НАУКА И МИСТИКА
Отиди на страница:
| В этом мире все относительно! Вопрос: В своей статье "Наука каббала и философия" Бааль Сулам пишет, что "до тех пор, пока наука не разовьется до своей совершенной формы, мы должны считаться только с конкретной действительностью". До какой "совершенной формы" суждено развиться науке? Ответ: Науке суждено развиться до такого состояния, когда она соединится с наукой каббала и вольется в то же самое течение. Ведь нашему миру суждено подняться и одеться на высший мир, став его неразрывной частью и включившись в него всеми своими действиями, со всеми нашими усилиями, приложенными даже в материи этого мира. Ничего не исчезает бесследно, все принадлежит одному мирозданию, одной реальности. Поэтому, естественные науки тоже соединятся и вольются в науку каббала, как ее органичная часть. Наука каббала охватывает все мироздание, и туда же войдут все науки нашего мира. Они уже и сейчас в нее входят, нам только кажется, что они существуют отдельно. Ведь все законы этого мира – это те же законы, существующие в духовном мире, только отпечатанные в нашем эгоистическом материале. Если материал работает с намерением получать "ради себя" на ступени Малхут дэ-Малхут мира Асия, то такими получаются законы. В духовном мире намерение "ради себя" относится к клипот, нечистым силам – и там это духовные законы. А здесь они получаются материальными, не осознаваемыми что в намерении "ради себя". Если мы достигаем окончательно исправленного состояния (Гмар тикун), то весь этот мир постепенно все больше отменяется и исчезает. Мы все меньше его ощущаем, и все больше его частей пропадает из нашего восприятия. Далее... Мы начинаем ощущать, насколько все преходяще и временно. Словно при преобразованиях материала из одного состояния в другое, когда формы возвращаются в исходное состояние и из "явных состояний" твердого вещества обращаются в жидкость, но затем в не совсем явное, в газ, а затем в неявное вовсе, в ноль/пустоту… Все это происходит в наших ощущениях, в нашем восприятии. И если наше восприятие изменяется, то не остается места обычной физике, которая, по сути, занимается только неживой материей. Биология, зоология, медицина – занимаются растительным уровнем и животным. Вся наша наука не поднимается выше этого уровня: неживой, растительный, животный. На человеческом уровне уже нет "науки" в строгом понимании этого слова – только регистрация накопленных наблюдений из жизни, фактов (психология, психиатрия). В той мере, насколько этот мир будет исчезать из нашего ощущения на уровнях неживой-растительный-животный, и эти уровни начнут все дальше "сворачиваться", поднимаясь и включаясь в человеческий уровень, мы прекратим заниматься этими науками, поскольку перестанем ощущать эти явления и считать их существующими в том виде, как нам представляется сейчас. Вся эта реальность существует только относительно нас. Если все наши свойства и органы восприятия меняются, то есть меняется действительность, воспринимаемая нами в этих органах чувств, то какая может быть наука о несуществующей реальности? Все относительно… Натиснете тук ____________________________________ New world Order = Assange |
| >>><<< Всичко е относително, както личи от горния вакуум под налягане, което не усещаме, защото сме във фаза над сетивността на научното, което пък от своя страна изчезва, прелива се и се превръща във втора производна на вакуум под налягане ... |
Ето до какво води неистовото желание да се намери универсалната формула, дето обяснява всичко. Що му викат наука на туй нещо?  ЧНГ |
| Кво точно ви смущава, другари? ____________________________________ New world Order = Assange |
 Создание первого живого организма с искусственно синтезированным геномом было одним из самых громких событий, случившихся в науке в 2010 году. О нём писали даже издания, напрямую не связанные с биологией. В частности, эта новость попала на обложку британского журнала The Economist (номер за 22 мая) Редактирано от - zamislen на 06/1/2011 г/ 21:00:57 |
- видима светлинаи слънцето го виждаме да свети горешто но тез лъчи ги не виждаме  освен когато пържат земната атмосфера   и се радваме на северно сияние Редактирано от - падналотмарс на 08/1/2011 г/ 17:57:00 |
| ето ти кайли оште един пирон в кофчега на неверваштите с езика на математиката Бутилка на Клайн в математиката е двумерна повърхнина, която има само една страна, т.е. при нея не може да се разграничат „вътрешна“ от „външна“ страна. Тя не може да бъде конструирана в по-ниско от четиримерното пространство, макар че идея за нея може да бъде придобита от двумерните и тримерните ѝ изображения.  и нешто по простичко Листът на Мьобиус може да бъде боядисан с четка, без тя да се вдига от повърхността му.  |
HAARP. Климатическое оружие(часть 1) HAARP. Климатическое оружие(часть 2) Год выхода: 2010 Жанр: Документальный Режиссер: Галина Царева В фильме принимают участие: генерал-полковник Леонид Ивашов, доктор военных наук Константин Сивков, геофизик Алексей Николаев, политолог Сергей Шатохин, профессор Борис Родионов, профессор Сергей Комков, академик Владимир Фортов, депутат Госдумы РФ Владимир Никитин, публицист Алексей Добычин и др. О фильме: В США под прикрытием проекта глобальной противоракетной обороны, осуществляемого по программе комплексного исследования радиочастотных воздействий на ионосферу «ХААРП» стала разработка плазменного оружия. В соответствии с ней на Аляске , на полигоне Гакона, построен мощный радиолокационный комплекс – огромное антенное поле площадью 13 гектаров. Направленные в зенит антенны позволят фокусировать импульсы коротковолнового излучения на отдельных участках ионосферы и разогревать их до образования температурной плазмы. Мощность его излучения многократно выше излучения солнца. По сути, ХААРП - это колоссальная микроволновая печь, чье излучение может быть сфокусировано в любой точке земного шара, вызывая тем самым различные природные катаклизмы (наводнения, землетрясения, цунами, жару и т.д.), а так же различные техногенные катастрофы (нарушать радиосвязь на больших территориях, ухудшать точность спутниковой навигации, «ослеплять радары», создавать аварии в энергосетях, на линиях газо- и нефтепроводов целых регионов и т.д.), воздействовать на сознание и психику людей. В фильме рассказывается о видах климатического оружия и его применении, о его разработках в СССР и США , о комплексе ХААРП, о природных катастрофах, о воздействии на сознание человека, о причинах аномальной жары и пожарах летом 2010 года в России. Редактирано от - kasapina на 09/1/2011 г/ 02:52:02 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
Бе мани го йежо, он е неспасяем. А да не говорим за психотронните оръжия, че ще стане страшно. Е го един нагледен зомби - йежо.  ____________________________________ New world Order = Assange |
| Темата е интересна, но какво е общото между науката и мистиката, като се има предвид, че науката е систематизирано достоверно знание, което може да бъде обяснено чрез логиката по един убедителен начин, докато мистиката е повече схващане, при което мистицизмът като понятие най-често се свързва с религията и окултизма? Принципно общото между науката и мистиката е, че и при двете знанието се придобива чрез комплекс от когнитивни процеси: възприятие, учене, комуникация, асоциация и разсъждение. Независимо дали се отнася до наука или мистика, Знанието е стремеж да се проследява истината, то представлява експертност или умения, придобити теоретично или практически, чрез преживяване на факт или ситуация или чрез образование. Още Платон е формулирал знанието като "обоснована истинска вяра", но днес няма категорична дефиниция за знанието и няма изглед да се появи такава. Общото при научното и при мистичното знание, е че и при двете се различават категориите добро и зло, които са израз съответно на позитивното (вярно, правилно, морално, полезно) и негативното (погрешно, неправилно, неморално, вредно), независимо дали са придобити чрез преживяване или образование. Злото е израз на абсолютна негативност и в много култури символизира смъртта и липсата на добър живот. В някои религии центърът на злото са дяволите с водач Луцифер /или Сатаната/ и от тях се зараждат престъпността, завистта и всички човешки пороци. Доброто е в основата на презумпцията за добронамереност, както и на философския възглед Оптимизъм, според който всичко на света е добро и върви към по-добро. Оптимизма е в основата на бодрото и жизнерадостно световъзприемане, в наклонността да виждаш все хубавото в живота, да гледаш от по-добрата страна на събитията и да се очакваш най-добрия възможен резултат, да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация, да вярваш, че в бъдещето ще се случат хубави неща, че доброто в света е повече от злото, че доброто преобладава в реалността, че съществуващият свят е най-добрият възможен. При това положение може да се каже, че позитивната страна на мистиката е връзката й с религията, а окултизмът е свързан с негативната й страна. От своя страна Науката се разделя на две основни направления - природни науки и социални науки, като първата група изследва природните явления, а втората изучава човешкото поведение и общество, но и двете групи науки се основават на наблюдението и възможността за проверка на изводите чрез повторими експерименти. Природни науки са наречени също естествени науки и може да се каже, че те се отнася до природните закони, без да имат предвид човешката дейност, тъй като човек не може да променя законите на природата и да им влияе. Това са: астрономия, биология, екология, медицина, науки за Земята, физика и химия. Основа на природните науки е естествознанието (природознанието). Втората група (социалните науки) представляват изследвания на човешкото общество и включва: антропология, археология, икономика, география (икономическа), история, лингвистика (езикознание), политология, психология (в някои аспекти) и социология. Приложните науки, като медицината и инженерната наука се концентрират върху практическите приложения на научното познание. Математиката като една от най-важните формални науки (алгебра, геометрия и математически анализ), не е наука в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на нейния предмет не дава възможност за експериментална проверка. Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. В науката се използват контролирани експерименти и се търсят и събират сведения за природни или обществени явления, при което се записват измерими данни, свързани с наблюденията, анализират се информация и се изграждат теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методи на научните изследвания са: изграждането на хипотези и провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. Приложните науки търсят приложение в практиката на знанията придобити от фундаменталните науки и често са тясно свързани с техниката и технологиите. Примери за приложни науки са: агрономия, аеронавтика, балистика, бионика, биотехнология, геомеханика, електротехника, електроника, енергетика, информатика, картография, кибернетика, корабостроене, космонавтика, хранителни технологии и кулинария, материалознание, машиностроене, механика, нанотехнология, радиотехника, робототехника, системотехника, строителство и архитектура, топлотехника, трибология, ТРИЗ и ядрена технология. Интересен е фактът, че постиженията на всички науки се използват от Военната наука, която представлява система от знания за закономерностите на войната, начините и средствата за нейната подготовката и водене, като отчита и влиянието на икономическите, политическите и научнотехническите фактори. Военната наука се състои от три части: военно изкуство, строителство на въоръжените сили и военна история. Човекът, макар и да не може да променя природните закони, е придобил умения успешно да използва знанията придобити от фундаменталните науки, за което е впрегнал постиженията на всички приложни науки и свързаните с тях техника и технологии. Всички приложни науки намират приложение във военната наука. За разлика от естествените науки, знанията в приложните науки, придобити от наблюдения и експерименти могат да се използват и за военни цели - за променяне и унищожение на хората и околната среда. За изчерпателност ще спомена и хуманитарни науки , които изследват и изучават човека, използвайки методи, които са основно аналитични, критични или спекулативни, като се отличават от основно емпиричните подходи в природните и понякога в социалните науки. Тези дисциплини са: археология, етнография, история, изкуствознание, класически науки, краезнание, културология, право, теология (Богословие), филология и философия. --- Както връзката на мистицизма с религията е израз на доброто, а връзката му с окултизма е израз на злото, така и връзката на науката с природните закони и хуманитарността е израз на доброто, а връзката на науката с военното дело и унищожението е израз на злото. Това според мен е общото между науката и мистицизма - възможността на човека да ги използва по волята си - да причинява добро или зло и в резултат на това да променя живата и неживата природа и чрез позитивни или негативни вибрации да ги насища със съответната енергия. Един от страшните примери за възможността да се използват постиженията на науката със зли намерения е “климатичното оръжие”. Аз, обаче съм убеден, че човешката природа и мисъл е по-силна от собственото му изобретение. |
Общото между наука и мистика е, че и двете стоят върху недоказани и недоказуеми твърдения, които в науката се наричат аксиоми, а в мистиката - вяра. ____________________________________ New world Order = Assange |
Жанр документален, ама при мистиката. Документира смътни подозрения и фантазии. Мисля, че не е лошо заглавие в контекста.  |
| За аксиомите си в грешка. Същественото в случая не е постулирането им за вярни, а изводите които следват. Т.е. разполагаме с 2 дадености - аксиоми и правила за извод и се интересуваме какви следствия могат да се изведат от това. Науката допуска различни системи от аксиоми, дори противоречиви. Нищо общо с вярата, но и по никакъв начин не си противоречат. * Мистиката е абсурдно смесване на елементи от наука и вяра - горе долу където недостигат научните познания се пуска в действие нещо подобно на вяра. Болестно състояние на импотентни "учени". С две думи - мистиката е едновременно опит за "доказване" на вяра и пробутване на "вяра" към научните методи когато доказателства не достигат - и двете страни са абсурдни. Мистиката е вяра в неща които по принцип могат да се проверят, но по една или друга причина не сме дорасли, не разполагаме с необходимите данни да докажем нямаме търпение да докажем или не ни изнася да го направим. В природните науки се познава по "а как иначе да се обясни", в социалните - "на кого е изгодно". |
Същественото в случая не е постулирането им за вярни, а изводите които следват. Т.е. разполагаме с 2 дадености - аксиоми и правила за извод и се интересуваме какви следствия могат да се изведат от това. Науката допуска различни системи от аксиоми, дори противоречиви. Нищо общо с вярата, но и по никакъв начин не си противоречат. Я пак? ____________________________________ New world Order = Assange |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Споделям мнението ти, kaily, че науката не разполага с достатъчен инструментариум да провери по експериментален път всички хипотези, които предлагат обяснение на мистичните явления, но моето мнение е, че в резултат на научните изследвания много явления са в процес на доказване и тяхното научно обяснение ще даде нови научни хипотези. Твърдиш, че Вярата е недоказано и недоказуемо твърдение, върху което стои мистиката, но какво е Вярата? Общоприето е, че вярата e уповаването, чрез което хората разбират Бога като една по-висша духовна действителност. Някъде бях чел едно от посланията на Ванга, че когато науката и религията се обединят, човечеството ще открие нови хоризонти и “науката ще тръгне напред” /или нещо в този смисъл/. А вярата конкретно е свързана с религията (форма на обществено съзнание, система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили). Религията е регулатор на обществени отношения - съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали. Религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Наука е Митологията, която изследва митовете, техния произход, значение и развитие. Митовете са преди всичко разкази, често в поетична форма, за легендарни приключения на герои от най-стари времена. В тях се дават отговор на въпроси, свързани с възникването на света, появата на човека и неговата съдба, обясняват се някои природни явления и преходността на нещата от живота. Според тези мислители древните хора почитали природните елементи и феномени като огън и въздух и ги описвали като богове, като по този начин съумявали да обяснят и опишат като действия на боговете необясними по друг начин природни събития и катаклизми , което от своя страна дало развитие на митологията. За разлика от митовете, народните предания и приказки не се считат за истинни или свещени. Легендите от друга страна подобно на митовете обикновено се считат за достоверни, но се случват в по-близко време. В легендите обикновено се разказва за хора, докато митовете са пълни с мистични и божествени същества. Митовете са също така отражение на законите, ценностите и надеждите на едно общество. В определен смисъл, митът може да се счита за вид идеология. В съвременното общество се раждат нов тип митове, създадени от филмите, телевизията, рекламите и литературата. Обратното на Вярата в Бога е Атеизмът, който представлява убеждение, изключващо съществуването на каквото и да е свръхестествено същество - божество, дух, нематериални сили или задгробен живот. На гръцки означава безбожен. Атеизмът отрича не само Бог, но и всякакъв вид свръхестествени реалности, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. Атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и други подобни, включително против вярата в чудеса. Заедно с отричането на „безсмъртната душа“ атеизмът не признава и личното безсмъртие. За него битието на отделния човек е само миг от потока на битието на цялото човечество, устремен към бъдещето. В сравнение с атеизма, агностицизма е философско и теологическо виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. Агностиците не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Силният агностицизъм (твърд агностицизъм, затворен агностицизъм, стриктен агностицизъм или абсолютен агностицизъм) се отнася до схващането, че въпросът за съществуването или несъществуването на Господ или божества и естеството на крайната реалност е неизвестна поради нашата естествена невъзможност да докажем каквото и да е преживяване без използването на друго субективно преживяване. Силен агностик би казал „Аз не мога да знам дали Господ съществува или не, но ти също не знаеш“. Слабият агностицизъм (мек агностицизъм, отворен агностицизъм, емпиричен агностицизъм или темпорален агностицизъм) се отнася до схващането, че съществуването или несъществуването на което и да е божество е неизвестно, но не е непременно неузнаваемо, затова човек трябва да се въздържа от заключение докато/ако не се появи доказателство. Слаб агностик би казал: „Аз не знам дали някое божество съществува или не, но може би някога когато разполагаме с повече доказателства, ние може да открием нещо“. От друга страна учението Езотеризъм (вътрешно познание) забранява разкриването пред непосветени на дадено тайно познание за изворите на вярата и е предназначено за определен кръг хора. Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба. |
| Извън науката също има аксиома, че съществува нематериална реалност, която има собствени принципи, неподвластни на физичните закони и тя е в основата на Окултизма, който пък се приема със скептицизъм в определени научни среди. /Значи някои научни среди приемат окултизма без скептицизъм - аргумент от противното./ Съществува мнение, че окултната наука е лъженаука или псевдонаука, която се “характеризира с неяснота, непълнота, изопачаване или преувеличаване на ефектите и обикновено липса на прогрес в развитието на теорията и нежелание за експериментална проверка”, тъй като и липсват някои от характерните за науката изисквания: използване на научния метод; представяне на разумни и достоверни доказателства и да отговаря на елементарни научни критерии. Въпреки цитираното мнение, считам, че не следва да се отхвърлят мистичните течения, само защото Науката не може да даде убедително логично обяснение за тези знания. Според някои, следните направления на изследване се отнасят към псевдонауката: астрология, алхимия, хомеопатия, вампирология, зонеристика, криптозоология, нумерология, окултни науки (кабала, ликантропия, магия, некромантия), парапсихология, теория на торзионните полета, уфология, фантомология, хиромантия, цереология, но както изразих мнението си, липсата на научно разбиране за тях не означава, че всички те притежават характерните отличителни черти на псевдонаучната теория: игнориране или изкривяване на факти; нефалсифицируемост; отказване от опити да се сверят теоретичните изчисления с резултатите от наблюденията при наличие на такава възможност; замяна на проверките с позоваване на «интуицията», «здравия разум» или нечие «авторитетно мнение»; използване в основата на теорията на недостоверни данни, или на недоказани положения, или пък е основана на грешки в изчисленията. Съществува мнение, че псевдонауката игнорира най-важните елементи на научния метод — експерименталната проверка и поправянето на грешките. Някои обясняват широкото възприемане на вярването за точността на астрологията, графологията, биоритмите, гадателството, хиромантия, както и някои личностни тестове с Ефекта на Форер, който по същество е констатация, че хората дават висока оценка за точността на описанията на своя характер, за които описания им се казва, че са написани лично за тях. Твърдиш, “че и двете (науката и мистиката) стоят върху недоказани и недоказуеми твърдения, които в науката се наричат аксиоми”, но смея да твърдя, че мнението ти е доста крайно. С характера, произхода и обхвата на познанието се занимава науката за познанието, наречена Епистемология, която е разклонение на философията. "Епистемологията изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание." Епистемологията вербализира мисълта, че знаем нещо като аргументираме и обусловим именно онова, което твърдим, че знаем. Наистина - Аксиомата в класическата логика е твърдение, което не е доказано или демонстрирано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане. Това твърдение е постулат, който се приема за верен и служи като основа за извеждането на други дедуктивни истини. В математиката също аксиомата служи като начална точка за логическото извеждане на други твърдения. Методът на логическата дедукция, при който изводите се извеждат от предпоставки чрез прилагането на основателни аргументи, възниква в Древна Гърция. В класическото разбиране аксиомата е самоподразбиращо се приемане, общо за много клонове на науката. През Античността допълнителните хипотези, които служат за основа на отделните науки, но също се приемат без доказателства, се наричат постулати и тяхната валидност се установява чрез опита. Аристотел отбелязва, че съдържанието на една наука не може да бъде успешно предадено, ако учещият се съмнява в истинността на нейните постулати. /Това е пример за мястото на Вярата в науката./ Тук е мястото да се каже, че Хипотезата е предложено обяснение на дадено явление. В науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде фалсифицируема, т.е. трябва да са възможни експерименти, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат. Във философията на науката възможността някакво твърдение или теория да се опровергае емпирично се нарича Фалсифицируемост (опровержимост), което понятие противостои на „верифицируемост“ - възможност за емпирично установяване, че твърдението е вярно. Фалсифицируем не означава неверен. За да бъде едно твърдение невярно, трябва поне принципно да бъде възможно да се направи наблюдение, което би показало, че то е невярно, дори и такова наблюдение да не е направено. Например твърдението „Всички гарвани са черни“ би могло да се опровергае (фалсифицира), ако се наблюдава един гарван, който не е черен. Фалсификационистите твърдят, че всяка теория, която не е фалсифицируема, е ненаучна. Теорията на психоанализата например се посочва от поддръжниците на Карл Попър като пример за идеология, а не наука. Следва да се каже, че съчетаването на емпиризма с някакъв вид рационализъм е школа във философията, която се нарича Логически позитивизъм. Логическият позитивизъм се опира на постиженията в математическата логика от края на XIX и първите двайсетина години на XX в. Рационалистическият момент във възгледите на логическите позитивисти е свързан с истините на логиката и математиката. Техните възгледи нямат опитен произход, а произтичат от начина, по който е устроен езикът ни. Логическият позитивизъм отхвърля претенциите на метафизиката на това основание, че нейните изказвания нямат емпиричен източник. Метафизическото (но не митологичното) понятие за Бог е лишено от смисъл, тъй като в метафизиката Бог е лишен от антропоморфни (сетивно възприемаеми) характеристики. И като говорим за наука и мистика, мисля, че трябва да се отбележи, че тясно свързано с религията течение е Спиритуализмът, чиято главна идея е контакта с душите на умрелите с помощта на медиум, при което се използват карти, ритуали, кълба, вещи на покойния и много други. Много хора се наричат „спиритуалисти“, „медиуми“ или „контактьори“, други пък ги считат за шарлатани. В областта на медицината съществува алтернативна форма, наречена Рейки, разработена (преоткрита) през първата половина на 20 век от д-р Микао Усуи в Япония (означаваща “вселена“, „дух“, „душа“ и „енергия“, „живот“) и се превежда като „Универсална жизнена енергия“. Привържениците на Рейки твърдят, че това е холистична терапия, която постига лечение на физическо, ментално, емоционално и духовно ниво. Вярва се, че Рейки енергията протича през тялото и ръцете на лечителя и достига реципиента или местата, нуждаещи се от енергия или лечение. Второто ниво дава умението за извършване на Рейки лечение от разстояние, при което се използват символи, чрез които да бъде осъществена временна връзка между лечителя и реципиента.Рейки може да бъде изпращана и в конкретни моменти от времето, както в миналото, така и в бъдещето. Най-забележимият незабавен ефект от процедурата обикновено е състоянието на дълбока релаксация, както и приливът на сила и енергия. В някои случаи може да се появи и освобождаване на емоции. И така стигаме до думата Теория, която в науката е математическо и/или логическо обяснение на набор от събития или природни явления, или техен модел. Една теория е в състояние да предсказва бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове посредством експерименти или пък фалшифицирана чрез емпирично наблюдение. Оттук следва, че за хората, занимаващи се с наука, понятията "теория" и "факт" не са непременно противопоставени. Теорията в науката се основава на факти. Наличието на необяснени явления показва, че определена научна теория не дава задоволителен модел, с който да се обясни или предвиди точно тези последствия. Логическа грешка е да се твърди, че след като дадено явление е непредвидимо по настоящата научна теория, то по-добра теория не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог, то в този случай става въпрос за аргумент от типа Бог на белите полета (В познанието обозначава тенденцията защитниците на теизма да свързват всичко, което все още няма задоволително научно обяснение, с наличието на Бог. По такъв начин ролята на Бог се ограничава до „белите полета“ в научните обяснения за природата. Идеята включва взаимодействията между религиозни обяснения на природата с обяснения, давани от науката. В рамките на традиционното виждане за Бог като съществуваща реалност „над природата“, с напредъка на науката да обяснява все повече и повече неща, разбираният спектър на ролята на Бог е с тенденция да се свива). Изразът „Бог на белите полета“ е често използван за описание на отдръпването на религията пред увеличаващите се изчерпателни научни обяснения на природните явления. /Да, но има и други мнения.../ От друга страна, логически неправилно е да се приема, че след като една теория обяснява всички познати явления, тя задължително е вярна. Фактът, че не са известни факти, които да са в противовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теорията. Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Учените на практика често така се изразяват и постъпват, сякаш една теория е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност - въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от фундаментални допускания, на които да стъпи, за да се развива. /Ето, че и науката има нужда от Вяра./ В ежедневието думата теория се използва като синоним на мнение, догадка, предположение или хипотеза. Всяко наблюдаемо събитие се нарича явления. В естествените науки - това е физическо явление, факт, потвърдимо събитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие. Във физиката, физичните явления са обекта на всички наблюдения. Явление може да е свойство на веществата, енергия или пространство-времето, както и други. Във философията - явлението е феномен — вътрешен опит, който бива осъзнан, даденото, полученото от личния опит. Това значение е отразено в хусерловата феноменология. В математиката - доказаното логическо твърдение е Теоремата, която има две части – списък с предположения и заключение, което може да бъде логически изведено от предположенията. За да се счита едно твърдение за теорема, е нужно то да има доказателство. Самото доказателство не се счита за част от теоремата. В математиката освен "теорема" се използват и няколко други понятия с подобно значение. Теореми се наричат само важни твърдения, които имат сложно доказателство. По-маловажно твърдение е лемата. Разликата между "лема" и "теорема" понякога е неясна, тъй като важен резултат за един математик може да бъде маловажен за друг. Твърдение което не е доказано, но се предполага че е вярно се нарича хипотеза. |