Отиди на страница:
| Уважаема/и Сибила, Мнението на бившия член на КС г-н Гочев е негово частно мнение, на каквото той има право, както на частно мнение имат и присъстващите в този форум. Зщитаваните от него тези са спорни и има достатъчно други частни мнения на професионалисти от същия ранг, които защитават и аргументират противоположни (на Гочев) тези. Прави впечатления неистовото ви желание да наложите вашето мнение като единствено вярно и правилно. Аз да повторя моето скромно мнение, че бившите царе не са ОБИКНОВЕНИ конкретни физически лица, което е в противоречие с тезата на Г-н Гочев. И по този въпрос (да им се връща ли нещо или не) трябва да се произнесе народа - ако сме демократи. |
| А да се поставя диспута на плоскостта на морала - понеже Сибила упрекна нашата съвест - това е добре, но трябва да има реципрочност - нека да попитаме какво казва съвестта на претендентите и да научим какъв е техният морал - спомням си едно интервю, мисля, че не е нужно да давам линк... |
| Е какво да пише в тоя нов закон бе, пешке? Да пише, че Царските имоти, конфискувани с наредба от 1947 г, на която само името й е закон/ тъй като по същество урежда едно единствено нещо - конфискацията на Царските имоти и нищо друго/ и отменена като противоконституционна с решение на КС от 1998 г не са Царски? За пореден път задавам въпроса, ако с били на държавата, защо тогава са упоменати и изброени като Царски? Та, какво ще пише в тоя нов закон? |
| Ако се опитаме да развием тезата на Г-н Гочев, че наредбата-закон няма характера на закон, ерго рРешението на КС възстановява статуквото - т.е. връща на бившите царе, тогава не можем да твърдим, че те са обикновени физически лица, а институция. За имуществото на тази институция не може да се прилагат реституционните закони, тъй като те съвсем конкретно е казано, че уреждат отношенията между държавата и обикновените физ. лица, (и то не всички, без тези съдени от Народния съд). Така че, самият акт на реституция на имотите на бившите царе, мотивиран с реститиционните закони от 1992 г. ее правно неиздържан - ето, това следва от цитираното от Сибила частно мнение на бившия член на КС г-н Гочев. |
| Дори и да не са били на държавата, няма правно основание (най-малко реституционните закони могат да са такова), собствеността върху процесните имоти да бъде дадена на Сакскобургготски и сестра му. |
Но Гочев го е казал ясно. Личните имоти на Царете са имоти на физически лица, а не на институции. Обаче обявената за противоконституционна наредба-закон от 1947 г. за одържавяване на имотите на бившите царе няма характер на закон независимо от името, а на административен акт, тъй като с нея се конфискува имущество на конкретни физически лица |
| Ами точно тук е слабото му място, и аз лично проявявам горям интерес да науча какви аргументи ще използва, за да защити тази теза - защото в мнението си той заяввява няколко тези, след това прави преход от една теза към друга, който преход, за неизкушените в правото е нормален, но правно неиздържан и безпринципен. |
| Как така народът ще се произнася за частната собственост на когото да било? Това означава власт на идеологиите и политиките, а не на правовия ред, който някои си въобразяват, че може да бъде мачкан като пластилин според конюнктурата. |
Изобщо не му е слабо място, защото във всички монархии по света монарсите имат своя частна и лична собственост, която не принадлежи на народа и държавата. Или искаш да кажеш, че всеки от нас може да разполага с такава, а монарсите не? |
| Зада ме разберете, ще перифразирам последния ви въпрос: Как така народът ще се произнася за това, монархия ли иска или република, и как така народът ще определя, кой ще му е цар? Ами безспорно е, че единствено и само Народът може да се произнася по тези въпроси. |
| Народът може да се произнася по въпроса за монархия или република, но не и за собствеността на гражданите на една държава. |
| Mонарсите имат своя частна и лична собственост в качеството си на монарси, а те имат такова качество, само и единствено защото Народът им го е дал. След като вече не са монарси (понеже Народът е решил, че не могат да му бъдат такива), то единствено и само Народът има право да реши съдбата на собствеността, която са имал в качеството си на монарси. |
| Защитата на тезата - бившите монарси са и обикновени граждани - изисква по-сериозни аргументи...Съмнявам се, че могат да се представят такива... |
Частната собственост е свещена и неприкосновена, както за граждани, така и за монарси, независимо от това дали са бивши или настоящи. Останалото е анархия и тържество на офедържавата разграден двор, в която никой не може да се чувства сигурен за нищо. Това дело ще се реши, почти съм сигурна, извън България и на политиците и юристи танцьорки около пилона ще им бъдат шляпнати няколко шамара зад обраслите вратове. А ние, данъкоплатците, пак ще плащаме за техния разврат. |
| Частната собственост е свещена и неприкосновена - това е постулат от Обществен договор, подписан от Народа. Ерго, Народът е този, който има право да променя, прави изключения в постулатите на този Обществен договор. |
| И понеже винаги, в крайна сметка, за нечий разврат, включително и този на монарсите, плаща Народът, то затова и само и единствено Той трябва да се произнесе по обсъждания въпрос. |
