Другото е история за поука.

СПЯХ си в моя мек креват.
То пък станало преврат.
Тръгвайте, сестри и братя,
да отидем на превратя.
Става всеки от кревата
и отива на преврата.
Вика: "Слава на преврата!"
и отново във кревата.
Славна дата, светла дата:
от кревата - на преврата,
от преврата - във кревата.

Прочетените някога юношески романи остават завинаги в паметта. А ситуации, герои, идеи от тях стават пример и критерии в бъдещето. Може би това е причината да се сетя за Джеймс Фенимор Купър по време на обезсмисления първи ден на протеста. И един епизод как в прерията се гази пожар с огън. Тридесетина явни провокатори позволиха на властта и полицията да окепазят проявата на недоволство. Детайлите са интересни – как се появяват лумпените – с черни качулки и с болтове в ръце, как млади хора тичат при кордона, сочат опасността, молят за реакция, а униформените спокойно изчакват нужния /и определен от някого?/ момент. Сетне започва насилието. Около 30 са провокаторите – 174 /според първоначални данни/ са задържаните. Което означава, че куп невинни „превантивно и профилактично са респектирани”. С две думи – полицията позволи безредиците. И застана наедно с провокаторите. След което и за слепите е ясно – целта е да се защитят политиканите /власт и опозиция/ от народното недоволство. Казвам народното – тъй като протестираха различни групи от граждани. Студенти, земеделци, майки, еколози, пчелари, пенсионери. Разнопосочни конкретни искания – с едно основание. Недоволството от пълната некадърност и престъпно безгрижие на политиците ни. Именно затова никакви партийни представители не бяха допускани на митинга. А и не посмяха да се появят.

Протестът беше успешен. Защото младите хора получиха урок – как се прави или не гражданско общество. А и доуточниха понятията си, Например, че насилието уж е елемент на диктатурата, а се използва от псевдодемокрациите като оръжие срещу народа. И – всичко е политика. Няма нужда от срамежливо избягване на темата. Недоволствата са политически, защото са срещу политиката на управляващите. И срещу ВСИЧКИ политици. Фактът, че протестиращите се разграничиха от всички партии и политици е ясно доказателство за разпада на формалната демокрация у нас. Разпад, издигащ негласуващите като най-масова партия. А младите хора може би схванаха и, че в живота има един шанс да станеш човек – ако си недоволен. Най-напред от себе си, сетне и от реалността. Алтернативата е доволната овца. Дали в униформа, дали сита пред екрана, дали млади шилета, опитващи се да показват, че имат рогца – овчата природа си е овча. За овцете беше предназначен наивният и доста глуповат повод за прекратяване на протестите – анонимна заплаха за „самоделно взривно устройство”. Което, разбира се, не беше намерено. Та скептиците се запитаха – а как се разбра, че е „самоделно”? Изобщо – опит за гьобелсовска акция, елементаризирана по балкански.


Явно е, че усещането на хората за връщане 20 години назад плаши властта и тя се опита да опорочи протестите. Да измести в обществената, политическа, медийна среда акцентът от законните и нормални искания към лумпениадата на група провокатори. И се погаси общественото недоволство, което като степен пожар се разраства. Така, както правят героите на Фенимор Купър – запалват насрещен огън, той поглъща тревите към идващите пламъци и те угасват, нямайки къде да се развихрят. Задачата да се защитят институциите била изпълнена, хвалеха се милиционерите. А на втория ден щели да направят сериозна пропускателна система – за да защители правото на гражданите на протест. С което поставят пореден морален и законов казус. Кому служат? На институциите или на гражданите? Кои са приоритет за тях? В каква последователност? И не е ли сегашната им „грижа” след дъжд качулка? Впрочем, кой имаше полза от „намокрените” протестиращи? Кой се зарадва на провокациите, подготвени, организирани и проведени от професионалисти – психолози и оперативници? Провокации, които да подействат охлаждащо върху мирния гражданин, да го отблъснат от мисли за радикална промяна на статуквото. И го поведат към разочарование, апатия, съглашателство. Като краен резултат – примирение, послушание, овчедушие. И нови 20 години рахат за мафията – политици и престъпници.