Отиди на страница:
| Пустите му й "Юрофондове"! Тригъзите се гътнаха заради тях, Дикмето ритна текмето, В.Цветанов и той, Лечков падна мърцина, а Сега като гледам... Нищо ново под слънцето! Редактирано от - OLDMAD на 30/6/2010 г/ 20:49:52 |
Няма и грам съмнение, че привилегията арендаторите първи да купуват земя е не само грубо посегателство върху правата на собствениците, погазване на конституцията, но и със сигурност би унищожила конкуренцията на пазара на земя. Според мен поправката повишава конкуренцията на пазара, а не я намалява. С нея срещу фонда застава не дребния собственик, а арендаторът, който има по-добра пазарна сила. |
| Галя, не си права. Условието арендаторът да има право на първа покупка на арендованата от него земя е откровено рекетьорско, в ущърб на дребните собственици, и в изгода на арендаторите. Това условие постиска цените на земята надолу, и дава почти монополно положение на арендатора при покупка. Ключът е в това, че арендоторите и изкупуват земята, която обработват, и това условие им поддържа ниски цени. . Процедира се така. Някой дребен собственик си е дал земята под аренда, но идва момент да иска да я продаде. Първо отива при арендатора, който му предлага негова цена. Ако собственика успее да намери друг купувач, на по-висока цена, която арендатора отхвърли, чак тогава собственика може да продаде земята другиму. . Обаче, всеки друг потенциален купувач като види че земята е с тежести - аренден договор, цената пада. Ако до края на договора има година две, лесно може да се намери купувач на цени видимо по-големи от тая която арендатора предлага. Но о, чудо - арендатора приема и новата значително по-висока цена, примерно 50-100 лева отгоре. Такава горница обаче е възможна само ако земята е без тежести, или до 1 година максимум. . Все още са ниски цените, и гледат да изкупят повече земя. Затова, и за да си намалят конкуренцията от други потенциални купувачи, арендаторите гледат да поддържат земата с постоянн тежести, и то по-големи, 2 с по-дълъг срок. И като наближат 2-3 години до края на арендния договор, почват да притискат дребните собственици да подписват нов, за няколко години напред, и който откаже му спират и без това скромните ренти, полагащи се по все още действащия стар договор. |
| "Лобисти викат: "Бойко, спри лобистите!" Така си е. Лобистите са във всяка партия и във всяко правителство. За нас драскачите по форума ни остава само да изберем, по кого да плюем. То и в нашия избор, може да има лобизъм или личен интерес, но ... нейсе...Що се отнася да мен, хич ама съвсем хич не си падам по "Герберите", но по темата ветрови и слънчеви централи и земеделски земи съм на тяхна страна. ЗАЩОТО :  1. Земята ни е дадена от господ, да си отглеждаме храна, пък нашата -българската дава по качествена храна от вносните буклуци - особено зеленчуците. Да я използваме по прдназначение викам аз е по добре. 2. Всеизвестно е, че цената на таканаречената "зелена" енергия е по висока от другата и зори на нас най дребните консуматори ни я продават на по висока цена. Защо да я плащаме ? Ако толкова не ни стига тока, да си направим една АЕЦ, бяхме я запачнали май, но може и да се разминем с нея. То поне в този случай, не си струва да се правим на "отличници" в ЕС по енергиите. 3. Не знам, кой е казал, че ветровата и слънчевата енергия била по екологична. Може пък да е бил някой друг лобист. Но аз не съм съвсем съгласен. Нали сте чували за прелетните пътища на птиците ? Голяма част от тях минават през нашата страна. Тия въртящи ке перки не моган да не им пречат. Пък и вдигат много и то неприятен шум, който пречи даже и на каманите Щели да правят някакви специални карти, къде може и къде не може да се строят такива централи. Докато ги направят, всички "правячи" ще бъдат купени от "лоялните инвеститори" |
| Взеха ви всичко драги бантустанци. Сега ще ви вземат и земята, с което бантустана окончателно става собственост на 2-3 мафии. От тук нататък са нужни известно количество селяндури, за да работят по фермите и да раждат к*рви. В ЕС нещо нещата не вървят на добре. Излезем ли от там, турците ще ни влязат мощно изозадзе. Само за 20 години беше съсипан народ, издържал векове робство. |
| /:/ "...проектът на закона за собствеността предвижда притежателите на земеделска земя да бъдат задължени при продажба да я предлагат първо на хората, които са я наели под аренда...." ......................................... ......................................... ........... НЯМА нищо по-логично и по-разумно от това!  Аз съм "За!"! Така е и с продажбата на дял в съсобствен имот, например- първо се предлага на съсобственика! СПРАВКА: ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА ... Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение |
| ЧАРЛИ ДАРВИН, Ми нека Собствениците на земеделски земи да си отварят очите С КОГО сключват арендаторски договори, бе-като вече ще знаят, че един ден, ако решат да си продадат земята, ще трябва да я предложат първо на арендаторите си/при СЪЩИТЕ УСЛОВИЯ, при които биха я предложили и продали на друг!/!  |
| Чарли, Пак не разбирам, защо да се влошава конкуренцията. Или ти нещо спестяваш. Поправката би трябвало да тласка цената нагоре, а не надолу. И арендаторите и фондовете искат да купят земята по-евтино. Ако фондът предложи 200, арендаторът може да даде също толкова или повече. Собственикът получава две оферти, което е по-добре от една. Освен това не виждам нищо лошо в дългосрочните договори. Те създават сигурност и стимули за по-добро управление на земята. |
| Галя, Чарли е напълно прав (нищо, че примерът му не е най-сполучливия). Държавата няма никаква работа да си пъха носа в търговски отношения между частни лица, освен ако едното не се опитва да измами другото, но това е отделна тема. Дори само административните усложнения, които би създала подобна поправка, биха отблъснали известно количество участници от пазара, а оттам цените ще са по-ниски, отколкото ако той беше напълно свободен. |
| Лустрация се казва решението на въпроса–да я има България или не. Ама била акъсняла? по–добре късно , отколкото никога! Пълна лустрация! Дори с нарушаване на библеѝ ски закони според които децата не са отговорни за родителите си. Пълна. Бивши коунистически и комсомолски „кресльовци“(активисти демек) от секретари на градски и общински ком.организации и нагоре и техните деца–сегашни политици и бизнесмени, вън от общественият живот на България доживот! Е тогава може би ще доѝ де и демокрацията!! |
***Собственика на земята определя той цената, която иска за земята си, пита арендатора дали ще я купи за сумата, която иска и толкова!Ако арендатора откаже то тогава собственика си търси други купувачи и т.н.Какви са тия глупсоти дето си ги написал, че арендатора щял да предлага той цената и ако собственика си намери друг купувач който му предлага по-висока цена арендатора щял да вдигне мизата-еми да я вдига нали е в интерес на собственика да продаде земята колкото се може по-скъпо!  Редактирано от - sybil на 01/7/2010 г/ 11:02:20 |
Собственика на земята определя той цената, която иска за земята си, пита арендатора дали ще я купи за сумата, която иска и толкова!Ако арендатора откаже то тогава собственика си търси други купувачи и... Би ли обяснил тогава какъв е смисълът от поправки, лобита и други такива „щуротии“? И наѝ–важното! Парите! |
| Параграфа па извъртя задница: Аз съм "За!"! Така е и с продажбата на дял в съсобствен имот, например- първо се предлага на съсобственика.. Само де забрави да добави, че арендаторът не е съсобственик, дори не е и собственик! И откъде тоя хъс у държавата да се разпорежда с частната собственост? Нали по Конституция те са равнопоставени? |
| Това, че арендаторите ще имат първи достъп до земята, е явно лобистко и неморално. Но насреща излиза меракът на "зелените" енергетици да купуват и унищожават земеделската земя. Сцила и Харибда... --------------- Блогът на Генек |
AzUrAL 01.7.2010 г. 03:36:06 Чарли ти си абсолютно побъркан.Собственика на земята определя той цената, която иска за земята си, пита арендатора дали ще я купи за сумата, която иска и толкова!Ако арендатора откаже то тогава собственика си търси други купувачи и т.н. Ако някой е написал нещо побъркано тук, това си само ти. Няма такава сделка, при която продавача да определя цената едностранно. Или пък купувача. това се случва само ако една от двете страни има силата да упражни някава принуда върху другата. . Ти как си го представаш? Отива собственика и - искам 500 лв, примерно. Арендатора му казва - давам 300. Тогава собственикът може да тръгне да търси друг купувач, който би дал желаните от него 500, или по-малко, но във всеки случай повече от първоначално предложените му от арендатора 300. . Същността на привилегията за първо право на поупка е, че каквато и друга оферта, по-висока от тия 300 лв. цена да си наемери собственика, примерно 400, от друг потенциален купувач, собственикът е длъжен да предложи на арендатора земята на тая цена, и едва ако арендотара я отхвърли като неприемлива, тогава собственика може да продаде другиму. . За всеки друг купувач, един аренден договор е тежест върху земята. Не само юридически, но и практически. Дори при промяна на собственика, арендният догоро си остава в сила, до неговото изтичане. А дивидентите (рентата) по тия договори на арендаторите с дребни собственици са мизерни. Доста по-малки са от евросубсидиите, колкото и самите евросубсиди също да са мизерни. . В малките села има по един арендатор, в по-големите по 2-3, но са все от една порода. Такова е положението. Дребните собственици, с по до 50-100 декара просто нямат избор. Предлага им се един и същ типов договор, с минимален дивидент. Или трябва да си дадат земята за обработка, или да я оставят пустееща. . Всяко нещо в тоя живот, което носи малък годишен приход (дивидент), има и съответно ниска продажна цена (себестойност). И ако за арендатора, арендният договор върху земята не е никаква тежест, то за всеки друг потенциален купувач, определено е тежест - това значи да вложи едни пари, от които няколко години ще види почти никакъв доход, на практика замразена инвестиция. . И затова, ония първоначално предложини 300 лв. от арендатора, ако са за земя с няколко годишен договор, никой друг няма да предложи повече. Ако обаче остава годинка до изтичането на договора, нищо чудно собственика да си намери и цена 400 лв. И пак казвам - и тая цена е длъжен да я предложи на арендатора, и само при негов отказ има право да продаде на друг. Но арендаторът ще приеме и тая цена - така е на практика, защото все още им е изгодно. Защото това е по-близо до реалната цена, която изкуствено се дърпа надолу иминно от тежестите върху земята. . Арендаторите иманно това искат да избегнат - да не навлезе чужд, непознат на тях крупен собственик, с когото не са в сговор, в землище което на практика са обсебили като селски чорбаджии. Ако някой друг се сдобие с повечко декари, 1-2-3К, може да почне да предлага на дребните собственици по-добри арендни договори, и да измести чорбаджията. Или пък имайки повече, значимо количество земя, може да си я предложи на друг арендатор, или да се сдобие с по-доходоносен аренден договор. . На практика, привилегията на първи купувач прави така, че ако една земя е веднъж арендована от някого, в бъдеще той се превръща и в единственият който я изкупува. |
galia2 01.7.2010 г. 01:41:23 Поправката би трябвало да тласка цената нагоре, а не надолу. И арендаторите и фондовете искат да купят земята по-евтино. Ако фондът предложи 200, арендаторът може да даде също толкова или повече. Собственикът получава две оферти, което е по-добре от една. Освен това не виждам нищо лошо в дългосрочните договори. Те създават сигурност и стимули за по-добро управление на земята. Всеки купувач иска да купи евтино, но не всеки има възможност за това. Цената на какво да е се тласка надолу от купувачите, и нагоре от продавачите. Важното е обаче в какви условия са поставени двете страни, и доколко имат възможности да влияят на цената. Собственикът може да поличе не 2, ами 10 оферти, но каквото и друга оферта да получи от другаде, е длъжен да я предложи първо на арендатора. . Такъв е принципът на привилегированото право на покупка - каквато и цена да поиска за земята си, собственикът е длъжен първо да я предложи на арендатора. И едва ако арендатора отхвърли тази цена, собственикът може да продаде другиму. Примерно - арендатора дава 400 - не ти харесва - намираш си по-добра оферта за 450 - предлагаш я на арендатора - той и тази цена приема - разбираш че може да изкопчиш още - търсиш и намираш още по-добра оферта 500 - предлагаш я на арендатора - той пак приема. . Дългасрачните договор и може и да са добри за арендаторите, но същевременно ги превръщат в местни феодали, и в комплект с привилегията за първи купувач, им дават на практика и монополно право на изкупуване на земята. . И ако още не се разбира - привилегията на първи купувач дава правото ва вето на арендотора върху всяка сделка за арендована от него земя, дава му правото да присвои сделката за себе си, да измести купувача, да се намести на негово място. За каквато и цена да става въпрос. Няма значение колко първоначално е предложил на собственика, няма значение какви пазарлъци за имали в последствие, няма значение какви други оферти е събрал собственика. Всяка друга оферта, всяка оферта собственикът е длъжен първо да я предложи на арендатора, и само с негово (на арендатора) одобрение (ако откаже да плати тази цена), собственикът може да продаде другиму. . Арендаторът дори може да си позволи да се "овътри" малко с цената, да плати повечко, само и само да не допусне конкуренция в землището. В същото време, ако някой много иска да влезе в същото землище, той пък трябва да се "овътри" още повече, по две причини: 1. Трябва да предложи задължително по-висока цена, такава че арендаторът да я отхвърли (при равни оферти, сделката отива задълже при арендатора). 2. За всеки друг купувач арендният договор, който е с продължаващо действие и след промяна на собсвеността, е тежест, докато за арендатора, аренден договор към него самия не е никаква тежест. |
| Както са се изпокарали в парламента, управляващи и опозиция, и всеки гледа да изкара другия крив, на практика и двете страни са криви и обвиненията в лобизъм за чисто конюктурни, макар и основетелни, но това е защото и самият лобизъм е конюктурен. . Лобират и агроинвестфондове, и големи арендатори, и ВЕИ мераклии. Ключът от палатката е че комисионните от лобизма винаги отиват при управляващите. Затова и опозицията реве, не че и те на власт не биха защитавали същите поправки. . Не бива обаче да се смесват двете неща. В парламента и в статията са свързани, а на пракитка нямат нищо общо: 1. Привилегията на първи купувач за арендатора. 2. Правото да се строят ВЕИ в земеделски земи, особено в тия с висока категория. . И се натрапва мнението че едното е отрицание на другато. На практика от поправките, Герб защитава и двете - дава привилегия на арендаторите; ще дава и разрешения за ВЕИ във висока категория земи (чрез МИЕТ). Моите отговори и на двата въпроса са НЕ - не на привилегията за арендаторите, и НЕ на ВЕИ в плодородните висока категория земи. |
| фотоволтаици - да се строят не на първокласна земеделска земя, а над магистрали и пътища! Така ще има едновременно производство на ток и покрив над шосетата. |
