Отиди на страница:
Митев, Споделям надеждите ти (всъщност при мен са надежди, при теб са убеждения). Факт е, че човечеството върви напред, а не назад и трябва да има някакъв фактор, обуславящ този прогрес - въпреки всичко ретроградно в отделния индивид. Боя се само от едно. Ако наистина дойде моментът, когато развитието на средствата за производство ще може да освободи човечеството, тогава наистина ще избухне война между обикновените хора и желаещите да запазят своето господство. Например ако бъде открита достъпна и безплатна енергия. А е възможен и по-песимистичният вариант - дотогава да бъде сторено всичко възможно за затриване на "Божията искра" (приеми го съвсем иносказателно) в човешката душа, та да няма стремеж към свобода - а оттам и да отпадне опасността от конфликт. Сократ-май, за съжаление не мога да изключапо-песимистичния вариант като вероятност, но се надявам, че тя е много малка. Много пъти съм си задавал въпроса каква е причината у хората да съществува желание при възможност да се ползват от продукта на чужд труд без да дават насрещен еквивалент. Според мен марксизмът дава отговор на този въпрос. Отговорът се крие в изменение в характера на труда. Той, характера, може да бъде разглеждан от много гледни точки. В случая значение има гледната точка защо човек се труди. От тази гледна точка трудът може да бъде или средство за живот /човек се труди когато няма друг начин да ги придобие/ или първа жизнена необходимост на здравия организъм на човека /в първия случай трудът е средство за постигане на цел, различна от него, във втория трудът е цел, "свободна игра на душевните и физически сили"/по Маркс/. Ще попиташ възможно ли е това? Според мен - да. Трудът като процес представлява разход на човешка енергия в целесъобразна форма. Играта на детето или възрастния е също разход на енергия. Значи въпросът е може ли да се превърне трудовия процес в свободна игра, приличаща на играта на детето. Според мен може. За това е необходимо радикално изменение на производителните сили, промяна на мястото на човека в трудовия процес. За илюстрация - човек е бил всичко в трудовия процес отначало. После източник на двигателна сила става добитъкът, а ролята на човека в тази насока намалява. След добитъкът идва тракторът. Тук човекът е почти изцяло изместен като източник на двигателна сила. Следващият етап е тракторът, който ще оре нивата без тракторист. Трактористът ще го управлява дистанционно. И т.н. и т.н. Постингът ми стана много дълъг, но ще спомена още и възможността за смяната на дейности. Детето днес играе футбол, утре играе на криеница. Човек би трябвало също така да може да сменя дейностите, защото труд край поточна линия, където работникът извършва една и съща операция часове наред, всеки ден, всеки месец, до пенсия - няма шанс да стане първа жизнена потребност. Смятам, че вече подразбираш какво имам предвид под развитие на производителни сили и изменение в характера на труда. Горните примери далеч не изчерпват всички аспекти.  |
| Митев, Благодаря. Не ти е дълъг постингът и го прочетох с интерес. По-скоро е много кратък, но това е за разговор на маса. Жалко е за България, че в днешно време хората с различни идейни разбирания не могат да дискутират спокойно, без капаци на очите. А само такова общуване би могло да ни обедини около единна национална цел. На първо време по-простичка, достижима, а след това - по-висока. П.С. За доказателство, че те разбирам, ще посоча: като най-ценно, което съм постигнал в своя живот, приемам не висшите си професионални постижения, а нещо, което граничи със занаятчийството, но повлия решително на десетки и стотици деца да прегърнат четенето и книгата. Подобно чувство на удовлетворение не може да се постигне с никакви материални придобивки. Редактирано от - Сократ-май на 25/3/2010 г/ 12:47:17 |
Митев, Благодаря. Не ти е дълъг постингът и го прочетох с интерес. По-скоро е много кратък, но това е за разговор на маса. Жалко е за България, че в днешно време хората с различни идейни разбирания не могат да дискутират спокойно, без капаци на очите. А само такова общуване би могло да ни обедини около единна национална цел. На първо време по-простичка, достижима, а след това - по-висока. П.С. За доказателство, че те разбирам, ще посоча: като най-ценно, което съм постигнал в своя живот, приемам не висшите си професионални постижения, а нещо, което граничи със занаятчийството, но повлия решително на десетки и стотици деца да прегърнат четенето и книгата. Подобно чувство на удовлетворение не може да се постигне с никакви материални придобивки. Сократ-май,  нямам нищо против разговорът да продължи и на маса. Когато съм в София. ПП. Или когато ти си в Пловдив. Редактирано от - Mitev на 25/3/2010 г/ 13:15:18 |
Много пъти съм си задавал въпроса каква е причината у хората да съществува желание при възможност да се ползват от продукта на чужд труд без да дават насрещен еквивалент. Мечтата за съвършенство, г-н Митев . Искат да подобрят продукта - нова теория, по-добро техническо решение, по-добра организация. Мнозина се провалят (не разчитат правилно чуждия труд  ), но благодарение на малцината успели, все повече опитват да ползват чужд продукт. Защото преди трактора и "разходът на човешка енергия" на тракториста, има колосален "разход" на умствена и комуникационна енергия, за която трактористът-марксист хал хабер си няма. Та затови си и мисли, че е експлоатиран.После източник на двигателна сила става добитъкът Става, ако има някой, който да знае как и да може да отгледа добитъка. Я опитай на лъв, тигър или крокодил да ползваш двигателната сила! |