"Антени" с гл.редактор Весо Кучето ли? А вестникът за онова време беше супер в сравнение с останалите. |
Вярно е, че "Частен случай" допринесе много за тиража на вестника, но да не си кривим душата - имаше и доста други материали по теми, които тогава бяха табу. Ще припомня историята за измамницата, която се представяше за бъдеща снаха на Станко Тодоров и успя да излъже един провициален директор на банка да й обменя контрабандни злоти в размери , многократно надвишващи допустимото, като му обещаваше, че ще го уреди на работа във Варшава. Влязла със същата версия при Начо Папазов, който тогава беше председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и той и режда следване в Полския киноинститут в класа на Анджей Вайда. Естествено, там се проваля и започва далаверата със злотите, които после във Варшава се обменят в долари и с тях поляците си купуваха паспорти, за да могат да напуснат Полша. Това беше в края на 70-те, когато назряваха събитията в корабостроителницата в Гднаск, появата на Солидарност и Лхе Валенса. Ама авторът би трябвало да знае повече по темата. |
Много си беше хубав вестникът.И имаше много хубава кръстословица.Сега в четвъртък излиза Галерия, в сряда-Шоу, в петък-Уикенд.Пълни са с частни случаи. |
Ще да съм пропуснал продълженията в миналите броеве. Нещо обаче нямам чувството пропускът ми да е критичен. |
От "Частен случай" до ровене в телфонният указател - наистина голямо преобръщане ще да е било. Историята тепърва предстои... Не бързайте да поставите Калин в собствените си клишета! Брех, че бързи аналитици... |
Тъгувайте в почивен ден, отрицателните явления при социализма, каменни трохи (трохи от каменния век)... авторът си направи тогава име. Също и с естрадни песни доста - Налей ми вино в чаша дългостенна - пардон, тънкостенна, но беше пародирана в Стършел - и пусни сръбска музика да ревна... Будилник, реактивен дим, таксита... За къде ли толкова е пътувал поетът с реактивни самолети? |
Налей ми вино в чаша дългостенна - пардон, тънкостенна, но беше пародирана в Стършел - и пусни сръбска музика да ревна... Няма такава пародия в Стършел.Чичо Фичо , признай си! |
"Антени" беше интересен вестник. Да, частните случаи привличаха вниманието, но имаше и други примамващи материали и теми. Иначе - за "случаите" - ясно, . За началниците. Сега ми разправиха една история, с нов уж тип началник, в блога е най-отгоре. ---------------------- Блогът на Генек |
Тръпка, както се казва, най-доброто предстои. Не джафкайте подир майстора, толкова рядко се среща автентично четиво за нещата "отвътре".Не, че не сме ги преживявали в различна степен на собствен гръб, но друго си е майстора да го облече в думи. olo, пък ако им кажеш "агент" - се обиждат на кръв. Нормално, защото лумпените натикаха в един трап и мръсниците -доносници мотивирани от собственото си скудоумие и хора работили за народа си. Не казвам за държавата и управляващите- те са временни. Вторите. Държавата /нашичката/ - не съм съвсем сигурен. |
А, Кунчев, в грешка си... То верно дето при комунизъма жените бяха общи (щото ние бяхме млади...), ама си имаше реактивни аероплани... |
Донков, днеска почерпил челен опит от Димитри, с подтекстове, многопластово, само дето не е написал, кво ли пък му е казал Селинджър...Лека незлоблива шега авторе... |
Мъъълии кат гледам какво си спомняме: То верно дето при комунизъма жените бяха общи (щото ние бяхме млади...) - мое да направим един кръжец на строителите на соцкапитализма (това е съкратено название от сало-циализъм и капитализъм, а не постигнатата реалност в настоящия момент). |
Апропо, спомням си тази постановка "Очите ми зелени устата ми хубава", мисля в Сълза и смях, и с първото "разсъбличане" на сцената, но по комбинезон, а той беше бежов "триумф", Сава Хашъмов млад сваляч...ех соцпорно...Ха ха. |
Генек, поучителна история! Само едно уточнение за финала ти - може орлите да летят гордо и самотно, но пък дивите гъски достигат височини, за които орлите и не мечтаят! |
И на мен ми заприлича на положителното от Димитри. За чичи Фичи- бил е в Централна Америка, в Никарагуа. Натиснете тук Любовта ни посочва с тревожни очи. Любовта ни избира. Любовта ни закриля. И добавя в прегръдката нервно усилие - сякаш края така ще отдалечи. Любовта в непресметнати думи гърми. За душите ни смешно и мъдро се грижи. Заковава ни кратко в живота подвижен и помага да бъдем в тълпата сами. Любовта под огромен часовник върви. Боязливо разтяга на ласките срока. Някой ден остарява - както всичко наоколо. И тогава извръщаме хладно глави. А когато избяга в случайно такси, разпилейте писмата, изнесете портретите. Оставете във стаите една роза да свети. Любовта ще се върне - да я угаси... |