Отиди на страница:
| Гледай сега, Биби, някои работи, които не са ти ясни, приеми, че не са ти ясни и толкоз. Защото, колкото и да говориш глупости за тях, в края на твоя дълъг и доста безцелно объркан словоред те си остават пак толкова неясни, колкото и в началото. Така, че недей да се хабиш с толкова приказки. Казвам ти – излишно е. Да ти призная, малко започна да ми омръзва този твой „поток на съзнанието” (такава е твоята диагноза в термините и понятията на литературната критика), с който ти заливаш и напояваш обилно всяка една тема. И още нещо – съжалявам, че ти го казвам, но съм принуден – ти започна да прекаляваш с агресията, която в твоята специфична вътрешна околна среда постоянно се изражда и се превръща в едно несъответно на твоите възможности високомерие. В началото на нашите диалози това подсъзнателно чекмедже ти го държеше затворено. Сега нещо много си се отпуснал и „потокът на твоето съзнание” стана много мътен и пълен с боклуци. Само още няколко забележки. Книгата, за която ми говориш, съм я чел отдавна. Има още една в този „дух” и от този автор. Нямам нужда от твоите препоръки за тази литература. Нито пък от твоите съвети. Запази си ги за себе си. И след като ти си позволяваш да ми даваш съвети, нека и аз да ти върна един – никога не давай съвети, които не са ти поискани. Излагаш се. После, руснаците не са „пуснали ГЛОНАСС” сега. Това е стара система, която по-рано им работеше, но после те спряха да я развиват и поддържат, спътниците й изпопадаха и тя се разруши. За да е напълно работоспособна, тя трябва да има постоянно работещи 24 спътника, плюс няколко запасни. Когато Путин дойде, той започна да възстановява системата. Още тогава тя беше безнадеждно остаряла, но те много бързаха да я имат пак работоспособна колкото е възможно по-рано. Защото без нея те са слепи. За това решение, разбира се, някои зайци сега им се смеят. Но те нямаха друг ход тогава. Те, разбира се, много добре съзнаваха техническата изостаналост на системата, но тя им беше жизнено необходима още с вчерашна дата. Знаеш ли какво каза за нея един човек от техните – не мога да гледам днес тази техника без сълзи в очите. Срам го беше. Но, както казах – без нея те са напълно слепи. Ти за какъв се мислиш, че им се подиграваш? И то – повтаряйки отдавна казани, известни и изтъркани лафове? За много оригинален или за по-умен? Не си. Друго – новите модели на електромерите, за които в „потока на твоето съзнание” ти се опитваш да намекваш (с типичната за тебе безпомощна некомпетентност в конкретните детайли на материята, която оценяваш с безапелационен повърхностен размах), както и съпътствуващата ги комуникационна техника, са на най-високото възможно технологично ниво. Ако прочетеш брошурата за новата серия в сайта, ще видиш, че някои от тях са отбелязани със звездичка, което означава постижение на световно ниво. Но, тези изделия на световно ниво (с тях се изгражда така наречената умна електрическа мрежа) не са нужни изобщо на местните потребители в лицето на зорлем приватизираните електроразпределителни дружества. Технологичното ниво на тяхните потребителски нужди е това на „Биг брадър” версията на тукашната Нова телевизия. Шок и ужас, както са се изразили по друг повод американците – това им е нивото на моите потребители днес. Вие реформаторите сте виновни за това. Дано някои от вас някой ден успеят да осъзнаят в по-пълен размер това, което са направили. Желателно е поне в две или три измерения, хайде да не говорим за всичките четири. Но вие, и ти включително, още не можете да се справите дори и със само едно. Трудно е, знам. Но, ако искате да си говорите на нашето ниво с нас, ще трябва да го направите. Макар, че – то си е ваш проблем. Ние не настояваме, защото ви презираме. На нас - жертвите, не ни се говори с вас - реформаторите. Но изобщо не се вайкаме, както се изразяваш ти – няма за какво. Нашият живот беше интересен, щастлив и богат – цялата тази държава (пък и не само тя!) беше наша с всичките й всякакви подробности и ние си правехме в тези огромни, особено в сравнение с днешните, мащаби каквото си искахме. Вайкайте се вие, защото никога няма да можете да правите това! Що се отнася до решенията, взимани в неизвестна и бързо променяща се обстановка (неправилно ме цитираш и още по това си личи как нищо не си разбрал), които противопоставяш по степен на трудност на решенията взимани в, както опростенчески сакато се изразяваш ти, „тотално осраната” обстановка, в която на вас ви предстои да работите, позволи ми да ти се изсмея – далече си, моето момче, от същността на разбирането на тази материя и това те прави несъответно несъстоятелен да я обсъждаш изобщо. *** Последно. Всъщност, това трябваше да бъде първо и единствено, защото заради това реших да ти отговоря. Иначе щях да те оставя да си търкаляш аспиринчета по околовръстното. Ти си развил цяла перверзна теория – при днешната много лоша образователна система „Умните хора са необразовани и остават в страната.”, което е едно отлично решение на неизвестните нам сили управляващи света за големия наш днешен проблем с изтичането на мозъци – казваш ти. Извинявай, споменавам го само на шега – ти знаеш ли какво е умен човек изобщо? И какво може той? Защото в общия случай истински умните хора се образоват сами, моето момче. На тях образователна система почти не им е нужна! А тази, която имаме днес тук, им е напълно достатъчна. По-нататък те могат да се оправят сами. И в общия случай винаги го правят – оправят се. Разбира се, говорим за истински умните. Не за слугинския персонал, с които ти ги бъркаш. И истински умните хора, моето момче, много рядко напускат страната си. Защото те могат да се оправят в нея без проблеми. Също както с образованието. Редактирано от - ламбен на 12/6/2010 г/ 13:32:30 |
ламбен "цялата тази държава (пък и не само тя!) беше наша с всичките й всякакви подробности и ние си правехме в тези огромни, особено в сравнение с днешните, мащаби каквото си искахме" *** . Гений от надрепубликански мащаб, на който винаги му е ясно какво е било, какво е и какво ще стане - само дето винаги се намират едни "реформатори", които да сложат прът в колелата. Ама иначе той е бил готов и най-подготвен, само дето са го изиграли. И продължават да го изиграват. "На нас - жертвите, не ни се говори с вас - реформаторите." Кога всичко беше ваше, кога станахте "жертви". Ми нали нещата са били в твои ръце бе, ***Нали си правел каквото си искаш? Е, а като нещата отидат в кьор сокак - тогава ти и подобните немате нищо общо, гледате гордо отстрани и призовавате другите "да успеят да осъзнаят в по-пълен размер това, което са направили". Ми да - трябва да осъзнаят, че са ви допуснали да правите, пак те цитирам, "правехме в тези огромни, особено в сравнение с днешните, мащаби каквото си искахме". И след това какво се случи - случи се каквото си иска. Защото вие си правехте каквото си искате, без да можете да изчислите последствията. Камо ли пък после да поемете отговорността за тези последствия. . Но понеже последствията са очевидни и понеже си наясно какво си направил (или допуснал да се направи) ти самият, за да се случи всичко заобикалящо - сега за теб е важно да омажеш всичко, като го събереш и го струпаш в една купчина и го залееш с лайняна пяна. И ако някой, като bibian, се осмели все пак да се доближи до купчината, за да се опита, въпреки лайняната пяна, да разрови купчината, да се опита поне да отдели важното от останалото, да спаси поне нещо от лайната - започваш да го сочиш и да викаш - "тоя рови в лайната! Той е агресивен! Той развива перверзни теории!". . Е, тоя начин е познат. Аз, също като теб, не мога да го понасям и смятам хората, които го използуват за кретени. При теб проблемът е, че хем не можеш да го понасяш (на думи) , хем ти е постоянна практика.  Редактирано от - sybil на 12/6/2010 г/ 12:31:36 |
| НКВД: Първо. Заблудил си се. „Да правиш каквото си искаш” в моралната ценностна система на един културен и образован човек съвсем не е като „да правиш каквото си искаш” в ценностната система на един простак и пияница. Или на един грандоман. Или на едно парвеню. Така, че – ти си ме разбрал много накриво. Не те виня, предполагам, че много хора биха възприели написаното от мен по твоя начин. Вината е в мен – аз не съм се обяснил подробно на място, където съвсем естествено и веднага ще възникнат подозрения. Но, все пак, не забравяй, че това е разговор между мен и Бибиан. Ние имаме дълга кореспонденция и той е чел много от нещата, които съм писал по темата за реформите, така че – той знае какво имам предвид и ще ме разбере правилно. Поне се надявам на това. Второ. Сега за тебе и другите новодошли в дискусията – аз имам предвид съвсем прозаични и реални технократски неща, когато казвам „правехме каквото си искахме”. Нямам месиански комплекси на извънземен разпоредител със съдби и събития. В никакъв случай. Имам предвид, примерно – дешифриране на предаваната картина от всички руски спътници, които минават ежедневно над българската територия. Така управлението на държавата в реално време може да наблюдава територията си при наводнения, пожари или природни бедствия. Нещо повече, би знаело във всеки един момент кой камион от къде минава и къде влиза и излиза. Контрабанда ли? (Такъв е днешният текущ проблем на държавата.) Глупости! Изчезнало житото в държавата ли? (Имаше такава афера по едно време.) Как ли пък не! Защото с тази система би се знаело във всеки един момент на кой и къде са му пожълтели марулите и имат нужда от поливане. Това е напълно възможно. И знаеш, ли – такъв проект имаше още преди 15-ина години. Едни руснаци от руската Молния, където е правена руската совалка Буран и ние сме участвували с наша машина в системата на автоматичното й приземяване, ми го предложиха и аз го занесох в правителството на Жан Виденов. Там осраха проекта, разбира се. Това имам предвид, когато казвам „правехме си каквото си искахме”, защото, ако беше старият социализъм, ние щяхме да направим този проект. Трето. Или пък в днешни дни – ти знаеш ли, че кражбите на ток в държавата са съизмерими с производствената мощност на двата затворени козлодуйски реактора? Тоест, ако ние спрем или намалим до минимум кражбите, ние ще си построим за хилядократно по-малко инвестирани пари две нови ядрени мощности. Спирането на кражбите на ток в „умните електрически мрежи”, където постоянно се следи енергийния баланс във всяка точка на разклонение на мрежата, е фасулска работа. Тоест – този проект е технически напълно реализируем и ако при нас имаше едновремешния „социализъм в действие”, той щеше бъде реализиран веднага. Но, сега това е практически напълно невъзможно. Когато ние „правехме каквото си искаме” на територията, беше точно обратното. Това имам предвид. Никакво „извънземно” или пък „нерегламентирано” разпореждане със съдби и събития. Нищо подобно. Съвсем прозаични технократски работи. Четвърто. Що се отнася до онова, което се случи, за да не можем ние повече „да правим каквото си искаме”, аз имам разработена много стройна теория обясняваща лавинообразното развитие на това природно бедствие. Бибиан я е чел – има я разхвърляна в моите предишни изказвания – пуснал съм я, така да се каже, на публична експериментална апробация в няколко различни форума. Не е сега моментът да се връщам към нея, важното е, че аз имам или си мисля, че имам, някаква теория. В тази теория на „реформаторите” е отредена съвсем дребна роля. За мен те са „исторически буболечки”, аз дори ги наричам „едномерни исторически буболечки”, защото те нямат сетива и разбиране да обхванат напълно какво става в многомерния заобикалящ ги околен свят. И така нататък. Да не влизаме сега тук в излишни подробности. Само ще кажа, че, според мен (аз имам някаква теория за това), ако ние (имам предвид създателите на материални ценности при социализма) сме били наистина жертва на нещо, то е било на едно лавинообразно природно бедствие, зад чийто пусков и двигателен механизъм се крият съвсем определени логически и исторически причини. Те нямат нищо общо с буболечките. Пардон – реформаторите. Но, на мен наистина не ми се говори с тях. Съжалявам. Редактирано от - ламбен на 12/6/2010 г/ 15:16:47 |
| „Да правиш каквото си искаш” в моралната ценностна система на един културен и образован човек няма . Има :"Да правиш каквото трябва , пък да става каквото ще !" . Може да правиш каквото искаш , но не да правиш каквото СИ искаш . Може би грешка в изразяването . Карай . Доколкото разбирам си работил и работиш в сферата на електрониката и високите технологии . Не малка част от продукцията ви отиваше на руския пазар . Как стана така , че правейки каквото си искате , принудихте първо руският посланик Воронин , ако не се лъжа , а после и самият Горбачов "да ви набиват обръчите" за калпавата продукция , която им доставяте ? И не "мегаломанските простотии на Тодор Живков" , а именно некачествената продукция бе причината да загубим голяма част от руският пазар . И загубвайки го се принудихте масово да съкращавате и уволнявате работници от предприятията на електрониката , да затваряте цели производства много преди да дойдат "реформаторите" . Което значи , че много преди 10 ноември 1989г сме били тръгнали към разруха , по времето на "умните комунисти", както си се изразил ти в един от постингите си . Естествено , че след като не можехме стрещу стока да получаваме енергоносители , трябваше да го правим срещу суха пара . В един от постингите си задаваш въпроса:"защо катастрофата беше изненадващо внезапна и второ, защо по време на катастрофата нищо не можа да бъде нито предсказано, нито избягнато, нито омекотено?". И малко след това отговаряш:"Когато неадекватноста на управлението е обезпечена, внезапната тежка катастрофа е неизбежна." И така , кои са били неадекватните управляващи ? Къде са били "умните комунисти"? Защо те не са поели управлението ? От отговора ти зависи дали да продължим диалога . Жив и здрав ! Редактирано от - Чок觧 на 12/6/2010 г/ 21:45:23 |
| Леле! „От отговора ти зависи дали да продължим диалога”. Ами сега? Но, все пак, нека да не объркваме реда и да не поставяме каруцата пред коня. Защото аз бих казал, че първо от въпроса ти, по-точно – от многото ти въпроси, зависи дали да го започнем този диалог. Пък после ще видим как ще го завършим. Не е ли така? Така, че – нека да не обръщаме нещата наопъки. Първият, който може да откаже диалога съм аз, а не си ти. А въпросите ти не са предпоставка за диалог знаеш ли защо? Защото всички те до един са въпроси с предпоставен отговор. Във всичките ти въпроси пише – аз знам отговора и той е такъв и такъв, ти защо не си съгласен с моя отговор? А на края съвсем минаваш границата, защото по същество ти казваш следното – ако ти не си съгласен с мен, няма повече да разговаряме. Така не се пита, уважаеми. Между учтивите и възпитани хора не само е приета начална равнопоставеност, между учтивите и възпитани хора е прието уважение към различното в позицията на другия. А не така – аз си имам моя истина и докато ти не се съгласиш с моята истина, ти си мой неприятел до гроб. Разумните хора не разговарят по този начин. Така, че – ще започнем с твоите враждебни въпроси един по един, пък ще видим дали няма да ми омръзне преди да свършим. Първо. Противопоставянето на концепцията „да правиш каквото си искаш” срещу концепцията „да правиш каквото трябва”. Кое е правилното? Противоречието идва по подразбиране от предпоставката, че някой може „да иска каквото не трябва”. Примерно, едно малко дете иска да яде сладолед. Как така детето ще иска такова нещо? Откъде накъде! Ще „иска каквото трябва” и точка! Това е твоята позиция и тя е смешна. Но, на детето няма да му е до смях. Само на околните. После. Ти добавяш към тази грешка втора такава. Защото ти казваш - „пък да става каквото ще”. Тук вече ти влизаш в ролята на детето и това е все едно, че ти казваш – аз ще си искам сладоледа, пък нека той да ме набие. И боят ти е готов. Кофти живот, нали – да ядеш бой постоянно. Никой не харесва това. И знаеш ли къде е коренът на злото в тези случаи? В предпоставката, че ти не можеш да искаш нещо, което не трябва. Тоест – в предпоставката, че за външната на тебе околна среда ти по начало си лош човек. Постоянно ти идват лоши мисли и все искаш каквото не трябва да искаш. От твоя гледна точка нещата също не изглеждат добре – когато ти счетеш, че, въпреки забраната, непременно „трябва” да искаш това, което външната среда счита, че „не трябва” да искаш, ти ядеш бой. А може дори и нещо по-лошо да ти се случи. Не дай боже! Защо става така и къде е проблемът на такива случаи? Правилно, във външната околна среда. Тя не те приема, ти за нея си лош човек. Как така ще искаш постоянно да ядеш сладолед? И къде е решението? Правилно, пак позна – в смяната или промяната на средата. На тебе ти трябва такава външна околна среда, че щом поискаш да ядеш сладолед – тя да ти го носи веднага и да пита дали не искаш още. Добре, ама ти утре можеш да поискаш да си пийнеш и цианкалий заедно със сладоледа. Колко му е? И тогава какво правим? Ще ти го дадат или ще те набият? И двата възможни отговора са грешни, нали? Е, тук опираме до другата гледна точка, която е – твоята ценностна система. Тя трябва да те спре да искаш цианкалий. Дали с бой или с четене, ти трябва да си си изградил такава ценностна система, в която цианкалият е отрова. Между другото, тук бързо става много дълбоко, така, че – внимавай! Защото в някои ценностни системи и спрямо някои външни околни среди ... сладоледът също може да бъде отрова. Ясно е, нали? Има и такива случаи. Животът навсякъде може да бъде различен. Е, и оттук нататък вече ще почнем да се разбираме, защото линията на разбирателството, която очертахме при горния анализ, е следната: когато твоята външна околна среда и твоята вътрешна ценностна система съвпадат и не си противоречат, ти можеш да правиш всичко, което искаш. Това е, така да се каже, граничният случай, при който всичко е идеално. В общия случай, когато нещата не са толкова идеални, дефиницията е: колкото повече твоята външна околна среда и твоята вътрешна ценностна система съвпадат, толкова повече ти можеш да се чувствуваш свободен в тази система да правиш каквото си искаш. Забелязваш ли как кротко и внимателно стигнахме до определението на нещо, което е толкова важно, че няма да можеш да го намериш в нито един учебник. Свободата. Какво е това? Ами, това е състоянието, когато околната среда допуска ти да можеш правиш всичко, което твоята ценностна система определя за правилно. Тогава – ти си свободен в тази среда. Е, след като изяснихме и това, аз вече мога кратко и ясно да кажа – аз бях свободен човек в предишната държава и можех да правя всичко каквото си искам в нея. Ясно е вече, надявам се, какво значи това, нали? Редактирано от - ламбен на 13/6/2010 г/ 10:37:13 |
| Кофти, братче. Аз пък не бях свободен. И много пъти съм казвал (ако можеш да разбереш правилно какво имам предвид): Системата загина защото не пожела да ме използва. Наложи се аз да я използвам. В крайна сметка - полза нито за нея, нито за мен. |
| Продължаваме с враждебните ти въпроси, чийто отговор ти е предварително известен и не е много ясно защо въобще ги задаваш: „Доколкото разбирам си работил и работиш в сферата на електрониката и високите технологии.” Отговорът на този въпрос се променя във времето и е много различен. Краткият осреднен отговор е – има нещо горе-долу вярно, по-скоро – да, отколкото – не. „Не малка част от продукцията ви отиваше на руския пазар.” Огромната част от продукцията отиваше на руския пазар. Дори имаше изделия, които изцяло отиваха само на руския пазар. Тук за тях нямаше потребители. Примерно – един свръхвисокопроизводителен изчислителен комплекс. На кой тук му трябва такова нещо? Дори и днес. Наскоро, барабар Петко с мъжете, купихме и ние един държавен суперкомпютър от IBM и го турихме в ... пощата. Но може да го ползува всеки – той е като обществен трамвай - плащаш си, возиш се. Няма задачи за него тук и няма кой да го натовари. За съжаление, днес на нас той ни трябва, колкото на дивак в гората реактивен самолет. Днес ние сме на нивото на ББ – разбирай го както искаш – Биг Брадър или Бойко Борисов, защото това са двете страни на една и съща монета. Шок и ужас, вместо ези и тура - това е нашият жребий днес. Както и да е, да се върнем на въпроса – навремето ние получавахме огромни пари за техниката, която изнасяхме на руския пазар. Около милиард до милиард и половина валутни рубли, в зависимост от годината. Това бяха много пари. „Как стана така , че правейки каквото си искате , принудихте първо руският посланик Воронин , ако не се лъжа , а после и самият Горбачов "да ви набиват обръчите" за калпавата продукция , която им доставяте ?” Като форма, въпросът в изречението е: кого принудихте? И отговорът в тази форма е: руския (а не – руският) посланик и самия (а не – самият) Горбачов. Като същество, отговорът е: Не е станало така. Това е инсинуация като за компютрите и компотите. Оплакванията на руснаците бяха преди всичко от други отрасли и друга техника. Но, първо – това си беше техен класически номер и те от време навреме го използуваха, за да тропат по масата. Не, че не е имало защо, разбира се. Винаги може да се намери нещо и дори имаше драстични примери, които вече съм забравил. Много време мина. Второ. Ние какво – да не би да сме получавали от тях само швейцарски часовници? И ние получавахме боклуци и то пословични боклуци. Руснаците, имам предвид големите руснаци, а не канцеларските играчи, знаеха това много добре. Така, че – проблемът не беше голям. Но, играчите между руснаците използуваха този номер редовно. За последно го направиха, мисля, след преврата срещу Тодор Живков, който, както е добре известно, беше организиран от самите тях. С този пореден игрови трик те ни отказаха бартера на руски нефт срещу български стоки. Само за пример – те продължават и до днес да правят това с турците. Шамарът за нас тогава беше голям, защото от страна на българската държава отсреща им стояха аджамии, които не знаеха как да се предпазват и в крайна сметка си го отнесохме ние и като държава, и като народ. Трето. Що се отнася до така наречената изчислителна техника – основната причина за оплакванията от нея бяха некачествените интегрални схеми. А те бяха руски. Което идва да ти проговори, че руската техника се разваляше по същия начин и руснаците бяха свикнали с това. Нашата техника по надеждност не се различваше от тяхната. А руските интегрални схеми бяха некачествени не само като технология (по едно време те дори започнаха да слагат в тях алуминиеви, вместо златни, нишки, които редовно и задължително прегаряха по време на експлоатацията), главната причина беше, че те не ги проверяваха на изхода на фабриките си. Нямаха нито време, нито средства и нито технологии за това. Проверяваше се само продукцията за военна употреба. Другата продукция направо се затваряше в кутии и вместо печат и се биеше шут – за масова употреба. Майтап. Ние се опитахме да се преборим с това на два етапа. На първия етап се опитахме да си построим собствен завод за интегрални схеми в Ботевград. Това щеше да направи българското изчислително техническо производство окончателно независимо. Но, когато руснаците се усетиха за това – главата на члена политбюро, който създаде и разви отрасъла, беше веднага „откъсната”. Този завод така и никога не можа да се развие и да се развърти както трябва и това съвсем не беше случайно. Вторият ни опит да решим проблема беше в края на 80-те години. Тогава ние започнахме да купуваме с така наречената валута по второ направление само западни интегрални схеми. С много бой, прибежки и припълзявания ние успяхме да достигнем и твърдо да заемем този рубеж – да си купуваме ключовите интегрални схеми от американците, а не от руснаците. Някои мои колеги в своето престараване по тази линия стигаха до перверзии – те слагаха в своите машини дори и кондензатори от западно производство, а не от българско. Така или иначе, нашите машини със западни интегрални схеми започнаха да работят железно, като котлони. И въпросът с надеждността на нашата изчислителна техника беше решен окончателно. Но, скоро след това падна лавината на преврата, помете ръководството и под формата на така наречените демократични реформи се разрази като страхотно земетресение едно огромно природно бедствие, което много бързо излезе от управление и което унищожи всичко в държавата. Всичко в българската индустрия, което се движеше и можеше да мърда, беше отстреляно и съсипано. Първата жертва беше, разбира се, изчислителната техника. Много високо се беше качила и беше стигнала много близко до конвергенция с американците. Редактирано от - ламбен на 14/6/2010 г/ 00:51:05 |
| Много правилно е това разсъждене, между другото: “Системата загина защото не пожела да ме използва.”. Точно така мисля и аз. Моята теза е: системата загина, защото движещата сила на нейния обществен прогрес постепенно се измести в друга обществена прослойка. Комунистите и социалистите (защото на запад стана същото) не можаха да разберат и да се съобразят навреме с това. Тяхният център на обществена тежест си остана да бъде върху работническата класа от 19-тия век на дядо Маркс. А тази класа отдавна е престанала да води обществото напред. Водачеството премина в други ръце. Но, старата система не пожела да използува тези ръце. Прав е човекът да казва това. Нашите хора не се усетиха навреме и затова преместената спрямо центъра на тежестта двигателна сила постепенно започна да нараства и растейки постепенно ... изведнъж преобърна обществото така, че то катастрофира и се разруши. Междувременно работническата класа продължава да изчезва и социалистите продължават повсеместно да губят избори в целия свят. Но, те още не са разбрали защо и не са си направили извода, че трябва да се преместят върху новите двигателни сили на прогреса в обществото. Това е моята картина на миналата, днешна и бъдеща обществена динамика, приведена към моментната статика на днешния ден. Редактирано от - ламбен на 14/6/2010 г/ 01:10:48 |
| Продължение на бъзиците с така наречените ужким въпроси. Цитат: „И не "мегаломанските простотии на Тодор Живков" , а именно некачествената продукция бе причината да загубим голяма част от руският пазар.” Анализ: Глупости. Аз никога не съм правил подобни инсинуации – че ние сме загубили руския пазар, заради простотиите на Тодор Живков. И между другото, по-грамотно е да се каже – руския пазар, а не – руският пазар. „Мегаломанските простотии” на Тодор Живков, за които съм говорил аз, според мен, бяха причината руснаците да го изгонят с преврат от властта. Защото никой не обича да се хвалят на негов гръб, че „България била най-голямата колониална държава в света, понеже владеела пазарите на Съветския съюз.” Затова го изгониха Живков. Защото се беше самозабравил. С некачествената продукция вече изяснихме нещата. Това са пак инсинуации – там не става въпрос за компютри, а за компоти и ние не сме ги изяли, а сме ги продали. А що се отнася до руския компютърен пазар – ние го бяхме превзели много здраво и не сме го губили никога. Той се разруши. Помните ли какво отговори Путин за подводницата Курск – тя потъна, каза той. Та, така и с руския компютърен пазар – той изчезна. Заедно с целия Съветски съюз. Но, тук искам да обърна внимание върху нещо, което е изцяло лъжливо разгърнато пред очите на така нареченото българско обществено мнение. Истината е, че ние не сме били никога добре посрещани на руския пазар. Независимо от всички приказки за дружба и духовно генетична близост, там имаше огромна конкуренция. Не само между унгарските консерви и нашите. В изчислителната техника също имаше огромна борба, която изпреварваше всякакво „международно разпределение на труда”. Ако някой си мисли, че ние сме получили всичко това даром, той много се лъже. Може ли някой да обясни как може да се печелят по милиард и половина годишно без люти борби и конкуренция? Без промишленост, без наука, без труд, без акъл – ей така просто, хвърляйки цървулите под миндера и щраквайки с пръсти да се уцели джакпотът в най-модерната и печеливша в съвременния свят индустрия. Повече от половината от пазара на изчислителна техника в СИВ беше наша. Как става това? По квотите в международното разпределение на труда ли? Кой ще ни даде толкова много там? И защо точно на нас? Тази теза е много куха и фалшива. Всичко беше борба и то люта борба и много, ама много, вложени пари. Ще разкажа един много показателен случай. На поредното съвещание в СИВ се поставя въпросът за българските дискове. Кой им е разрешил да ги произвеждат? По международното разпределение това се пада на руснаците и германците. Какви са тия български изделия в този отрасъл? Да се затвори този завод! Нашите хора в паника се обаждат в България и на другия ден в Москва пристига един правителствен самолет и натоварва цялото съвещание. Кацат в Стара Загора – тогава там можеше да се каца и ги отвеждат направо в завода. Там имаше страшни работи – роботи, чисти помещения, автоматизация, супертехника, какво ли не. Много пари и много технологии. Всичко беше дошло изпод земята и беше изникнало в Стара Загора. Дългогодишен труд и много борби и перипетии, за да стане това. По-голямата част от технологиите беше родена в Япония, но беше минала през Германия и къде ли още не. Та, показват целия ден старозагорския завод на делегацията и вечерта ги връщат в Москва. На другия ден ги питат – за колко време и какви пари вие мислите, че можете да направите такова нещо при вас? Отговорът е бил пълно мълчание. Друг случай. В техническия център в Москва, една огромна сграда, която днес е пълна с боклуци, имаше една голяма зала, на която й казвахме плувния басейн. Била е предвидена за басейн, но са свършили парите и министърът, ужасен от новите разходи, е наредил да го покрият и да го направят на зала. Е, и малко преди да се разсипе всичко в държавата, в тази зала ние направихме закрита изложба на най-новите си изделия. Не можеше да се влиза от улицата. Там имаше всичко – суперкомпютърни комплекси, големи машини, миникомпютри, дискове, ленти, персонални компютри (те тамън излизаха на мода тогава). Всичко това беше наше производство и всичко беше на една ръка разстояние от най-добрите световни образци. Някъде към три-четири години време беше средно разстоянието. Сега, за сравнение – разстоянието е половин век. Един мой приятел и новоизлюпен началник от Минския институт (над 3 хиляди души конструктори), където бяхме прекарали огромно количество време в съвместна работа и бяхме гледали сънища на руски език, ме хвана под ръка, отведе ме настрани и ми прошепна – вие сте хвърлили огромен камък в блатото! За мен по-голямо признание от това нямаше. На тази изложба се водеха само министри и заместници. Веднъж доведоха цяло съвещание от председатели на областни комитети, а всеки руски областен комитет е няколко пъти по-голям от България. Само дето „грух” не чух от тези хора, такава животинска сила и високомерно презрение излъчваха те. Разплакваше им се фамилията, когато им се обясняваше за какво става въпрос. По лицата им си личеше. Веднъж такова лице направи и Николай Чаушеску, когато Тодор Живков го доведе при нас на един Пловдивски панаир. Не можеха да ни стигнат. Абсурд. Пазарът им беше наш. През един сънлив и кротък следобед при нас се появи едно много симпатично, учтиво и кротко старче. Разпита ме за машините, обясних му. За суперкомпютърния комплекс, между другото, той знаеше всичко предварително. На нас ни трябва двойна точност, това не ни е достатъчно – каза ми той при сбогуването – кога ще ни я направите? След като той си отиде, ме наобиколиха цяла глутница от секретни милиционерски възпитаници с пагони в гащите. А бе, ти знаеш ли кой беше този? Какво толкова си говорихте? Главният конструктор на руските ядрени бомби. Между другото, всичките суперкомпютри с двойна точност, които те после внесоха, за да моделират чернобилския взрив и да търсят причината за нестабилността на реактора, минаха после през нас. Познайте от един път дали дядката после нямаше да има необходимата му двойна точност и от нас. А ние вече имахме приготвено и друго – второ, запасно решение за това! Те си бяха наши хора отвсякъде – целият им пазар беше наш, колкото и да скърцаха със зъби тяхните босове. Не можеха да ни настигнат. Ние бяхме взели голяма преднина. Много време, труд и пари бяха отишли за това. И колко години и години само минаха, за да ни признаят и да ни допуснат до себе си. Не е за разправяне. Но, както е добре известно, всичко това се разруши. Потъна. Ние добре знаем кой и защо после разруши с отмъстително удоволствие технологичните оазиси, в които се създаде и се произвеждаше всичко това. Винаги има Видов ден. Ще има и за тях. Нека да не се съмняват в това! Айде стига толкова. Надявам се да съм създал достатъчно изчерпателна картина в отговор на съмненията и въпросите. А що се отанся до предварителните настроения – там няма управия. Обективността е много рядко срещано човешко качество. Човек трябва да има много сила и мъдрост за това. Редактирано от - ламбен на 14/6/2010 г/ 01:12:50 |
Примерно, едно малко дете иска да яде сладолед. Как така детето ще иска такова нещо? Откъде накъде! Ще „иска каквото трябва” и точка! Това е твоята позиция и тя е смешна Първо , това не е моята позиция и второ давай малко по-сериозно . Едно дете може да иска сладолед - големият ми син на 2 години изяде два големи сладоледа , но преди това бе почти цял ден на плаж и имаше нужда да се охлади !  Виж , ако бе поискал да изяде килограм сладолед - щях да се замисля . Все пак , правя разлика между свободата и "слободията"Когато човек е свободен да прави каквото СИ иска , възможно е в един момент да престане да се съобразява с околните и да премине някакви граници . Когато прави каквото трябва , няма вероятност или ако има , тя е много малка , да премине границата и да престане да се съобразява с околните . Или , както пишеше някъде "идеята за "пълна свобода" води до максимата "всичко е позволено" , и че "безграничната свобода" води до своеволие . Благодаря ти аз отговора , защото можеше да навириш нос и да кажеш , че ти под достойнството да ми отговаряш и всичко да приключи . когато твоята външна околна среда и твоята вътрешна ценностна система съвпадат и не си противоречат, ти можеш да правиш всичко, което искаш Това е идеалният случай , но той изисква и "безгранична власт" ! Винаги външната околна среда ще е малко или повече различна и ти ще трябва да правиш това , което искаш съобразявайки се с околната среда или да правиш това , което трябва според твоята ценностна система , несъобразявайки се с околната среда , "пък да става каквото ще" ! И така "кротко и внимателно" достигнахме до извода , че след като си можел да правиш каквото СИ искаш , ти си разполагал с безграничната власт , а може би и сега разполагаш с нея ? Редактирано от - Чок觧 на 13/6/2010 г/ 15:52:17 |
| Едно уточнение : "околната среда" и "околните" не е едно и също ! "Околната среда" е това , което вие сте създали , разполагайки с безграничнтата власт и правейки каквото СИ искате , а околните сме ние със Сократ-май , които сме били принудени да живеем в тази среда и според възможностите си "да правим това , което трябва , пък да става каквото ще" или "да правим това което искаме , съобразявайки се с "околната среда" ! Но пак стигнахме до свободата "да правите каквото СИ искате", което означава , че сте разполагали с безграничната власт . Пак да запитам: След като сте били "умни комунисти" и сте разполагали с "безгранична власт" , защо я докарахте държавата до тук ? |
| Ламбенчо, нито съм заек, нито ти ям хляба, нито съм го ял, за да си позволяваш да ме поучаваш и назидаваш, това първо. После ти говориш големи работи, страшни истории за свръхтехнологични продукти от които никой няма нужда в края на краищата – нито руснаците от суперкомпютрите ви навремето, нито ЕРП-тата от топ-електромерчетата ви сега. И как все така става бе, Ламбе? Същата работа в коренно различни условия между които общото си единствено ти?! Аз мога да ти кажа как, но няма да го направя и да ме попиташ пак не обещавам. Оставям те да си кълнеш реформаторите на воля – нито на тях пречиш, нито на мен. Знам ли, нали си от старата школа, когато уж мъжете бяха железни и корабите дървени, а не обратното като нас сега -- може би ще успееш да увеличиш продажбите по пътя на усъвършенстване на Вселената - успех.  NB. аз не казвам, че от такива продукти няма смисъл, напротив! Хич не се опитвай да ми бягаш по тъча, както вече се опита: изобщо не бях коментирал техническата страна на въпросния ви продукт - ти казваш, че е на световно ниво и аз го приемам. Виж, че се подигравам на руснаците, тук грешиш - напротив, подигравах се на нас, европейците, защото хубава или лоша, руската с-ма работи, а свръхмодерната и по-прецизна от GPS, супер скъпа европейска - не. И само това има значение. Съвсем между другото, ако си се объркал - отношението ми към Путин е силно положително, той за себе си и за Русия е напълно прав. За мен е може би най-големият политик на съвремието ни, Путин за Русия е като Чърчил за Англия, това е много вероятно да казват за него един ден. Това, обаче, изобщо не ми пречи да го иронизирам, точно тъй, както иронизирах и теб за сърпа и чука – кофти поколение сме, нали? А те иронизирах, защото ти изобщо не ми се връзваш в представата за червен активист и желанието ти да се пишеш Матросов на амбразурата на БСП ми е абсолютно непонятно и това да, вероятно ще си остане непонятно за мен. Ако хвърлях боб бих привидял някакъв стокхолмски синдром в поведението ти или чисто и просто приятелите ти от време оно са там и просто не виждаш къде другаде може да отидеш. Все едно, това си е твой проблем. За книгата на Минаев - моят съвет бе какво да се прочете, за да се разбере поколението ни (очевидно лично мнение). Вече си я прочел, чудесно, не си Я или не си НИ разбрал - толкова по-зле. Умните хора не се образоват сами - тук също грешиш. Те се ДОобразоват сами, но някой трябва да им подаде пръст, да посее зрънцето, да ги научи да ловят риба в безбрежният океан от информация и противоречиви течения, да видят те, че това става за ядене, а ловенето е толкова интересно. Иначе кривват и се занимават по един гениален начин с глупости, щото за този, който не знае къде отива никой вятър не е попътен. А младите хора не знаят, после е късно. Ти, понеже си 3-та диплома и са те дондуркали от-до, това няма как да го разбереш, дори да ти го обяснявам до утре, затова няма и да опитвам. Аз, обратно, почти всичко съм научил сам и по трудния начин и много добре знам какво коства това – получаваш много, факт, но плащаш в пъти повече. По тази точка твоят опит е недостатъчно горчив, за да разбереш как стоят нещата, един вид сит на гладен вяра не хваща. Все едно, мнението ми за изтичането на мозъци е необичайно, но аз държа на него и то е далеч по-правилно от твоето лашкане от отчаяние, че сме станали африканци, до въобгъзяването, че истински умните никога не напускат страната си. Те тук изби рибата, а аз глупости не коментирам: първо тези на глупаците е загубена кауза, а на умните, ако не се сетят сами – виж първо. |
Я, Ламбен доказал надълго и нашироко, че конформистите са най-свободните хора във ВСЯКО едно общество.  Не, че някой ще тръгне да спори, но 2 страници разсъждения за толкова мижав резултат - напънала се планината, дето се вика. Нямам време сега, но ще го прочета внимателно - не може да е толкова глупаво, колкото изглежда. приятна вечер на всички! |
| Биби, има два вида учени – едните нагласят теорията към цифрите, а другите – цифрите към теорията. Ти си от вторите. Кой ти даде тези данни, бе? Откъде-накъде ти си измисляш, че това нашето било: “… свръхтехнологични продукти от които никой няма нужда в края на краищата – нито руснаците от суперкомпютрите ви навремето, нито …”. Говориш глупости, драги. Подобно поведение – да си измисляш факти, които да са удобни на фалшивата ти теория, е нечистоплътно. Хората не обичат да имат вземане даване с нечистоплътни партньори. Съжалявам, аз не съм изключение. Какво си писал по-нататък, даже няма и да го чета. Аз съм дотук в този диалог. Съжалявам, че съм си загубил времето. Редактирано от - ламбен на 14/6/2010 г/ 00:47:54 |
| Чоки, оливаш се: „Пак да запитам: След като сте били "умни комунисти" и сте разполагали с "безгранична власт" , защо я докарахте държавата до тук ?” Тази баламска въдица за започване нов диалог вече ще ти я откажа. Бъди здрав. |
| Всъщност Чоки правилно постави въпроса в човешката плоскост. Ранните братя Стругацки направиха за комунизма повече, отколкото "Малая земля" с всичките й награди. А защо беше проигран този идеен капитал - това вече е съвсем друг въпрос. Колкото до останалото, навлизате на територията на Максим Калашников. Той го е написал много по-четивно и увлекателно... но, уви, чиста алтернативно-историческа фантастика. |
| Очаквах , че ще се измъкнеш от дискусията , но израза "умни комунисти" и "правехме каквото СИ искаме съм го взел от твои предишни постинги , а изводът че сте разполагали с "безгранична власт" - от един философски труд на Исак Паси за Сободата Едва ли идеите на такива като мен и Сократ-май са били по-лоши от вашите , а възможно и по-добри , но ние не бяхме "избраните" да правим каквото СИ искаме , а всеки такъв опит понякога ни струваше свободата . Защото свободата да правят каквото СИ искат бе само за определени хора , не винаги най-умните и най-способните , а понякога(годините преди 1989г) точно обратното , което доведе и до катастрофата ! Реформаторите тук нямат пръст . Държавата ни може да се оприличи на пътнически кораб , на който екипажа прави каквото СИ иска , стигащо до своеволия до момента , в което кораба се блъска в Руският айсберг . Усещайки "пълният член" на посланика Воронов , а след това и на Горбачов , екипажът започва да се разбягва като плъхове , задигайки кой каквото може като ценност и оставяйки пътниците(народа) на призвола на съдбата . "БСП е голяма река и тя има много притоци. Но ние сме от тези, дето са й направили извора" "Ние сме хора индустриалци.... Опората на бившата държава". И как легнахте партийни и комсомолски секретари вечерта и на сутринта се събудихте индустриалци ? Как изведнъж станахте собственици на огромно държавно имущество(фабрики , заводи , банки) , на работна ръка , на чужд интелектуален труд ? Не малко изобретения , рационализации и патенти бяха на хора , съкратени , уволнени и направо изгонени от предприятията през 1989г началото . Някои се отчаяха и стигнаха до самоубийство , други смениха професии , социален статус , трети емигрираха с надеждата да се реализират в чужбина като специалисти , след като в Родината им бе отказано ! - И ти казваш на тия емигранти да мълчат , да не се месят , да си гледат чужбината ? Не е ли "малко" нагло от твоя страна ? Прегледах още веднъж мненията ти - доста надменност и високомерие към събеседниците ти , което ме кара да мисля , че наистина си разполагал с безграничната власт , а може би и сега разполагаш с нея или поне си въобразяваш . До тук стигнах с изводите си - някакви забележки ? |
| Чоки, Ламби няма да ти отговори, нека опитам аз с моята си гледна точка, изчел съм всичко от него, харесвам го много, макар (като всеки способен човек) да е голям чешит и да не се разбираме почти по никоя точка от съвремието. Ламби наистина е индустриалец и винаги е бил точно това, оставил е името си в историята на БГ електроника като инженер, работи успешно ТОЧНО ТОВА и до днес. Той е от червените технократи, които червените партократи никога не пуснаха да управляват - след 10-ти ноември е започнал от нулата. Разбираш, червените партократи не му дадоха и средствата за производство - четох, примерно, че заводът в Правец в който са вложение десетки, не стотици милиони е приватизиран за 30.000 долара. Не са го дали на Ламбе (за съжаление), иначе щеше да се чуе. Защо Ламбе не е допуснат до "лостовете за управление", нито до червените капитали след преврата от 9 ноември 89г? Според мен (Ламбен не е съгласен) -- 1во, никъде по света не е прието управлението да се предава на инженерите; причините са много, но така стоят нещата и до днес и на запад -- 2ро, ако средствата за производство и червеният капитал попаднеха в ръцете на Ламбе и 10-на хил от колегите му, ние досега щяхме да имаме, ако не Гугъл, то поне Нокиа, да не говорим за турския Beko -- ИТ индустрията претърпя бум точно 1990-2000г и с малко прекъсване та до днес, когато революцията се връща обратно в индустрията. Сещаш се, че тия хора щяха да са неуправляеми, щяха да искат пак "да си правят, каквото си поискат" и хора като г-н Гоцев и Луканов нямаше да имат значение. Ето, това, което Ламбен ти го е написал в прав текст, тогава Луканов (Ламбе го познава лично) го е разбрал, "изчислил ги е" и е елиминирал нашия съфорумец и братята му като заплаха за конвертиране на червената власт в капиталистическа Защо Ламбен днес е като Матросов на червената амбразура? Защото там са приятелите му, според мен. Събират се, спомнят си - къде другаде да отидат? Току що написах, че след 10-ти ноември е започнал от нулата, може би не, може би е започнал с тези приятели - технократи като него. Отделно е свързан с червените (според мен крилото на Благоев) по роднинска линия и роля играе сантимента. Затова го майтапя, че е развил стокхолмски синдром към червените Но това са чисти спекулации - аз нямам доказателства, нито ще ги търся - нямам време, няма и значение. Каквото съм прочел от него и съм помислил съм го "компилирал". Ламбена ламбеновото т.е. уважение, но времето си иска своето. Пиша ти ги тия неща, защото ако наистина искаш да поразсъждаваш по темата написаното от Ламбен е интересно и в историмески аспект, а и са дълбоки води - ще е жалко да заседнеш на плиткото още в началото. Поздрави. |
| Бибиян, Ако е вярно каквото казваш - няма лошо. Твърдо съм убеден (90% интуитивно и 10% косвени доказателства) че Тодор Живков имаше план да даде властта на такива хора - и затова беше свален. Ако този план беше успял, сега вероятно щяхме да имаме действаща икономика. Но защо подобни хора симпатизират на онези, които им дръпнаха килимчето изпод краката - това наистина е огромна загадка за мен. Има нещо неразбираемо. Както не мога да разбера например един бивш съсед-реститут (твърде голям). Родители - репресирани (та и обявявани за шпиони). Самият той - неблагонадежден. Зверски ненавиждаше комунистите. Броени години след реституцията започна да ги обича. И което беше по-чудно - ялата много бой негова майка... също. |
| Бибиане, прав си, познал си почти цялата истина. Аз съм започвал няколко пъти от нулата и резултатът винаги е бил - нова нива. От чистата нула съм започвал още при социализма. Готов съм да го направя и пак - аз не се предавам никога. Дигам се от калта и пак драпам. Като и да е. Но, ти защо си измисли оня аргумент, за който последно ти писах? Сега съм ти обиден. Макар, че винаги съм ти желаел успехи и здраве. Ти беше интересен събеседник. Понякога дискусиите помагат – човек така си подрежда мислите. Но, многото приказки изхабяват и много енергия. А на мен енергията вече ми е кът, остарях и тя ми трябва преди всичко за работата. Така, че – ще ме прощавате. Моите почитания. Редактирано от - ламбен на 15/6/2010 г/ 23:57:08 |