Гадния СОЦ
Отиди на страница:
| Абе не знам, ама ми се струва, че тези кифли не са чак толкова популярни във Виена (легендата за кифличките като полумесец в чест на победата над турците е отделно). Май популярните хлебчета са земелите, даже и песен има "Blond wie eine Semmel" Натиснете тук _______________________ Блогът на Манрико |
.... дзавалията ....  пп ... и аз имах за нещо като снаха русенлийка .... Редактирано от - Старшината на 07/3/2010 г/ 18:08:40 |
| Виенските кифли, май нямаха бутьер или ако са имали то само е бил загатнат. Бяха доста сухички... купувахме си ги в междучасието, от хлебарницата на Ангел Кънчев, близо до 127 мо училище. Родена съм в Русье, и освен бутьера помня и иетъра и сайдьера от ваканциите  Но нищо не можеше да замени бъзонадата на (баба) маминка... |
| Тенекиите... По онова време само бях чувал за тях, обаче 2-3 години след тая случка им станах клиент. Вече изкарвах мои си пари, а мястото, където заработвах, беше отсреща, на гърба на Химическия факултет. Особено пък след научен съвет (вторник ли беше, четвъртък или петък, боже, забравил съм вече), по 10-15 човека се събираха и сядаха там, щото беше най-близо - да хапнат, да пийнат и да поклюкарят в неформална среда. Ама туй вече бяха солидни хора, какви бомби! |
Музикален поздрав за тези, които си спомниха Виенските кифли  Тангра - Богатство |
| Виенските кифли наистина са малки полумесеци. Сухи са, нямат никакви допълнителни подправки, освен маслото, с което са печени, нито са поръсени, нито имат пълнеж. Струваха, мисля 6 стотинки, ако не бяха и 4, впрочем май кифлите с мармалад бяха 6, а виенските кифли - 4, колкото и масленките, за който си спомня. Тази им неутралност ги прави подходящи като подложка - можеш да си ги мажеш с масълце и сирене да сложиш, можеш със сладко, всичко към кафето или чая. Освен това те бяха полуфабрикат за много култови сладкиши - споменатите произведения, намазани с яйца и сирене и запечени, си бяха чудна закуска, а най-известното им приложение беше т.нар шарлота, слагаха се върху карамелизирана захар, върху тях парченца ябълки, добавяше се мляко и яйца (не си спомням последователността), печаха се в гореспоменатата електрическа тенджера и ставаше чудно нещо. Франзелата е дългото хлебче. Вече близо 40 години, приблизително, никога не съм опитала в БГ франзела, която отчасти да наподобява на френската baguette, освен по формата. Онова, френското, е нещо, което се състои почти само от кора, вътре е въздух и прясно изпечено е една симфония от аромати, а като прибавиш масълцето и конфитюра (стандартна конфигурация на бедната френска закуска), споменът е незабравим. Затова пък френските багети след няколко часа стават на едни жилави кори, а българските франзели по-дълго се запазват. Цената на уникалността. Редактирано от - Геновева на 07/3/2010 г/ 18:15:01 |
| Г-н майор, разрешете да доложа, да не говорим за различни заведения? Имам предвид тенекиите горе до пионерския дворец. Наблизо имаше само един факултет, мисля - тоя по физика на сеуто. Разбира се, имам предвид 80-те години, човек знае ли кво е станало оттогава. О.з. ефрейтор Мето. |
Наблизо имаше само един факултет, мисля - тоя по физика на сеуто. Точно през 80-те години там вече бяха наредени три факултета - химическият, математическият и физическият, но откъм Тенекиите се виждаше само химическият - другите два са по-навътре и по-ниски. А и Тенекиите бяха по-скоро преподавателско заведение, ние студентите се отбивахме, но не много - не ни беше удобно да пием в съседство с професорите си._______________________ Блогът на Манрико |
| Начи ме е лъгала. Имах едно гадже физичка и казваше, че учела "ей-там". Все тъй ме лъжеха, все тъй ме мамеха, както се казва в старите градски истории. |
| Виенските кифли ги има и в полуготов вид. Продават се в цилиндрична кутия от матализиран картон като Kroasans. От двете страни е затворена с метални капачета. Някъде по средата на цилиндъра има стърчащо парченце хартия. Започваш да дърпаш и целия цилиндър се развива. Вътре е готовото тесто навито на руло. Развива се и се късат 6-те кифли от него във вид на триъгълници - това по предварително разкроените с редици дупчици кантове на заготовката. Триъгълника се навива в специфичната си форма. Ако иска чиляк, може да сложи нещо вътре - я сирене, конфитюр и пр. Аз ги правя "натюр". Дори не ги завивам под формата на полумесец. Слагам ги на тавичка върху хартия за печене и се пекат на 180 - 200 градуса до зачервяване. М-м-м-м-м-м!  Има един трик с тестото: - Хубаво е то да се накара да втаса предварително в кутията. Слагам я на топло за 10-на минути и нещо. После бутер тестото така се е надува, че е достатъчно да се чукне цилиндъра с нещо или да се хванат двата края при капачките и да се въртят в противоположни посоки - горния обратно на часовниковата стрелка. |
| Абе не бъди толкова мнителен! Тъй като химическият беше много голям, се ползваха помещения и от другите факултети, особено физическия, който беше в много малка сграда. _______________________ Блогът на Манрико |
| Същите Тенекии, аз други и не знам да има. Там беше (и още е Натиснете тук) Химическия факултет със стената на плача, където изнасяха резултатите от кандидатстудентските изпити. Физикоматематическия е по-нагоре, по трамвая към Японския, сега е Джеймс Баучър улицата, не помня какво беше името й преди демокрацията - Натиснете тук |
| Антон Иванов се казваше улицата. Физическият факултет пък е след математическия, тогава беше само старата сграда и строяха новата зад нея _______________________ Блогът на Манрико |
| Все пак да не се забравя, че сегашният Математически факултет, т.е. Факултет по математика и информатика се помещава в бившата Партийна школа, нъл тъй? Докато го преместят там, ползваше сградата, която сега му е отдясно, май там е физическият, старата му сграда. Иначе заемаше само 4 и 5 етаж от Химическия (дето беше с куличката). А цветът на българските IT се помещаваше в три реда барачки в двора, заедно с изчислителния център на инж. Юлзари. От прозореца на 4-я етаж младият доц. Сендов наблюдаваше пътеката, по която отивахме на работа и, без да подозираме, веднъж ни зарегистрирал кой кога идва. След това пусна т.нар Лист на честността, списък с имената ни и рече всеки да си напише, кога е дошъл на работа. След това ни събра и каза, че между личните му наблюдения и попълненото в списъка има голяма разлика, няма да я огласява, но да я имаме предвид. Години след това, като минавах по пътеката, след като излезех от пространството под колоните и се запътвах към любимата ми 3-та барака, най-отдалечената, чувствах мравки по гърба си, но не смеех да се обърна да погледна към 4-я етаж. Гадно, но ефикасно. И на пръв поглед - хуманно, нали? Редактирано от - Геновева на 07/3/2010 г/ 20:14:06 |