Отиди на страница:
| Ми да, за Антени и за Поглед се редяхме пред РЕПовете, е, чак на опашки не е било, но бързо свършваха. Ей, много мемоарна хвалба с тези бивши величия пада напоследък. Че и аз да се похваля тогаз. Весо Кучето веднъж ме вози с колата си от Банкя до София - door to door. Ама не че нещо таквоз, просто ми помогна човека да не мъкна по рейсовете големия си куфар от Дома на журналистите до нас. Не ме познаваше лично и тогава, а и сега още повече - вече няма как. С Янко Станоев само веднъж съм била на маса в голяма компания. И той не ме познава. Няма да пиша разказ за тези моменти в моя живот, не че не мога да го оформя по надлежащия начин ... П П. Ох, да, забравих. И Селинджър не ме познава. Ама съм го чела. Редактирано от - Геновева на 04/6/2010 г/ 11:13:53 |
| Съгласни, несъгласни така си беше прав е човека. Сега "частни случаи" по вестниците дал господ, но като няма ЦК никои не го е еня. |
Апропо, спомням си тази постановка "Очите ми зелени устата ми хубава", мисля в Сълза и смях, и с първото "разсъбличане" на сцената, но по комбинезон, а той беше бежов "триумф".Сава Хашъмов млад сваляч...ех соцпорно... Точно така, Милчо, и аз си я спомням тая постановка. Май беше на Павел Павлов, ако не се лъжа. И комбинезона си спомням - е, марката нещо ми се губи, ама цветът определено беше "смутено целомъдрие". А бе жив соц-стриптийз, откъдето и да го погледнеш.  |
| То и групов секс по руски се правеше по следния начин: затваряха се група руснаци в подходящо помещение, гасяха лампата и почваха в суматохата да си разменят значки. А тоалетната хартия беше с букви и носеше патетични заглавия, като "Работническо дело" и "Отечетсвен фронт". На вносната пък пишеше "Правда" и "Литературная газета". А бе незабравими времена, ше знайш... |
| Даскале, има един друг виц ли, истинска случка ли, по повод на значката като висша форма на любов и доверие. Разказвали са ми го като преживяно от българин, но твърде вицово звучи. След разменени доказателства за любов (не е важен точният им израз) благодарна рускиня, прощавайки се с нашия човек, му казва: Закрой глаза. Нашичкият затваря очи и чака поне целувка, но след като не я получава и отваря очи, вижда, че на ревера му е закачена значка с Ленин. Ако не е вярно, приятно звучи, а и до известна степен - правдоподобно. |
Половин заглавие от Селинджър, още половин от Янко Станоев - и ето го повратът. Случваха се такива парадокси и поврати по времето на социализма, и то често се случваха. Самата система ги предполагаше и пораждаше. Аз тук преди време пуснах един истински случай, разказан от Михаил Веллер, за появата на 12-томното издание на Жул Верн на руски. Та и там една случайна среща на Ворошилов с шеф на голямо московско издателство, една случайно изтърсена от шефа невинна лъжа, един смачкан и наплашен литератор, и в резултат - най-голямото и най-пълно издание на Жул Верн в света, каквото няма дори на френски. Чудесно, великолепно описание на действащите при социализма скрити механизми и пружинки в света на литературата и издателската дейност има в повестта "Шапка" от В. Войнович. |
| Ето я "Шапка"-та на Войнович (за тия, които още не са имали удоволствието да я прочетат) - потресаваща повест: Натиснете тук Редактирано от - Даскал Цеко на 04/6/2010 г/ 14:45:20 |
| Ха-ха, мерси за "Шапка"-та! (Кот домашний средней пушистости) Между другото, Войнович разказва, че заради този разказ впоследствие му подаряват много шапки. И той се ядосвал, задето не бил написал "Шуба" |
| Янко Станоев е един от малкото неноменклатурни белетристи които и по онова време а и сега си заслужава да се чете .без него едва ли би имало "пера" от постсоца като Светлио Витков или Калин Руменов примерно - автори които пишат увлекателно и интересно за подобни като Янко Станоевите аутсаидери но в друго време , други измерения и други медии.и аз като голям фен на бай Янко съм чел и новелата "Очите й зелени, баща й полковник" а и по дългият и вариянт-"Двойникът" както и другият бестселър "Неандерталецо мой" , и даже историите и да се повтарят са доста забавни и приятни за четене -отново и отново .добре че отвреме навреме някой се сети да напомни за тях. |
И той се ядосвал, задето не бил написал "Шуба" Не се е ядосвал, а е замислял към шапката да си набави и една шуба. |
Как Селинджър и Янко ме уредиха с нова работа --- След време разбрах от какво точно съм се откопчил тогава. Изнесъл съм се, оказва се, в последния момент. Но това е много-много по-различна тема. Идва й редът обаче, няма да ви се размине... ---- То и аз навремето се видях в чудо и ми се наложи да се откопча и да се изнеса от БГ в последния момент, след като ми стана ясно какво ме чака. Та така се уредих с нова работа в чужбина. Но това, дето вика Калин, е много-много по-различна тема. |
Че, то по това време само правителственият беше реактивен.Другото си беше АН-чета... Кунчев ти живял ли си по време на соца. Да си чувал за Ту-134 и Ту-154, защото аз не само съм чувал ами и много съм пътувал с тях. |
| И началник-капут, ди Хексе, и началник-капут за капак. Та много ми се събра на куп, и по едно време си рекох "БАСТА! БАНА ГЕЧМЕЗ!", както са казвали карбонарите на Гарибалди! |
Ега ти дискретността...от сорта на: Аз съм роден в един град, който е столица на страната и се намира в полите на Витоша, ама от дискретност няма да му казвам името, защото не е, някак си, скоромно да се фукам че съм роден там.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Ама не че нещо таквоз, просто ми помогна човека... С Янко Станоев само веднъж съм била на маса в голяма компания... Няма да пиша разказ за тези моменти в моя живот, не че не мога да го оформя по надлежащия начин ... А, не така, Геновева, не така - чакаме продължението...  ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… |
о верно дето при комунизъма жените бяха общи (щото ние бяхме млади... Всичко беше общо, даже "коняка" Сл. Бряг - по бутилчица на двама...  |