Гадния СОЦ
Отиди на страница:
| още 10 годишни се записвахме по 2-3 кръжока , ходихме на авио и електро и програмиране още 1983 година , повечето *** спецове още не бяха родени . Пускахме самолети и ракети в двора на училище , пишехме програми на хартиени тетрадки със номерирани редове през 10 , паскала още не беше известен но пишехме на беисик а по учените и на асемблер . Тогава на безгръбначното и световно неизвестно Си не пишеше никои , дори и най-големите спецове . Сегашните и гъ.за си не могат да обършат ако на тоалетната хартия не пише "за избърсване" и картинка на Си. В свободното си време ходехме из центъра и играехме на каратека на правец свързан с монетен автомат за по 20 стотинки . Електрони игри имаше доста , със самолети и пушки с големи екрани . Джаги и билярди имаше още повече , а в тнтм запоявахме операционни усилватели , навивахме трансформатори и сглобявахме радиоприемници . Англииски почти никои не знаеше , но за 80 стотинки си купувахме книги с най-подробните описания на водещите световни микропроцесори на български , със командите и регистрите , с защитите и изводите и схемата на свързване . НАй-добрите 16битови компютри в света бяха български , някои дори ги "клокваха" от 4 на 8 мегахерца мисля че беше но никои не виждаше смисъл от тая работа тогава.Помня че 86та имаше 8 и 16 битови специални компютри на 200 мегахерца , което си беше космическа технология за него време , изградени от най-бързите руски ис , бяха изпреварили със 15 години капитализъма. Помня че още тогава в списанията навързваха по 2-3 микропроцесора към обща памет в схемите по списанията , а имах и книга където усилено се обясняваше за схеми с повече от 16 процесора в поне 20 варианта , тип SIMD MIMD и много други.Имаше книги със съветски микропроцесори със конвеиер, отложено изпълнение и въобще всякакви извънземни чудесии.Тогава игрите заемаха средно по 200-300 баита и бяха с графика от символи , но бяха толкова интересни , че не спяхме по цели седмици . Повечето игри идваха отпечатани на страниците на списанията , и откъсвахме листа с играта , отивахме до пионерския клуб , въвеждахме час и нещо написаното , и после играехме до вечерта.Не искам да казвам силни дуни , но тогава малкия и големия брат бяха водещи във водещото.Цифровата телевизия беше разработена още към 85, 6 , а чиповете бяха готови година по късно, е леко не съм сигурен сега в годините, но горе долу тогава беше.Помня че бях чел дори и метод на компресия на някои от БАН в едно списание , дето си го купих от вестникарска будка докато бях в болницата. Компакт диска имаше пълно и подробно описание , като се почнеше от теорията на цифровия запис и се завършеше със по-популярните схеми във техническите списания. Туи техническа и фирмена таина бяха толкова мръсни думи че всяко нещо се разглобяваше , да се види какво има вътре, и беше голямо престъпление техника да идва без схема и описание от А до Я. Това свръхвисокочестотна техника и СФАР(сфазирани антенни решетки) се мятаха по списанията под път и над път. Тва цветомузики и долби , електретни миниатюрни микрофони и автоматично търсене на песни ги имаше в домашните касетофони. 4 и 8 пистовия запис беше масов. Още хладилиците нямаха компресори и трябваше да се "хоризонтират" , но имахме шепи от най-добрите бг и руски цифрови схеми . Нямах още паспорт , а вече сглобявахме мощни аудио усилватели и настроивахме токовете на покои и пушех по кутия цигари на ден и вече си бях сглобил 2 тонколони по 80 вата от плоскости и бг говорители . Тогава бг говорителите и кондензаторите бяха най-качествените в света . Магнитите и мембраните и всички показатели на родните високоговорители бяха съвършенни . Дори и към 1984 година един българин беше изобретил електростатичния високоговрител , но нашите маи продадоха патента на западняците . После ги внасяхме . За яденето както спомена колегата бяхме "мноо зле" - на ден се ядеше по 5-6 пъти . Сутрин закуска на гладно , после в 10 пак , после обяд а в 16 следобед беше "следобедна закуска " и накрая вечеря , и имахме приказка че "трябва да турим капак" т.е. да си доядем, и всяка порция беше огромна за сегашните стандарти , нямаше грамажи и калории , а се ядеше на корем и аз даже половината закуски ги пропусках от досада . Имаше ученически столове за хранене дето се ядеше срещу някакви купони , струваха някакви 15-20 стотинки за 1во 2ро и 3то , но не помня някои да ги е плащал , и всички ядаха безплатно , помня и че поне половината не се вясваха в столовата , защото не харесваха луксозните за сега порции и ходеха да ядат в къщи, значи познаите как са гладували и аз включително. Да ядем ни караха често с бои и насила , дотолкова бяхме оядени че с голям кеф пропусках колкото мога. Това сегашните вечери на свещи по филмите според моите разбирания са егати глада и мизерията. На море като бяхме всяка година , туи раци и скариди и попчета , и всяка морска сган не помня някои да ядеше, ходеха едни батковци по почивните станции и продаваха филе от акула . По ресторантите на морето даваха такива лукс порции на такива никакви цени че яденето беше досада. При все че не съм от привелигировано семеиство , баща ми беше склададжия а маика - счетоводителка. Помня че 2 седмици на морето изкарвахме със 30тина лева разходи - то спане , къпане , ядене и пиене, такса на плажа и доста други. Помня че имаше даже спец филмче от него време, дето навиваха едно дете да вечеря , а то не искаше и му харизваха подаръци , часовници и топки само и само да се нахрани. Някои може и да го е гледал и да помни. Тез гладните пици сега и шкембе чорби нямаха никакъв шанс едно време, камо ли да им палим свещи. Помня имаше събори по селата, там на гости се ходеше от къща на къща като домакина почти никои не го познаваше , но беше чест всеки да има десетки гости и беше задължително да се сложат на масата ОГРОМНИ порции за всеки и огромно количество алкохол.Всяка порция имаше агнешко, телешко или свинско колкото сега в 8-10 порции. На масата се засядаше , и не се ставаше с денонощия.Просто не те пускаха докато не изядеш и изпиеш свръх възможностите си. Тва лук чесън зеле ядяха само "селяните" . На дините се инжектираше мастика и се оставяха на студено. Имахме в къщи една дебела готварска книга от 80те, комунистическа , вътре имаше такива ЦВЕТНИ снимки дето може би и най-добрите френски ресторанти нямат.Вечер хляба от магазините се събираше и го вземаха хора които отглеждаха животни за да ги хранят.Повечето хора отделно си имаха собствени стопанства - лозя, ниви градини , където допълнително се отглеждаше ВСИЧКО , дори и лимонови дръвчета и маслинени.Стотици хиляди пчелни кошери , стотици хиляди декари череши ябълки каисии малини къпини репички круши вишни камби зеле дини пъпеши краставици и домати кимион салата , абе не мога да си представя нещо което да не е расло тука. Дори се опитваха да приспособяват и сорт банани. По селата че и по градовете имаше огромно количество добитък. Крави овце прасета кокошки заици фазани биволи телета коне пъдпъдъци сърни елени и всякаква паплач. Тогава освен че беше разрешено , даже и се насърчаваше.Сега се сетих за морската градина в Балчик - е то там вече наистина природата беше прекалила много.А помня имаше слухове как само за едно посещение на не нам кои си , в градинката пред хотела за няколко часа пораснали трева и палми. Не стига че бяхме до гуша в селското стопанство , ами имаше и "опитни станции" - големи полета за тогавашно гмо , там се пробваха всякакви сортове от всичко което растеше и после се внедряваха. Някои ще останат с грешното впечатление че доста сме се преработвали тогава. Повечето време минаваше в усилие да не се прави нищо , това си беше изкуство. Вратите по моите впечатления рядко се заключваха , и то по причини да не пипат децата , ако имаше опасни матрияли, не че толкова се крадеше. Тогава имаше стаи с табелки "Офис" в които чистачките си оставяха метлите и парцалите. Помня че в кината и театрите имаше гардеробни , като за лордове.Повечето сгради бяха немислим за сега и за напред абсолютен лукс , мрамор и дървени ламперии , балчишки камък , бетон и желязо , дървени и гипсови орнаменти , дърворезби и огромни картини в умопомрачителни количества.Алуминиевата дограма и тъмните стъкла бяха често явление. Като хлапета сядахме в луксозен ресторант , с стотинките в джоба , поръчваме едно кафенце , и провеждахме високоинтелигентно милсене , после разговора между двама баровци започваше така : Абе ва`ште обраха ли лозето ? или сакралното - а кога ша бирети царевицата ? Повечето баровци пиехме мента с лимонада и тръскахме джобовете за стинки. |
| А за какво те баннаха, друже? Нищо лошо не си написал, освен неверни компилации и чорба с 99% вода от чешмата. Чети Нушич, Вазов, Чудомир - те са описали не само тяхното, но и нашето междучасие, но запечатано точно във времето. Всички сме им длъжници. |
| Чета тук соцносталгиците и си викам на акъла:Гледай сега хората за какво са се тюхкат: за разни пефрокарти, дискове, полупроводници и такива ми ти глупости...и като си е нормално за цоциалистическо мислене не споменават най-важното: Е**нето. А бе, хора, не помните ли как се е**ше тогава, а? Буйно, пламенно, с чувства - а не като сега с тия ми ти меки пишки.  А и девойките си бяха както се подобава за истински комсомолки- дащни и се чукаха като за последно ( дето има една дума). Не е като сега с тия декадентски разсейки - десетки канали по телевизията, видео, интернет, електронни игри и разни ми там капиталистически шикики-микики. Не бе, брато, нищо таква - шибаш си там на поразия и туй то (ни пари плащаш за това, ни данъци, ни абонаментни такси - БЕЗПЛАТНО- ПО СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ( и понякога с чувство даже )  . Редактирано от - sybil на 01/3/2010 г/ 23:20:46 |
Gracko, незнам дали още си бачкаеш на газстанцийката, дето си бачкаеше. Ама как са изпусна да не дръннеш едно твойческо "да го еба". Нещо зел да става кОлтурен человек, мейби?  |
Гледай сега хората за какво са се тюхкат: за разни пефрокарти, дискове, полупроводници и такива ми ти глупости. Личи си кой по соц време не се е занимавал с перфокарти и не е ходил по изчислителни центрове. В изчислителните центрове имаше много операторки - предимно млади мацки, които трупаха необходимия трудов стаж за кандидатстване във ВУЗ, след като първата година не са влезли. Работеше се в повечето случаи на 3 смени. Та си вървяха нещата едно с друго..._______________________ Блогът на Манрико |
съгласен с грацко - те комунистите измислиха любовта, за да шибат без пари... orbb, терминът е фазирани антенни решетки - не "сфазирани". Разликата е малко, но съществена. |
| Его тука един случай с онеа бойлери дето ги нямало преди 35 год.(2010-35=1975). Истински случай. Един състудент дето баща му имаше в Нова надежда апартамент на първи етаж му пренасяхме бойлера до колегата, до хотел Хемус, под НДКто начи. Отначало се напенахме 4 хъша и успяхме юнашки да го смъкнем боклерчето, ама после едвам успяхме да го дигнем на ниво 60 см. Ама не успяхме да го движим/носин/ хоризонтално. След гюрултия мобилизирахме още двама яки мъжаги(като нас) и така го изкарахме от т. А, натоварихме го на некъв камион и се качихме на 2 други коли до т. Б. После като пристигнахме се оказа, че банята е малко тясна за тойзи вид тежък бойлер, ама с нахалство и акъл в крайна сметка го натъманихме по живо по-здраво и даже хвърляхме шапки.. отде да знаем, че преди 25 г сме се присъединили към ЯЕП(Ясните европейски правила).. |
| Не знам , както умно гледах монитора и нямам спомен да съм казал нещо лошо , изведнъж ме пратиха в бокса.Ама не протестирах защото не съм от правилната страна на нета и съм седнал на грешнио комп. На всички стари кучета препоръчвам филма "Кандахар" 2010 ор Русия . Има го в замунда. Дон сега след 30 години ми е малко мътно дали точно сфазирани или само фазирани , не ми се слиза до мазата за книгите, и не ми е от значение вече. Но съм сигурен че още 84, 5 година се говореше и пишеше усилено за оптика, имаше експериментални трасета, а аз имах и книги с описани руски оптични чипове с гранична честота 5гхц. Четях усилено за въвеждане на японския и амер. водещ опит . А боилерите на Ган както се видя издържаха близо 25 години без гаранция и почти без ремонти. Почти всичко произведено тогава издържаше невероятно много и поне 20-30 години. В мазата имам 30 годишен телевизор дето още работи и се вижда като нов. Ето къв съм спец - сетих са да бръкна в чичо Гого - гооглето каза - Дон решетките са СФАЗИРАНИ. Да сега осъзнавам че интернет удобно замества книгите от мазата, но не и туршиите и ракиицата. |
| ...а спомняте ли си какво шкембе имаше тогава - преди 35 години - шкембеджийница "Витиня" при гара Подуене, обръщалото на 3-та, а? |
| Е, тия митични шкембе-чорби в Подуене и други знакови квартали, а ние, горките, само в закусвалнята на Славейков го ручахме, в интерес на истината не беше от най-добрите..., а в един момент и шкембето свърши, и имаше само пача от свински глави. Ниски социални слоеве се хранеха в тази закусвалня, но не бяхме претенциозни. Друга такава реномирана закусвално-шкембеджийница беше на пл. Възраждане. А в отделни периоди се намираше дори и чорба от агнешки чръвца, но то беше нещо като стридите в парижки ресторант, върхът, апотеозът на чорбите. Тук веч толкова стари хора няма, иначе някой би си спомнил и за голямата шкембеджийница до кино Млада Гвардия, освен гореспоменатите чорби там имаше и ШЕРДЕНЧЕТА!!! |
| Е, тук имаш известна "дупка" в паметта, каке...до "Млада гвардия" имаше две сладкарници и толкоз, до едната имаше месарница ( точно на ъгъла със "Солунска" - тогава "В.Коларов), а до другата - магазин за платове. Шкембеджийницата за която говориш беше в близост до ресторант "Ален Мак" - падаше се срещу ресторант "Червено знаме"...там наистина имаше много хубаво шкембе. Тъй де, маалата ми е това, в края на краищата, а на "Солунска" ( където после направиха "Клуб на преводача" имаше разкошна млекарница, където можеше да си купиш прясно мляко с какао и да си надробиш в него 2-3 кифли... Тц, тц, тц, Ганю, а бе ти си си все същия, да го еба, за толкова години не прогресира и все такива плоски занасяния с бенизиностанции предлагаш...ами 21 век сме в края на краищата - дай нещо по-пиперлия, нещо със скрито послание - ей така да се засмее човек...ами ти първосигналната: бензиностанции...пффффу...трябва да отворя пак "рабфак" курсове. * * * Дончо, ами то ако погледнеш това си беше единственния, дето му викат тук "ентертеймент" без да кихаш мангизи. Запретнеш там полите и...романтика!!! |
| но за 80 стотинки си купувахме книги с най-подробните описания на водещите световни микропроцесори на български , със командите и регистрите , с защитите и изводите и схемата на свързване . ------------------------------ Ъхъм, колко псувах задръстени писачи на майка , баба, леля и друга женска рода... Добре че един колега ми даде биоса на хт (голеееема услуга беше !!!) , та главно него се научих на 86-иците НАй-добрите 16битови компютри в света бяха български ------- бе я спри да бълнуваш, ми си купи малко виагра, да видиш, че и сега има готини мацки... |
| Помня седемдесетте години на миналия век много често пътувах до София( то кой ли не пътуваше тогава , тоалетна хартия , създърмица , суджучец туйцък -онуйцък, рокля за детето...и прочее ) ходех винаги на една шкембеджийница точно на ъгъла срещу магазин "София" (помните го , нали?) все ми се върти из главата , че се казваше "Черно море " , ама не съм сигурен...такава хубава шкембе чорба съм ял само в закусвалня "Комсомолец" при бай Жеко Петеля в центъра на Ямбол. Аааа , Правец 16 си беше мъка отвсякъде, помня бяхме пощръкляли да го ползваме като интелигентен контролер , демек да управлява технологичен процес... малийй , що ни трябваше , ама туй е една друга приказка... как съм ходил да прося микропроцесори и PIA от Валентин Церовски кога работеше в завод "Найден Киров" Помня Елена Костова беше метролог или нещо подобно... колко съм я врънкал да ми даде два осцилоскопа"Тектроникс" и едни захранващи източници... забравик каква марка бяха и някакъв убийствен мултицет , който един от моите хора бастиса на втория ден... обаче ми даде осцилоскопите... кой знае къде събират прахоляк сега , ма тогава беха фърст... Както обикновено се оказва , че гадния соц си е просто нашата младост и човеку е присъщо да забравя лошото инак е имало и едното и другото , ама бехме млади и чукахме като шевни машини , дето вика Грациан Грац , привет , да си жив и здрав!!! Да можеше хотелът в Горна баня да хортува...  |
| Шкембеджийница до Млада Гвардия имаше. Редовно семейно празненство не се забравя така лесно. 'Какето' ти вече 10 г. не разговаря с теб във виртуалното, не му допада интонацията някакси. Няма да е зле да премахнеш реторичните обръщения в постовете си поради липса на адресат, но ако държиш на този стилистичен прийом, давай. П П. Ааа, в интерес на истината, младежо, шкембеджийницата беше точно на мястото на магазина за платове. Той я замести. Редактирано от - Геновева на 02/3/2010 г/ 10:57:52 |
| Не знам сега какво има там. Но за "младежо " ще почерпя... Или се визира Грац!!! Добре де, и аз да закача малце... Редактирано от - керпеден_1 на 02/3/2010 г/ 11:13:52 |
| Геновева, а помниш ли(не морето и делфините), а.."Руските" книжарници?! (по-голямата част от библиотеката ми е от там.) Де се казва - купувах "Вся и всё"! (се извинявам за ё-то, Русский алфавит, такованкана - Alt+N.. и пр. )По мои спомени, додеха ли рускините из нашенско, масово изкупуваха от руските книжарници собственните си книги..на безценица и на килограм. |
| Старче, що питаш само Уважаемата? Най-хубавата руска книжарница беше на бул. Ленин, от страната на Плиска, малко след хотела, на път за службата - там абонирах пълните събрани съчинения на Гашек, отделно томчето с оригиналните цветни илюстрации на Йозеф Лада..... |