
| А вие за бъларски изобретения и продадени лицензии ли си говорите ? Методът на Митьо Петров, харизан на белийците покрай МОК ? Или за защитното покритие на графитни електроди на НИИЧЕРМЕТ? Давид Самоковлийски? StenoKey ? Losanov learning Institute of San Diego ? То прав е К-1, че нищо не остана, бастисахме си го сами ![]() |
| Ти пък! Да не съм Професор... Мотках се там навремето, покрай "Стършелите" и РЕБ-а да го еба.. И по способа "Око да види, ръчичка да барне", копнах/чопнах бая нещо.. Сега ако ме питаш, що съм си ровичкал главата, що съм се блъскал с разни асемблери и дебъгери - не мога ти отговоря посмъртно. |
| Можеш, Старче, можеш. И няма за какво да се срамиш - правил си го в изпълнение на...дълг. И сигурно въпреки всичко не съжаляваш Айде, това поне не е класифицирана информация - это было давно и неправда. PS : а то си е като карането на колело - глей го дедо К-1 - току яхне отверката и шублера и изобретява ли, изобретява - даже да спи не може ! И сега зачезна. Редактирано от - проф. дървингов на 01/3/2010 г/ 18:00:14 |
| Прав си - не съжалявам! Ама..минало-бешело. Сега помагам на малкия син да "асемблира"..китайски компоти, и да ги шитка на "атрактивни цени". И тук-там в извънгаранционния ремонт при лаптопите на HP. Голям майтап са, също като акумулаторите на "Монтана" - мине ли им двегодишната гаранция, и почват с дефектите. |
| Ей , чакайте , бе ...ами контролера "Прокон" на ЦНИКА или Програма 1024 на ИП, ... те си бяха мноого добри неща и работеха...мдааа... |
Тука до мене има едно кафене , което се държи от две млади семейства. Една седмица работят жените , една седмица мъжете. Ха , познайте таз седмица кой е на смяна.... ![]() |
| еквивалент на Моторола. ============== Великите машини Правец, оригинално българско изобретение |
| PDP-11 - СМ намкояси Apple - Правец намкойси Минск 22 - IBM360 Минск 2 - за аналог се не сещам (аналог е евфемизъм, както разбирате) Прочие и VAX-а имаше някакъв бг-аналог, но дали него го изкопирахме, не съм проследила Заб. допълнете липсващите или неверни данни **** A AT и XT? Отровно зелено на черен фон. Обаааачеее - който се докопа до лукса, с екрани Херкулес? Благородно жълто на чер фон. |
| Абе , откраднати , бре!!! Ти , к`во са фащаш за думата... ПП Че к`во им имаше на старозагорските флопита? Железни бяха. Рашките се мръщеха щото им вземахме много пари инак очите им светеха за силистренските компютри с цветен монитор или тия на завод "Електроника" -София. ПП? Геновева , да допълня: WANG, информационната система на ЕнДеКо беше на таквиз компютри... Редактирано от - керпеден_1 на 01/3/2010 г/ 18:31:08 |
| Спрете се малко бре! Китайци, корейци, японци, и сичко де е с дръпнати очи, изградиха цялата си индустрия връз крадени технологии, а ние...тц!, йок, не-може то така, тряба ние да сме го изобретили! Пуста й гордост балканска... ![]() |
| Железните флопита са чирпанска направа.. У Филибето пък правеха едни "печатарки", с маргаритка - е те на туй му казвам аз принтер! Кашоните с хартия фърчаха нон-стоп! А не като сегашните мастилени пикли по за 70-80лв - 2000 копия и айде за нови глави. |
| Флопитата верно бяха железни - в буквалния смисъл на думата Иначе с малко късмет изкарваха къде месец-два. Затова им се мръщеха рашките, не за цената. Един Правец=една Жигула, кво му плащаш. За крадването - лошо няма. Само че да си казваме нещата с истинските имена , а? |
| OLDMAD Филибето пък правеха едни "печатарки", с маргаритка ========== и колко знака печатаха маргаритките ? |
| Рядко силен отбор се е събрал тука, ама през гадниА соц май само аз съм бачкаел на хамерикански Юнивак(1985). Същия "кампютър" - гардеробче, дето Джими Картър го забрани(бойкот) за Олимпиадата в Москва 1980 заради Афганистан. У нас имаше 3 броя такива супер машинки. Самата Олимпиада обаче беше чудесна и без юниваци. |
| Тук да споделя нещо от късния капитализъм. Миналата седмица ми се наложи да премина Голготата, която беше описал един репортер на Капитал, във връзка с новите митнически правила, за обмитяване и взимане на ДДС за пратки, получавани извън ЕС. Беше голям скандал и по медиите, и Дянков се кле, как тази тежка процедура щяла да бъде интелигентно опростена - до края на месец януари. Да, ама не. Като се шитках по етажите на митницата с пъшкане, все едно, че препрочитах репортажа пасаж по пасаж. По средата на тази двучасова одисея почнах вече, по коридорите, свързващи хале с хале, да се смея на глас. Това сигурно би било тема на някакъв подробен мой репортаж, но какво е във връзка с темичката, тук да споделя. Измежду всички безкрайни документи, които стисках в изпотените си кунки и разнасях от гише на гише, най ми беше драго, като ми връчиха и една дискетка, е, не от железните, от тия 1, 4 МВ - ма толкоз ли беше, вече съм ги забравила, ни едно флопи не ми работи. На нея сигурно е бил записан индивидуалният файл на моята одисея - а много файлове се произведоха за бандеролката ми от Канада, на всяко едно от 10-ната гишета, пред които киснах, ми се правеше файлче, от бавно пишещ чиновник. От съседно гише пък дочувах реплики от взаимообучителен сеанс, където през 2-3 реплики се повтаряше - и сеега ЕНТЪР! Ма толкоз драго ми стана, свеж полъх от късния соц, все пак, да признаем, малко флопи е, не голямо! И извън технологичната носталгия - гледката на тези щъкащи тунтурести плешивички мъже в леко омачканите тъмносини костумчета и светлосините блузи, стандартната железничаро-митническа визия, нещо ме подтисна, вместо да ме ободри като връщане в младостта. Включително и ровещия ти в пакетчето митнически инспектор в същата одежда, който подпитваше - това какво е, а това какво е... А районът, районът - божкейй, колко подтискащ! То още от ул. Козлодуй, с дюкянчетата с авточасти, ти става тежко, усещането се засилва по Клокотница и е в апогея си на ул. Веслец - 13!!! Че попаднах и в обедна почивка, викам, хайде, ще прескоча до някое заведение. Ама какво заведение бе, едно така просторничко кафе срещу главния вход. Същите костумчета, в мнозинството си консумиращи една чорба с три-четири филии леб. И аз кво - ами едни цариградски кифтета само си поръчах, с изрична поръка да ме избавят от мазно-оранжево-червения съмнителен сос. Само малкото шуменско-специално успя леко да ми възвърне вкуса към живота. И след двучасово пъхтене по етажите се плюхнах в едно таксе и с удоволствие се завърнах към зона Ц, където обслужването се извършва от елегантни девойки, а вратите се отварят от лъскави бодигардове, щото там, в нашия район, само банки, ресторанти и периодично разоряващи се бутици, какво друго има... Но пътешествието и пребиваването ми на Веслец 13 определено си беше връщане в соц-а, и то в онази негова страна, към която не ми се връща (за разлика от бозата от 6 ст и баничката). Така че, ще се наложи пак да прибегнем до старата практика - пратки и колетчета само по хора! Дотам ни докараха, маскарите му с маскари... Впрочем, на 2 пъти в отговор на възмутените ми реплики за този абсурд, при искането на сумички - 8 лева за декларация, 4 лева за пощенски разноски и много други, чиновници със садистично удоволствие от техните и моите мъки ми отговаряха - така нареди Дянков, да пълним бюджета. Рекох им - от мен дотук на Дянков, ние желязната завеса сме прескачали, а сега при това движение на хора и стоки, ще види от мен вече такса за колет на куково лято! |
| Честито, късметлии сте вие , бана ми току що изтече и бързам да добавя тежест в копчетата , че 3 дена гледах форума у монитора като гладно циганче витрина. Ако пак зачезна да знаете че може и да не се върна напук на вас и за доброто на други. Бързам да се извиня и на Ган , малко се бях наежил. А иначе в спомените си нямам стил , тва малко ирония в манджата щото от сички страни се чува гръмогласното ДА ЖИВЕИ и аз малко така като черна станция се обаждам , и понеже не съм роден дар и слово , та трудно го докарвам в стил сапунка или документално , а просто малко сатирично , напук дето са вика. Дето сега на вездесъщото "кремвирши от месо" , малко срамно звучи въпроса "че от какво друго". |