.... те сега "мамите" ще съсипят това писание .. |
Съвета, даден от писателя Д.Х. Лорънс през 1918 г.: "Как да започнем да обучаваме детето. Правило №1: Оставете го на мира. Правило №2: Оставете го на мира. Правило №3: Оставете го на мира. Това е цялото начало." Ромите са открай време последователи на "писателя Лорънс" |
Ааа, пускай ги на воля в прерията. Което оцелее - оцелее. Тъкмо ще се научи да пали огън с клечки, да се храни с бръмбари, да оцелява сред диви кучета и хора... П.П. Отде ги намирате тия статУйки за разтуха на манхатънци? -------------------- Блогът на Генек |
Ммда, старши, и аз съм на мнение, че "Родителите сигурно са полудели" трябваше да бъде "Мамите сигурно са полудели" |
Тази статия е светъл лъч в мрака на политически коректното егалитаристко майчинско общество, новият техно-матриархат, в което съвсем неусетно се е превърнала Западната цивилизация и войната срещу мъжкото начало, което е призвано да поема риска, да експериментира и да генерира жизнеспасяващи идеи. Крайният ефект от новия матриархат е свръх-защитетни деца, свръх-разглезено потомство, срив в подчинението на авторитетите, т.е. кастриране на мъжкото начало, свръх-консуматорщина (мама все се страхува детето да не остане гладно), невротични алогични страхове от какви ли не въображаеми опасности, унищожаване на разликите между мъже и жени, възхвала на лезбианството и хомосексуализма, размахвани като хоругви на похода срещу различията между мъжкото и женското начало, на което се гради цивилизацията. Резултатът е криза от свръхконуматощина, липса на идеалисти, готови да рабоптят за каузи, бум в момичешки банди и умопомрачаващо насилие, извършвано от деца (у нас е около1/5 от насилията), срив в мъжкото начало, проблеми с дисциплината в училище, недостиг на затвори за възрастните, липса на мъже, които да бранят царстото на майките от изродщините на възпитаните от тях самите пишман мъже и отказ на новите мъжкарани да раждат деца. Те искат силиконови цици и повече медийно внимание! |
Извинявайте, но ми се струва, че статията малко прекалява. Не че поставеният проблем не е остър, но специално у нас учителите плачат повече от НЕЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ на родителите. А иначе и нездравите амбиции си ги има, но те са проблем номер две или три. |
В тоя смисъл, Сократе, ние сме общество от ХХII век. Или от преди новата ера. Защото родителите пращат децата на гардероб в училище и хич не им пука дори били ли са там. А за претенциите - да. Всеки родител знае, че неговото дете - най-умното дете в цялото тричленно семейство - е подценявано от даскалите. И по презумпция е агресивен и претенциозен. |
А другата група мами, Тим? Която поради посредственост се идентифицира единствено и само с изтърсачетата и с това, че е майка, посветена на "пиленцата", "съкровищата" и т.н.? То също е болезнено смешно състояние. |
А за бащите защо не кажете нещо? Или тяхната роля се свежда единствено до оплождането? Малко прекалено е това непрекъснато реване от страна на някои представители на мъжкия пол. Просто се включвайте в отглеждането на децата, а и не гледайте на мъжете - даскали като на неудачници... Иначе на децата ще им липсва мъжкия модел на поведение. (Но в нашия, средиземноморски регион , психиатри и психолози отдавна твърдят, че съществува "матероцентричен" модел на поведение. ) |
За какво ви е четене на еждневници - Тим Ви стига, друго Ви не требе. Що за опит отговорността за префърцуненото днешно общество да се прехвърли само на майките? Или пък жените? А татевците що блеят баирите? Страхът е водещ в днешното общестево- от 11 септември, от иконом.криза, от комшията-изнасилвач, от тинтири-минтири. Докато бабите ни са се срахували от градушката, която е водела до глад, ние се страхуваме от краха на банките. Вероятно и за него жените са виновни. А има и татевци дет са дважди по-шашави от мамите. И те хич не са малко |
Не знам дали се дължи на естествената еволюция, но откъде накъде петгодишния ми син ми заявява, че като пораснел, искал да кара Ферари, при условие, че баща му няма (и може би никога няма да има) повече от най-обикновен джип, и то VW??? |
Ей тука нещо интересно, не съм си мислел, че някога ще го споделя с някой: "Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. 2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. 3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. 4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща 5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. 7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. 8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето." |
Да се въведе изпит по стрелба с прашка, по стояща, бягаща и летяща мишена. Да се въведе изпит по игра на фунийки Да се въведе изпит по самоделни взривни устройства (миниум и бронзи). Това за момченцата, за момиченцата - не знам... |
havamal Върна ме много години назад. Всичко, което се написал е/беше истина. А днес съветвам внука си да не тича, за да не се изпоти. Ако пък се случи, баба му винаги има суха блузка в чантата. Защо станахме такива? |
играта е толкова важна, колкото и всеки друг фактор Колкото повече игра, толков по-висок БВП! Не си спомням баба ми да се е страхувала от градушката, що винаги диверсифицираше риска , без да е губила време в УНСС. Но се страхуваше от разбойници както ние сега от/за банките. А татевците що блеят баирите? Блеем в къщи (успокоявало женските нерви , не им изкарвало акъла). По баирите учим децата да решават проблеми (лов, риболов) или да поемат рискове като играем с тях (челик и други хвърляния/спускания с опасни предмети ). |
А на мене първата ми работа като стана е да погледна прогнозата за времето А на въпроса ви, как сме оцелели.......я пак? Ние всъщност оцелели ли сме? Ами кво ша кажете за СПИН, за Свински грип, Птичи грип, множествена склероза, алцхаймер, устойчива на лекарства туберколоза, затлъстяване като за световно........ я пак? КОЙ БИЛ ОЦЕЛЯЛ???? |