Отиди на страница:
"В каменном и медном веке на территории Варны существовало несколько археологических культур, в том числе получившая одноименное название культура Варна эпохи медного века. Крепость Одессос на берегу Чёрного моря была построена в VII веке до н. э. греческими поселенцами из Милета (отсюда происходит название города Одесса). На основе торговли с фракийцами значение города-государства быстро возросло. В III веке до н. э. город попал в зависимость от Македонии и впоследствии от Римской империи. Тем не менее торговля и ремёсла развивались по-прежнему благоприятно. Сохранились остатки римских бань II века. Христианство в Варне начало распространяться очень рано. По преданию, хранимому Болгарской Церковью, епископская кафедра имелась в г. Одесс, где епископом был Амплий, ученик св. апостола Павла. В 681 году город возродил болгарский хан Аспарух. К этому же времени относится первое упоминание и признание в византийских хрониках имени Варна. В Древнеболгарском царстве Варна была важным центром христианства и торговли, имела связи с Константинополем, Дубровником, Венецией и Генуей. В 1828 году Варну отвоевала Российская империя (см. осада Варны), но сумела удержать её лишь два года. На время Крымской войны город оккупировали Великобритания и Франция. 28 июля 1878 года Варна была окончательно освобождена русскими войсками от многовекового турецкого владычества и стала частью новой Болгарии. " |
..В III веке до н. э. город попал в зависимость от Македонии.. Брат'чед, тука вече настъпи мотиката - Чичо и Здравка ше те изядат барабар с парцалите!  |
| Е го черно на бяло "Varna Seaport city (pop., 2001: 314, 539), Bulgaria, on the Black Sea coast. Founded as Odessus by Milesian Greeks in the 6th century BC, it later was Thracian, Macedonian, and Roman. In AD 681 it became part of the first Bulgarian empire (с 679–1018) and was named Varna. © 2005 Encyclopжdia Britannica, Inc." |
| българите изградили през 680 г. "лагер от шатрите си във Варните” Има още една версия. Известно е, че след като турците завладяват българските земи се нахвърлят на камъните на крепостните стени и дворците в Плиска и Преслав, от тях правят вар и си зидат къщи, т.е. строителен материал и затова там остават само основите, намерени след разкопки. В останките на Преслав ясно се вижда запазената низко под земята водоснабдителна и канализационна система, както и подземната пещ, където се е нагрявала водата за подземната и вероятно за надземните царски бани. Перфектна затворена система. Но от това, което е останало се вижда, че много възможно е в района на Одесос някога да е имало „промишлени” варници за превръщане на варовика, негасената вар(калциев окис) в гасена(калциев хидроокис) и Одесос да е бил център за строителен разтвор(вар, варна яма..). |
| Петринските нагазиха направо в Марианската падина на Историята... „така наречената Варна” ми се види некакси пробоковистко и немодерно. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
...че много възможно е в района на Одесос някога да е имало „промишлени” варници за превръщане на варовика, негасената вар(калциев окис) в гасена(калциев хидроокис) и Одесос да е бил център за(добив на) строителен разтвор, вар, варна яма. А това вече пък е.."черешката"! Направо си просиш боя. |
И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос А от коя страна на Дунав е Онгълът?Редактирано от - водопроводчик на 17/6/2010 г/ 05:26:31 |
| Това е много интересен проблем, поставен от старите бълг. историци, особено активно чепкан от Петър Петров и след него, последно от Павел Георгиев. "Така наречената Варна, близо до Одесос, и тамошното средиземие" е единственият български топоним, с който четирите извора за заселването на Аспарух южно от Дунава в 680 г. (Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Анастасий Библиотекар и Равенския аноним - вероятно всички са заимствали от един по-стар автор) описват мястото, където се заселил. Там имало "някакви гъсталаци и хълмове". И в един българоезичен извор от 11 в., превод от гръцки, също е "населися въ Варне въ хлъмовоа". Ще кажа (пак) само за скорошната теория на Павел Георгиев, археолог от АИМ-БАН - Шумен, специалист по разкопките на Плиска, дългогодишен сътрудник на покойния директор на АИМ проф. Рашо Рашев в Плиска и проф. Казимир Попконстантинов в Равна. Според него най-старите находки в Плиска са от края на 8 в. Дотогава "централата" на Аспарух и наследниците му явно е била другаде. Това според Георгиев е долината на Варненските езера, по това време най-гъсто населеният с прабългари район у нас (установено археологически). Отначало Георгиев смятал, че става дума за развалините на Марцианопол (в бившето с. Река Девня до изворите) или за градището на Кайряците северно от него (до Девня Цимент), но сега предпочитанието му явно е за "кампуса на Одесос", който се намирал западно от днешния град Варна, северно от езерото, около депото за отпадъци на ТЕЦ Варна (Кайнака, може би в самото него?) м/у Езерово и Страшимирово. Това било седалището на върховната власт на Римската империя в региона по времето на имп. Юстиниан Велики - центъра на военния окръг (куестура екзерцитус, създаден в 539 г.), обхващащ цяла Мизия, Скития (Добруджа) плюс Кария, Цикладите и Родос, начело с "юстинианов квестор на войската". Там резидирал и друг върховен командир на войските - в Тракия, "магистер милитум пер Тракиас". Там за известно време бил и самият Юстиниан, жена му Теодора почнала да строи там град за любимците си монофизити, дошли от Армения и Сирия, от които е останал манастир крепост на Джанавара (с мощехранителницата със свастики, мозайките и гроба на Х. Шкорпил). Градът вероятно се казвал Теодориас (Теодориада по нашия стандарт). Според Георгиев Юстиниан искал да свърже няколкото града в долината - Марцианопол (старата временна столица на Валенс (Валент) през готските войни в 4 в.), Одесус, кампуса на квестора и магистера, пристанището на Росиро и Теодориас в една "агломерация", в която да се развиел голям имперски град. Не успял заради нашествието на българите на Заберган в 559 г. Аспарух знаел за кампуса, който по това време сигурно още личал (голям дървен форт като от уестърните, с трибуна в средата), че това бил центърът на легитимната царска власт в Мизия и Скития. И там разположил първото си седалище. Колегите, които се интересуват от изключително скрупульозната аргументация на П. Георгиев с най-подробни изворови, ономастически, езикови, археологически, геологически и други доказателства, да ми пишат на мейла и ще има пратя статиите му в уърд. Само две думи още. Името "Варна" според него е от ирански произход и идело от "бар" - стан, крепост, откъдето било и името Джана-вара (и унг. варош). То било дадено на кампуса от монофизитите сирийци, известно на ромеите още от 6 в. като нещо различно от Одесос, но близо до него, и донесено до българите от местните арменци, живели там до края на 7 в. Варна се споменава в изворите още много пъти след 680 г. - походите на Константин Копроним завършват до нея, там има боил и чигат, които подписват мирен договор, там бяга (от другата Плиска в Абобското или Овчето поле), за да бъде убит от слугите си бълг. владетел "Кампаганос" (Кан Паган). Според Георгиев тази първа столица също се наричала от българите Плискуба, което може би на езика им значело просто столица. Тази първа столица била контактен център на българите с Цариград - там са намерени няколко големи монетни съкровища от края на 7 в., от след заселването на Аспарух, но още приживе. Едното съкровище, в частна колекция, било от 70 златни солида от края на 7 в. Това било над 90% от всички монети от това време, намерени у нас. Явно т. нар. Варна била търговско средище. Или може би са били пари за откупа, плащан на Аспарух от Константин Погонат. Георгиев също мисли, че в района в 6-7 в. възникнала синтетична местна култура (той я нарича "култура Варна" - 6 в., за разлика от другата култура Варна, от 4 хил.л.пр.н.е., от халколитния некропол) от местни елинистическо-тракийски, римски, може би готски, и източни - сирийски елементи, която повлияла формирането на старобълг. култура - Плисковско-Преславската - в архитектурата, занаятите и дори в "книгъчийството" - нали бълг. азбука и книжнина възникнали главно в този регион, вкл. и в самия град Варна (новия), над кв. Възраждане. Изместването на столицата към Овче поле (Каспичанско) станало в края на 8 в., откогато датирали и най-старите постройки там. Изглежда новата Плиска била в контакната зона на българите - заселени на изток от нея до морето, на юг до Варн. езера и на север до изт. Карпати и Днепър, седемте рода - на запад в Лудогорието, Мизия до Карпатите и Седмоградско, и северите, които според него били старо местно население, наречено на император Септимий Север, във Верегава - Източна Стара планина, по проходите от морето до Котел - Елена. Но между двете столици известно време имало съперничество, свързано с борбите м/у бълг. кланове. Името Варна се преместило от стария кампус към новия град, възникнал в началото 10 в. на мястото на стария Одесос. Показателно е, че ромеите след завладяването на североизточна България в 970 г., макар обикновено да връщали старите (антични) имена на завладените бълг. градове, не върнали името Одесос, а оставили Варна като име на новия град (Но бълг. Тутхон нарекли пак Анхиалос). Калоян превзел Варна, а не Одесос, в 1201 г. и я върнал в бълг. царство. Варна се появила и на първите италиански карти от 13 в. И на български, и на гръцки, и италиански, на турски, името не се променя. |
Фичо -  Случайно познавам Казимир, сериозен учен. А за статията...не си заслужава. --------------------------- Блогът на Генек |
| "Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море. " Авторът е пропуснал Родопите и Искър, за даде по-пълна представа за защитата на "така наречената Варна". Иначе съм съгласен, че докато не се изясни този фундаментален въпрос за "така наречената Варна", и къде е била първата палатка на Аспарух, трябва да забраним изучаването на българската история, защото тя няма завършен вид. |
| Да, според Карел Шкорпил, който изследвал там в 1917 г. по време на нашето управление (напрегнат "кондоминиум" с немците, австрийците и турците), Онгъла е на юг от Дунава до Никулицел и с/у Галац, на последното тясно място на Дунава, удобно за форсиране (чак до 19 в. от Русия) и е малка планина с укрепен лагер. Онгъл може да е славянско име, ъгъл, което се потвърждава и от тур. Буджак, ъгъл, но може да е и прабългарско, от он гол = десет реки, тяхно сакрално име. За българите столицата винаги била на големи реки. Таманския п-ов с р. Кубан с грамадната си делта и Фанагория, Дунавските устия с Онгъла... Така и т.нар. Варна с двете езера, тогава по-дълбоки поне 1.5 м от сега, сладководни и доста по-широки, особено на север, с пълноводната тогава река Варна (Провадийска) - Плиска (Каспичанска) даже била в мочурливо поле и съседната р. Тича, с която често я бъркали. Българите може би възприемали езерата като устие на голяма река, като Дунава, Днестър, Днепър или Кубан. Освен десет реки, друго сакрално име за българите били Стоте хълма, могили - Стохълмието, гр. Хекатон буни и бълг. Карвуна - Земята Карвунска от анонимния летопис (БАЛ) от 11 в., земята на Стомогилния цар Слав също от там. Спорд П. Георгиев под могили се разбирало крепости, като всеславната могила от надписа на канасюбиги Омуртаг, а според мене тия крепости са били накацали по върховете на истински могили - съртовете (тур. гърбове, фр. плато, рус. плоскогорье, амер.-исп. месас). Особено в Провадийско и Девненско по тях още има останки от крепости - Мадара, Дузу, Невша, Венчан, Равна, Овеч, "Кайряците", "Голям Аладън", Петрич, Мъглиш... Но и навсякъде из Стохълмието. Георгиев е намерил всеславната могила на средата м/у стария и новия дом на Омуртаг, в Добричко. Интересно, селата на Провадийския сърт от Каспичан до Девня са със запазено старобълг. мизийско население (шиковци или ерлии, местни по турски) още от Първото бълг. царство, което установил Л. Милетич в 1902 г. - белодрешни, двупрестилчени, с опр. член на -о в м.р. и запазен винителен падеж в ж.р. - ръка и ръкъ. Други такива анклави са капанците в Разградско, гребенците в Силистренско, хърцоите в Русенско, и може би - според Б. Димитров - и "бълг." гагаузи на север от Варна и Девня и чак до Молдова. |
| Някъде бях чел, че Варна идва от варосването на къщите, което хич не е малковероятно, като се има предвид Девненски варовити скали, изворите, та Варна е бяла гаспада, колкото и на някои да им се иска да е черна... а дори е била и Сталин...Как пък някой не се сети, че тука е имало много вино и бъчви, следователно и много "врани", демек дупки за чепове...предлагам го като вариянт на автора...Ха Ха. |
| Еми, сигур е така, щото според някои шуменски историчари името на града идвало от Симеон...може ли царски град без пристанище...?! Ха Ха. |
| Статията е много добра и мненията на Фичо и Ганю го Трий също допълват сведенията. Заради такива статии и мнения съм в този Форум. |