Отиди на страница:
| Я да опитам да помогна в анализа: 1. Лоши учебници; 2. Неправилна методика на преподаване; 3. Калпави учители. |
Кат си почнал, братчед, да продължим: 4. калпави ученици (лош човешки материал - то "от всяко дърво свирка не става" ; 5. калпав генетичен фонд на учениците и учителите (систематично обедняване на генетичния фонд през 20 години - свястното се изнася) ; 6. незаинтересовани (не само че са калпави) учители и ученици; 7. безкрайни изменения на "стратегиите"; 8. няма смисъл да учиш - в живота от дипломата и още повече от знанията не зависи нищо (всичко се нарежда по шуробаджанашка линия). Другите да продължат. Вижте само кой спечели "Биг Брадър фемили" и после не питай. |
| Пък някои лекари решавали проблемите без да режат... А тоя тъпанар сигурно ще награби древноегипетски скалпел - бронзов, като брадва. Лейтенанте, вина на МОНМ, на властимащите, на създателите на програми и учебници, на налагащите подобни дивотии, псевдореформисти и останалата сган - не виждаш ли? А калпави, ограничени, самовлюбени родители? И близки? ---------------------- Блогът на Генек |
| През юли външни експерти ще анализират ситуацията и ще изработят "действени инструменти" Министерството на Мумията вече е излишно щом ще даде парички на едни НАШИ ХОРА да му свършат работата.Значи министерството анализи няма /НЕ МОЖЕ/ ДА ПРАВИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ НЯМА ДА ВЗЕМА.Без тези 2 функции всяко министерство е излишно.Освен за раздаване на кокали наГербери.  |
| Министерот ги разбира тези работи... Той преподава не само египтология, но и история, психология и даже психиатрия. |
От гледна точка на успеха резултатите са добри. Виждаме, че и с частните уроци и без тях резултатът е почти един и същ Виж му анализа и му измери акъла! За матурите понеже говори, миналата година бяха "пробни" тъй да се каже. И много ученици, като гледах репортажите се веселяха, бяха отишли ей така, да видят що е туй чудо. Да се пробват.Без да се готвят специално за тях.Голямата част признаваха, че ходят на частни уроци, но за да си кандидатстват после по езиковите гимназии.И щом така - от ход, минавайки покрай матурите просто, са показали по-високи резултати, редно беше по-внимателно да се изхожда образователния, ама - вж. първо изреч.  |
| Откъм ведомството на Игнатов отново само дрънканици звучат. Некоректно е да се прави сравнение по този начин. Например, преди години, когато се разработваше тема по литература за кандидастване след 7 клас, двойките стигнаха една година 40-48 процента. Двойките по математика винаги бяха в рамките на 20-25 процента. Тогава министерството тръгна драстично да сваля критериите за оценка, специално по литература. Стигна се дотам, че на последните изпити в подобен формат имаше по 1-2 двойки на 1 000 кандидати. По математика бяха в рамките на 30-35 двойки на 1 000. В момента правят изчисления и изводи на база на всички участвали във външното оценяване, което е неточно, тъй като само половината от тях ше кандидатстват за професионални и езикови гимназии. По-точно би било да се види успеха на приетите, преди да се дрънка. Какви интсрументи, какви пет лева? Човекът няма мотивацията да учи - не иска да влиза в "елитно" училище, или пък няма кой да го издържа пет години в далечния град - ти ще го "инструментираш". Впрочем, явяването на външното оценяване изобщо не е задължително. Както и изпълнението на втората част. Ами ако догодина седмокласниците решат масово да не се явят? |
1. Лоши учебници; 2. Неправилна методика на преподаване; 3. Калпави учители. Л-т Грубер, съгласен съм, но с 2 много важни допълнения. Първо - изключително слаб родителски контрол и незаинтересованост от това, което правят техните деца. Но чашката, клюките, изневерите и т.н. очевидно са много по-съществени от бъдещето на собствените им деца; Второ - разпасаното общество, което предлага на децата безброй съблазни, вместо да ги стимулира да се учат и трудят. Виж само програмите по телевизията, които с малко изключения са пълна порнография, в прекия и преносен смисъл на думата. |
| Коментарите тук рисуват една доста хиперболизирана изродена картинка. Поне 2/3 от учениците, с които работя не са безхаберни "нехранимайковци", повечето родители проявяват грижа, отговорност и интерес към възпитанието, развитието и бъдещето на децата си. Колегите ми са с изключителна или много добра подготовка по дисциплините, които преподават, работят много здраво /обикновено остава незабелязано от общността и обществото, поради спецификата на работата ни/ и са достатъчно адекватни на наложените ни условия. Учебниците, по които се работи /поне по чуждите езици/, макар и скъпи за повечето семейства, са много добри. Миналата година Министерството на образованието проведе конкурс, с който утвърди използването на 3 системи за едно от преподаваните от мен нива. Процедурата беше наистина демократична - гласувахме редовите учители от цялата страна. По моето скромно мнение, избраните системи наистина бяха най-добрите. Бих спокойно и с удоволствие работила и с трите. Конкуренцията между издателствата беше изключително голяма. Това доведе до директен контакт между автори и учители, а то от своя страна - до значителни подобрения в крайните продукти /учебните системи/. Това е ситуацията, която аз виждам. Като родител мога да заявя, че сравнима с нея е и ситуацията от 1 до 4 клас /като изключим един-два учебника, които имат нужда от преработка, за да са по достъпни за децата/. Там се работи дори още по-интензивно и отговорно от страна на ученици, учители, родители, директори. Материалните бази се обновяват; бавно и все още не на всякъде, но добри примери има немалко. Действително съществуват и безброй недъзи в училищното образование, но апокалиптичните картини, които по навик се рисуват, не отговарят на реалността, която аз познавам от десетилетия. Вярно все по-трудно става с годините /след 1989/ да си ученик, учител, родител, директор. Но негативните тенденции изискват адекватни добронамерени реакции, а не търсене на изкупителни жертви и поголовно оплюване на всички по веригата. |
| Ако всичко беше толкова ужасно, колкото се говори и пише, едва ли щеше да има такъв огромен брой самоубийци - десетки, стотици хиляди - които да бъдат част от тази система. Не е универсално приложимо схващането, че нямат друг избор и за това стоят там. Има достатъчно трезвомислещи хора и в нашата страна. |
| С горните си постинги не правя коментар на матури или външни диагностични тестове - съществуващи формати, процедури и реално получени резултати . Редактирано от - Жана22 на 12/6/2010 г/ 20:38:26 |
| С удоволствие препоствам тук материал от "24 часа", не само защото е написан от моя колежка и ценена от мен приятелка, а и защото ми се струва по темата. * Чао, училище, под звуците на “Баща ми е кондуктор” (24 часа, петък) Доц. д-р МАРИЯ СТАМБОЛИЕВА, НБУ НЕОТДАВНА детето ми завърши "елитна" столична гимназия, която преди много години съм завършила и аз. Това, което видях, ме потресе така, че се роди текстът, който ви изпращам. Той сигурно въпреки старанието ми е доста грапав - не съм писател или поет, а преподавател по езикознание, но е изстрадан и искрен и би могъл да събуди мисъл или трепет у някого, в чиято власт е да промени нещо... 1. Топъл майски ден. Моето училище. Дворът - синьо-бял от униформи. Всеки клас и всеки ученик е тук - строени, както обичайно, но необичайно кротки и смълчани. Подготвителните класове са направили кордон: от входа вляво чак до стълбището "трибуна", където са се скупчили, празнично облечени, учителите ни. Оркестърът засвирва марш. Подредени сме по класове, замаяни сме от вълнение; преминаваме като насън покрай кордона от усмихнати лица, за да застанем на местата си срещу трибуната. Директорката на училището е на микрофона: спретната, авторитетна, малко властна. Добре се е подготвила за този ден. Думите се леят и припомнят епизоди от пет незнайно как отлитнали години. Тя ги е запечатала и съхранила, може би и с мисълта за днес. И не пропуска никого и нищо. Състезания, конкурси, олимпиади, рецитали и концерти, изложби, мачове, игри. Събирала е през годините, за да ни ги поднесе - като букет от дъхави, незабравими мигове на щастие и гордост. Отличници и медалисти, победители в конкурси. Идва време за раздяла. Знаменосци, капитани на отбори, оркестранти - щафетата поемат разни непознати. Ще се справят ли? Приличат на деца. А ние тръгваме. Учителите ни са наредени, сбогуваме се, пожелават ни успех и щастие. Развълнувани са като нас, с лъснали очи... И някои от тези думи, и някои очи ще бъдат с нас през цял един живот. Далечни спомени, които топлят и душат и днес... 2. А днес денят е майски пак и топъл. Моето училище е пак. Малко немощно и тъжно, но оркестърът все пак звучи. Училищният двор е полупуст. Тук-там са скупчени деца, навлекли потници и шорти. Учителки са сгушени на сянка под едно дърво. Диджеят пуска първото парче: "Палатка" - избор на "а" клас. Развеселена тумба шурва от единия вход и се разплисква към определените за празника места. Момичетата са с прически и със силен грим, с почти оскъдни рокли. Момчетата са разкопчани. Почерпени изглеждат всички. Гърми шампанско и се сипе по главите на засмените зяпачи. От уредбата сега звучи "Баща ми е кондуктор". Enter втора вихрена вълна... До диджея на трибуната са новата директорка и учителят по физкултура. През звънлив смях и броене до дванайсет, сред гърмежи на шампанско директорката поздравява зрелостниците на n-та ЕГ. Добри думи казва и за випуска и особено за две деца. Поздравява заминаващите за чужбина. Те обаче нито чуват, нито слушат даже. На трибуната се качва със залитане младеж. Важно се изпъчва, хваща микрофона и крещи: "Искате ли голи *ички?" Бурни възгласи: "Ура!" Ред е на вокална група, но е фиаско: повреден е микрофонът. Мажоретният състав с мъка брани шарените си помпони. Всуе. Суматоха. Веселба. Трупата народни танци тромаво потропва в силно разширен състав. Гледам и не вярвам, изумена. Десетокласничка се приближава: "Какъв вълнуващ ден! Прекрасно е, нали?" Тя е искрена. Очите й са навлажнени - от вълнение? Възторг? От това вълнение усещам как по-страшна още става студената, бездънната, отчаяната бездна в мен. А нейде там, в тълпата радостни, подскачащи деца празнува моята дъщеря. **************** |
| ето го , извинявам се, аз обикновено карам с линкове, особено когато материалът е достъпен, но пълното препостване е за мързеливци, а ми се щеше и мързеливите да го прочетат. |
| Неприятно четиво, писано скандално - като за вестник. Фалшива загриженост, тетрално засилена палитра, намирисва на постановка. От всякъде. Постна, но претенциозна.  Първо - писано от преподавател. Къде? На Марс? Нима студентите, ако преподавателя е академичен, не са вчерашните абитуренти? Второ - добрият родител не би се оставил да го изненадат на края. Тези неща се виждат рано и се прави необходимото. Доста лекомислено-глуповата е позицията с изненадата или заслужена, ако е истинска. Това накрая с десетокласничката е върха на бълвоча. Май става разбираемо защо са такива децата. Ми.. защото са такива родителите. Или поне тези, играещи шокд. |
| Геновеваааа, то е от миналия петък! Отдавна го коментирах и в блога си. Добро е. Но...Кой ще го прочете? И замисли - след тъжния смях? Жана, оптимистко ти моя... |
Слаб 2 до 22, 5 т. вкл. Среден 3 (3, 00-3, 49) 23 т. – 40, 5 т. вкл. Добър 4 (3, 50-4, 49) 41 т. – 58, 5 т. вкл. Много добър (4, 50-5, 49) 59 т. – 76, 5 т. вкл. Отличен (5, 50-5, 99) 77 т. – 94, 5 т. вкл. Отличен 6 95 т. – 100 т. За неориентираните - това горе е скалата за оценяване на тазгодишните матури. Продуцирана от МОНМ. Същото това МОНМ, което сега се кани да вземе скалпела. Какво ли може да направи със скалпел някой, който е в състояние да сътвори подобна скала? |
| дааа, това дето съм пропуснала да го прочета в блога на Генек, наистина си е изоставане, как съм могла! Аз, впрочем, го прочетох преди два-три дни и то заради беглото му споменаване от авторката в делови разговор, съвсем между другото, не че последната страда от авторска суета за подобни материали; тя си я подхранва на съвсем друг фронт и друго равнище, доколкото на него може да се говори за суета в обсъждания тук ракурс. |