НАУКА И МИСТИКА
Отиди на страница:
| Иля Пригожин - лауреат на Нобелова награда за химия за 1977 година за работите си по неравновесна термодинамика. Пригожин е най-известен с изследванията си върху приложенията на втория принцип на термодинамиката към системи, които са далеч от равновесие. Той показа, че в тях могат да съществуват подредени структури, наречени от него "дисипативни", тъй като не могат да съществуват независимо от заобикалящата ги среда. Според втория принцип на термодинамиката подредените системи се разпадат до неподредени. Имено Пригожин показа, че образуването на дисипативни структури позволява в неравновесните системи от безпорясъка да възниква порядък. Подобни структури се използват, например, за описание на такива явления, като нарастването на градовете, физиката на автомобилния трафик и др. п. . Самопроизволното усложняване на системите доскоро се смяташе че противоречи на втория принцип на термодинамиката - закона за нарастването на ентропията - (самопроизволно нараства само хаоса, но не организираността). Намалявайки своята термодинамична ентропия самоорганизиращата се система трябва задължително експортира (заради втория закон на термодинамиката) (" да разсейва"  такава ентропия в своята среда, както се отбелязва от белгийсият химик И.Пригожин. Такива системи, способни на самопроизволно усложнение, Пригожин нарекъл "дисипативни системи" - от фр. dissipation - разсейване, загуба.Неравновесната термодинамика за разлика от класическата термодинамика (по-точно - термостатика), твърди че е неизбежно образуването на структури и усложняването им във всяка система, където е налице много неравновесен поток на вещества и енергия. Тези структури са дисипативни, т.е. съществуват само в поток, където има дисипация (разсейване) на вещества и енергия. Дисипативна структура е и цялата биосфера, и всеки организъм - тяхно основно свойство е обмяната на вещества. От термодинамична гледна точка животът е гигантска дисипативна структура, състояща се от множество по-малки дисипативни структури, а те - от още по-малки и т.н, т.е. животът е устроен фрактално. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Теория на хаоса Ако пеперуда размаха крилата си в Пекин, това може да доведе до торнадо в Ню-Йорк. Народна мъдрост: Поради липса на гвоздей подковата се загуби; поради липса на подкова конят започна да куца; поради липса на кон ездачът се загуби; поради липса на ездач съобщението се загуби; поради липса на съобщение битката бе загубена; поради загубената битка кралството се затри. Малки вариации в първоначалните условия на динамичните системи водят до непредсказуеми огромни промени в крайните резултати. Или с други думи-всяко наше решение отваря пропаст между бъдещето преди и след вземане на решението. Първият истински експериментатор относно хаоса е метеорологът Едуард Лоренц. През 60-те той е работил върху проблема с прогнозата на времето. Един ден през 1961 год той е искал да види някакви частични следствия в прогнозата си и, за да спести време, е поставил данните от средата, а не от началото на компютърната си програма и е оставил принтера да разпечатва данните. Когато се върнал след 1 час, резултатите били съвсем различни от тези с началните данни. Лоренц проследил какво се е случило и установил, че разминаването между начални данни и въведените от средата имали разминаване след третия знак след десетичната запетая. Оригиналните данни били , 506127, а при новата схема въведени били само , 506... При всички конвенционални изследвания се считало, че разликата след четвъртия десетичен знак е минимална и резултатите тряба да бъдат сходни. Научните работници се считали за щастливи, ако могат да направят опити и измерят резултати с точност до третия десетичен знак. Смятало се, че от четвъртия десетичен знак-по принцип невъзможен за отчитане-крайните резултати имат незначителни отклонения и могат да бъдат пренебрегнати. Лоренц доказал, че това е грешна идея. Този ефект е известен в научните среди като ефекта на пеперудата. Размахването на крилете на една единствена пеперуда днес предизвиква фини промени в атмосферата. С времето атмосферните промени се увеличават и държанието на атмосферата започва да се различава от това, което би било преди размахването на крилете на пеперудата. След месец време торнадото, което би трябвало да се случи на индонезийския бряг, не се случва. Или може би се случва торнадо, което първоначално не е трябвало да се случи Ян Стюарт-"Играе ли бог на зарове? Математика на хаоса"-стр. 141 Феноменът, известен като теория на хаоса, е познат и като зависимостта на чувствителните системи от началните условия. Съвсем малки изменения в началните условия могат в дългосрочен план да доведат до драстични промени в системата. Със стартово число 2 крайният резултат е изцяло различен в сравнение със стартово число 2, 00000001. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Натиснете тук Благодарение на редника Има една любопитна нова теория за механизмите на обществена промяна - теорията за Черните Лебеди на Nassim Nicholas Taleb Черните Лебеди са събития, които лежат далеч извън гаусовата крива на разпределение на обществените събитя според честотата им - т.е. случват се толкова рядко, че са напълно непредсказуеми поради ниската си вероятност на случване. Характеристиките на черен лебед са: -непропорционално висок импакт в/у общественото развитие; -изключително ниска вероятност да се случат; -невъзможни за прогнозиране; -иронично; с централна роля в определяне посоката на общественото развитие. Теорията е развита от физици и социолози (базата й е в теорията на вероятностите) и логично следва понятия от физиката - събитие, което се квалифицира като черен лебед, води до обществена сингуглярност - старите социални закони престават да важат и обществото отива далеч отвъд проста смяна на парадигмата - а именно, в напълно ново състояние. Според Талеб класически черни лебеди са откриването на персоналния компютър, първата световна война, застрелването на престолонаследника на австроунгарската империя, създаването на интернет, атаката на 11 септември и т.н. <<What we call here a Black Swan (and capitalize it) is an event with the following three attributes. First, it is an outlier, as it lies outside the realm of regular expectations, because nothing in the past can convincingly point to its possibility. Second, it carries an extreme impact. Third, in spite of its outlier status, human nature makes us concoct explanations for its occurrence after the fact, making it explainable and predictable. I stop and summarize the triplet: rarity, extreme impact, and retrospective (though not prospective) predictability. A small number of Black Swans explains almost everything in our world, from the success of ideas and religions, to the dynamics of historical events, to elements of our own personal lives.>> В смисъла на теорията за черните лебеди бъдещето на капитализма е напълно непредсказуемо и по дефиниция зависи от случването на събития, които са изключително малко вероятни и лежат далеч извън кривата на всичко, което се е случило досега в историята на човечеството, което ги прави невъзможни за прогнозиране. С други думи - Buckle your seatbelt Dorothy, 'cause Kansas is going bye-bye! Теорията е безкрайно далече от детерминизма на марксистите и поради това може би по-близо до реалността. Черните лебеди, не са случайни събития , а събития с изключително ниска степен на вероятност и необикновен импакт; обикновено историята се движи в тръст; черен лебед е събитие, след което от тръст събитията започват да галопират. Черен лебед е моментът, в който историята сменя предавките. Акцентът е ретроспетивната му предсказуемост - един вид , след като се случи, теоретиците си казават "абе как не се сетихме, то е било ясно, че е неизбежно", което обаче е илюзия. Рухването на източния блок изненада де що имаше социален теоретик от двете страни на желязната завеса, а всичките обяснения за "неизбежността" му дойдоха ретроспективно в опит да се реконструират събитията в някаква рамка постфактум. *** Историческия материализъм и раните, които нанесе в/у мисленето ни, все още замъгляват възприятията ни. Няма никакви исторически неизбежности. Теорията за черните лебеди е фракция от хилядите страници, изписани от комунистическия манифест насам и претендиращи за всеобхватност. Базирана е на анализ на събития от 90-те - финансова корпорация с мултимилиарден годишен оборот и двама нобелисти по икономика в нея оперира консервативно с разчети на всеки 1000 долара да печели 10 при 98% вероятност или да губи 100 с 2 % процента вероятност. В течение на 5 години компанията генерира по половин милиард годишно и в средата на 98- сеза сефте се случва събититието с 2 процента вероятност и компанията губи 300 милиона за ден; на следващия ден губи 500 и в края на седмицата фалира. Събитието с 2% вероятност е Чернен Лебед. Т.е. бъдещето на компанията не се определя от събитията с 98% вероятност, а от тези с 2% т.е. от нищожно вероятните, които обаче са решаващи. Авторите виждат същия патерн повтарян многократно в стопанската история на 90-те. Черен лебед е да падне метеор в мексиканския залив и да изтреби динозаврите преди 65 милиона години - събите с вероятност 1 на няколкостотин хиляди, но предопределя цялото развитие на екосферата за следващите 65 милиона г. ***Обаче пък във всеки терористичен акт срещу фигура от калибъра на Ленин има мистерия -братя Кенеди, Линкълн - кой може да каже какво би станало, напр. дали пък някой от братята не би натиснал копчето при повторение на кубинската криза, та лафът ти за малкия креслив човек, който крещял безобгазие, докато го биели, ми хареса. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Да тук се запознахме с науката Теория на вероятностите (която е приложима при спазване Закона за големите числа). А сега чакаме за мистиката. |
| Mистиката ли? Ами ето я: Теорията се нарича Омега Пойнт, авторът й е професор по физика и математика, Типлер, който също е и автор на антропния принцип. Най известния поддържник на теорията е Дейвид Дойч, физик #1 в Оксфордския университет. Лаконично казано, според Типлер-Дойч вероятно живеем във фиктивна вселена, която не е реалният свят (който е съществувал само веднъж и някога). Тука с кеф отново се реферирам към прекрасната Човекът от Високия Замък. Та според Типлер-Дойч при свиването на вселената изчислителните възможности ще нарастнат до безкрайност (буквално), като в момента в който вселената се свие то точка нула (Омега Пойнт) изкчислителната способност става безкрайна; в този момент, поради особеностите на пространството, ще е възможна компютърна симулация, която да продължи "вечно" от гледна точка на наблщдател, разположен "вътре" в сингуларността на симулацията; въпреки че "отвън" реалната вселена всъщност ще изживява последните си мигове преди края си; В точка Омега според типлер (дойч отива още по далече - според него ние СМЕ в точка омега и това, което възприемаме за вселена, е холограмна илюзия) суперкомпщтър би бил в състояние да пресъздаде в симулация милиони възможни вселени до най малкия детал, вкл живота, който съдържат или биха могли да съдържат, вкл големия взрив, до края на времето им". Т.е. безброй многообразни светове, всички възможни квантови състояния и избори, от алфа до омега. и до един симулирани.Импликацията на Дойч е как можем да разберем дали нашя свят е истинския или е една от милионите симулации в края на времето им? Отговорът му е - не можем, но....Според теорията на вероятностите точно нашият свят да е истинският измежду милионите е нищожно малка, тоест е по-вероятно да не е. Уточнение - Дейвид Дойч е най награждавания физик в оксфорд, експерт по квантова механика, а не някой хахо - носител на наградата Дирак и т.н. Натиснете тук Типлер е автор на антропния принцип, професор по физика и математика от университета в Тулейн. И двамата се самореферират като атеисти; както и да е, Тулейн реферира суперкомпътърът в Омега Пойн като Бог, а Дойч го реферира прпосто като - суперкомпютър, който създава реалност, "фабрика за реалност". Наздраве. Езикът ми е твърде беден откъм физична терминология и не се наемам да преведа долното. The Omega Point is a term used by Tulane University professor of physics and mathematics Frank J. Tipler to describe what he maintains is a physically-necessary cosmological state in the far future of the universe. According to his Omega Point Theory, as the universe comes to an end at a singularity in a particular form of the Big Crunch, the computational capacity of the universe (in terms of both its processor speed and memory storage) increases unlimitedly with a hyperbolic growth rate as the radius of the universe goes to zero, allowing an infinite number of bits to be processed and stored before the end of spacetime. Via this supertask, a simulation run on this universal computer can thereby continue forever in its own terms (i.e., in "experiential time" , even though the universe lasts only a finite amount of proper time. Tipler states this theory requires that the current known laws of physics are true descriptions of reality, which he says implies that there be intelligent civilizations in existence at the appropriate time in order to force the collapse of the universe and then manipulate its collapse so that the computational capacity of the universe can diverge to infinity.Tipler identifies this final singularity and its state of infinite informational capacity with God. The implication of this theory for present-day humans is that Tipler maintains this ultimate cosmic computer will be able to run computer emulations which are perfectly accurate down to the quantum level of every physically-possible universe, and any life contained in them, from the start of the Big Bang (which Tipler states starts at zero informational capacity and diverges to infinite informational capacity as the universe progresses in time, thereby allowing sufficiently later states of the universe to perfectly render earlier states). According to Tipler, from the perspective of the recreated inhabitants, the states near the Omega Point would represent their resurrection in an infinite-duration afterlife, which could take any imaginable form due to its virtual nature. Assuming that achieving the Omega Point is physically possible, Tipler says this would be accomplished by "downloaded" human consciousness on quantum computers in tiny starships that could exponentially explore space, many times faster than biological human beings. Tipler argues that the incredible expense of keeping humans alive in space implies that flesh-and-blood humans will never personally travel to other stars. Instead, highly efficient uploads of human minds ("mind children" as Tipler calls them, they being the mental uploads of our descendants, or of ourselves[1]) and artificial intelligences will spread civilization throughout space. According to Tipler, this should likely start before 2100. Small spaceships under heavy acceleration up to relativistic speeds could then reach nearby stars in less than a decade. In one million years, these intelligent von Neumann probes would have completely colonized the Milky Way galaxy. In 100 million years, the Virgo Supercluster would be colonized. From that point on, the entire visible universe would be engulfed by these "mind children" as it approaches the point of maximum expansion. Per this cosmological model, the final singularity of the Omega Point itself will be reached between 1018 and 1019 years.[2] |
| ...или както на изток от древността казват простичко - Светът е илюзия, майя... _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
илюзия, илюзия, ама както сама пишеш по-горе, с това фекално устройство и тая констипативна структура големия взрив си е напълно реална опасност  |
| Хе-хе! Прочетете това, господа и дами! Натиснете тук (Ако четете на руски, разбира се.) |
| Деветку, твърде съм възрадвана да те видим отново. Преди да те фризират искам да ти кажем, че много те обичам. Да не те изтърва и тоа пат. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Кайли, здрасти. На второ четене, това, дето го постнах, го оплесках в коментара си (което е естествено, щото не съм физик) и те подведох; вчера погледнах работите на Дойч и Типлер (последния си има страница в интернет и с малко мерак +гугъл букс могат да бъдат измъкнати); допуснал съм сериозни неточности, а тва не е добре. защото ти захапа кукичката и го заби към далекоизточните мъдреци. Та, като го премислям, идеите на Д. и Т. звучат по-налудничаво (на кибик като мене) и от най-странната идея, появявала се във форума, в смисъл надминават я с пъти, което обаче не значи, че са погрешни, а просто че здравият разум изглежда не върши кой знае каква работа във физиката. И двамата са безкомпромисни адепти на концепцията за множествените вселени - успоредно и полунезависимо един от друг съществуват милиони НАПЪЛНО РЕАЛНИ светове, като това, което наричаме "личност" т.е. кайлито, редника, простотията и т.н. съществува в хиляди от тях с минимални различия в съдбата си, а понякога с максимални, но в повечето изобщо не съществува. И двамата са разочаровани, че физиката не смее да върви в тази посока на изследване, поради очевидния страх на физиците, че е скарана със здравия разум. Според двамата обаче холограмните светове са още повече от реалните. Т.е. много от реалните светове в края на съществуването си - в точката на пълното си свиване - омега пойнт - предпоставят физичната възможност за създаването на хиляди виртуални (симулирани) копия на всеки един реален свят, при условие, че 1) в омега поинт съществуват интелигентни същества 2) представите на съвременната физика за законите на вселената са верни и 3) имат мерак да го направят. Подозрението на Дойч е, че нашия собствен свят е един от многото симулирани (а не "лъжлив" светове, създаДен в края на времето в определен реален свят от тюрингов супер компютър.Не съм в състояние да преценя дали горното е научна теория или безумие. *** Обаче, Кайли, каквото и да е, няма нужда да ходиш при източните мъдреци - един западен е казал "мога да живея в орехова черупка и пак да се чувствам господар на безкрайни пространства". Не подценявай западните мъдреци. Темата е далеч отвъд компетенцията ми, бегам. Има един разказ на Азимов в Читанка, "Последният Въпрос", който според мене бие и двете теории. |
| >>><<< Налудничавостта не ме тревожи в тези допускания. Дразни ме отпечатъка на времето - цялата идея се върти около суперкомпютри, т.е. не би могла да бъде генерирана свободно преди появата на компютрите. Колкото до свиването и сингулярността, те са в основата на много модели на мислене в посока на пулсираща система, преминаваща по инерция през сингулярност в "другата страна"...нещо като балонче, което е прищипнато и се свива ту в едната, ту в другата посока, като въздуха преминава през точката на прищипване (грубо моделирано). И все пак учените не са ми отговорили на основния структуроопределящ въпрос - абе, как го слагат тоя мармелад в бонбоните, та отсекъде бонбон, а вътре мармелад.  |
| Изгледайте Струнната теория, има я в Колибката. Световете са множествени и мистиците казват, че за всеки вселената е различна. Квантовите физици я споделят. А освен това времето изобщо не е стрела и не тече линейно от минало към бъдеще, това е само една (поредната) човешка концепция. Всичко се случва едновременно като на ученическа линийка - тя е цялото време и то е едновременно налично тук и сега. Само човешките възприятия ни принуждават да мислим, че се движим по тая линийка и то задължително еднопосочно. В струнната теория се говори за 11 измерения ли бяха - доста повече от ония, които познаваме ние. И си направете мислен такъв експеримент - представете си двумерни хора, живеещи във вътрешността на един квадрат. За тях тоя квадрат е непреодолим, няма как да минат отвъд стените му, а в същото време и нищо не може да изникне в него от нищото, защото стените на квадрата са непреодолима преграда за двумерните хора. И тук се появява един йезуитко примерно и хоп, поставя вътре в квадрата топче. Двумерните хора виждат неочаквано кръг (може и житен)  изникнал от нищото и суеверните се кръстят, йезуитите го отричат, какафония голяма.. А сега си представете едно 5 мерно същество какво 5-мерно нещо може да постави в нашия свят, на нас да ни изглежда като тримерно и какво ще последва? Бръмбар в мравуняка? Всъщност сега ми хрумва да си задам въпроса в колко измерения съществуваме ние, при все че познаваме само три и тия житни кръгове пред очите ни в колко ли още измерения може да са поставени - също като топка, виждана като кръг от двумерни йезуити... _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Много ми е жал, че съм те изпуснала, но като малка компенсацийка за понесената тежка загуба ми стига фактът, че ми следиш мисълта учудващо редовно. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Нищо де, аз като Данко ще те водя към края на гората, заплащайки със сърцето си за това, пък ти върви и мърмори подир мене като тълпа неграмотни селяни. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |