Отиди на страница:
Вече писах в другата тема по въпроса ("Юристи предричат успех на Сакскобургготски в Страсбург" , че законът от 1948 г. е всъщност следствие на закона за референдума от 1946 г., с който се отменя монархията.. Този закон е наречен "ЗАКОН за допитване до народа за премахване на Монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико Народно събрание, Обн., ДВ, бр. 174 от 2.08.1946 г.". Аз поне не можах да го намеря в някоя официална колекция закони - все пак го има го копиран в стария форум Натиснете тук. Въздържам се да копирам текста, защото е по-дълъг от възприетото тук. Но ще цитирам чл. 1:
. Резултатите от референдума през 1946 г. означават влизане в сила на този чл.1, а законът от 1948 г. е само едно следствие на горецитирания закон. От какъв зор е трябвало да се издава законът от 1948 г. (именно той е обявен от КС за противоконституционен) - това е тема от друга опера. . Проблемът е, че всъщност не законът от 1948 г. трябва да бъде "атакуван" и отменен като противоконституционен - трябва да се атакува законът от 1946 г., защото той (и неговият чл. 1) са основанието на следващите решения и закони. . Доколко подобни "атаки" пост фактум са сами по себе си легитимни и доколко евентуално установената пост фактум противоконституционност на едно или друго решение, закон или действие в миналото може да има практически последствия в настоящето оставяме засега като тема от друга опера. |
| Едва ли посоченото по-горе противоречие ми е "светнало" само на мен, а за юристите е останало незабелязано. И, наистина, Главният прокурор по онова време, Татарчев, е внесъл в КС искане, подобно на това за закона от 1948 за имотите. Искането е, нито повече, нито по-малко за "за установяване противоконституционност на Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание". . КС разглежда това искане на 19.1.1999 и отбелязва, По-нататък се казва: Ето и линк към самото решение Натиснете тук Любопитно, поне за мен. Съвсем логично КС казва "Да се изисква съобразяване с още несъществуваща процедура е равнозначно да се изисква изпълнение на невъзможното" - това е и нормалната "човешка" логика. Тази логика има и юридическо последствие, което според КС е "А е добре известно, че за невъзможното няма задължение. Като изисква при издаване на атакувания закон да е била спазена приетата след него сега действаща Конституция, искането изисква невъзможното". . Ми да, така е. Но не си ли противоречи уважаемият КС сам на себе си, като в решението за обявявабе закона от 1948 г. за антиконституционен посяга точно към невъзможното, т.е. - по собственото си определение: " Като изисква при издаване на атакувания закон да е била спазена приетата след него сега действаща Конституция, искането изисква невъзможното" Редактирано от - Берия на 24/7/2010 г/ 10:32:16 |
| Подобна юридическа гимнастика - да определяш противоконституционност на един закон спрямо създадена десетки години по-късно Конституция, - ми се струва да е уникално в света. Моля да бъда поправен с пример, ако греша. . А иначе темата за спазването на действащата българска Конституция е доста интересна в исторически аспект. Тази тема не е сегашна, тя е актуална от 130 години насам. Българската история, за добро или за лошо, гъмжи от противоречащи на Конституцията действия. Но фактите са такива, и те не могат да бъдат променени в днешно време, за да се "спази" Конституцията пост фактум. . Само няколко елементарни примера от Търновската конституция (прочее, текстът на тази първа българска Конституция може да се види Натиснете тук . Та: съгласно член 1: Излиза, че по този член Съединението през 1885 г. е противоконституционно, защото не е одобрено изрично от нарочно свикано Велико народно събрание. Какво правим при това положение? Да не говорим, че и следващите промени на територията - предизвиканите от Ньойския договор, или пък връщането на Южна Добруджа през 1940 г., - са противоконституционни, по смисъла на този член, защото не са одобрени от ВНС... Какво правим при това полижение пост фактум? . Следващ интересен момент: Глава IХ от Търновската конституция, "ЗА ВЕРАТА". В нейния чл. 38 се казва:
Знайно е, че "първий избранъ Българский Князь" е Александър Батенберг. Това ще рече, че всеки следващ - по конституция - трябва да е православен, или да си смени религията. Фердинанд остава католик - т.е., изборът му е противоконституционен. Е, през 1893 г. IV Велико Народно събрание променя донякъде тези постановки, но към момента на избора това не е така. Какво правим? Обявяваме ли пост фактум избора на Фердинанд за нищожен, с всички последствия? . Споменах абдикацията на Батенберг. Добре де, но Търновската конституция не предвижда тази елементарна ситуация - че князът може да абдикира. По-лошото е, че пропускът си остава и след избирането на Фердинанд за княз - поради което и неговата абдикация се оказва конституционно неясна. Е, и? Да сезираме ли КС за противоконституционния характер на абдикацията и да възстановим монархическите права на Батенберг и на Фердинанд пост фактум?  |
фамилията на симо горския е доста интересна - саксофон с готин кобур  обаче стария комарджия показа класа - излъга целата кочина неколко пъти, барабар с мене |
| Дадох вече линк към решението на съда в Страсбург по делото на бившия крал Константин срещу Гърция. Това решение е от 23.11.2000 г.; то признава, че има нарушени права на бившия крал (и роднините му), но отлага вземането на конкретно решение по исканите като обезщетение суми. . Следва период, в който двете страни по делото (гръцкото правителство и бившият крал & роднини) представят своите виждания за финансовата страна на въпроса. . Окончателното решение на съда по искането, в което се определят дължимите компенсации, е от 28.11.2002 г. Натиснете тук. . Документът е дългичък, който иска - да го проучи. В резюме: бившият крал и роднините му оценяват, че ако за да получат "just satisfaction" за понесени парични и морални щети, гръцката държава трябва да им плати около 500 млн. евро. Правителството, напротив, поддържа, че са били налице специалните данъчни и имотни привилегии за короната; при липсата на тези привилегии, т.е. при третирането на ищците като обикновени граждани, те биха дължали на държавата данъци и такси за 580 млн. евро, което е повече от оценената стойност на имотите (550 млн. евро), т.е. - според правителството бившият крал и роднини всъщност ДЪЛЖАТ 30 млн. евро на държавата. . Съдът се съгласява със съображенията на правителството за специалните привилегии, но намира оценките за завишени и трудно проследими в миналото, поради което в крайна сметка отсъжда да се платят на бившия крал и роднините му общо около 13 млн. евро, като отхвърля всички техни останали искания. С което случаят е приключен. Естествено, всички имоти си остават притежание на гръцката държава, няма върнато нищо. . Приликите и разликите с нашия български случай всеки може да търси сам. |
| Съвсем накратко и сбито:Преди повече от 150 г. двама масони от висши степени, осъзнали къде точно са попаднали, под псевдоним оповестяват писмен документ /известно е, че изключително рядко се правят при тях писмени указания освен когато е изключително важно/ в който укритите като плъхове тайни адепти внушават на членовете в структурите по места в различни държави да се проявява старание от всички за привличане /по всякакъв възможен начин/ на членове на монархически фамилии без „царство” с обещания, че ще се работи за идването им на власт – те просто трябва да се закълнат за кого ще работят след „поставянето им” на власт.Има много известни примери в различни държави – и републики и монархии /за масонството е без значение формата на управление в държавите в които са се „прицелили”/.Най-известният случай е този на Филип Егалите във Франция, но той все пак проявява някакъв морал когато разбира, че е използван като полезен идиот от когото се иска да работи против държавата си и официално се отказва. Нашият чуждоземен „синьокръвец”е израстнал в обкръжение и под наблюдение само на милиционери /уж някакво задгранично правителство/и у него няма и следа от морал – затова не трябва да му се сърдят, че той си е обикновен кокошкар. Трябва да се признае на масонството, че с пробутването на Симеон беше съсипано по елегантен начин доверието и надеждата на истинските монархисти в България, а и той е един от идеалните случаи /посочен по-горе/ за прилагане в подходяща ситуация.Така съсипаха и него, но той по неговите думи си бил запазил достойнството.Смешен плач.Злите езици говорят, че Симо-ментата е член на 3 масонски ложи, освен всичко друго!Разбира се подгъзващи се около него ще има – за съжаление властта и парите вървят в комплект и много са желаещите да клъвнат и те покрай него за нуждите на гушата - както се изразяваха фалшиви монархисти в някакво си хем движение и то национално, пък като партия, ама и на името на симето. Mitkog е посочил известното интервю в което личи откровено дебилство.А който е гледал интервюто на същия екземпляр пред ВВС е видял как интервюиращия го журналист го прави на маймуна за лъжите и простотиите които е наговорил за 800-те дни и пр.А в Англия много добре знаят кой го праща в България, защо, как и кои „юпита” е набирал там и на какви „местни експерти” трябва да разчита.Така хем са загрижени за лековерие на избирателите в изречените смешни лъжи, хем ни се внушава, че народът ни трудно се ориентира в избори и трудно може да се самоуправлява. Трябва да се признае, че лековерието на избирателите ни стабилно се потвърждава с избора не само на царят без царство.А какво щи реши този интересен съд за да защити протежето си не е трудно да се досетим – беше вече награден за свършена работа срещу „собствената си” държава , освен ако има решение на управляващите го за отсвирването му. |
| Най-лесно се изнасилва бос в тръните и болен- на болничното легло! Управлението на СДС през 1997-2001 г. остави българския Народ "бос и болен"- и Той, българският Народ, бе "изнасилен", по "царски", от "цар" С.К. и "царедворците" от НДСВ-то му! ПФУ! |
| Причината за отнемането на имущистеството на бившите балгарски царе е съвсем ясна-отхвърлянето на монархическата институция. А причината за отхвърлянето на тази институция е още по-ясна - трите национални катастрофи под мъдрото ръководство на кобурготската династия: Изчисленията на Главната дирекция на държавните дългове показват, че България е извършила плащания от повече от 268 милиона златни франка по изпълнението на Солунското примирие и Ньойския мирен договор, от които 133 милиона франка са предадените материали в натура и около 60, 5 милиона в преки репарационни вноски. По споразумението от март 1923 г. (българският вариант на плана Дауес) са изплатени 46 милиона франка и още 14, 5 милиона са внесени по плана Янг. Най-тежкото практическо последствие от налагането на репарациите е, че те получават приоритет пред всяко друго задължение на държавата. Така тя може да емитира нови външни заеми само с разрешението на Репарационната комисия. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 година, завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Дори тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това, репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 година.[1] Освен наложените репарации, България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 година, включително от периода преди влизането на България във войната. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които са придобити от Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.[1] Само това стига кобургите никога да не бъдат допускани в България. |
помнещ Само това стига кобургите никога да не бъдат допускани в България. Естествено, че стига - но чисто юридически нашият закон за референдума е много по-мек в сравнение със съответните закони за отмяна на монархията в Астроунгария, Гърция или Италия - там забраната за влизане в страната е фиксирана в самия закон и е отменена десетилетия по-късно. За Италия промяната идва през 2002 г. след промяна на закона и наследниците на бившата кралска фамилия Савоя получават правото отново да влизат в Италия. . Но, понеже "никое добро дело не следва да остане ненаказано" - през 2007 г. наследниците на династията Виктор Емануил и синът му Емануеле Филиберто обявяват, че ще искат от Италия 260 милиона евро за "морални щети" по време на изгнанието. . Отговорът на правителството на Проди е доста къс и сух - "il governo non solo non ritiene di dover pagare nulla ai Savoia ma che pensa di chiedere a sua volta i danni all’ex famiglia reale per le responsabilità legate alle note vicende storiche.", демек "правителството не само смята да не плати нищо на Савоя, но смята да поиска от своя страна възмездяване на щетите от бившето кралско семейство заради неговата отговорност, свързана с известни исторически събития.". След което искът ... заглъхва. Натиснете тук . Та може би и нашата страна следва да изрови като начало закона от 1920 г. на правителството на Стамболийски - "Закон за съдене виновниците за националните катастрофи", - и да го разшири малко с претенции за обезщетения по повод известни последващи исторически събития... |
| Впечетлението което оставя у мен състоянието на правната зашита на интересите на държавата е отчайващо. Факта, че България е изплатила стотици хиляди за искове срещу държавата, повечето от осъдени престъпници, ясно показва в какво състояние е правната мисъл и практика у нас. Това ме навежда на мисълта, че мадридския шмекер съвсем спокойно ще постигне целите си. За съжаление. |
| Само да припомня и, че: ВСИЧКИ в България-с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на "царя"(българският Гражданин С.Б. Кобургготски)!- получиха Право на "Реституция" чрез "ДЕМОКРАТИЧНИТЕ" реституционни закони/ 4 бр./ - и по тези закони българските Граждани си реституираха/ някои все още НЕ- "демократично", вече близо 20 години!/ одържавените им или конфискуваните им от предишната Власт/тази, отпреди 1989 г/ "бащини" и "дядови" имоти! Т.е., НЕ по силата на Решение/то/ на КС, а по силата на законите в Република България! Защо тогава С. Кобургготски бе "ощастливен" с ПРИВИЛЕГИЯТА да е над Закона/ите/ в Република България и само за него да се прилага пряко Конституцията?! Щото е /НЕ е, при това!/ "цар" ли?! А?! Ама нали Демокрацията НЕ признава Привилегии, бе?! Още повече, пък, "монархически" привилегии в Репубика?! ПФУ! |