Отиди на страница:
... това, как се става добър инженер, учен, преподавател го знаят най-добре ония, които са създали модерните науки, инженерните им приложения, успешните преподавателски практики. За съжаление, българите нищо съществено не са измислили в тези области.  Ти от тях ли си? |
| По принцип нищо лошо, ама като си знаем контингента по нашенския край подозирам следното най-вероятно развитие. Тати или мама са доценти/професори във Вуза. Детето мамино и татино се записва в техния ВУЗ, след което тати/мама го включват в някакъв изследователски договор (евентуално) и естествено във всички мамини/татини публикации. За едно студентство време (бакалавърска или магистърска степен) плюс три години докторантура татино/маминото генийче натрупва една камара публикации и след защитата в татино/маминия ВУЗ става доцент на 26 години и по същата схема до 30 г. е млад надежден роден "професор". Възможни са услуги между колеги от различни факултети и катедри, разбира се. Знам случаи, при които родителите професори с нокти и зъби и свирепо изблъскване на конкуренцията уреждат абсолютно некадърни свои дъщери и синове в собствените си катедри и тия некадъници (ужасното е, че са от медицински вузове) стават после шефове и съсипват цели направления, а пациентите Господ да ги пази. Едно по-индиректно, но стабилно мафиотско развитие е, срещу спонсорство деца на богати тулуп-бизнесмени да закупят по горната схема статии на името на свои деца и те да станат новоизпечени млади интелигенти и да вземат рано-рано доцентури и професури в местни вузове на родината. |
| Аз разказах тези случки (с поялника и с дупката) само за да разведря атмосферата, за да покажа пълната неспсобност на някои "20 годишни Др" да решат елементарни задачи. Но Радев много благоразумно е заобиколил едно мое по-важно изказване, което ще цитирам, там е гвоздеят: "Те знаят приблизително добре една супер-тясна област, и нищо наоколо. Когато им поставиш някакъв проблем, те по принципа на "краставицата" винаги гледат да сведат решението до това което знаят. Разбира се, това е невъзможно. Те са Др, които не знаят какво става в апаратите, и могат само да свързват с кабелчета "Input" s "Output". АбсолЮтно непригодни да решат една практическа задача, която е малко отдалечена от тяхната супер-тясна област." Примери мога да дам много. Това, което на тях им липсва, е експертизата. Един пример и то не от БГ: искат да мерят скоростта на параметрите на фотосинтезата (скорост, газове и т.н.). Но знаят само как се прави това, !!!дръжте се за стола!!!, с фототермични методи (това е някакъв метод с много съмнителна точност). Аз им казвам: "Има фирма която произвежда диференциални измерители на газове - О2, СО2 и други, направен е като по поръчка за вас. Да го купим и да мерим". Те ми казват:"Не може, не е по нашия метод. Ние сме си свикнали на него и всяка новост ни затруднява". Те са слаби навсякъде, освен в "техния метод". Пълна липса на широко виждане на проблема. Такива хора могат да работят приблизително добре само на принципа: ти му кажеш "режи тука!", той реже и чака (понеже няма идея какво трябва да прави после). До следващото нареждане да реже и т.н. Още, ако е теоретик, и е гений, може заслужено да стане проф на 27 - 30 години. За експериментатор или за инженер или за лекар - това са пълни глупости, не може. |
| Навсякъде е пълно с млади хора, за които морето им е до колене. Смятат, че са най-великите и най-умните, но обикновено доста труд трябва да положат по-опитните им колеги, за да поправят бакиите дето младежите бързо-бързо натворяват. Много от тях си мислят, че бързото щракане с мишката е върха на уменията и отписват по-възрастните си колеги, защото не работят така бързо с компютъра като тях. Естествено след 5-10-15 години и на някои от тях им просветва, че компютъра е само инструмент, с който можеш по-лесно да приложиш знанията си, ама преди това произвеждат само плювки. Редактирано от - XYZxyz на 16/4/2010 г/ 15:03:37 |
Едно по-индиректно, но стабилно мафиотско развитие е, срещу спонсорство деца на богати тулуп-бизнесмени да закупят по горната схема статии на името на свои деца и те да станат новоизпечени млади интелигенти и да вземат рано-рано доцентури и професури в местни вузове на родината. И що според теб децата на тези богати тулупи ще се натискат да работят като университетски преподаватели? Да им се смеят студентите ли? А и какво им е лошото на местните вузове? Не може всички да са "елитни". Що да е срамно да си доцент, например, в Пловдивския университет?_______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
coffee  Така е. И точно при приложни задачи се излагат тези "20год.Др". Те никога не могат да разгледат проблема от различни страни. Те не могат да сравнят, примерно, даден параметър с кой метод може да се измери най-добре - просто понеже не познават повече от един или два метода. Тези велики гиганти на мисълта не могат да ти проектират и най-прост сенсор, а пък да идат и да обяснят на стругаря как се прави - забрави!, те не падат до такива плебейски нива. Виждал съм единични бройки оттях да бъдат полезни само в саксийни условия: ако продължат да работят на същото място, където са си направили дисертацията, и то в същата група, и то по същата тема дълги години. Извадиш ли ги от саксийката, умират. |
| А остана ли поне изискването за професорите да са с "вишо"? За герберите (като за Добрин Митев) "вишото" най си остава проблем въпреки много мелници на дипломи. Вещицата: "Както каза Маркс, неспособността да видиш собственото си невежество е най-ниската степен на невежество, така че обясняването и доводите са безнадеждна работа." Ето това описва чудесно участието на Вещицата в анти-"ГМО" кампанията. |
| Mrx++ 16.4.2010 г. 09:13:48 Точно така! Направо става страшно. Пак същата поредица "науката ли? че то е много прото". Като че ли орисана България да мине през всички етапи на падението. Във всяка една област. |
За 20 годишните професори по математика и физика май нямам думи. Че някой гений може да създаде нова теория и защити докторска дисертация (и голям докторат дори) на 20 е вярно, но трябва ли автоматично да стане професор, ако няма никакви преподавателски умения и способности да ръководи докторанти? Ако искаха и можеха, и досега Софийският университет или БАН да са произвеждали 20 годишни професори (нали те държаха съответните комисии към ВАК). Та сега сигурно ще ги произвеждат други, по-престижни от тях институции  , като академията в Дръндар . |
| Много хора обясниха защо не трябва да се променя старата система. Много хора спориха с тях. Имаше и разумни и не толкова аргументи и от двете страни. А някой няма ли да обясни(напр. г-н. министъра) защо трябва да наложим новата система? С какво тя ще бъде по-добра, как тя ще подобри висшето образование и научната дейност, как ще се позиционира във функционалната схема на обществените и икономически процеси и какво в крайна сметка ще произвежда? Да вземем един иворадев. Освен, че смята себе си за велик програмист, а противниците на реформата за безполезни старци, не съм прочел ни един аргумент защо точно такава система трябва да имаме. Да оставим иворадев и да се запитаме кога министърът ще обясни тези неща? |
| Простетe, Фичо, взимам си назад всички предишни постинги Забравих, че има един единствен корифей. Всъщност, новият закон за академичното развитие трябва да се изтегли и да се предложи следната редакция: "чл.1, единствен. Има един доктор, доктор на науките, професор, основен специалист по генетика, физика, химия, биология, политология, право, икономика, етика и изобразително изкуство, ака чичо Фичо. Докторска степен се присъжда на тези, счетени за достойни от него. Преходни и заключителни разпоредби няма." Колкото до въпроса защо новата система ще е по-добра - отговорът е очевиден. Защото министърчето най-сетне ще може да стане пруфесор. По сегашните критерии не му достигат ни публикации, ни цитати. Възможните пътища са два - да се напъне с научната работа или да промени критериите. Избран е вторият път. Редактирано от - Die Hexe на 16/4/2010 г/ 15:51:10 |
| "Всеки ВУЗ ще си произвежда доцентите и професорите, които ще работят само по трудов договор и само в едно висше училище" Ъъъ, наистина ли ще прамахнат и четенето на лекции на хонорар? В общия случай не е зле, но какво става, ако поканят някой нашенски професор да чете лекции в чужбина за един семестър? Или обратното - професор от чужбина в наш университет за семестър-два? Ще има ли възможност професор от Медицинския Университет в София да покаже и на студентите в Плевен нов уникален метод за лечение на рядко срещана болест? А от веселата страна - тогава май и депутатите ще трябва да спрат да четат лекции. И египтологът няма да може да изнесе лекция за древен Египет дори и в пенсионерския клуб |
| [/quote] Да вземем един иворадев. Освен, че смята себе си за велик програмист, а противниците на реформата за безполезни старци, не съм прочел ни един аргумент защо точно такава система трябва да имаме. Уважаеми господине, Не съм програмист - "счетоводителче" съм. Не сте успели да го схванете. Не сте успели да схванете и това, че предлаганата система работи от десетилетия в белия свят и води до забележително добри резултати. А системата, която все още е налична в милата ни родина, е толкова бъгава, че ражда единствено плява. Това е същността на търсената промяна: едни хора се опитват да възпроизведат у нас един позитивен образователен и научен модел, възприет в целия разумен свят. А представителите на работническо-селския професориат се опитват да оспорят реформата. Това е смисълът на дискусията. Друго да не сте разбрали? |
Ясно. Причисляваме и логическото мислене към липсващите качества Във всеки начален курс по аргументативно писане на Запад биха поставили "слаб" на подобна примитивна плюнка. В България с подобен стил на изразяване и мислене можеш да защитиш пред ВАК.... Умилително, ама несъвсем  |
| Другари, не се вълнувайте толкова. Гледайте спокойно и бистро на нещата. И позитивно! Т.е. черпете от челния опит - в НБУ приятели се събират и си раздават титли, възрастта и квалификацията нямат значение; в благоевградския Югозападен у-ет взимаш диплома за висше образование, може и за доктор, за една година; има и други светли примери. Този опит е залегнал в основата на новия закон и защо сега разни абдали, които дълги години са чели, писали, експериментирали, провеждали лабораторни и полеви изследвания, защитавали дисертации и хабилитационни трудове и са готвели и чели пълни курсове по разни дисциплини, да завиждат и да пречат на млади и на възстари, но непризнати от консервативната досегашна система, таланти? |
| ivoradev, новият закон предоставя абсолютна власт на хора, издигнали се в научната йерархия, благодарение на уменнията си в организиране на софри, на особености в интимното си поведение, на това че за всеки празник са имали готов доклад, на това, че са били първи в събирането на вторични суровини, ако щеш. Ако сред ръководните кадри в родната наука преобладавах истинските учени - бих приветствал такъв закон; истината, уви, е противоположна - истинските учени досега се пенсионираха при първа възможност, а тарикатите плесенясват по президиуми и катедри. Този закон унищожава окончателно българските наука и висше образование и след някоя и друга година нашите деца ще трябва да започват от нулата. |
| Натиснете тук ПРОТЕСТНО ШЕСТВИЕ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ на Закона за развитие на академичния състав НА 21 АПРИЛ 2010 г., СРЯДА, ОТ 10.00 Ч. по бул. “Витоша” до пл. “Батенберг” Сборен пункт: на ъгъла на бул. “Витоша” и бул. “Патриарх Евтимий” (на кюшето пред “аптеката”) ПРИЗОВАВАМЕ ВСИЧКИ, ЖЕЛАЕЩИ БЕЗПРИСТРАСТЕН КАРИЕРЕН ЗАКОН ДА УЧАСТВАТ! Колеги, Както знаете, Законът за развитие на академичния състав бе приет на второ четене. След приетия на първо четене позорно суров вариант, месеци наред законопроектът променя непрекъснато своята форма, идеи и вид. Последният му вариант изкристализира и бе приет със следното идейно съдържание: Съществуват две степени: доктор и голям доктор; и четири академични длъжности: асистент, гл. асистент, доцент, професор. Няма критерии по същество за това коя длъжност срещу какви минимални изисквания се заема. Съществуват само формални правила и процедури за заемането им. Не е известно длъжностите признават ли се от другите научни/учебни институции в страната и в чужбина, където държавно гарантираните дипломи, подкрепени с международни споразумения имаха признание досега. Всяка науча организация и университет имат право да усложняват по избор процедурите и изискванията за заемането на всяка степен или длъжност. Право, което може да доведе до абсурдна сложност процеса за едни или до абсурдна леснина за други. Степените и длъжностите се заемат при оценка от 5-(или 7-) членки, подбрани, назначени и платени от ректора (директор в БАН, СА). Факт, който е недвусмислена предпоставка за корупционни практики и злоупотреби с власт. В случай, че правилникът за приложение на закона изисква местния катедрени/научен съвет да предлага журитата, това не променя недостатъка, тъй като ще доведе до фаворизиране на своите кандидати, спрямо външните; докторантите на удобните учени, спрямо тези на неудобните и т.н. Който плаща и организира музиката, той я и поръчва – без никакъв коректив. За получаването на степента доктор няма критерии (напр. да се изисква поне минимален научен принос). Затова пък тя дава големи права – например човек веднага след защита на докторантура може да кандидатства и да стане професор! Колко ли „спешни“ професори ще получим веднага след приемането на този закон? Дори някои законотворци са бързи кандидати за такива длъжности! Докато по закон от големия доктор се изисква съществен научен принос – НО! тази степен не дава право да се кандидатства за професорско място. Професорът не е професор и губи хабилитацията си след напускане на учебното или научното заведение (доцентът също) – нещо, което ни отнема правото да се възползуваме впоследствие от неговия експертен потенциал – в държавното управление, в индустрията, при сертификации и т.н. Перспективите за мобилност между университетите и институтите в страната са неясни, тъй като всеки професор/доцент/доктор/асистент е такъв по неясния и несъвместим с другите правилник на научната институция. Ако един доктор от Бургаския университет не го признаят в Софийския или обратното – няма проблеми. Множество противоречия между закона, Конституцията и трудовото законодателство са забелязани, както ще видите в изключително обстойния и компетентен юридически анализ на г-жа Стефка Манева, публикуван на http://argobg.info/press Всичко това, както и фактът, че науката и висшето образование, макар и мизерно финансирани от нашите данъци, са все пак работещи системи, поддържани от достатъчно компетентни учени и преподаватели ни карат да ИЗИСКВАМЕ от Правителството един безпристрастен, достатъчно добре дефиниран и съгласуван с останалото законодателство закон за академичното развитие. Поради това настояваме за вето от страна на Президента, предвид че законът бе приет със светкавична бързина вчера! Ние не искаме поток от слабо-подготвени и политически (и/или шуро-баджанашки, икономически) подкрепени псевдо-учени и преподаватели да заемат днес (и да останат там през следващите 30 години) академичните длъжности в България. Ние искаме чрез нормални условия за труд и за научни постижения, всеки от нас да има правото на научни успехи и оттам и на академична кариера. ПРИЗОВАВАМЕ всеки, който споделя нашите разбирания за напредък в науката, основан на личностните постижения и независещ изцяло от благоволението на шефа (било той декан, ректор, директор и т.н.) да се присъедини към нас! Солидарни с критиките към новия закон са Съюзът на учените в България (с обстойно 10 стр. становище по въпроса), Гражданското движение за защита на науката и образованието в България със своя подписка, част от синдикатите в професията ни, студентско-ученическо движение "Призив за образование", ИРИОН и др. Организатор на протеста: сдружениe “Когито” |