Отиди на страница:
| "политическата воля е характеристика на нацията, обществото и съставящите го групи, които се единят в общи цели и действат според тях." Ха сега де има ли такова животно!? Въпроса не е ли кой кара трамвая? Седящите? Правостоящите? Гратисчиите? Слепия с акордеона? Ватмана? Всички от изброените? Никой от изброените? Накъдето завият релсите? Електричеството? Ха сега де! |
| Ламбе, ти рецензия си му написал на автора, тоз при тебе не може да се дипломира бе, човек! :-) Колкото до топката така я видгна, че не кислороден апарат, а скафандър ще ни трябва. Защото, сега като те чета осъзнавам, че това ДНЕС са проблеми, които решава една демокрация на ПЕТ републики - Франция. Саркози, който е на път да бъде изхвърлен безславно от фр. политическа с-ма, оказва се, изповядва неолиберализъм. Ален дьо Беноа, чието име научих от постовете ти тук, разбира се е гений и вероятно цитираш “Au-delà des droits de l'homme”, която току що влезе в to read списъка ми. Но за да ми напомнят точно за разликата в проблемите, току що в небето изтрещяха два f16 - наблизо има една зона, която излиза размазана на гуугъл мап и която освен няколко ядрени реактора и кой знае още какво е приютила най-важния световен проект за следващите 100 години. Приличат ли това на проблеми, които решава България в момента? Не или поне вече не, значи точно този дебат можем да го продължим, когато топката ти слезе от орбита. Засега в България се опитваме да изградим ПЪРВАТА република, не петата (първата република в Германия не беше ли Ваймарската? Какво стана с нея помните ли? А с френската първа ...). Та нашата нито е чиста, нито е свята, ако ще е нео-либерална, така да бъде, защото днес на нищо не прилича и всяка система е по-добра от дивия запад, който цари в БГ. Съгласен съм, че дивият капитализъм такъв, какъвто си го представят читателите тук датира от преди 100г. Хайде сега всеки правоверен капиталист да си помисли възможна ли е в БГ реализирането на американската мечта днес и ще разбере какво имам предвид. Но не мисля, че нито можеш, нито пък е нужно да убедиш някого тук в това. И дивият капиталист и ти имате още ДЪЛЪГ общ път до кръстовището, където ще се разделите и честно казано намирам спора за контрапродуктивен. БГ общество има нужда да си изгради санитарния минимум солидарност, за да се реализират идеите ти и за да оцелее изобщо, рано е. И повярвай ми, изчерпването на енергийните ресурси в световен мащаб работи изцяло в твоя полза. Като казах общ път, ето, примерът със студентски град е много верен и находчиво избран, но защо не видях подобен проблем в Оксфорд или Кембридж? Кафенето в което последно се отбих в оксфорд бе мъничко, свряно зад един ъгъл и ходехме и седяхме ... по надгробни плочи вградени в земята от преди 2-3-4 века, та се кръстех колчем отпивах от кафето... По-малко неолиберална ли е Англия или просто нашите университети са псевдо-обществени организации, последните хард-соц мастодонти? Кажи ми колко патента има последните 10-на години ТУ-СФ и колко от тях са купени от фирми, за да преценим, да не би пък вече да е фалирал (научно), а ние все още да не сме разбрали това? Ако средата е нео-либерална (или пост-комунистическа, т.е. феодална) и не може да я контролираме като в соца, то нека дадем на университетите нео-либералните оръжия (или пост-комунистически или феодални – брони, алебарди, арбалети и т.н.), които да им помогнат да оцелеят и да се развиват. Защото твоят пример показва, че 100 барчета и 10 дискотеки са по-жизненоспособни икономически субекта от 1 ТУ, 1 СУ и 1 УНСС бакшиш – обидно е някак си. Ето насока за общ път или реформа и тук и ти и ортодоксалният капиталист имате много повече допирни точки, отколкото различия. И да се върнем към темата с теза, която мисля, че е много актуална. Според мен за реформи в момента и дума не може да става, аз и преди писах и пак повтарям – не можеш да направиш реформи без пари. Не знам, нация от идиоти ли сме, че не го разбираме? Оцеляването не е реформа, защото ако си се докарал дотам, оцеляваш както можеш. На мен това не ми звучи като реформа. РЕФОРМИТЕ НЕ СА ЕВТИНИ, защото са вид обществена инвестиция, напротив, скъпи са и е добре да си заслужават. Хайде всеки да си помисли какво ще му струва да си „реформира“ собствения живот – във време и пари, за да заживее той и семейството му (един ден ЕВЕНТУАЛНО) по начина, по който иска. Не е евтино, нито бързо, ако изобщо, нали? Едни зъбни протези за тъщата вече са нещо в БГ. Аз не мисля, че Борисов знае какви реформи ще прави, но виждам, че има железен план и съм напълно съгласен с него. Планът на Борисов е много прост – удря групите със специални интереси, отива на избори тази есен, печели ги и в зависимост от резултата решава обема на реформите. А кое ще се реформира най-напред ще се прецени на принципа криза-реформа, изгорял бушон, сменено табло и т.н. Днес има политическа воля за реформи, но няма политическа сила (имийчмънтът го премери точно) и пари няма. Съгласен съм, че и знание какво да се напави няма, но това не е фатално. Сега-засега, Борисов ще се опита да поправи счупеното: МВР, прокуратура и провосъдие. Най-напреднала е реформата в МВР -- спряха отвличанията, без дори да има осъден (!), прави акции през ден – това е организационно и логистично усилие, което само по себе си реформира с-мата; правосъдието издаде вече няколко знакови присъди вкл. Борилски, но има огромни проблеми с ВСС, така че там ще се опита принципа разделяй и владей; прокуратурата не знам – тя има 2 лица за мен и според мен ще е най-големият проблем. Това не го виждам само аз, който не следи отблизо политическия живот в БГ и контраатаката по Борисов затова е много силна. Ако Борисов иска да се самоунищожи политически, сега точно това трябва да прави - реформи. |
| Здравей Биби, Радвам се, че се появи, за да си поговорим. Но, за съжаление, сега не разполагам с времето, което имах през почивните дни. Моето мнение за Борисов не е като твоето, но аз ще се радвам, ако ти излезеш прав, а не аз. Защото, ако аз съм прав – държавата скоро ще се парализира. Самолетът на икономиката не може вече да се засили отново и да набере височина, моментът е изпуснат, критичната точка е премината и той е свалил оборотите и е тръгнал да каца на пистата на ЕРМ-2. Там ще се разбие в опитите си да свали още повече скоростта, за да оцели пистата и ще стане ужасно за всички ни. А Бойко Борисов, според мен, е мутра, която неправилно се заблуждава, че позата на силния човек е най-добрата жизнена стратегия. Между другите мутри номерът му очевидно е вървял. Но, в живота тази куха стойка няма как да мине. В живота или си силен или не си. А Борисов е объркан слабак и хвалипръцко, който все повече се обърква и позите на силния все по-малко ще му помагат. Дано да не съм прав, защото за това ще бъде платена много тежка цена, но, според мен, кукловодите, които застанаха зад него, много сбъркаха. Виж друго беше, когато застанаха зад царя. Тогава аз също бях против по разбираеми идеологически съображения, но царят внесе спокойствие, ред и административна справедливост, които бяха и останаха с цяла класа над традициите над дребното политиканство, с което и тогава и днес се занимаваше и занимава държавата. На времето това много успокои икономиката, тя постепенно потегли и ... най-хубавите плодове от това засилване на икономиката ги обра Станишев, защото икономиката е много силно инерционна система. Станишев поне се помъчи да поддържа оборотите, а тези новите баламурници прибраха газта и всичко скоро ще свърши. Царят, разбира се, не можеше да не направи (всички сме хора) и направи (и всички сме грешни) своите огромни политически грешки. Днес той неслучайно е почти маргинална величина в държавата, но неговият стремеж към ред, справедливост и спокойствие беше знаменателен и непостижим. Този стремеж оказа неповторимо благотворно влияние върху икономиката. Повтарям – неповторимо благотворно. Тези, които, залагайки на Борисов, се опитаха да повторят номера с благотворното влияние, за да се спасят от политиканствуването, което пак се върна пак обратно в държавата заедно със Станишев, сбъркаха и то много сбъркаха. Не беше това човекът. Още по-малко този ход беше правилен при избора на икономиста. С икономистите на кукловодите по принцип не им върви. Защото, както царят го направи още в началото преди да започне да управлява държавата, човекът трябваше да смени икономиста, а той не се усети изобщо. Макар, че, ако беше правилно избраният човек, точно това трябваше да направи – да се усети. Предполагам, че кукловодите отдавна са разбрали, че тяхният избор на човек, който да повтори царската магия, не е бил правилният. За съжаление, вече е много късно. Политиката също е силно инерционна система. Но, да оставим злободневието – аз никак не го обичам и както казах още в началото – ще се радвам, ако не излезна прав. Да се върнем към височината на топката. Тя наистина е много голяма, съгласен съм. Но, както казах още в началото на автора – преди реформите на нас не ни трябва воля за реформи, на нас ни трябва знание. Защото на нас това ни е проблемът – ние не разбираме какво вършим. И затова, когато се опитваме да правим реформи, ние правим глупости. Защото не разбираме какво правим. Както много добре видяхме, простото копиране на удачни схеми и решения, които при другите са свършили чудесна работа, при нас не работи и няма да работи. Много е просто защо – защото при нас не са тези условия. При нас даже координатната система е друга. Когато копираме един обект в друга координатна система, вместо кръг, той може да се окаже ... квадрат. И ако ние не знаем и не очакваме това, може да се окажем много неприятно изненадани. Както постоянно се случва. Защото не знаем. Ако знаехме за Аполоновите окръжности и съоветното конформно преобразуване при пренасянето на обекти от една в друга координатна система, ние щяхме да знаем и нямаше да бъдем изненадани от това, че кръгът се е превърнал в квадрат. Но ние не знаем. Нашите знания се простират само до простата школска геометрия, а на много от нас им липсва дори и това. Е, къде сме тръгнали тогава? Да местим една политическа и икономическа система в други географски, ценностни и културни координати? С кой акъл? И с какво знание? Ние дори не съзнаваме изобщо, че при подобно преместване нулата и безкрайността на координатните системи могат да разменят местата си. Както става, например, при Аполоновите окръжности, когато те се превръщат в квадрати. Ние не съзнаваме това. Не го знаем. А това е страшна смяна! И тя се извършва днес пред очите ни. Нулата и безкрайността разменят местата си. Затова на нас не ни вървят реформите и вместо тях излизат само глупости и разрушения. Защото не знаем какво става, когато се опитваме да действуваме. Защото простото копиране и пренасяне на удачни политически и икономически схеми и решения, които при другите са вършили чудесна работа, на нас ... не ни помага. Това копиране и пренасяне трябва да се прави със знание и разбиране. А на нас ни липсва това знание и разбиране. Много ни липсва. Ето защо аз казвам, че не ни трябва никаква воля за реформи. Kакви реформи, бе? Боже, господи! Трябва ни знание. Много знание. Ето защо аз давам и примера с идеологията за така наречените „права на човека”. Която мнозинството от днешните игнорамуси считат за връх на съвремието. А всъщност, ... това е една осакатена във времето на историята правна концепция (аз много ясно показвам това), която на всичкото отгоре днес се използува за двулични политически цели. Тази концепция подлежи на по-нататъшно развитие. Пет френски републики, както казваш ти, са решавали проблема на това развитие. Да не казвам още колко социалистически са се опитали също да го решават. Този проблем е огромен. Той е много висок. Правилно казваш ти, че, за да го прескочим, ни трябва скафандър. Не само скафандър, бих добавил аз, трябват ни космически кораби, трябват ни космодруми и какво ли още не. Трябва ни знание. Много знание. Което ни липсва и то страшно ни липсва. Това не е шега работа. Дори бих казал – това изобщо не е работа за днешните исторически буболечки, които са налазили държавата, след като тя катастрофира и се обърна наопъки. На тях им липсва знание дори да разберат, че земята, по която досега са си срали и са си лазили изведнъж се е променила в едно сложно и нагънато тримерно пространство и те сега лазят и серат в него. Те въобще не го знаят. Това е, което им лисва на тях – много, ама много знание. Затова, когато са обесили Левски, Любен Каравелов е започнал да издава списание Просвещение. Редактирано от - ламбен на 20/4/2010 г/ 15:37:04 |
| Биби, Сега, като ти препрочитам съобщението, за да видя какво съм изпуснал, забелязвам следното – ти като че ли смяташ за нормално и естествено да се върнем назад с десетилетия в мястото, където навремето сме завили наляво и този път, от същото това място, да завием надясно, а не наляво. Така ли е? Ако е така, това е ужасно. Такова връщане назад ще ни загуби страшно много време и ще унищожи напълно труда на всички българи през изминалото половин столетие. Което, освен всичко друго, са и страшно много пари, които ще отидат на вятъра. Както е добре известно, разбира се, точно това стана по времето на „реформите”. Е, аз не съм съгласен с тази чисто по български необразовано глупава, ахмашки наивна и по своя краен резултат – варварски жестока историческа постъпка. Аз не мога и няма да я приема никога. За съжаление, такава е съдбата на простите и необразовани нации – да не уважават вече направеното, да се връщат многократно назад, да рушат създаденото от другите и неграмотно да се лутат – аз знам това много добре. Само, че – няма да го приема никога. Аз го казвам и ще го казвам на всеки и на всички днешни „реформатори” в лицето – вие не сте никакви строители и съзидатели, вие сте разрушителите на съвременна България. Редактирано от - ламбен на 20/4/2010 г/ 12:41:23 |
| Ламбе, малкият се опъпчи и понеже и аз не съм я карал, дърто магаре сега се гледаме и ти пиша от ливадата пред къщи на шарена сянка под черешата, а ти пиши когато можеш. За съжаление не мога да ти противореча за самолета, ще има голям икономически катаклизъм в БГ. Но затова написах тук във форума на 28.6.2009 г. 14:23:46 и с 2 думи в края обяснявам борбата, която върви в момента. Поради фундаменталното му значение (за лаф-моабета ни) го препечатвам тук: “““ Хърсев, не се напъвай - министър няма да станеш. Правителството създава доход, когато усвоява европейски пари. Това е не съвсем пазарен, но затова пък европейски принцип. Крадливото правителство на Станишев опропасти еврочленството ни. По-лошо, няма причини да се вярва, че бюджетните средства се "усвояват" по по-различен начин. Напротив, стана ясно, че бюджетът се краде. И после какво като англичанинът се е набутал с къщата си с 50.000 евро тази годиниа преди да се омете - ти него не го мисли. Ама тия пари кака генерират БНП догодина? Нали са дадени за плазмен телевизор, климатик, лека кола и компютър - нищо от това не се произвежда в БГ. Те просто са изтекли по канализацията навън. Сега нека да мине и тая зима и пак да си говорим за катаклизми и вид(ен)ов ден. Човек цяло лято събира храна да има за зимата. Е, лятото на нашата икономика мина - дойде зимата. Но не се надявай, че следващото правителство ще опере пешкира. Напротив, то ще има достатъчно власт, за да го опере който трябва. “““ Толкова за злободневието, аз също не го обичам, но нарочно се принуждавам да правя прогнози, за да проверя разбирането си пост-фактум и ако греша, се опитвам да разбера къде. Прогнози, обаче, не могат да се направят от злободневието – трябва да се отиде на по-високо ниво и после да се слезе пак в злободневието. Теорията произтича от опита и се проверява пак в него, ако цитирам Айнщан по памет. Затова ми харесват разсъжденията ти, а ти прости злободневието ми. |
| По останалото, Ламбе, така, както сме си седнали в началото да започна с една френска приказка, която обичам много: Un imbé cile qui marche ira toujours plus loin que deux intellectuels assis. И една детска песничка да ти припомня „Чело коте, чело коте, чело коте книжки, как се ловят, как се ловят ...“ - и какво става накрая, като дошъл големият мишок? Ще направя и една трета уговорка по принцип, необходима, за да разбереш позицията ми и в частност дали искам или не искам да се връщаме някъде. Всъщност аз съм съгласен с много от констатациите ти, дори съм съгласен, че в България сме притежавали ценно знание, което за съжаление сме загубили с едно уточнение – аз различавам поне 3 нива на знаниетото по принцип: информация, същинско знание, мъдрост. Живеем в информационно общество, но информацията е вай-нетрайна. От тази гледна точка, между другото, аз отново ще се съглася с теб, че истинската революция на ИТ технологиите тепърва предстои – посоката е знание и мъдрост. Та, моята уговорка е следната: мисля, че навремето в много области и в информационните технологии в частност, сме имали много информация, доста знание и недостатъчно мъдрост. Първото сме го загубили 2-3 години след промените, второто все още се намира тук-там, но мъдростта щеше още да е тук, ако я е имало над критичната маса. Затова те попитах и ти ми отговори проф.Иван Попов. Това е бил мъдър човек, за мен е без съмнение - знаех, че е имало такъв, ти ми каза името. Спомняш си моят простичък въпрос, нали: как хитра, твърда шопска тиква като бай-тошовата е разбрала на дърти години, че трябва да развива информационни технологии? Не искам да разводнявам темата, но фактът, че проф. Иван Попов е бил фр. възпитаник изобщо не ме учуди, напротив, нещата си дойдоха на мястото. Затова нещата се сговниха – ние нямахме достатъчно иван-поповци т.е. мъдрост. Тъжна, много тъжна гледка е беден, стар, озлобен, глупав човек тръгнал с празна туба за минерална вода да си ползва безплатната карта за транспорта. Точно обратното е в Китай, тази държава се възражда от пепелта, благодарение на мъдростта, а по едно време тя нямаше нито информация, нито знание! За да разбереш Китай трябва добре да се разбере, че там старостта е на почит, както на запад младостта. В резултат аз чета басни от династията Тин, за да разбера съвременен Китай?! Така че, (за разлика от теб?) аз не съм склонен да превъзнасям миналото чак толкова, защото то е било обречено, според мен. Животът изкуствени неща не търпи: L'espé rence de chaque spé culation est nulle (Louis Bachelier, « Thé orie de la spé culation », 1901) Край на уговорката без която си давам сметка, че ще остана неразбран. Но първо едно директно следствие от уговорката ми: ти упрекваш младите, че нямат знание, аз упреквам старите, че нямат мъдрост. Как мислиш, кой има време да се поправи? Ето защо аз би трябвало да съм по-голям песимист от теб, а не съм – няма смисъл. Защото животът продължава и докато не умрем това ще е все така. Ламбе, ако животът беше толкова сложен, ние досега да сме ритнали бакърчето, приятелю. Или баба ни, или баба й, но все едно, ако животът беше толкова крехък, колкото си мислим, ехеее, нас изобщо нямаше да ни има. Казвал съм ти разликата за песимиста и оптимиста – тънка е, а аз съм реалист по особен начин. (за пропусналите да я припомним: говорили си оптимиста и песимиста, песимистът казал: те от това по-лошо не може да бъде! Оптимистът отговорил – може, можеее!). България спокойно може да изчезне, обаче, аз това не го отричам - 2 пъти вече е изчезвала, от 13 века 7 са робство -фактите са налице. Тъй че разбирам и споделям песимизма ти. Като миксирам се явявам чист реалист. Е, надявам се – това винаги се научава пост-фактум, но песимизмът като цяло генерира конфорт, а оптимизмът желание да продължиш – засега се чувствам точно така :-) Та от тази гледна точка, казвам така: ние знание за реформи нямаме, следователно трябва да се оправяме без него. Толкова. Ти казваш – трябва да го добием. Аз казвам – няма време, невъзможно е. Ти казваш – не знаем какво правим като правим реформи. Аз се съгласявам и казвам, реформите при това са скъпо удоволствие, лукс, който не можем да си позволим в момента. По-лошо, една работа ако не знаеш как ще я завършиш по-добре хич не я почвай. В ел. техникума ни казваха – никога, никога не пипай голи ръце жица на която не виждаш другия край. А ако нито знаеш какво правиш, нито как и КОГА ще свърши – това е гарантиран провал. Ето защо за мен БГ преход е свършил и се е провалил. Ама какво било всъщност преходът и кога бил свършил? На кой по дяволите му пука? Ние не знаехме това, когато бяхме в него, какво значение ДОРИ да го установим постфактум? Провалил се е, било е толкова. Какво искаме – още едни реформи, които нито знаем как да направим, още по-малко как да завършим, да не говорим, че нямаме парите? Какво искаме – да превърнем прехода в още една национална катастрофа ли? Не, преходът свърши, провали се, толкова. Време е за нещо друго, какво е то? Съгласен съм с казаното от теб за Симеон – съвпада с това, което съм чувал от чужди инвеститори в БГ. Парадоксално и точно обратно на Симеон Станишев царуваше, но не управляваше. Станишев изобщо няма способности да управлява, нищо че ми е доста по-голям батко и това е доста притеснително, не знаеш кой управлява всъщност. БСП първо ни натресе Виденов, после Станишев. Те били аутсайдери, но бил подставени лица иначе Партията имало много кадърни хора. Значи, казвам аз и третия път ще бъде подставено лице, а кадърните хора в БСП пак няма да ги видим. Мерси – дръжте си ги, вие не ни ги давате тях, ние пък не щем вас. Аз, да ти кажа, ако приемем, че ляво-дясно в политиката все още има някакъв смисъл (не мисля!), но в старите категории бих се определил като ляв. Имам простичко обяснение – 1 млн. долара мога да напечатам за 1 минута – трябват хартия и мастило. Дете, обаче, се отглежда 20-на години и трябват много време, усилие, пари и любов. При това положение аз не мога да приема, че капиталът ще е бог, а детето на Никола Вапцаров ще умре от глад, да не говорим за моето. Това е абсолютно неприемливо за мен. Примерът има смисъл, защото забележи – парите първо се печатат и после се печелят! Парадоксално, но факт - как функционира банковата с-ма и в частност съвременният кредит е отделна и много интересна тема. Защо ти казвам това? Защото политическото махало в световен мащаб бе отишло твърде надясно и сега предстои да тръгне наляво, но по особена траектория, защото е махалото на Фуко. Има реална опасност, ако и сега не се разследват зулумите, които причини БСП на власт, както това пропусна да направи Костов след Виденов, има реална опасност БСП, мимикрира в някакъв „нов“ „ляв“ проект да се върне отново на власт след 8г и това ще е краят на България. Защо? Защото безнаказаността (в частност на Виденов и сега на Станишев), води до още по-страшни изстъпления. Дори само това съображение навежда на мисълта, че наследството на Станишев е по-страшно от това на Виденов. Ако фалиралото управление на Виденов бе разследвано и правосъдие за крахът в държавата бе раздадено още тогава, БСП нямаше да се превърне в политическото чудовище, което се показа като най-нагло би студентите миналата зима, хайде да не отварям дума за пари. Това разследване Виденов би било добро за БСП, би било добро и за България. Тук е историческата грешка на Костов, който остава един от шепата добри политици на БГ за мен. Защо не го направи? Не знам, а и това е друга тема. Аз не искам да споря с теб за политика. От една страна е рано, като успея в бизнеса и дойде време за политика, тогава. Второ, подозирам убежденията ти и съм сигурен, че пристрастията ти се дължат донякъде на носталгия, въпреки здравия ти разум и не мога да те упреквам за това, като съдя по носталгията, която ме наляга от време на време, а аз се водя още младо пичлеме. Споменах ли досега Бойко Борисов, а виж ти, забравих! Значи независимо какво мисля за него лично, той има историческата мисия да приключи с комунизма в България, защото това, което стана на 10.11.1989 бе партиен преврат. Не е длъжен да я изпълни, но и да не успее и да успее ще влезе в учебниците по история. Достатъчно е да я поеме, а той, според мен го прави. Защо е достатъчно да я поеме? Та нима Левски успя или пък Ботев, Кочо, Неофит Бозвели? Стамболов, който продължи делото на Левски, при това го доведе успешно до НЕУСПЕШНО въстание, който бе успешен мин. предс. и заедно с Константин Стоилов след него заложиха икономическия бум на БГ след Освобождението, нима успя или бе посветен в рицарство със сабя насред София? Или пък К. Стоилов не умря млад? Просто така работи историята по принцип – личностите отключват процеси, които те самите най-често не владеят. Но без тези личности историята би била друга. Следователно по-маловажен въпрос е, дали Борисов ще успее или ще се провали, за мен е достатъчно да отвори кутията на пандора. Дали Борисов разбира това, за също не е ключов въпрос. Може би да, но може би в стремежа си да оцелее в капана, който му остави БСП & Ко ще направи точно това. И това го има в историята. Такива ми ти работи. Отделно за Борисов мога да пиша много, но има ли смисъл? Вж. малко по-горе, че няма. Но е интересна тема и понеже ти сподели мнението си, да ти кажа и аз: като човек, чиято специалност е да вади закъсали проекти от л**** мисля, че се справя добре (учудих всички, нали  ) и е един от малкото политици от които се уча. По-важно е друго: Борисов е много, много неадекватно критикуван. Мен, ако ме вземе за съветник (като човек, който никога няма да се запише в партия, особено пък дясна едва ли) ще му скъсам задника. :-) Та, когато разсъждавам така и чета статии като въпросната, добре че са форумците да не се отчаям съвсем. Коментарите много често са по-интересни от статията, а пропо не е ли лесно да си политик в наши дни?! Просто четеш коментарите под събитието в електронния вестник и знаеш хората какво мислят. Преди за такова нещо е трябвало месеци! Със здраве и спорна работа - болните ви поздравяват!  |
| Последно - съкращаването на х% човека не е реформа, ако някой се е объркал. Нямал си пари - съкратил си ги. Идем закриването на армията, примерно - нямал си пари, фалирал си. Тия неща и без да ги искаш стават - хората напускат, ако няма пари, а фирмите кредиторите им ги фалират. Като казах за неадекватна критика на Борисов, ето какво съм писал пак в този форум 24.9.2009 г. 01:02:02 """Предвкусвам година пълна със скандали, като гледам, че се канят да сложат за бг евро-комисар министър, който също не се чува нещо да е свършил тия месеци, за разлика от колегите си.""" |
| Здравей Биби, Много благодаря за посланието. Четох го внимателно и много се чудих какво да ти отговоря. Защото, как да ти кажа – аз съм съгласен с теб, също както и ти с мен, за много неща, но в същото време по някои други и то основни, имам коренно противоположни позиции. Типичен случай, както се казва. Реших да отговоря само на темата реформи, защото тя е поводът за дискусията. Значи, аз не приемам, че „един глупак, който върви, ще стигне по-далече от двама умници, които седят”. Иначе поговорката е много добра, като израз, който трябва да блесне с неочаквано остроумие, но, като съответствие с реалността, братче, ще имаш да вземаш – практически, този, който върви без посока, се лута и се върти в кръг – това е добре известно, така, че на практика – вървящият ще се върне пак при седящите. Разбираш ли? После, случаят с неудачните български реформи не е такъв. При нас седящите умници знаеха каква е посоката, в която трябва да се върви – това беше моето поколение. Ние бяхме най-подготвеното и пресято от живота поколение – при нас добре се знаеше кой какво знае и какво може, защото животът отдавна беше отхвърлил неспособните да се ориентират правилно и да предприемат верни действия в непозната и пълна с неизвестни за несведущите и неможещите обстановка. Последното, ако не знаеш, е дефиницията за интелигентност преведена на чист български език. Според нея, между другото, излиза, че един футболист, въпреки всичкото си незнание, може да бъде по-интелигентен от един професор, въпреки всичкото му знание. Но, да не се отвличаме. Моето поколение, такова каквото животът го беше подбрал и пречистил към края на 90-те години на миналия век, имаше всичките качества да се справи успешно с реформите. То знаеше и пътя, по който трябваше да се върви. Но, тъй като по онова време ние бяхме вече на една ръка разстояние от властта и нашият ред да се качим на мостика и да хванем кормилото беше започнал да идва, ние бяхме много опасни за някои. Имам предвид – превратаджиите и тяхните български мекерата. Нас ни отстраниха, като проведоха, не знам дали си спомняш за нея, така наречената кампания за въвеждането на „нови лица” в управлението. По предприятията и учрежденията, паралелно с тази кампания в партията, се проведе друга жестока кадрова чистка - тук пък под егидата на подкрепаджиите. При нея всички партийни организации бяха изхвърлени на улицата и на тяхно място се настаниха подкрепаджийски комитети, чиято единствена цел беше да открият (или да скрият) бакиите на предишните началници и по същия тъп начин, както и предшествуващите ги партийни комитети, да се занимават с кадруване и смяна на ръководството. За нищо повече от това те не бяха подготвени и не бяха дорасли изобщо. Последното се видя и се разбра много ясно, когато те съсипаха държавата в името на ужким реформите. Всичко това беше целенасочено ... инспирано от превратаджиите. Те не искаха ние по никакъв начин да поемаме ръководството на държавата. Беше ги много страх от нас и имаше защо да ги е страх. Ние много добре познавахме системата. Нашата реакция срещу превратажиите беше елементарна. „Старите пръдльовци пак са се наобиколили с млади пикльовци” си казахме ние, бидейки съвършено наясно, че тази нескопосна управленска комбинация е напълно неспособна да се ориентира и да се оправи в мътния въртоп на промените, които настъпваха. „Остава само поединичното спасение” реши тогава моето поколение и ... ние масово престанахме да се интересуваме от батаците в държавата. Днес виждаме, че това решение е било прекалено тежко не само в личен план. Защото, ако ние бяхме останали да взимаме решенията в държавата, хората щяха да бъдат спасени от огромните несправедливости, които незаслужено понесоха. И държавата нямаше да бъде разрушена въобще. Както и да е. Сега не вървим пак към върха, който тогава изглеждаше само на още един или най-много два базови лагера разстояние. Срутени сме чак долу в основата му и се оглеждаме, за да видим как и откъде можем да тръгнем пак да се качваме. Затова се обръщаме към миналото и се занимаваме с неговите анализи – за да видим откъде да тръгнем и на какво все още можем да стъпим. Не, че ни е жал за миналото – ние живяхме добре, беше ни много интересно и изобщо не се оплакваме. Проблемът ни е само един – ние искаме пак да вървим напред и се задушаваме от липсата на перспектива и мащаби в настоящата действителност. В този ред на мисли ще ти приведа цитат от един анализ, който писах на времето: Цитат: „ ... Проверката Добре известно е, че за разумните хора само практиката на живия живот е най-добрата проверка за истинността на всички твърдения и теории за общественото развитие, както и на хората като такива и на това, което те си мислят за себе си. ... Нека, в търсенето на реални измерения за подобни оценки, да се обърнем за помощ към бившата Източна Германия. Невероятно огромната сума от хиляда и четиристотин милиарда германски марки (1, 4 трилиона) е била излята там за първите десет години след обединението на Германия. При отчитане на реалния курс на марката спрямо долара през течението на годините, това прави към онова време общо хиляда и сто милиарда долара. (Писано през 2000-та година.) Толкова струва на германците резкият преход от една система в друга, който продължава не само най-горещо да ни се препоръчва, но и най-дебелоглаво да ни се натрапва от така удивително недалновидните и категорично превъзходно самовъзприемащи себе си наши външни доброжелатели, - които невероятни създания продължават да са все така дълбоко захласнати от безпределната си добронамереност и глобална лидерска предопределеност, че още дори не са започнали добре да разбират какво, всъщност, са направили. Нека се опитаме да приведем, не само за тях, но преди всичко за себе си, тези цифри към мащабите на България. Нека за момент да забравим, че, въпреки огромните парични потоци, безработицата в бившата Източна Германия все още е над 17%, че над 70% от бившите източногерманци живеят в най-бедните райони на страната и че те са само на крачка от това да образуват една твърде специфична, вътрешно затворена обществена прослойка на “неуспешно приобщилите се” в света на благоденствието. Нека да забравим също за разликата, където и доколкото я е имало, между нашите две страни на времето в нивата и обемите на материалните им ресурси. Отчитането на тези немаловажни подробности още повече би утежнило сметката в полза на извода, който би могъл да бъде направен и без тях. Нещо повече, нека да направим още по-грубо изчисленията, като в ущърб на изгодния за нас извод допуснем, че въпреки приблизителната еднаквост в размерите на територията и приблизителната разлика от само два пъти в броя на населението, за Източна Германия е било трябвало да се отделят четири пъти повече пари, отколкото за нас. Тези допускания съвсем не са случайни – освен лекота при сметките, те биха ни дали една абсолютно пълна сигурност в достоверността на получения резултат, съотнесен към нашите възможно най-минимални изисквания. Обоснована по този начин, простата приблизителна аритметика показва, че минимално необходимата сума за рязък преход от една обществена система в друга при българските условия би била не по-малка от 275 милиарда долара. (Това е написано днес, след още 10 години, но е още едно доказателство колко съм бил прав тогава: Горе-долу в тези порядъци се намира, както днес се оказва, цената на "благоденствието" на гърците, нали? Точното число е 300 милиарда евро днешни пари.) Невероятна е тази сума, нали! Тя не е измислена, нито пък е надута или преувеличена. Нейният възможно най-минимален размер вече е неопровержимо доказан от реалния живот, който е протекъл редом до нас. С други думи, реалната проверка в практиката на живия живот вече е показала категорично, че: - всички онези празноглавци вътре и извън конкретиката на истински реалните условия в българските реформи, които са смятали за допустим, полезен, възможен и реално осъществим резкият преход и “шоковата терапия” в тези реформи, но, не са знаели откъде да се вземат необходимите за това поне 275 милиарда долара, са едни жалки нещастници. На тези хора е било напълно излишно да се обръща каквото и да било сериозно внимание и не е трябвало в никакъв случай и по никакъв начин те да бъдат допускани да пипат лостовете на държавното управление или да внушават отстрани измамно близки цели и надежди на безогледните съсипници на неговата материална основа. Именно което, обаче, за съжаление, се случи и резултатът от това е днес пред очите на всички ни. ... Край на цитата. Това, драги Биби, е реалната и обективна оценка на реформите на лутащия се глупак, който е тръгнал нанякъде, без да знае къде отива, от страна на седналите и чакащи го да се върне обратно, умници. Скоро пак ще кацнете тук при нас, казват си те. Редактирано от - ламбен на 22/4/2010 г/ 12:58:30 |
| Здравей Ламбе, партокрацията елиминира технокрацията след 10/11, това ми казваш ти. И считаш това за глупост. Не е било и аз да бях на мястото на Луканов и Младенов и аз бих играл по този начин! Ти сега ми отваряш очите за нещо с което може би ти самият не си съгласен! Да приемем, че 10/11/89 е бил дворцов преврат и целта на промените според БКП/БСП и целта на Луканов-Младенов изобщо не са били реформите и демокрацията, а да запазят властта на партокрацията, като я трансформира от партийна в икономическа. На всяка цена. Това не е невероятно допускане мисля дори, че днес е доста широко разпространено мнение. Как бих играл на мястото на Луканов? Луканов не е бил глупав човек, е аз самият съм глупав, но явно не чак дотам, че да не го разбирам, следователно приемливо глупав, ако съдя по другите :-) Сега, аз съм Луканов – обиколил съм света, знам езици, въртял съм бизнес зад, под, над, през желязната завеса с технологии, киснал съм в червената кухня на Москва и т.н. За мен(Луканов) е кристално ясно, че светът не просто се променя, трансформира се и ИКОНОМИЧЕСКАТА сила се премества в център, който той не владее – ИТ. Влизат нови правила на играта, които аз (все още) не разбирам добре. ОБАЧЕ има един Ламбе, който кове чипове и не само това, ами и си говори със западняците и продава краставици на краставичарите. И не само, че има един Ламбе, ами има цял полюлей от ламБи, както казва баба ми (същата, дето има един лаф „учен човек, ама прост“). И какво правя като съм Луканов? Ами режа полюлея и слагам свещници, аз си имам независимо захранване нов внос от хАмерика с червен дизел еффтинджос от СССР, останалите да се кьорат в тъмното. Този полюлей е ЦИИТ ли беше – гледах неотдавна, колкото технологични фирми намерих в БГ в областта на електрониката и ИТ, всички са правени от бивши „кадри“ на ЦИИТ. Вероятно и ти си бил там. Били сте на гюме, Ламбе. И не само вие в тази област. Сега разбирам, че в машиностроенето се е случило същото нещо – оттам пък фактите вече са били в главата ми, но едва сега като говоря с теб пъзелът се подрежда! Ето, ти пишеше някъде, че новите технологии създават нова класа, нов „ИТ-пролетариат“ да кажем, който става движеща сила, но ти по-скоро мислиш, че соцът се е провалил заради това, че не го е разбрал и използвал, за разлика от запада. Бай Тошо може би не го е разбирал, но Луканов със сигурност си е давал сметка, че и на запад е бил. И е намерил начин да ви елиминира. Хайде да онагледим каква заплаха сте били със съвременен пример, но първо и на Лукановия страх очите са били големи и второ, ти веднага ще се сетиш за подобен пример в хардуера от време оно, сигурен съм, карам по памет Гуугъл, създадена преди 12г, оборот 2009 USD 23млрд, служители 21 хиляди България, създадена преди 13 века, БНП 2009 47 млрд, работещи 1-2 милиона NB БНП от 81млрд за БГ е “based on puchasing-power-parity“, което пък каква стъкмистична лъжа е съвсем отделна тема; но и 81млд да е, все тая 2 (и 4-ри да са) Гугъла създават стойност колкото 1 България. 21.000 хил. като теб, се равняват на 1-2 млн хванати от улицата. Мислиш, че Луканов не го е виждал? Хм-хм. Това не е теория на конспирацията, а елементарна теория на игрите. Аз мисля, че е имало участници, чиято цел е била демокрацията, други, чиято цел са били реформите. В този вид игри няма една цел и една първа награда, не бива да се забравя това. За мен Луканов винаги е бил голяма въпросителна, сега като бонус сякаш виждам много ясно ролята му. За разликите между нас, видял съм много от тях отлично, не се съмнявай в това. Че не споря е, защото разбирам твоята гледна точка. Примерно ти обичаш да пишеш (и да казваш, сигурен съм) първото-първо, второто-второ и десерта накрая. Очевидно? Хм-хм. Как, моля, да се съглася с теб безусловно, като съм любител на китайската и индийската кухня и обичам да ми донесат 4-5 неща наведнъж и да си похапвам? Десерта бил накрая, но кой десерт – сиренето, което във фр. ресторант идва накрая ли? Аз пък десерт рядко хапвам, честно казано, някога пушех цигара. Но разбирам отлично какво искаш да кажеш и аз се храня така обикновено, но много често нарушавам правилата .... с удоволствие, наслаждавам се, мълча си и не споря :-) ПП не „помня“ онова време в твоя смисъл, тогава съм бил на 16, дет се вика и през оная работа не ми е било – били са съвсем други неща :-) |
| Здравей, А бе, ти пак задълба у плиткото. Както е казал поетът - какво тук значи някаква си личност? Не става дума за Луканов или Младенов изобщо. Те са пионки, фигури местени от вятъра. Зад тях има един много мощен вентилатор, който може да издуха всекиго. За него става въпрос. А що се отнася до Луканов – накрая, доколкото е известно на публиката ... и руснаците зад вентилатора не са му вярвали, защото са знаели много добре, че той е ходил да проси и да се разбира и с американците. Що се отнася пък до изчислителната техника – тук също не си познал – самият Луканов не само, че осъзнаваше какво е това и знаеше за нейното бъдещо голямо значение, но дори ми е казвал няколко пъти, че иска да ни стане приятел и щял бил да дойде някой ден да си поприказваме, за да се бил запознаел с нашите работи. Накрая знаеш ли какво стана? Той започна да си изгражда своя собствена структура, паралелна на нашата – Интерпрограма, Корпорацията за програмни продукти и системи, заводът в Правец и така нататък. И да ни краде кадри, разбира се. Такива ми ти работи. Очевидно, обаче, се е взел за по-голям играч, отколкото е в действителност и накрая е надхитрил самия себе си. Лека му пръст. Аз го нямам предвид като личност в нито един момент, когато се опитвам да анализирам миналото. Защото знам, че от него не е зависело нищо от това, което мене ме интересува. Аз се опитвам да погледна над тия неща – така да се каже право в очите и зад тях – в мозъка – на вентилатора. За това става въпрос в моите анализи. Аз се опитвам да разбера следното: какви са били обективните закономерности, които са довели до катастрофата на източно-европейския социализъм? И на западно-европейския, разбира се, също. Защото тези причини са ... еднакви. Това е моят проблем. Защото, както вече ти казах, ние постепенно се изправяме и пак ще тръгнем да катерим върха. Затова аз искам да направя анализ на миналото и да изведа поуки от него за следващото качване. Части от този анализ, за който съм загубил много време за подготовка и мислене, ми позволяват отвреме, навреме да участвувам в разни дискусии по форумите. Там изпробвам реакцията на публиката върху тази или онази концепция. А що се отнася до главната цел на анализа - мисля дори, че съм намерил отговора. Аз знам защо катастрофира социализмът. И знам какво трябва да се направи, за да се избегне тази катастрофа при второто изкачване. Защото, както ти споменах вече, има закономерности. Сега що се отнася до липсата на знание, ред и така нататък – изобщо до яденето на десерта заедно или преди което и да е от другите яденета. Щом ти харесва – прави го. Но, не се опитвай да ме караш мен да се чувствувам виновен за това, че не мога да те разбера. Аз не смятам това, което казваш ти, изхождайки от собствения си гастрономически опит, за правилно. Пък ти, ако искаш „да си ядеш десерта, когато поискаш”, можеш и да си пикаеш, преди да си си свалил пантолоните. Аз не смятам това за много умно, но щом ти харесва – твоя си работа. Бъди здрав и не го приемай лично. Ние само си говориме с помощта на такива образи. Редактирано от - ламбен на 22/4/2010 г/ 21:16:00 |
| И Биби, нали си говорехме за реформите? Мани го сега това - Луканов - така, Луканов - иначе. Има много по-важни неща за обсъждане по отношение на реформите, отколкото ролята на Луканов. Редактирано от - ламбен на 22/4/2010 г/ 21:23:38 |
| Ламбе, errata: пардон, Лукавия, не Луканов Станишев преди И НАДОЛУ да се чете САтанишев Ето, аз се поправих веднага, сега и твоя гурел – чети добре, приятелю - обратно на това, което мислиш аз твърдя, че Лукавият отлично е разбирал ИКОНОМИЧЕСКАТА мощ на ИТ, поради което е приемал теб и хора като теб като заплаха (ти ми потвърждаваш – щом ви е шунтирал с Интерпрограма значи е било точно така) - какво тук значи някаква си личност съм обяснил много по-добре от поета в мини-частта „случаят Борисов“ и не би изпаднал в заблуждението да мислиш, че гледам на личността на Лукавия по различен начин - ако се случи да ядеш сиренето някъде ПРЕДИ крем-карамела, например с аперитива - кашкавалчето на резенчета в мезето между луканката или сиренце с червено пиперче и шарланец, както „е редно“ знай, че във Франция ТИ ядеш десерта дори преди първото и ТИ си се напишкал, без да си разкопчал поне дюкяня на масата. Нека моето е от келешлък, но с цялото уважение, което дължа към по-старите форумци твърдя, че при теб това е силно притеснително, защото дори не си разбрал. Шегувам се. Резюме #2/2: говорим за реформи, да! Аз казвам – реформите са били ПРОФОРМА, те никога не са били целта на силните играчи (в частност в началото 89-90г, когато сте били елиминирани), а на маргиналите на промените, иначе вероятно биха били направени и най-вероятно от хора като теб. Въпросът, който си задавам е: добре, сега нямаме знание за реформи, но на времето, когато сме имали то не е използвано – защо? Аз вече разсъждавам върху проблема, защо ти и хора като теб са били елиминирани от управлението и чии цели са надделели в играта, търся обяснение на това. Намирам, че сте били ЯВНА заплаха и сте били занулени. Забрави Луканов, той бе застрелян като куче и не можа да измучи, може би си прав, но кой знае. Както казах, нека е Лукавия тази сила, но я има. Ще се намери, но по твоята жизнена траектория аз ясно установявам присъствието й. Ти, напротив, продължаваш да вземаш реформите насериозно, въобразяваш си, че липсата на знание как да станат е баш-кусурът и ми обясняваш колко велики сте били и какво щяло да стане, ако само сте били взели властта. Ама не сте. И това го намирам за толкова съществено, че разсъждавам по него. И какво сега, не говоря ли за реформи?!?! Ти от храстчето Луканов не видя гората, както казват. Аз имам и друг трън в задника: Ламбе, ТИ И ХОРА КАТО ТЕБ НЯМАТ ПРОФИЛА НА ХОРАТА, УПРАВЛЯВАЛИ БЪЛГАРИЯ през соца – как можа да си помислиш, че някой ще рискува да ти предаде щафетата?! По какво ТИ приличаш на Бай Тошо, Тошко-младши, Гриша Филипов, Джуров, Луканов, Младенов, Станишев-старши. Ами след Станишев-старши има Станишев-младши, бе колега, на теб ли да дадат щафетата или на него, както стана?! Изключенията съм ги чувал – 70-те години мистериозно загива като турист в планината един наш външен министър, готин човек казват, печен, дъщеря му е поетеса. Имало е още шепа хора като него на това ниво и то кой знае и те как са свършили, предвид Трайчо Костов преди това. Не те познавам, но може да приличаш на Иван Славков малко, може и питието да си пиете, но той е осиновен в котилото. Сега да не почнеш да връзваш кусур на жената, за бога?! :-) Ти продължаваш да ми обясняваш, колко велики сте били и да ми обясняваш, че ако само сте управлявали какво щяло да стане. Колело, ама друг път. Това казвам аз и пак питам: сега нямаме знание за реформи, но на времето, когато сме имали то не е използвано – защо? Със своеобразния си образен език ти би казал, че в дебата тичам наляво-надясно, напред-назад и изобщо чат-пат препикавам храстите наоколо като кученце, изобщо не държа правата линия и ще си прав с едно уточнение: не съм кученце, а големичък пес и в края на краищата следата много рядко я губя, а опознавам терена отлично. Въпрос на стил. Ти си като праволинеен багер – изкопа хълма и съсипа природата, бе приятелю Ламбе, дали пък просто не го видя, следвайки късогледството на багериста, а не принципите си? С това кабинетите станаха два. Пак майтапче де :-) Не, понеже тука вече пишем фермани, аз вече те каня или на китайски р-нт в Сф или на френски тук, което от двете се случи по-рано ти да дойдеш или аз да отида, обещавам да поръчам на съответния език, а каквото донесат – да не се сърдиш, ей! :-) По този повод ще съм изчел всичко 2 пъти, а и вече започнах да си набелязвам нЕкои критики и съображения критики относно Ален дьо Беноа и ще съм попрочел повечко от него дотогава. А пак може да си пишем тук, не пречи. Намерението ти да напишеш анализ е похвално, но аз не те виждам в ролята на червен шаман, примерно с книжле „Защо да не сме социалисти“. Провалът на соца е интересен, но за българския е много лесно – провали се след като се провали навсякъде другаде. Е, има и хармоници – първи, това, което твърдиш ти, втори - бай Тошо остаря и му взеха кокала и т.н. и т.н. Според мен ще е грешка да задълбаеш в БГ-соца – или пиши философски по принцип, за да те четат в цял свят (което като гледам концепцията и намеренията ти ще направиш) или напиши кратки, free style разказчета, а като стил нещо като Блага Димитрова и „Лице“ или като Бате Бойко и „езерото за шарани“ или „обрания бостан“, т.е. ни преведи теорията в реалността на спомените си. Или направи и двете, но не задълбавай по средата, ако не искаш да те четат само по сбирките на първичните партийни организации. Така мисля АЗ, който не си пикае в крачолите само защото, оная му работа им се подава отдолу. :-) Аре със здраве. Да допълня по "твоя проблем" с фундамента на соца: с други думи, ако елиминацията на твоята "ИТ-каста" от лостовете на управление навремето го приемеш за локална флуктуация, а не за закономерност вследствие на регенериращата се партокрация и други, съществени за управлението и съответно за провала му съществени атрибути, според мен ще сгрешиш. Тази закономерност в различните соц-страни би трябвало да приема различни форми - интересно какво е станало в Румъния, чийто преход прилича на нашия. Но елиминацията на кастата ви е директна причина соцът, ако не да възкръсне, поне да бъде реабилитиран пост-мортем: помисли си само какъв шанс имаше за това Станишев последните 4год, ако имаше твоя опит, а вие не бяхте отстранени навремето. Защото палеонтологията прави заключения по (отпечатъците от) костите, с мекотелите е много по-трудно... Редактирано от - bibian на 23/4/2010 г/ 09:14:16 |
| Виж сега, аз нямам илюзиите, които ми приписваш и аз знам много добре, че нашето отстраняване е закономерно. Прав си да твърдиш това. Но това не му пречи да е грешка, нали? Е, аз подлагам тази грешка на анализ и стигам до корена и причината тя да се случи. Разбира се, че това е същата причина със същия корен, поради които падна социализма. Е, аз посочвам причината и откривам корена. Ако и когато някой ме послуша, тази грешка повече няма да бъде повтаряна. После, Луканов не ни е приемал като заплаха, защото сме от изчислително-техническия сектор, а защото той нямаше връзки в промишлеността изобщо. Ние ги имахме, той ги нямаше. Луканов никога не е управлявал нищо по-сложно от комитета по туризма. Него го знаеха, че е руски човек готвен да смени Тодор Живков и затова не му даваха кой знае какви възможности много да се развърта. Той затова се опита да си създаде собствен сектор, конкурентен на нашия. Това само показва колко малко е разбирал, че морето не е до колене, дори и да имаш всичките пари, които са необходими, за да го прецапаш. Що се отнася до профила ми, извинявай, ама ти не си наясно. Това, че партията се управлява от руски мекерета още от времето на Георги Димитров и Вълко Червенков насам, включително и Тодор Живков – и той е руски човек, само, че – не искаше с добро да си отиде, не значи, че тази партия никога не е имала, няма и няма да има собствени кадри. Напротив. С един от тях ти водиш дискусия. Аз никога, обаче, не съм бил партиен кадър в общоприетия смисъл на думата. Баща ми ми е казал никога да не се захващам с това. Затова аз съм чакал на опашка 15 години, за да ме приемат в партията. Но, баща ми, примерно, е държал реч и е организирал митинг в защита на Георги Димитров в Париж и моята биография, примерно, е много по-обагрено червена от биографиите на днешните „деца на номенклатурата”. Дори, понеже си говорим на шега за пишкане, аз съм пишкал по панталоните на няколко министър-председателя на държавата. Но, не е важна биографията. Важното е, че в моето поколение имаше много такива, като мен и аз в никакъв случай не съм някакво изключение. Имаше и по-добри от мен и то не един или двама. Най-важното, обаче, е, че ние като цяло бяхме много добри – България никога не е имала и скоро няма да има толкова добро, масово образовано и пресято, прегледано и подготвено от живота поколение. Но, ние отдавна сме почнали да измираме. Първо душевно, после физически. Вие отдавна сте ни изпуснали. А смея да твърдя – ние бяхме най-голямото богатство на държавата. Не технологиите или машините. Защото бяхме трето поколение съзидатели. Новите тепърва ще започват от нулата в новата координатна система. И докато преброиш до три – ето ти как нови 50 години са изминали. |
| Ламбе, извинявам се, не съм искал да те засегна. Премерихме си мечовете, аз сега прибирам моя. Сега пак говоря за реформи, ще видиш. Едно искам да ти кажа - аз съм нямал шансовете, които ти си имал в живота. И съм гладувал. Тази зима като се прибрах намерих братовчед си, студент на 21, променен - почти го бяха изтървали, хайманата, сега станал човек. Говорехме за друго - той налиташе за бизнес като муха на мед, опитал 1, 2, 3-то, та от дума на дума разбрах, че и той е гладувал миналата зима 1 уикенд, а майка му е лекарка, техните са много готини, нормално семейство. Тъй че, как да ти кажа - НИЕ не сме ВИ изтървали, обратното е вярно. НИЕ нямахме нищо, още по-малко сме имали ВАС. ВИЕ не очаквайте НИЕ да съжаляваме за ВАС. И ВИЕ не НИ съжалявайте. Построихте, не споря, велики бетонни кули на пясъка, няма ги вече - водата и вятърът ги отнесоха, няма ги. Толкова. А аз, лично и милиони като мен загубиха страната си. Мислиш ли, че ми е весело да виждам от година на година майка си по-остаряла, щото като се прибера това е първото, което ми прави впечатление? Да ти кажа още нещо любопитно, което има връзка. Този месец се навършват 20год от извеждане в орбита на Hubble. По този повод излязоха интересни статии и попаднах на един още по-интересен факт. Най-външният пръстен на Нептун(да, не на Сатурн) Адамс не е цял, а е съставен от дъги (арки) - 4 на брой, които упорито отказват да се свържат в един пръстен и учените май още не са сигурни защо. По-интересното, обаче, са имената на тези дъги: свобода, равенство, братство и ?????? Хайде сега ти ми кажи коя е думата, която учените са избрали, за име на 4-тата арка? Коя е думата, която допълва масонския девиз на френската революция? Аз се надявам като загубим ученост, която изобщо не е спомената, да спечелим от това качество, защото то не се учи в училище, напротив, губи се. Ако имахме него и мъдрост, всичко щеше да е наред. Но ги нямахме. Това е една от съществените реформи, които се извършват в момента - трупаме ги. И ти си прав, че ако се върнем 20г назад ще загубим много, според мен това е едно от тях. Това е важната реформа и тя става в хората и е бавна, останалото са лобистки напъни. И затова тази статия, която клечи на правителството да правило нещо е пълна тъпня. То поне авторът да беше клечил на предишното, да кажеш, че е последователен в глупостта. Но не би. Станишев толкова никой не го вземаше насериозно, че никой нищо не очакваше от него. А вие си имайте банка с кадри, вече ти казах, дръжте си я само за вас, ние вече нищо не искаме. Ако искаш да ти прочета ръкопис - с най-голямо удоволствие, а и аз соц. идея няма да открадна, сам виждаш. Но имаш интересни концепции и верни. Със здраве. |
| Виж какво Биби, Като казвам, че реформаторите са изпуснали моето поколение, имам предвид, че всяка реформа се прави със сметка какво ще се запази и какво ще се реформира, какво ще се реформира повече, какво по-малко, какво хич няма да се реформира и какво ще се реформира изцяло, нали така? Никога не можеш да реформираш всичко. Поне не веднага. В този ред на мисли реформаторите решиха да запазят материалната част на социализма, нали така? Колко я запазиха е друг въпрос, но поне имаха някакво желание и някаква схема как да осъществят това желание, нали? А защо реформаторите не поискаха да запазят идеалната част на социализма, тоест хората с висока професионална, включително и управленска, квалификация? Аз твърдя, че хората бяха много по-ценни от технологиите и машините. Хилядократно повече по-ценни. Ако имахме днес тази високо квалифицирана работна ръка, която навремето осигуряваше в излишък моето поколение, отвън щяха да ни напълнят с поръчки. Но, днес положението е трагично – днес няма не само програмисти или проектанти, днес няма дори фрезисти или заварчици – ние сме изостанали като африканска държава по нивото на квалификацията на населението. Това имам предвид, като казвам, че глупавите реформи, провеждани от незнаещи ахмаци, изпуснаха моето поколение. Най-доброто, което някога е имала страната ни. Унищожиха го. |
| Ламбе, моята работна хипотеза е следната: били сте предадени от своите, технокрацията е била елиминирана от партокрацията, защото сте били потенциална заплаха за трансофрмацията на политическата власт в икономическа. Ако технократите бяхте станали големите индустриалци на БГ, то след 10 години щяхте да елиминирате партократите. Защото вие политиката щяхте да я научите, но обратното е невъзможно – сам казваш, Луканов дори не е имал връзки в индустрията, какво да управлява нещо подобно. Фактът, че бизнесът ни днес е толкова примитивен е доказателство, че той е на нивото на разбиране на червените партократи, а не на червените технократи. В момента чета стенограмите на Кръглата маса 1990г http://www.omda.bg/bulg/k_masa/0602/2.htm тук очаквам да видя началото на края ви, на вас технократите. Това иначе е един абсолютно неизвестен период за мен. Сега смените на принципа стани-да-седна, са ясни, реални, факт, но това е мътната вода, която е отнесла всичко по пътя. Руслото, кой я е пуснал в това русло? Това е, останалите ми размишления и заключения в тази посока, ако се интересуваш мога да ти го пратя на мейла. Тази дискусия много я задълбахме тук. Поздрави |