърция повтори нашия успех , и те бяха едно гмо за държавата си , та сега ще го ядат биологичен . Един здрав био пълен член ще тропне по масата . въобще всички бяхме родени за да ядем черен хаивер и да пием марково уиски , а хляба доматите и млякото бяха гадната селска действителност , липите и цветята пръскахме с шанел , билките пречеха на лозята за вино , еделваисите ги изнасяхме за портокали , вълнените чорапи и фланели ги пращахме хуманитарна помощ за виетнам , и внасяхме престижни филми за виетнамската воина , ползвахме гаден безплатен ток , ядяхме гадна домашна био храна (нищо общо с шоколадовите яица) , пушехме гадни евтини цигари , пиехме гаден не марков натурален алкохол , пушенето и пиенето и безкраините празници ни се прекъсваха от работа , а после и гадните лекари измислиха и гадни болести като цироза , рак и язва . Най-голямото изобретение на соц икономиката беше да загубиш 2 месеца на 4 фамилии от рода за да ти намерят примерно 2 бутилки марков коняк с лев по евтино някъде в страната , с връзки , като транспорта е уреден от наисти братчед , които пътува един път в месеца до столицата , и да чакаш тези 2 бутилки 3 месеца , та накрая да пиеш нещо с етикет , и да повръщаш без етикет . Смятаите ква мизерия тряба да сме били , къв глад , кви празни щандове , ква беднотия , къв недоимък , и други глупости . Гроздето от световни сортове , аз лично почти не ядах , продавахме го с баща ми в други градове , да не казвам по колко стотин щаиги икарвахме от половин декар . Един комшия беше пчелар , маза пълна с тенекии мед , стотици килограми на сезон , не го вкусвахме , продавахме го , а с парите купувахме кафе и захар . Друг комшия , не толкова престижен , вече е на 70 и нещо , още си живее в гадния соц , отглежда си домати и салата , малка пенсия , не пуши , не пие , непрестижно и непечелившо всяко сутрин в 6 си изхвърля кофата с боклук , а аз се моля да доживея до 50 . и последно - ако сега беше още соц , срам ме е ама ние сами щяхме да си организираме състезания по домашно надяждане и надпиване с гмо , колкото повече - толкова повече . Средно статистическия соц човек не го плашеше нито радиация , алкохол цигари , почти всички болести ги преболедувахме по 5 минути , а най-тежките до обед . На легло бяха само симулантите . Нашите си старци си умираха винаги здрави и читави , може би им изтичаше срока на годност или търпението на бог . Ние се раждахме с такива супер параметри че ако някои лекар ни заплашваше с болест от пушенето , ние изпушвахме доста кутии цигари само за час , лекарите ни предупреждаваха "не ТОЛКОВА МНОГО алкохол" , защото алкохола го пиехме за здраве в огромни количества , тъи като промишлените не достигаха сериозно в всеки град имаше бирена фабрика и винпром , които трудно задоволяваха потреблението на града на алкохол с етикети , и когато станеше краина нужда вадехме от мазите ракии и вина и мезета да изкараме седмицата . Трудно може да се обясни и да се схване в какви космически мащаби пиехме пушехме и мезехме . Цистерните с бира за седмицата винаги влизаха по главното шосе в града и задължително движеха по главните улици , брояхме ги , окопани в кръчмите по трасето , като партизанин - немски камиони .Скоро прочетох че нашата отмяна се напивала поне веднъж месечно .... Останах потресен от добро чуство. И един виц - в гадния соц най-трудно беше да си размразяваме хладилниците защото ....... бяха тъпкани с вносни луканки , мезета , кутиики с бира и сокове , течни щоколади и боя за коса . Хладилниците бяха буквално претъпкани . Размразявахме ги 1-2 пъти в годината , с голямо нежелание . Е които не вярва - виц , които помни си знае. В гадния соц аз като гениално малко пионерче бях усвоил до съвършенство упражнението за натрупване на ежедневния капитал от 60 стотинки . Да , бях факир на лимонадените шишета ,"ръждясали" железа , хартии и всичко което вървеше на супер успешния пазар "Вторични суровини". След успешна акция по събиране на жизненеобходимите ми средства аз доволно ги давах за .. пакет цигари арда . Ми вии дан мислите че нии пионерчетата ша са минем от здравословния живот . Ха . Та ние събирахме и билки като най-добри пионерчета - лаика , пелин , кестени и орехи и всичко което растеше въпреки нас и го предавахме и си купувахмее ...... пакет цигари ардааа. Предавахме и череши и ябълки и други по невървежни стоки и услуги от 1-2-3 необходимост и си купувахме ... кутия БТ. Тва домати и краставици , свинско и телешко , хляб , баници , и други глупости нямаха търсене и всеки си ги държеше в къщи , не за пред гости . А ударите за алкохол с етикети ги правехме по домовете си , понеже бяха на невъзможни за едно некапиталистическо пионерче цени - над 1.20 че даже и по 3.80 лева.(толкова лимонада нямаше кои да изпие в квартала).. До чист алкохол прибягвахме само в краен случай , най-често пиехме духовни отвари от наиси бутилки -в една чаша + в някои случай и смлян черен пипер , как не съм умрял само от парите е ясно - аз бях роден пионерче закърмено с супер гените на механизатор , а ония инженерите по ядрена физика нищо не разбираха от живота . Тва приказките за каса и половина био бира на човек на вечер , са си чиста истина от него време , и нямаше такъв израз в речника - пил си много или си препил . Никои не можеше да препие колкото и да му се налива , човека временно беше извън обхват , спеше и след 4 часа се продължаваше делото , старите знаят какви висши хватки трябваха на човек за да избяга от запиване .. Такава срамна приказка като не ми се пие , или не мога да пия повече , излезе чак след 1995 мисля , в условията на демокрация . В гадния соц никои не си позволяваше да остане трезвен за дълго . За нас гениалните пионерчета , нещо като шесткратно достигане на луната , изкопаване на 3 язовира за 2 дни и напълването им с марсианска вода на луната , и през тва време със свободната ръка космонавта да построи и ВЕЦ на язовирите , и на връщане да използва инерцията на совалката и да докара от луната газопровод , нефтопровод и линия за високо напрежение , честно нямаше да учуди почти никого и щеше да бъде лесно засенчено от намирането на кутия бонбони "Пияни вишни" . Космическите полети бяха сиво ежедневие в гадния соц , а бонбоните бяха небивал успех за младите пионерчета които после ще разказваме на праправнуците завещани от партията ... ех гадни спомени по всекидневното ни оцеляване в непазарна и враждебна икономика. Нашите права лятото тъи ги смчкваха , че ни караха да прочетем поне 4-5 книжки за не повече от 3 месеца , и то в извън училище , което беше най-грубото и безжалостно погазване на детските ни права , и жестоко манипулативно вмешателство в личния ни живот . Аз с героични усилия прочитах 2-3 страници , докато задумка топката по стената с съседчетата , и вече бях навън да ритам топка . Не може Колумб да е прекарал по-големи мъчения и унижения от мене като е открил америка , той видиш ли аз знам че е гладувал , не е ял с месеци като мене , карал е на едни банички и милинки че и на унизителни питки понякога , вместо пържоли често е нагъвал като мене череши и ягоди , та дори и каисии , но видите ли удържал , и тъкмо когато и последния сандък с гладни закуски и моркови и домати свършил , когато се оголил злобно и последния прът с домашни наденици , когато зеинало празно дънцето на последния медецински запас от ракия , когато свършил и млечния шоколад даже (бахти жестокоста) и видиш ли се показал КОНТИНЕНТА като в партиино поръчение ... Колумб горкия ако знаеше къв сух режим и кво гмо ни докарва , още тогава щеше да обърне кораба , и да кара целия обратен път на варена царевица и био бира , само и само да не докара такава беля , ама неисе ще му простим незнанието , все пак тои е бил ВЕЛИК. А от дълбоки времена великите никога не грешаха , ако нещо се объркаше леко , то някои физични закони си понасяха отговорноста , а когато грешката беше голяма го отнасяше тъмната енергия и то яко . Ако партията тогава си беше поставила за цел колонизирането на Марс , то най-вероятно след седмица щеше да бъде изпратен ударен отряд от надеждни пионери и комсомоли , и на третата седмица щеше да е парцелиран , изоран , засят , и вече дал първата реколта марсианска царевица , а водата ще открият почти час след това...в близък водопад...а наблизо и будка за цигари "Интер Марс"... Е тва е фантастика все пак , но ние в гадния соц си живеехме в сива фантастика , пионерчета строяха ядрени реактори , комсомолците конструираха и произвеждаха техника на световно ниво , откритията и изобретенията бяха абонирани за нашите институти и заводи , и даже от доста години ни беше писнало да водим във всичко световно ... Ако някъде по света отглеждаха 26 кг диня , ние вече бяхме откъснали 42 кг диня , ако някъде отглеждаха 300 кг прасе , то ние водехме с 450кг , ако лошите добиваха 400 кг пшеница от декар , ние вече бяхме прибрали по 600 кг , няколко пъти ..... Ако някои водещ изобретеше първия микропроцесор , и тои беше техническа таина за целия свят , то ние вече го произвеждахме за шир потреба вече втора година ... тва сегашното китаиско техническо чудо е скучно като нашите стари партиини поръчения в гадния соц . просто едно сиво ежедневие ... |
Виж какво спокойствие е тука! Ето подарък - илюстрация към темата: През май 2007 галерия "Лоран" представи платно от 80-те, в което членовете на Политбюро на ЦК на БКП са изобразени като апостолите от "Тайната вечеря" на Леонардо. Бай Тошо е Христос, а Милко Балев - Юда Искариот. Платното било скрито в УБО (Управление "Безопасност и охрана"  на ДС от 1981 г., до наши дни. Информация за картината стигнала до Бай Тошо и той заповядал да не се унищожава. Пред Първия на масата има погача, лук, солница и гарафа с вода (да нарани всички). Пред Петър Младенов има уиски и луканка, пред генерал Добри Джуров - пистолет и боза, пред Пенчо Кубадински - пакет "Стюардеса", а пред Димитър Иванов чаша с кафе и дело. Между Кубадински и Джуров има сянка, която се предполага, че е на шефа на УБО ген. Кашев (който се самоуби през 1991 г.) или на началника на ДС генерал Григор Шопов. Сивия Кардинал - Милко Балев, с книга за оплаквания е посегнал към телефона. Людмила Живкова е на фона на пролетен пейзаж. Огнян Дойнов има бутилка "Кока Кола", Георги Атанасов с чиния с наръфан хляб, а обозе почившия Андрей Карлович освен буркан кисело мляко се глези с бонбонки "Тик-Так", шоколад "Тоблерон" и нож. Под масата спящо куче, куфарче с лепенки с Американското знаме и заличения подпис на художника, а от другата страна -обелка от банан и вестници. Фото: Галерия Лоран, Собственик: Лаврен Петров, внук на Цанко Лавренов Редактирано от - Артиста на 25/2/2010 г/ 19:08:26 |
OF HIS HOLINESS POPE JOHN PAUL II Easter Sunday, 27 March 2005  1. Mane nobiscum, Domine! Stay with us, Lord! (cf. Lk 24:29) With these words, the disciples on the road to Emmaus invited the mysterious Wayfarer to stay with them, as the sun was setting on that first day of the week when the incredible had occurred. According to his promise, Christ had risen; but they did not yet know this. Nevertheless, the words spoken by the Wayfarer along the road made their hearts burn within them. So they said to him: "Stay with us". Seated around the supper table, they recognized him in the "breaking of bread" - and suddenly he vanished. There remained in front of them the broken bread, There echoed in their hearts the gentle sound of his words. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 25/2/2010 г/ 19:25:57 |
| а сега се сещам как гадния соц ни промиваше детските мозъци , поне веднъж месечно насила бяхме въвличани в най-луксозното кино в града безплатно и даваха гадни промити соц филми дето ни освобождаваха от фашизма , или прецакваха добрия герои от добрата пазарна икономика и му набиваха канчето със закона , или как Хан Аспарух е дошъл до наште земи и е забил конската опашка и е казал "плоското" - Тука ще бъде България . Ех тоя хан ако можеше едни 500 км по на запад , в сърцето на рая да забие флага , ама не , ние сме прецакани от историята да сеем и копаем и да пием вода и да дишаме гаден чист въздух хиляди години напред . тогава заменките не бяха още измислени , иначе с радост отдавна да сме в рая . Понякога мъчението беше огромно - даваха документални филми за съветската наука и техника , и то такива подробности , че в днешно време свят щеше да ни се завие , но тогава и последното чавдарче знаеше всички техниески таини на науката и техниката , ние просто се разждахме с кодираните знания , и затова и не ходехме на училище . А краиното унижение беше да ни насилят да отидем безплатно и на театър , помня хората влизаха в театрите само в краина нужда , ако някои им дължеше 20 лева или бутилка алкохол . Тия али бали с културата и литературата бяха чиста заблуда за противника за да ни отвлекат вниманието от напредничавите тенекиени бараки с прогресивна бира и кола , а ние бяхме принуждавани да стоим в сграда едва ли не срамно по-голяма от стадион (помня театъра на пловдив), със мраморни колони да подпират тавана на наиси метра , със златни обкови , със статуи , а вътре топло чак задушно , смятаи колко зле бяхме с отоплението , тоя соц гадове така отопляваха обществените сгради та чак не се издържаше вътре по яке , закопчан и с шапка и ръкавици . Не помагаше и като съблечем якетата. Тва гадния соц изтсискваше и последното само и само да се изпотим и вносните пуловери да отидат за пране , а на училище да ходим с гадните униформи. Които не вярва - нека да пита . Но ние бързо различавахме врага скрит зад блясък и лукса , и веднага се спасявахме в минусовия студ да лочим прогресив кола навън на студено в тенекиената барака и да държим мозъците си будни и нащрек . Тогава за такива мероприятия се натискаха некви световни пиеси и наши наи големи звезди в театрите и киното , но ние толкова бяхме оборотни , че още не бяхме научили кои е Емил Димитров , докато вече четвърта година заспивахме и се събуждахем със Винету и синовете на великата мечка . Мислено цели години ядяхме кактуси и спяхме в саваните , само че вечер се налагаше да се прибираме в къщи , че дан ни отперат един не велик шамар , и още по лошо ако намереха свещения кибрит за лулата на мира ... и мислено не мислехме че се покварихме с огнената вода , тва не беше голямо престъпление за нас прогресивни и оборотни пионерчета . Че те възрастните знаят ли каква мъка е да си в голата савана , вечер да си лягаш сам на тревата , да се стрелне покраи теб лалугер и да задържиш погледа в неговия цели 4 сек и 3 стотни ..... Ех защо всичко героиско се случваше на запада от нас , всички годни за спане савани бяха далече , а нашите коне въобще не владееха сигнала на винету... Но ние щяхме да пораснем и всичко да се промени в наша полза ! Помня също ни водеха на загниващи екскурзии из цялата страна , а повечето ходеха и до други загниващи страни . За великата сума от 25 лева на дете , и спец за целта автобус се отпускаше и с него пътувахме поне 2 седмици , спяхме по долни хотели не повече от 4 звезди , хранехме се в някакви непрестижни ресторанти не знам на ква сметка и по колко порцията , и нам се натискаха да ни пеят на ушенце родни соц естрадни звезди , единствено помня Мими Иванова в някакъв ресторант в пловдив май , но ние бяхме твърде прогресивни за времето си , помня че спахме в хотели , още нямахме 10 годинки на човек , бяхме дали по 25 лева за цялото , и помня един хотел дето сега ша е поне 6-7 звезден , с супер дебели бетонни стени като атомно укритие , вътре супер луксозна дървена дограма , килими и мрамор , дето ние наи-прогресивно издраскахме още същата вечер . Та ние бяхме си платили "шибаните" 25 лева и ако не ни припишеха собственоста на хотела "тук и сега" то ние бяхме краино възмутени . Бах маа му , доста ме е срам сега , но тва е голата истина . Ние младите пионерчета имахме правото и бъдещето на вся и все и нам се полагаше всичко по рождение . Тва американците дето щели след някоя година да станат президенти са леко наше бледо копие . И тва нашето беше масовата психоза , ама съвсем разпространена и които не я спазваше си беше отлъчен завинаги . |
| А кой велик художник е рисувал този Фотошоп? Това, внуците, колко по-надолу по дървото могат да се спуснат...  |
| Той обредния дом си седи все там...без звездата... На мястото на старите апостоли има други. Още по-крадливи и лъжливи...   Редактирано от - Артиста на 26/2/2010 г/ 21:58:36 |
Бравос, между двете снимки никаква разлика, само дето звездата я няма и надписите различни. А също и марките на минаващите коли. Що се отнася до съдържанието, не е същото, измерено в количество интелект на работещите вътре, има голяма разлика, но аз лично няма да уточнявам в коя посока, кис-кис ...  |
Липсващата звезда ноо основателно показва, че ся У НАС няма звезди. Нема уърлд чемпиониси по бокс, щанги, борба, гимнастика и биатлонистки и т.н и т.н. Това че СЯ има "звезди" кат Василчо-Азис, Слафчо Трифонофф, Яне Янев, Гейчо, Доганеско, Царчо и целата голема тумба олигофрени и жабоци, правилно не се броят за звезди. Ама барем една пластмасова голема "пачка кинти" да бучнат горе на пилона кат' символ на "новия морал"..  |
| Нямаше още никакви хора около кафенето "Кристал". Късите рокли бяха на мода. Емил Димитров едва беше запял. Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ. Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош. С него тогава горяхме от обич. Лили пееше: "Малка съм аз...", а на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас. Коста Цонев тогава пред всички обяви: "Микрофонът е ваш!", и излезе Богдана самичка, и запя: "Нон се риен..." Зеленооко момиче откри за Боян колко много неща са красиви, а пък Гуджунов така и до днес не разбра, че и розите май са бодливи. А по Йорданка делфини тъгуват. Гошо потъна сам в тишина. Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва. Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок. Вятърът свири, сякаш с фуния, песен от филма "Козият рог". Мими възпя свойта майчица свята. Петьо мъката своя прокуди, а от малкия светъл прозорец за "Щурците" света беше чуден. Нямаше група "Сигнал" и каскади, импресария и "Може би". Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни. Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още "Диана-експрес". Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже. "Отвори ми, нося тишина..." |
| Само преди 35 години още нямаше бани и боилери , камо ли перални , децата до 4-5 години нямаха и гащи даже и ходеха с голи дупета . Къпането беше с вода стоплена на огъня в двора , в тенекиено корито на двора , а лятото - по реки и язовири . Телевизори нямаше въобще , камо ли обществени , нито радио . Нямаше и коли и телефони , и дори ТОК НЯМАШЕ , камо ли инсталации по домовете . Вечер беше свещи маика , и ранно лягане . Пердетата ги изобретиха по-късно , дотогава имаше вестници по прозорците . Нямаше летища , самолети , автобуси и билети . Нямаше даже и ръчни часовници . И да ви призная - тогава беше рай вместо сега . А обществена баня имаше даже една в нашия град и то защото беше окръжен град , за другите мисля че нямаха още дълги години . И целия този лукс беше 70те години , т.е. съвсем скоро . След 40 години повечето села и малки градове нямат още канализация . Къде са им тоалетните и баните ? Къде се изтичат мивките им и боилерите ? Доста села нямат и асфалт даже ? Ако затворят пътищата и доставките на едно село и на голям град , и спре тока , какво ще стане - ще оцелее селото , а града ще капитулира за месец . Техно бебетата отгледани в панелки с бани с боилери и телевизори и касетофони , със паспорта получава шофиорската си книжка и ключовете от колата на тати , тръгваха по асфалтираните пътища за да прегазят всеки възрастен пешеходец дето му пречи на движението . Да , а след 10 години внуците ще питат "абе вие как сте живели без др.га и интернет и къде сте се запознавали" ... Хората си произвеждаха всичко сами у дома, в магазините се продаваха само стоки от първа необходимост - захар . олио , оцет , хляб , кашкавал и мляко . У дома се правеше сапун , оцет , вино и ракия , сланина и пастърма , сирене и туршии , дори и хляб и баница , кори и тесто никъде не се продаваха . А сега младите майки не знаят дори да готвят от полуготови храни . Никои не иска да чисти боб и леща , да копае и дои , да сее и полива , да чисти и пере на ръка , но всички са за екологията и против гмо . Маи намазаните филии останаха само по рекламите на телевизията , аз лично от доста години не съм виждал някои да си маже филия . Ееехх какви времена бяха . |
Таварищ, ако искаш да кажеш, че сега има бани и бойлери - ноо е верно Но пералните, интернета и туршиите са ти пълна мъгла..  |
| Ган, явно си от сегашните интернет специалисти , дето си мислят че компотите (компютрите) са изобретени заради интернет , и натискането на копчета с букви по тях , и на софтуерни бутони с надписи е върха на науката . Сегашните спецове са едни натискачи на копчета и картинки . Ние старите деца се замервахме с български микропроцесори още 1982, 3 година , а батковците тогава ги програмираха . Най-добрите компютри имаха десетина бутона подредени в матрица с числата от 1 до 9 и няколко букви . По сложните имаха близо 20 бутона като не се използваха всичките . Много процесорни компютри с по 2-3 екрана имаше още преди правец 82 , времеделението и многозадачноста , страницирането и сегментирането бяха стари , а по списанията имаше схеми и програми на много модели компютри . По простите имаха 6-7 цифрови индикатора , които бяха достатъчни за почти всичко . от дисплеи нямаше нужда . На такъв сглобен от мен у нас съм писал програма за голямата тогава задача за намиране на положението на 8 царици на шахматна дъска без да се бият полетата . Така наречения биос , и помощни модули съм си ги писал сам . На платката имаше микропроцесор , памети и периферни схеми запоени с кабелчета , и тва нещо още работи , сега след 25 години . Едно време на училище ходехме с униформи дето на реверите ни имаше най-модните интегрални схеми , цифрови и аналогови , резистори и светодиоди . Нямаше операционни системи , графични интерфеиси , икони и фаилове . Имаше яко програматори , развоини системи , кабелчета и ултравиолетови лампи . От връзка между 2 платки почти нямаше нужда , тогава още почти нямаше положени кабели , и никои не му се копаеше толкова много само и само заради някаква връзка . Тогава 99% от хората едва можеха да четат и повечето сричаха , и не можеха да смятат . За каква нужда от връзка и компютри можеше да става на въпрос тогава. Дори и калкулаторите бяха голям лукс , при все че ги имаше масово , никои не даваше грешни пари , защото сметките се правеха на магазинска хартия . Лично съм свидетел тъи като живея на 1 км от завода за калкулатори "Оргтехника". Маика ми беше счетоводителка повече от 20 години, всеки ден събираше десетки дълги колони с цифри наум , и ставаше по бързо. И съм убеден че имам повече ремонти на перални в биографията си от колкото Ти пранета на пералня , а за телевизори и касетофони да не казвам . Още нямаше перални по домовете в гадния соц , когата училищата бяха пълни с компютри . Мисля даже че нямаше и хладилници май и прахосмукачки. Телевизори имаше рядко , а телефони почти никак . Но пък в училище имаше доста микроскопи и лазери , телескопи и стотици епруветки и колби . В кабинета по физика имаше стотици чудесии , а по химия беше препълнено с всякакви вещества . |
Само преди 35 години още нямаше бани и боилери , камо ли перални , децата до 4-5 години нямаха и гащи даже и ходеха с голи дупета . Къпането беше с вода стоплена на огъня в двора , в тенекиено корито на двора , а лятото - по реки и язовири . Телевизори нямаше въобще , камо ли обществени , нито радио . Нямаше и коли и телефони , и дори ТОК НЯМАШЕ , камо ли инсталации по домовете . Вечер беше свещи маика , и ранно лягане . Пердетата ги изобретиха по-късно , дотогава имаше вестници по прозорците . Нямаше летища , самолети , автобуси и билети . Нямаше даже и ръчни часовници . Човече ти у ред ли си? Какви ги плещиш на ангро. Ти , наистина да не би да си живял у някое затънтено влашко село? Я сметни коя година бяхме преди 35 години! Вай завалла , ама ти надмина оня дребния , шашав журналист от СКАТ по бисери.... Нас не мож излъга , ама ще те прочете некое дете родено 1995г. и ще помисли , че майка му и баща му са живели в каменния век. Я се стегни малко! |
orbb: Само преди 35 години още нямаше бани и боилери , камо ли перални , децата до 4-5 години нямаха и гащи даже и ходеха с голи дупета . Къпането беше с вода стоплена на огъня в двора , в тенекиено корито на двора , а лятото - по реки и язовири . Телевизори нямаше въобще По него време и по-късно съм бил малко лапе, но достатъчно голямо че да имам спомени. Спомням си как тате и един съсед инсталираха бойлер вкъщи. Вкъщито беше двустайна панелка, ведомствена, която след няколко години напуснахме, щото отидохме да живеем в по-голям град - мама и тате бяха събрали парички и купиха наше собствено вкъщи, не доизплатено, тате после го изплащаше с удръжки от заплатата, но наше си. Телевизор също имахме, София 21, черно-бял. Цветни също имаше, руски. Дали щото бяха доста по-скъпи, или щото децата не гледахме толкова телевизия, нито възрастните, или и заради двете, но ги имаше в магазина, и от връзки поне за тях нужда нямаше. Пералня също имахме, не автоматична разбира се, те по-късно се появиха, една кръгла, руска Рига. По-късно тая пералня я занесохме на баба, а мама вече переше с новата пералня, с центрофуга. Лятото ходех при бабите и дядовците на село. Те гледаха животни, имаха градини, и ме хранеха добре. Едната баба правеше хубави катми, другата разни неща с домашно токани кори. Все на огнище, на домашен сач и плоча. Домашно овче сирене, пиленца, агънца, рачел, дини и пъпеши в изобилие. Варена царевица, ягоди, череши. Големи череши имаше в дворовете, кичести и чаталести. И сливи, джанки - хем за ядене хем за сливова. Дюли - зимата печени на фурна. И тиква варена, тиквеник също. Пчели имаше в дворовете, кошери, значи и мед хубав домашен. Наесен гроздобера - бране, мачкане на грозде, пиене на шира. Яздене на дядовото магаре на кабата в село. Зимата - колене на прасета, наши и комшийски, коледни мероприятия, всеобщо веселие и лакомства - кебап, пържоли на скара, кожа, осмянка, пържен дроб, бахур. Бахур бе! В детската градина биваше. Не ми харесваше само дето леличките ни караха да си изяждаме супата, че инак ще ни я излеят в гърба. Караха ни да ядем и други неща, като грис халва, и реване. Реване обаче обичах и още обичам. Морето съм го видял за пръв път не знам кога, но съвсем малък съм бил щото имам снимки от тогава голичък на плажа. И от по-късно, вече по гащички - бански. С мама и тате сме ходили с някакви карти сигурно, от които тогава даваха от работа, за ведомствани почивни станции, и все на Несебър май сме били. После в училище пионерски лагери имаше. Пионерче се ставаше някъде от 3-ти клас, та оттогава всяка година, понякога и по два лагера на лято съм изкарвал, хем на море, хем на планина. Един лагер беше 2 седмици, и струваше някъде от 3 до 30 лева на дете - това за цялото време, на пълен пансион, според доход на родителите и брой деца в семейството. Там редоно раздаваха бисквитена торта, за предиобедна и следобедна закуска. Но пък ни караха да спим следобеден сън от 2 до 4 часа. Ние пък тихо играехме на карти или си разказвахме вицове. Телефон да ти прокарат наистина се чакаше доста. Затова писахме по адресна регистрация единия ми дядо че живее у нас, и на него като ветеран от войната му прекараха с предимство. Това ни беше май единствената шмекерия от онова време. Връзки сме нямали, мама и тате не бяха партийци. Макар че единия дядо си падаше нещо комунист. Не знам беше ли член на партията или само активист, но редовно четеше Раб делото, и едно време са го канили на отговорна длъжност в окръжния град, но той си останал в малкото селце с 50-100 къщи. Другият дядо, тоя с телефона, беше земеделец, той четеше Зем знаме, имаше и стари книги за Стамболийски. Аз на него съм кръстен, на дядо ми де, не на Стамболийски. Кола мама и тате също купиха по едно време, скоро след апартамента в по-големия град. Като се преместихме, и тате изкара курсовете, за шофьор. Колата беше Москвич, но кола, имаше ги много и се взимаха без чакане. Колата беше платена в брой, дали защото не даваха на изплащане, или защото апартамента още не беше изплатен и така решиха мама и тате, не знам. Но бяхме взели и малко назаем от роднини, и се бяхме ошушкали вкъщи откъм пари съвсем - цифром и словом 20 стотинки бяха останали вкъщи, когато тате отиде да купува колата, но на другия ден мама взе аванс. Тогава бях около десетина годишен.  |
| Хм... Като стана дума за петъчната телевизия.... помните ли "Очевидное-невероятное" на Петр Капица? А в "Мире животных"? Николай Дроздов е май над 70, но продължава да снима. А "Клуб кинопутешествий" и Юрий Сенкевич, който участва в експедициите на Тур Хейердал? Тва от петъците. А не помня в кои дни, но все през онези години на недемокрация следяхме "Цивилизацията" на Кенет Кларк и поредиците на Дейвид Атънбъро и Карл Сейгън....дет сега мойте ми ги теглят оттук-оттам и зяпат с въсторг.... Редактирано от - Simplified Solutions на 28/2/2010 г/ 08:12:43 |
| Оставете го да си драска , щом го напъва отвътре ! Белким като си самовнуши , че преди е било ужас при "гадния соц" , сегашната мизерия му стане по-поносима ! А и изглежда това са си типично български черти - самоуспокоение , примирение , безразличие , пасивност , липса на желание за напредък и преуспяване , непрекъснато ровене и нищене на миналото и никаква идея как да си подредим бъдещето - живот ден за ден ! И непременно да изкараме , че някой друг ни е виновен - евреи , руснаци , турци , цигани , гърци , румънци , а сега и американци ! |